Жан-Кристоф Бризар, Лана Паршина
Истината за смъртта на Хитлер (24)

Глава V

Москва, май 1945 г.

Хитлер не е мъртъв!

На 26 май 1945 г. Сталин приема в Москва представители на американския президент Хари Труман. Те са пристигнали, за да подготвят бъдещата конференция на Съюзниците, която трябва да се проведе през юли в Потсдам, на трийсетина километра югозападно от Берлин. Труман току-що е сменил Рузвелт, починал едва на шейсет и три години на 12 април 1945 г. от мозъчен кръвоизлив. Мандатът му започва възможно най-благоприятно, а германската капитулация на 8 май съвпада с рождения му ден. Но Хари Труман тепърва трябва да се доказва пред съюзниците си, особено пред най-могъщия и непредвидим от тях, Йосиф Сталин. Затова неслучайно той изпраща в Москва Хари Хопкинс, дипломатически съветник на Рузвелт и тънък познавач на съветския режим. Сталин го познава добре, защото е общувал с него в най-мрачните часове на войната. Придружава го посланикът на Съединените щати в СССР Уилям Аверил Хариман. На 26 май Сталин още не е получил доклада на СМЕРШ за аутопсията на откритите пред бункера тела. Този доклад ще бъде на бюрото му едва на следващия ден. Все пак той е осведомен, че се извършва опознаване и че има голяма вероятност наистина да става дума за Хитлер. Въпреки това Сталин забравя да информира своите американски посетители. Дори си позволява да им разкаже една басня, която дълго ще тежи над отношенията между двете велики сили. Когато Хари Хопкинс изразява надежда, че тялото на фюрера ще бъде открито, той му отговаря: „Според мен Хитлер не е мъртъв, а се крие някъде. Съветските лекари смятаха, че са разпознали телата на Гьобелс и на личния шофьор на Хитлер^[1], но аз лично се съмнявам в това. […] Мисля, че Борман, Гьобелс, Хитлер, вероятно Кребс, са се измъкнали и се укриват“^[2].

Сталин нахвърля сценарии за бягството на нацистките ръководители. Много страни могат да ги приемат или да им помогнат, обяснява той. Например Япония и Швейцария. О, Швейцария, тази банка, превърната в държава, която прелива от нацистко злато. Не можем ли да си представим най-лошото за тези банкери? А Япония, нейните безброй острови не предлагат ли неоткриваеми скривалища? Американските дипломати са удивени. Как би могъл Хитлер да се добере до японските брегове? Сталин има отговор за всичко. С подводница! Хари Хопкинс си позволява да се усъмни. Той изтъква пред домакина си, че наистина, чувал е да се говори за проект за гигантски германски подводници, но доколкото знае, такава никога не е откривана. Но какво значение имат действителността, възможното, вероятното. Сталин твърди нещо и това трябва да е достатъчно, за да се убедят емисарите на президента Труман. Което те бързат да направят. Щом диктаторът със сигурност е жив, те си позволяват да изтъкнат най-горещото си желание той да бъде намерен. Сталин се съгласява: „Наредил съм на моите тайни служби да издирят тези подводници. Засега не са открили нищо, но въпреки това аз смятам, че е възможно Хитлер и неговите съучастници да са заминали с такава подводница за Япония“.

На 6 юни има нова среща на Хопкинс и Хариман със Сталин. Той им заявява, че все още не е открил Хитлер, но си остава убеден в бягството му. Хитлер е наистина жив, уверява ги той. Въпреки че в този момент докладът на СМЕРШ му е предаден преди поне една седмица. Доклад, който заключава въз основа на аутопсията, че неговият враг се е самоубил чрез отравяне. Тези доказателства се признават от Сталин, щом не е поискал контраекспертиза. Също така той е информиран, че на 3 юни 1945 г. труповете на Хитлер, Ева Браун, семейство Гьобелс и генерал Кребс са препогребани край Ратенов.

За нещастие на Кремъл, ще се появи първата пукнатина в тайната около досието „Хитлер“.

Същия ден, на 6 юни, но в Берлин, в седалището на съветската военна администрация се провежда импровизирана пресконференция. Присъстват американски, английски и френски репортери. Един офицер от щаба на съветския маршал Жуков им съобщава, че Хитлер е бил открит и идентифициран почти стопроцентово. Още този ден „Ню Йорк Таймс“ излиза със заглавие: „Идентификацията на тялото на Хитлер почти сигурна според руснаците“.

Сталин реагира незабавно и се опитва да овладее ситуацията. Изпраща един от най-доверените си хора, Андрей Вишински, при Жуков, за да организира нова пресконференция. Този път официална. Тя се провежда три дни по-късно, на 9 юни. Гордият и войнствен Жуков взема думата със своя баритон. Присъстват всички руски и западни журналисти, командировани в Берлин. „Не сме открили никакъв труп, който може да бъде разпознат като принадлежащ на Хитлер.“ Сред присъстващите се разнася ропот. Чуждестранните репортери чакат превода, за да се уверят, че са разбрали добре думите на победителя в битката за Берлин. Жуков си поема дъх и продължава под втренчения поглед на специалния пратеник на Сталин. „Хитлер и Браун са имали подходящи възможности да се измъкнат от Берлин. Те са можели да излетят в последния момент, защото още са разполагали с писта.“ Ропотът се засилва. Вдигат се много ръце на желаещи да зададат въпроси. „Обстановката си остава твърде загадъчна — признава Жуков, — всичко, което мога да кажа, е, че не сме разпознали тялото на Хитлер и че не знам какво се е случило с него. Сега е ваш ред, на британците и американците, да го откриете.“ Съветниците на Сталин са открили как да разколебаят Съюзниците. Хитлер е избягал, опитайте вие да го заловите или да ни кажете дали е жив, или мъртъв. Щом до този ден няма тяло, Хитлер не е мъртъв. Жуков напуска залата. Друг съветски офицер отговаря вместо него на въпросите на пресата. Той предлага хипотези, обяснява, информира или по-скоро дезинформира. Слуховете за смъртта му? Измислици. Къде се крие? Защо не в Испания, при онзи фашист Франко.

Славният маршал Жуков изиграва в тази мащабна измама ролята на полезния идиот. Всичко подсказва, че не е бил осведомен за доклада на СМЕРШ. Дори той е държан настрана от най-голямата тайна в края на Втората световна война.

Чуждестранната преса разпространява новата руска версия. „Жуков заявява, че Хитлер може би е жив в Европа. Оженил се е за любовницата си малко преди бягството. Възможно е заедно да са се измъкнали от германската столица със самолет.“ Щом е информирана за руските твърдения, Испания се чувства задължена да отрече всякакво участие в предполагаемото бягство на германския диктатор. На 10 юни испанският министър на външните работи заявява официално, че „Хитлер, женен или не, жив или мъртъв, не се намира на испанска земя, нито ще му бъде разрешено да дойде, а ако проникне в Испания, няма да получи никакво убежище“.

Но съмненията не престават. Тайните служби на съюзниците искат от съветските власти достъп до Führerbunker, както и споделяне на информацията.

Американският генерал Айзенхауер, главнокомандващ на съюзническите сили в Европа, пита лично Жуков дали Хитлер е жив, или не. На 18 юни 1945 г., когато дава пресконференция в Пентагона, в Арлингтън, Вирджиния, един журналист бърза да му зададе въпроса, който пари на устните на всички:

Смятате ли, че Хитлер е мъртъв? Убеден ли сте, че е мъртъв?

 

Честно казано, вече не мисля така. В началото вярвах. Смятах, че всички доказателства са много ясни. Но когато разговарях с моите руски приятели, открих, че те не вярват и че това е било заявено погрешно в Берлин. Не знам. Единственото, в което съм сигурен, е онова, което казах на пресконференцията си в Париж: ако не е мъртъв, ще трябва да понася ужасяващ живот за човек, който е бил арогантен диктатор над 250 000 000 души. Живот на преследван престъпник в постоянен страх да не бъде заловен. Негов ред е да изстрада мъките на потиснатите, ако е жив^[3].

Доволен, че е успял да всее съмнение, Сталин продължава да отстоява теорията си за живия и укриващ се Хитлер по време на конференцията в Потсдам, която се провежда между 17 юли и 2 август 1945 г. Там той лъже последователно всеки от своите западни съюзници. Този път обяснява, че ако германският диктатор не е в Испания, със сигурност се крие в Аржентина. Сигурно е едно, че той не се намира в зоната от Германия, която е под съветски контрол. Тези твърдения в крайна сметка разклащат увереността на англосаксонските тайни служби и ги подтикват да ускорят собствените си разследвания. Ако целта на Сталин е била да отслаби съюзниците с тези безполезни издирвания, едва ли би имало по-добър начин.

Аржентина, Япония, Испания, дори Чили, толкова фалшиви следи, подхвърляни умишлено от руснаците, за да изтощават американските и британските разузнавателни агенции. Конференцията в Потсдам завършва под знака на загадката Хитлер. Сталин ликува. От тримата големи, които са се сражавали и победили Германия, единствено той остава на върха. Рузвелт е починал, а Чърчил след загубата на изборите подава оставка като министър-председател в самия разгар на конференцията, на 26 юли. Що се отнася до германския диктатор, Сталин, който е убеден, че неговите хора са го открили и идентифицирали, знае точно къде са го погребали тайните служби. Много далеч от Южна Америка и от Япония. И по-точно край градчето Ратенов, само на час път с автомобил от Потсдам. Всяка следа от погребение е грижливо заличена и мястото му става държавна тайна, в която са посветени само шепа хора. За да запомнят къде е разположен гробът, руските агенти начертават карта с указания, достойни за пиратите на Робърт Луи Стивънсън. Държахме в ръцете си тези поверителни документи в архивите на ФСБ. „Заровената яма е изравнена със земята, на повърхността й са засадени малки борчета, образуващи цифрата 111. Труповете се намират в дървени сандъци, в яма с дълбочина 1,7 метра и са разположени в следния ред от изток на запад: Хитлер, Браун Ева, Гьобелс, Магда Гьобелс, Кребс, децата на Гьобелс.“

Тази държавна тайна Сталин няма да разкрие никога.

Манипулацията на господаря на Кремъл ще накара съюзниците да разследват трескаво в германските зони под техен контрол.

Три месеца. На англичаните са били необходими само три месеца. На 1 ноември 1945 г. тяхното разследване за изчезването на Хитлер е завършено. То е било поверено на един млад британски историк на трийсет и една години, Хю Тревър-Ропър. Този блестящ професор по история, възпитан в Оксфорд, постъпва на служба още с влизането на Обединеното кралство във война с нацистка Германия. И по-точно в Secret Intelligence Service, английското външно разузнаване. Той смята, че службата му ще приключи в края на войната, но през лятото на 1945 г. му възлагат да състави доклад за изчезването на Хитлер. Задачата е огромна, но Тревър-Ропър получава всякакво съдействие от Лондон, за да доведе до успешен край проучването си. Той ще може да разпита всички пленени нацисти, задържани не само в английската, но и в американската и във френската зона. За руската зона дори и не се надява. Разрешават му единствено да посети Führerbunker, който още е в ръцете на съветските власти. Тревър-Ропър завършва доклада си в края на октомври 1945 г. На 1 ноември е свикана голяма пресконференция, на която са представени резултатите от труда му под заглавие „Последните дни на Хитлер и Ева Браун“.

Той заключава, че Хитлер се е самоубил с куршум, а не с отрова. По-пълно досие е изпратено на тайните служби на останалите три велики сили, представени в Берлин: на американците, на Съветите и на французите.

Берлин, 1 ноември 1945 г.

 

От: Бригаден генерал Е. Дж. Фурд

За: Бригаден генерал Б. Конрад, САЩ

Генерал-майор Сиднев, Съветски съюз

Полковник Пюел, Франция

 

Приложеният документ се отнася до смъртта на Хитлер и Ева Браун. Той може да бъде обсъден на следващото съвещание на Комитета на разузнаванията.

С оглед на постоянните алюзии относно Хитлер, които се правят напоследък в британската преса, изглежда уместно да се публикува кратък вариант за пресата. Това ще бъде направено днес в 17 часа.

Приложеният вариант не е предназначен за пресата, тъй като съдържа повече подробности от разпространения за пресата.

Като известяват, че ще направят публично самоубийството на Хитлер, британците подлагат на натиск съветската страна. Целта е да се възпре кампанията за дезинформация, започната от Москва. Все пак английските служби признават във въведението, че са успели да се опрат само на ограничен брой свидетели.

Най-важните са онези, които са били близо до Хитлер през последните дни от живота му, които са живели с него в бункера и са участвали в изпълнението на неговите нареждания, включително за унищожаването на тялото му. Тези лица са: д-р Гьобелс, Мартин Борман и д-р Лудвиг Щумпфегер (личен лекар на Хитлер).

Всички тези хора или се смятат за мъртви, или са обявени за безследно изчезнали. Но други високопоставени нацисти са оцелели. Някои от тях се намират в ръцете на западните сили и са разпитани. Някои са избягали от бункера много рано, като Алберт Шпеер, предпочитания архитект на Хитлер и негов министър на въоръженията, или Ритер фон Грайм, последния министър на авиацията. Други са присъствали при предполагаемата смърт на Хитлер. През лятото на 1945 г. малцина от тях са сред заловените от англосаксонците, например секретарката на Борман Елзе Крюгер и най-вече личният шофьор Ерих Кемпка. Тъкмо той ги осведомява за края на нацисткия диктатор. Англичаните не премълчават относителната слабост на своите източници. В своя документ те посочват деликатно къде са задържани още живите важни свидетели. При руската страна.

Повече подробности могат да се получат от други, които са се намирали в бункера на 30 април, сред тях оберфюрер Ханс Баур, личният пилот на Хитлер, понастоящем задържан в руска болница.

Същото е и с личния персонал на Хитлер.

Най-значими сред тях са щурмбанфюрер Гюнше, негов личен адютант, щурмбанфюрер Линге, негов личен камериер… Те са участвали в кремирането на телата на Хитлер и Ева Браун. Гюнше е обявен за изчезнал, а Линге може би е взет в плен от руснаците (един свидетел смята, че го е забелязал в колона военнопленници на „Мюлерщрасе“ в Берлин на 2 май).

На тази дата Гюнше вече е укрит в Москва, където го разпитват редовно, както и Линге.

Началникът на РСД^[4], бригаден генерал от СС Йохан Ханс Ратенхубер, също се е намирал в бункера и ще бъде първостепенен свидетел, ако е още жив. Той със сигурност е издавал заповеди относно погребването на човешките останки (според руско военно комюнике от 7 май Ратенхубер е бил заловен от руснаците).

Ратенхубер си е жив и се намира в същия затвор на Лубянка в Москва като Гюнше и Линге.

Въпреки недостига на свидетелства, британското разузнаване стига до заключението, че Хитлер се е самоубил.

На 30 април в 14 часа и 30 минути Хитлер и Ева Браун са забелязани живи за последен път. Те са преминали през бункера и са си взели сбогом с прякото си обкръжение, със секретарките и помощниците, после са се оттеглили в апартамента си, където и двамата са се самоубили. Хитлер сам си е изстрелял куршум в устата, Ева Браун (макар че той й е дал револвер) е погълнала една от ампулите с отрова, раздадени на всички в бункера.

Разследването на англичаните поставя съветските отговорни лица в Берлин в много неудобно положение. Теорията за самоубийство чрез отравяне, която те са представили пред Кремъл, се оказва сериозно разклатена. Британският доклад се допълва от твърденията на Гюнше и Ратенхубер пред НКВД още през юни, а после и на Линге няколко седмици по-късно. Вариантът за самоубийство на Хитлер с огнестрелно оръжие изниква все по-често по време на разпитите. А ако хората на СМЕРШ, онези, които провеждат устремно разследването за Хитлер през май-юни 1945 г., са се излъгали за начина на самоубийство и Хитлер просто си е пуснал куршум в слепоочието или в устата? Това би означавало, че аутопсираното тяло не е било правилното!

Руският генерал Иван Серов е представител на НКВД и заместник-началник на съветската военна администрация в руската зона на Германия. С една дума, Серов е един от най-високопоставените съветски ръководители в Германия. Берия го е избрал лично заради неговата извънредна работоспособност и особено заради непоколебимата му вярност. През ноември Берия получава спешна телеграма от Серов. Той докладва за деликатната ситуация, в която са изпаднали Вадис и СМЕРШ.

Строго секретно

Телеграма

От БЕРЛИН

Москва, НКВД на СССР, за другаря БЕРИЯ Л. П.

 

Началникът на британското разузнаване бригаден генерал ФУРД и директорът на американското разузнаване бригаден генерал КОНРАД са изпратили на началника на оперативната група в град Берлин другаря генерал-майор СИДНЕВ, документи, отнасящи се до смъртта на ХИТЛЕР и Ева БРАУН.

Същевременно бригаден генерал ФУРД и бригаден генерал КОНРАД искат от генерал СИДНЕВ да им предостави данните на руското разузнаване относно смъртта на ХИТЛЕР

Те посочват също, че имат намерение да обсъдят въпроса за смъртта на Хитлер по време на съвместното заседание на обединения директорат на разузнаванията, на което обикновено присъства генерал СИДНЕВ.

При тези обстоятелства ви моля да дадете указания какво да бъде поведението на генерал СИДНЕВ по тази тема на предстоящото заседание на обединения директорат на разузнаванията.

И. СЕРОВ

20 ноември 1945 г.

Берия си остава подозрителен. В неговите разбирания не влиза споделянето на секретни документи с чужденци, включително и военни съюзници. Но възможността да отстрани един от конкурентите си, в случая Абакумов, ръководителя на СМЕРШ, е толкова изгодна. Той разбира, че като предаде досието „Хитлер“ на англичаните и американците, грешките на СМЕРШ ще излязат наяве.

Но Берия се колебае и иска мнението на Молотов, първи зам.-председател на Съвета на министрите и министър на външните работи.

СТР. СЕКРЕТНО

НАРОДЕН КОМИСАРИАТ

НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ екз. №1

20 ноември 1945

№1298/b

Москва

 

До другаря МОЛОТОВ В М.

Изпращам Ви телеграмата на др. СЕРОВ относно искането на англо-американците на сведения за смъртта на Хитлер.

Моля да обсъдим.

Последното изречение е подчертано и обкръжено с молив. Следва подписът на Берия с червено мастило.

Секретно писмо на Берия до Молотов от 20 ноември 1945 г. относно искането на съюзниците да получат достъп до досието на Хитлер (Архиви на ГАРФ)

Молотов не вижда никакви пречки да се изпълни искането на Съюзниците. Положителният му отговор предоставя на Берия идеално алиби. Така шефът на НКВД няма да може да бъде обвинен от Сталин, че е поставил съперника си в неудобно положение. Той бърза да извести своя човек в Берлин, генерал Серов.

До др. СЕРОВ

 

Нямаме възражения относно предоставянето на англичаните и американците на сведенията, с които разполагате, за резултатите от разследването на обстоятелствата на изчезването на Хитлер.

Имайте предвид, че освен това съюзниците могат да поискат да разпитат някои лица, намиращи се в нашите служби: ГЮНШЕ, РАТЕНХУБЕР, БАУР и други.

Обмислете добре и решете под каква форма могат да се предадат тези сведения на съюзниците.

Подпис: Л. Берия

Серов няма да предаде никаква информация, защото СМЕРШ отказва да сътрудничи. Конфликтът между двете съветски тайни служби избухва. За Берия това вече е прекалено. Той иска да започне ново разследване за изчезването на Хитлер, но този път водено лично от неговите хора. Не трябва ли преди това да даде отчет на Сталин? Абакумов си остава едно от протежетата на господаря на Кремъл и не е възможно да го атакува пряко. Докладна записка, обясняваща положението, трябва да свърши работа, си казва Берия. Той нарежда на заместника си Меркулов да я подготви, като намери точните формулировки за това изключително важно послание.

Всъщност заместникът му трябва да състави не една, а две записки. И по-точно, два варианта на една и съща записка. В едната Берия предлага да се предостави на Съюзниците превод на секретния доклад на СМЕРШ, в другата се предлага на западните разследващи да се разреши само оглед на градината на бункера, на мястото, където са били изгорени телата.

На 19 декември 1945 г. Меркулов предава двата варианта на Берия.

Строго секретно

До др. БЕРИЯ Л. П.

В изпълнение на вашето нареждане ви представям приложени два варианта на записки до другаря СТАЛИН и другаря МОЛОТОВ относно искането на англичаните и американците за размяна на материали по въпроса за съдбата на Хитлер и на Гьобелс.

Приложено изпращам:

Изпратените от др. СЕРОВ документи, предоставени от британците с машинописен превод на материалите на руски език.

Актове от разпознаването и актове от съдебномедицинското изследване на предполагаемите трупове на Хитлер, Гьобелс и техните съпруги, както и протоколите от разпитите на близкото обкръжение на Хитлер и Гьобелс, екз. №3.

(В. Меркулов)

19 декември 1945 г.

Берия държи всички козове. Кой вариант да избере? И на кого да го изпрати? На Сталин или на Молотов, министъра на външните работи?

Размишлява с часове. Преработва текстовете, допълва, съкращава отново и отново. Със Сталин не са възможни никакви грешки, всяка подробност е важна и може да повлияе върху кариерата на всеки, дори на Берия. Ако не и върху самото му съществуване. Така труповете на Хитлер и Ева Браун стават „предполагаемите трупове“.

Ето го и финалния вариант.

Строго секретно

До др. СТАЛИН Й. В.

 

На 16 юни 1945 г. НКВД на СССР под №702/b ви представи получените от Берлин от др. СЕРОВ копия на протоколи от разпитите на обкръжението на Хитлер и Гьобелс относно последните дни от пребиваването на Хитлер и Гьобелс в Берлин, както и копия от описанието и от актовете от съдебномедицинското изследване на предполагаемите трупове на Хитлер и Гьобелс и техните жени.

През ноември същата година един представител на английските разузнавателни служби в Берлин, а после и един представител на американското разузнаване изпратиха на началника на оперативната група на НКВД в Берлин генерал-майор СИДНЕВ материали от разследването, извършено от тези служби по този повод, които съответстват в общи линии на нашите (прилагат се копия от английските и американските материали, преведени на руски).

Като се позовават на факта, че някои от лицата, които са били свидетели на последните дни на Хитлер, са задържани от съветските власти и че те могат да допълнят или потвърдят материалите на разположение на англичаните, англичаните отправиха искане да им бъдат предадени материалите, с които разполагаме.

Представителят на американската разузнавателна служба в Берлин поиска също така да му бъде предоставена възможност за оглед, в присъствието на наши представители, на мястото до Райхсканцеларията, където според данните на американците са били погребани труповете на Хитлер и жена му (своевременно предполагаемите трупове на Хитлер и жена му след съдебномедицинско изследване бяха пренесени на друго място и заровени недалеч от Канцеларията).

Моля да разгледате този въпрос.

Л. БЕРИЯ

В последния момент Берия се отказва.

Той решава да изпрати записката само на Молотов. Другарят Сталин така и няма да получи това послание.

Що се отнася до Съюзниците, те никога няма да получат достъп до доклада на СМЕРШ.

Ще могат само да посетят градината на Führerbunker. Но не това е същественото. Сега, когато Молотов е осведомен за съмненията на Съюзниците, че съветската страна укрива откриването на тялото на Хитлер и причините за смъртта му, Берия е създал идеални условия, за да започне свое контраразследване. То е напълно оправдано. Ще бъде тайно, задълбочено и ще отговори окончателно на загадката с изчезването на Хитлер.

Кодово име на операцията: „Мит“.