Беки Албъртали
С обич, Саймън (16)

16

От: [email protected]

До: [email protected]

Дата: 13.12, 00:09

Тема: Разкриване

 

Жак, направих го. Казах й. Почти не мога да повярвам. Все още се чувствам толкова развълнуван и нервен, и съвсем не като себе си. Не мисля, че ще успея да заспя тази нощ.

Мисля, че го посрещна добре. Изобщо не спомена Исус. Беше доста спокойна. Понякога забравям, че майка ми може да бъде много рационална и аналитична (всъщност тя е епидемиолог). Като че ли най-много я вълнуваше това да разбера колко е важно да Практикувам Безопасен Секс Всеки Път, Включително И Орален. Не, не се шегувам. Като че ли не ми повярва, когато й казах, че не съм сексуално активен. Което, предполагам, би трябвало да ме поласкае.

Както и да е, искам да ти благодаря. Не ти го казах преди, Жак, но наистина трябва да знаеш, че ти си причината да успея да го направя. Не бях сигурен, че някога ще събера достатъчно смелост. Беше направо невероятно. Имам чувството, че се срива някаква стена, и не знам защо, не знам и какво ще се случи. Знам само, че ти си причината за това. Така че, благодаря ти.

Блу

От: [email protected]

До: [email protected]

Дата: 13.12, 11:54

Тема: Относно: Разкриване

 

Блу,

Майчице. Толкова се гордея с теб. Бих те прегърнал, ако можех.

Леле, значи, между госпожа Всеки Път, Включително И Орален и господин Нека Почетем За Пустия му Казанова, вашите вземат сексуалния ти живот наистина сериозно. Родителите трябва да престанат да бъдат толкова смущаващи. Едно обаче ще кажа: не би трябвало да мислиш за секс, освен ако не е с някой наистина, наистина страхотен. Някой, който е такъв опасен тип, че на лудите хлапета в квартала му и ПРЕЗ УМ НЕ БИ ИМ МИНАЛО да се изпикаят на верандата му. Някой, който има малък проблем с непълните изречения и неволното изпускане на информация. Аха.

Е, ти ме вдъхнови, Блу. Аз също имах своя Момент на разкриване снощи. Не пред родителите ми. Обаче казах на една от най-добрите си приятелки, въпреки че нямах такова намерение, беше неловко и странно, и хубаво. Чувствам се най-вече облекчен и мъничко смутен, защото ми се струва, че го направих на по-голям въпрос, отколкото трябваше. Интересно обаче. Част от мен има чувството, че прескочих някаква граница и сега съм от другата страна, и си давам сметка, че не мога да се върна обратно. Мисля, че е хубаво чувство или поне вълнуващо. Но не съм сигурен. Има ли изобщо смисъл в това, което казвам?

Но това с рухването на стените? Мисля, че ми приписваш прекалено голяма заслуга. Ти си героят тази вечер, Блу. Сам събори стената си. Може би и моята.

Жак

От: [email protected]

До: [email protected]

Дата: 14.12, 12:12

Тема: Относно: Разкриване

 

Жак,

Дори не знам какво да кажа. Толкова се гордея с теб. Това е наистина монументално, нали? Предполагам, че е от нещата, които помним цял живот.

Знам точно какво имаш предвид с пресичането на граница. Мисля, че това е процес, който се движи само в една посока. Разкриеш ли се веднъж, не можеш отново да се скриеш. Страшничко е, нали? Знам, че имаме огромен късмет, че се разкриваме сега, а не преди двайсет години, но все пак си е скок на сляпо. По-лесно е, отколкото си мислех, че ще бъде, но в същото време е и много по-трудно.

Не се притеснявай, Жак. Мисля за секс единствено с хора, които се крият от приятелките си в осми клас в тоалетната навръх Свети Валентин, ядат тонове „Орео“ и слушат странно депресираща и прекрасна музика, но никога не носят тениски на музикални групи.

Предполагам, че си имам много специфичен тип.

(Не се шегувам.)

Блу