Жан-Кристоф Бризар, Лана Паршина
Истината за смъртта на Хитлер (9)

22 април 1945 г.

„Войната е загубена!“

(Адолф Хитлер)

Още от сутринта руската артилерия подновява убийствената си канонада срещу Канцеларията. Залповете отекват тежко дори на десетина метра под земята и най-накрая събуждат Хитлер към 10 часа. Фюрерът се оплаква от шумотевицата. Кой се осмелява да смущава съня му? Нали всички във Führerbunker знаят, че той не става преди 13 часа.

Хитлер от месеци страда от безсъние и си ляга чак към 4–5 часа сутринта. Всички край него са принудени бързо да се приспособят към новия график на господаря на Германия. Тъй като не може да спи, той решава да се възползва от нощното бодърстване. Затова свиква военни съвещания между 2 и 3 часа през нощта. Секретарките също не остават незасегнати, защото редовно ги вика да пият чай с него. Винаги посред нощ. Изтощаващ ритъм на живот.

Хитлер е недоволен, че са го събудили в 10 часа. Оплаква се на своя камериер, есесовеца Линге. „Какъв е този шум?“, сърди се той. Под обстрел ли е районът на Канцеларията?

За да го успокои, Линге отговаря, че стрелят само германската противовъздушна отбрана и няколко руски далекобойни оръдия.

Действителността е съвсем различна. Отбранителните линии около Берлин се пропукват под натиска на руснаците. На юг те са направили пробив и се устремяват към предградията. На север и на изток руските танкове мачкат всичко по пътя си.

Всичко това скоро ще бъде прекратено, защото Щайнер и неговата армия със сигурност вече атакуват нашественика. Въпрос на време, въобразява си Хитлер. В 16 часа, на оперативното съвещание, неговият генерален щаб се престрашава да му разкрие страшната истина: поради липса на човешки и материални ресурси офанзивата на Щайнер не е била осъществена. И никога няма да се състои.

Според свидетелите реакцията на диктатора е… ужасяваща. Николаус фон Белов, офицер за връзка на фюрера с Луфтвафе, е сред присъстващите. „Хитлер побесня. Заповяда да напуснат помещението всички участници в заседанието с изключение на Кайтел, Йодъл, Кребс и Бургдорф и се впусна в гневна тирада срещу своите генерали и тяхното «постоянно предателство». Стоях точно до вратата и успях да чуя почти всяка негова дума. Беше ужасен половин час.“^[1] Яростта на диктатора е такава, че присъстващите генерали от Вермахта и от СС реагират като подплашени ученици. Стоят с наведени глави и избягват погледа на господаря си. Верният Линге въпреки близостта си с фюрера не е пощаден от гнева му. „Нали виждате, г-н Линге, дори СС ме лъжат и мамят, когато и както могат. Ще остана в Берлин и тук ще умра.“^[2]

Да умре тук! Мисълта, че фюрерът може да умре, смразява присъстващите. Осведомяват Гьобелс и той пристига спешно в бункера. Най-напред се опитва да го вразуми. Когато вижда, че няма да успее, сменя мнението си на 180 градуса.

По обичая си имитира своя господар и заявява пред всеки, склонен да го слуша, че той също ще остане с цената на всичко в Берлин. Дори обявява за абсолютно гениална идеята за върховна саможертва. Сред присъстващите обезкуражаването си съперничи с отвращението. Офицерите не разбират нездравото самодоволство на Гьобелс. Да се самоубиеш, означава да изоставиш германския народ. Това е немислимо! Не и когато врагът е пред портите на столицата. „Какви са заповедите?“, питат, умоляват генералите Хитлер. След толкова години са така привикнали да се подчиняват сляпо на повелителя си, че им се струва невъзможно, недопустимо да проявят инициатива.

Веднага след войната, през юни 1945 г., един от офицерите, присъстващи в заседателната зала, генерал Йодъл, заловен по-късно от англичаните, споделя подробности за тази криза на 22 април. „Нямам повече какви заповеди да ви дам — отговаря Хитлер. — Ако искате командващ, обърнете се към Гьоринг. Вече той ще ви дава заповеди.“ Гьоринг?! Йодъл, както и всички други офицери от главното командване, отказва да бъде ръководен от един от най-корумпираните и некомпетентни хора в Райха. „Никой войник няма да се съгласи да се бие за него!“, възкликват те. „Но кой говори за продължаване на сраженията? Вече не става дума за битки — продължава Хитлер мрачно. — Трябва да се преговаря… а Гьоринг е по-добър от мен в тази игра.“^[3]

Като примерен баварски офицер Йодъл траква с токове и предава информацията на генерал Колер, офицер за връзка на Гьоринг в бункера. Колер спешно заминава за Оберзалцберг, за да му съобщи за решението на Хитлер.

Гьобелс присъства на сцената. Не може и дума да става да допусне смъртният му враг, дебелият Гьоринг, да вземе властта. Вярно е, че с указ, подписан на 29 юни 1941 г., Хитлер е посочил Гьоринг за свой официален приемник. Ако Хитлер умре, автоматично нов фюрер ще стане… Гьоринг. За Гьобелс е ясно, че фюрерът трябва да бъде убеден да продължи войната. Все трябва да е останала някаква надежда, някаква военна възможност. Гьобелс се обръща към Йодъл. Пита го дали още е възможно да се предотврати падането на Берлин. „Отговорих, че е възможно, но само в случай че изтеглим всички войски от Елба и ги хвърлим в защита на Берлин.“^[4] Гьобелс незабавно информира Хитлер за това. Има надежда, казва му той. Не групата на Щайнер ще спаси Райха, а един друг генерал, Валтер Венк, командващ XII армия. Тя е съставена от петнайсетина дивизии с около 70 000 души, предимно курсанти и кадети, зле обучени и въоръжени.

Хитлер приема да повярва в тази нова химера.

Гьобелс печели срещу Гьоринг.