Жан-Кристоф Бризар, Лана Паршина
Истината за смъртта на Хитлер (15)

28 април 1945

„Химлер предлага преговори за слагане на край на войната в Европа“

(Агенция Ройтерс)

Денят започва лошо. Към 9 часа офицер от бойна част на СС идва да докладва на Хитлер. Той го осведомява, че първите руски десантници се приближават до „Вилхелмщрасе“, на малко повече от километър от Канцеларията. А Венк все така не пристига. Въпросът вече не е дали бункерът ще падне, а кога ще стане това. Щом новината се разчува, всички в убежището поискват да получат ампулите си с цианид. Те не достигат за всички и само някои избраници са удостоени с тази чест. Военните от личната охрана на фюрера ще трябва да се самоубият със служебните си оръжия. Вече няма и как да се повика някаква помощ отвън — и последните телефонни линии са прекъснати. За да се информират за придвижванията на вражеските войски, операторите в бункера слушат радиопредаванията. Включително и на Би Би Си. Благодарение на британската станция фюрерът разбира за ново предателство. Предателство, още по-болезнено от това на Гьоринг. Макар че звукът едва се чува, информацията, която се върти непрекъснато по Би Би Си, не оставя място за съмнения: Химлер е предложил на Съюзниците капитулацията на Третия райх. Би Би Си цитира депеша на английската агенция Ройтерс, според която райхсфюрерът на СС Хайнрих Химлер е предложил сепаративен мир на англо-американците. Информацията на Ройтерс е озаглавена „Химлер предлага преговори за слагане на край на войната в Европа“ и гласи: „Предложението на Химлер да капитулира само пред британците и американците, а не пред руснаците, което стана сензация през уикенда, се смята за начало на маневри, които да сложат бързо край на войната в Европа.“ Сделката е следната: Хитлер ще бъде свален, Химлер ще заеме мястото му, Третият райх ще бъде запазен, а германската армия ще се присъедини към Съюзниците, за да се сражават срещу болшевиките.

В бункера това прелива чашата. Постъпката на Гьоринг не е била истинска изненада за никого, но действията на Химлер, човека зад „окончателното решение на еврейския въпрос“, най-верния сред верните, разрушават и последните устои на нацисткия режим.

Хитлер реагира като обезумял. Хана Райч си спомня: „От розово, лицето му стана мораво и направо неузнаваемо. […] След този продължителен пристъп Хитлер изпадна в някакво вцепенение и в бункера настъпи пълна тишина“. Както е постъпил и с Гьоринг, Хитлер незабавно отстранява Химлер от всички постове и го изключва от партията.

Фегелайн ще плати за предателството на шефа на СС. Тъй като е негов официален офицер за връзка при Хитлер, смъртната му присъда е потвърдена моментално. Според фюрера зетят на Ева Браун със сигурност е знаел за плановете на Химлер да вземе властта и да преговаря с врага. Доказва го опитът му за бягство. „Късно вечерта шепа полицаи от RSD (Служба за сигурност на Райха) дойдоха да вземат Фегелайн. Били изминали по коридора само няколко метра, когато един от телохранителите изстрелял с автомата си цял откос в гърба му.“^[1]

Като следствие от многобройните предателства в бункера се възцарява атмосфера на параноя. Кой ще бъде следващият? Всички се озъртат, дебнат за най-малкия намек за бягство, за критика на върховния вожд. Навън, на повърхността, центърът на Берлин е в руини. Руският гняв продължава да се стоварва върху столицата на Райха. Мощните съветски танкове изтърбушват сградите около Потсдамер Плац, в съседство с бункера. Германската съпротива в лицето на малцината войници и предимно опълчението от цивилни Deutscher Volkssturm („Народна буря“) успява само да забави с няколко дни неизбежното поражение.

Народното опълчение Volkssturm е създадено през есента на 1944 г. по идея на Химлер. Целият народ трябва да вземе участие във войната. На първо време тази масова мобилизация обхваща всички годни мъже от шестнайсет до шейсет години. После, особено в Берлин, дори ранените, по-малките деца и старци са призовани да попълнят частите, хвърлени в битката. Зле въоръжените и екипирани опълченци от Volkssturm са смятани от съветските военни за доброволци, които не са защитени от международните конвенции за военнопленниците. Накратко, дори и да се предадат, ги разстрелват.

За последен път обитателите на убежището умоляват Хитлер да се измъкне. Артур Аксман, шефът на Хитлерюгенд, се кандидатира за спасител. Наема се да изведе фюрера. С помощта на отряд от подбрани хора, готови да умрат за него, бягството все още е възможно. На летището в Гатов е останал един самолет, способен да лети. Импровизираната писта до Канцеларията още е под германски контрол. Ханс Баур потвърждава: опасно е, рисковано е, но е възможно. Една дума, един жест от фюрера и спасяването ще започне.

Хитлер слуша, обмисля, но е толкова уморен. Тялото му е болно, нервите изопнати, ще може ли да издържи на напрежението? Според Хана Райч този мъж на петдесет и пет години вече е просто старец в края на живота си. „Дори и да имаше сигурен път, по който да напусне укритието, той не би имал сили да го измине“, смята тя. Хитлер напълно го осъзнава. Последната му надежда да излезе жив от бункера е да спечели битката за Берлин.