Жан-Кристоф Бризар, Лана Паршина
Истината за смъртта на Хитлер (4)

Глава IV

Париж, октомври-ноември 2016 г.

Първите преводи на документите, снимани в ГАРФ, не закъсняват. Лана прави чудеса. Изпраща ми ги обикновено вечер, след работния си ден. Извън нашето проучване за Хитлер, тя продължава да сътрудничи на руски медии. А аз се прибирам във Франция. Подреждам по теми и дати преведените текстове. Някои си остават доста неясни. Множество непознати имена и неразбираеми абревиатури задръстват изреченията в административен стил. Руските следователи не са си падали по поезията. Работата им се подчинява на ефикасността и прецизността. Ето един от първите получени документи:

Строго секретно

До другаря Сталин

До другаря Молотов

 

На 16 юни 1945 г. НКВД на СССР представи под №702/b на Вас и на другаря Сталин получените от Берлин от другаря Серов копия от протоколи от разпитите на някои членове на обкръжението на Хитлер и на Гьобелс, отнасящи се до последните дни от пребиваването на Хитлер и Гьобелс в Берлин, както и копия от доклада за съдебномедицинската експертиза на предполагаемите трупове на Хитлер и Гьобелс и на техните жени.

Нищо не липсва: нито значимите исторически имена Сталин, Хитлер, Гьобелс, нито акронимите НКВД и СССР. А това е само началото. Други имена и други също толкова ярки абревиатури ще преследват мен и Лана през месеците на това проучване като призраци, изникнали от прокълнатото минало. От германска страна: Химлер, СС, Гьоринг, Третият райх. От съветска страна: Берия, Молотов, Червената армия, Жуков.

Освен тези доклади сме се сдобили с поредица надписани снимки и няколко рисунки. Включително и схеми на бункера на Хитлер. Нарисувани са с молив от пленници, есесовци, членове на близкия кръг на фюрера. Направили са го по нареждане на руските тайни служби. Целта е била да разберат как е бил организиран животът в противовъздушното убежище на техния враг. Всичко е анотирано подробно. Апартаментът на нацисткия диктатор, стаята на Ева Браун, нейната баня, заседателната зала, тоалетните…

План на Führerbunker, начертан от пленения есесовец Рохус Миш по заповед на съветските следователи (Архиви на ГАРФ)

Сред събраните в ГАРФ документи се намират и няколко десетки страници на немски език. Някои от разпитите на нацистките затворници са били транскрибирани направо на техния език, на ръка. Пишещите машини на Червената армия са били най-често с букви на кирилица. За щастие, почерците на съветските преводачи са доста четливи. С изключение на един случай, в който буквите изглеждат като неразбираеми драскулки, без да се смятат безбройните задрасквания. Заради този отчет на ръба на неразгадаемото едва не изтекоха очите на двама от преводачите ми от немски. Първият се предаде накрая, а вторият ме помоли в бъдеще да не разчитам на него, ако случаят се повтори. Но усилията им не бяха напразни: благодарение на тях успях да вместя това парче в големия исторически пъзел на руските архиви по досието „Хитлер“. Неразгадаемият текст представлява отчет за разпита на някой си Ерих Рингс, един от радистите в бункера на Хитлер. Този Рингс разказва и как началниците са му наредили да предаде съобщение за смъртта на Хитлер: „Последната такава радиограма предадохме на 30 април следобед към 17 и 15 часа. Офицерът, който донесе съобщението, ми каза, за да сме осведомени веднага и ние, че първото изречение на това съобщение гласи: «Фюрерът почина!».“

Ако Рингс казва истината, тази информация предполага, че смъртта на германския диктатор е настъпила преди 17 и 15 часа на 30 април 1945 г. Но дали нацисткият радист не лъже съветските следователи? Те тръгват от хипотезата, че е така. Недоверието е част от самата същност на добрия шпионин. То е неговото гориво при всички обстоятелства и му помага да изкачва уверено стъпалата на йерархията. Да се съмняваш във врага, в неговите показания, включително в получените чрез изтезания. Този системен подход обаче затруднява напредъка на разследването. А донякъде и моята работа. Текстовете, с които разполагам, обхващат период от почти дванайсет месеца. До средата на 1946 г. Тъй че почти една година след падането на Берлин на 2 май 1945 г. офицерите, отговорни за досието „Хитлер“, все още не са завършили разследването си. Те искат от министъра на вътрешните работи на СССР разрешение за отлагане на срока. А също и прехвърлянето на някои германски военнопленници от руски затвори в Берлин. Целта е там да се извърши възстановка на последните часове на Хитлер.

10 април 1946 г.

Строго секретно

До министъра на вътрешните работи на Съюза на съветските социалистически републики другаря Круглов С. Н.

В рамките на разследването на обстоятелствата на изчезването на Хитлер на 30 април 1945 г., понастоящем в затвора „Бутирка“^[1] са задържани: …

Следва дълъг списък от нацистки затворници, после документът продължава:

При разпитите на тези лица, освен противоречията, будещи съмнения в достоверността на версията за самоубийството на Хитлер, за които вече ви сигнализирахме, бяха разкрити допълнителни факти, които трябва да бъдат уточнени на място.

Смятаме, че за тази цел е уместно да бъдат предприети следните мерки:

Всички лица, задържани по това следствие, трябва да бъдат доставени в Берлин.

[…]

Да се постави на оперативната група задача да изясни в срок от един месец всички обстоятелства около изчезването на Хитлер и да състави доклад по този въпрос до Министерството на вътрешните работи на СССР.

Да се възложи на генерал-лейтенант Бочков да организира конвоирането на затворниците и да се отдели за тази цел специален вагон за задържаните до град Брест^[2]. Конвоирането на затворниците от Брест до Берлин ще бъде осигурено от берлинската оперативна група.

За участие в изучаването на веществените доказателства и мястото на инцидента да се командирова в Берлин квалифицираният криминалист от Главното управление на милицията в Министерството на вътрешните работи на СССР другарят Осипов.

Докладната записка е подписана от двама съветски генерали, пребиваващи в Берлин.

Април 1946 г. Защо разследването за Хитлер е продължило толкова? Какво се е случило в бункера? Руснаците са вложили огромни усилия в търсене на истината, която им се изплъзва. При това никоя друга съюзническа армия (американци, англичани, французи) не е задържала толкова много, стотици, преки свидетели на падането на Берлин и на фюрера, колкото съветските войски. Тези свидетели са подложени на тежки изпитания от техните тъмничари. Откривам да прозира ясно този неистов стремеж да се разгадае загадката в множество доклади и протоколи от разпити. Те се връщат отново й отново към едни и същи въпроси. Защо просто не приемат доказателствата? Защо Сталин и неговите хора не могат да допуснат, че затворниците са искрени? Аз бих бил лош член на съветската тайна полиция. Потвърждава го това противопоставяне между двама затворници от СС, близки до Хитлер.

Първият се нарича Хофбек и има чин сержант, вторият се казва Гюнше и е офицер от СС.

Въпрос към Хофбек: Къде се намирахте и какво правехте на 30 април 1945 г.? А именно в деня, когато според вашите твърдения Хитлер се е самоубил?

Отговор на Хофбек: На 30 април 1945 г. бях изпратен на аварийния изход на бункера от моя началник, държавния съветник (Regierungsrat) Хогл като командир на звено от 9 души.

Въпрос към Хофбек: Какво видяхте?

Отговор на Хофбек: Към 14 часа или малко по-късно, когато се приближих, видях няколко души. Те носеха нещо тежко, увито в одеяло. Веднага си помислих, че Адолф Хитлер се е самоубил, защото забелязах черен панталон и черни обувки да се подават от единия край на одеялото. […] После Гюнше извика: „Всички вън! Те остават тук!“. Не мога да твърдя, че Гюнше носеше втория труп. Другите трима другари незабавно си тръгнаха тичешком, а аз останах до вратата. Видях двата трупа на около два метра разстояние от аварийния изход. От единия успях да видя черен панталон и черни обувки, а от другия (този вдясно) синя рокля, къси чорапи и кафяви обувки, но не мога да твърдя със сигурност. […] Гюнше поля труповете с бензин, донесоха му запалка през аварийния изход. Прощаването беше много кратко, не повече от 5–10 минути, защото имаше много силен артилерийски обстрел. […]

Въпрос към Гюнше: Какво можете да кажете за показанията на Хофбек?

Отговор на Гюнше: Труповете бяха изнесени от бункера през аварийния изход не около 14 часа, а малко след 16 часа. […] Не съм помагал да се носи трупът на Адолф Хитлер, но малко след това излязох през аварийния изход с трупа на госпожа Хитлер. Трупът на Адолф Хитлер беше пренесен от лицата, които вече посочих при предишните разпити. […]

Въпрос към Хофбек: Имате ли да възразите нещо на свидетелството на Гюнше, което чухте току-що?

Отговор на Хофбек: Нямам какво да възразя на свидетелството на Гюнше, което чух току-що. […] Трябва да кажа, че е възможно предишните ми показания да съдържат известни неточности, тъй като неочакваните събития ме бяха потресли дълбоко.

Неточностите в показанията влудяват разследващите. Нарочно ли го правят затворниците? Може да се предполага, че е така. Да не забравяме, че за тези нацисти комунистите са въплъщение на абсолютното зло (веднага след евреите, разбира се, според хитлеристката доктрина). Да се противопоставят, да лъжат или да изопачават действителността може да се струва естествено на тези хора, движени от неизтребимия си нацистки фанатизъм. Така или иначе противоречивите им отговори затрудняват точното възпроизвеждане на събитията, предшествали падането на бункера на Хитлер.

Двамата с Лана смятахме, че сме достатъчно подготвени за това потапяне в една от най-големите загадки на Втората световна война. Голяма грешка. Дори и в най-песимистичните ни сценарии не бяхме успели да предвидим цялата сложност на подобно проучване. Скоро щяхме да открием, че придобиването на документите от хранилищата на ГАРФ няма да бъде най-трудната му част. Нашата увереност и оптимизъм бързо бяха полети със студен душ. Дина, завеждащата специалните фондове на ГАРФ, пося в нас съмнението.

Да се върнем към срещата ни на Вси светии 2016 г. в централата на Руския държавен архив. Двамата с Лана тъкмо благодаряхме за последен път на Дина и Николай за тяхното търпение. Те вече бяха натоварили на количката дървените части от диван и досиетата за Хитлер. Разговорът завършваше сърдечно.

„Успяхме с всичко, разполагаме за първи път с всички документи за смъртта на фюрера!“ Лана беше въодушевена, а аз не я възпирах. Дина не споделяше нейния ентусиазъм. Николай вече си беше тръгнал, без да каже нито дума. Чувахме как бута количката си по коридора със същото тихо потракване. „Нямате всичко“, изрече изведнъж Дина, сякаш със съжаление, че разваля удоволствието ни. Нямаме какво всичко? „И другаде в Русия ли има останки от Хитлер?“, попитах невярващо. „Много е възможно.“ На Дина й беше трудно да отговори направо. „Всъщност, да — призна тя в крайна сметка. — Но не можете да ги видите.“ Всичко рухваше. Дина изглеждаше притеснена, хапеше тънките си устни и избягваше погледите ни. Лана й заговори възможно най-меко, като че се опитваше да я успокои. Да й внуши, че няма нищо страшно, но трябва да ни обясни всичко.

Положително и отрицателно. С кое исках да започнем? Лана ме оставяше да избера. Бяхме излезли от ГАРФ и хванали такси, за да се приберем в хотела. Да започнем от отрицателното. „Не всички съветски доклади за смъртта на Хитлер се намират в ГАРФ. Една част се съхраняват в архивите на ФСБ.“ Мълчание. Можеше ли да има по-отрицателна информация? Не бях сигурен. Инициалите ФСБ означават „Федеральная служба безопасности“ (Федерална служба за сигурност), т.е. руските тайни служби. ФСБ наследява КГБ през 1995 г., но не променя нищо съществено в методите на своя знаменит съветски предшественик. Методи, основани на манипулацията и при необходимост на насилието. Ако достъпът до ГАРФ ни се бе сторил труден, как ли щеше да бъде с архивите на ФСБ? На Лана чак й стана смешно пред отчайващите перспективи за нашето проучване. „Има и нещо друго, което трябва да знаеш — продължи тя с нервен смях. — Дина ми разкри, че сигурно трябва да се разровим и във военните архиви. Затова пък ми даде съвсем ясно да разбера, че не можем да очакваме никаква помощ от ГАРФ. ФСБ, военните архиви и те се мразят помежду си. Ще се наложи да се оправяме сами.“

На брояча на таксито се редяха рублите от цената на нашия курс. За шофьора всичко изглеждаше толкова просто. Клиенти, адрес, добър GPS и готово. Точно обратното на нашето проучване. „Не искаш ли да научиш и положителното? Добрата новина от Дина.“ Лана изглежда беше почувствала, че ме обзема някаква умора. След цяла година сизифовски усилия ентусиазмът ми се топеше. „Дина ме увери, че ни харесва и че ще ни подкрепи, за да се направят научни изследвания на черепа.“ Има ли Дина и най-малката власт да взема решения за изследвания на черепа? Лана се замисли, после поклати отрицателно глава. Москва с нейния фин дъжд се подиграваше с нас. И други се бяха опитвали да проучват Хитлер. Случайност ли беше, че всички се бяха провалили?

Жестока и почти безнадеждна битка? Отлично! Лана не се отказва, напротив. Обещала ми е да получи преди края на годината всички разрешения — необходимите за достъп до архивите на ФСБ и отварящите вратите на военните архиви. „Никой не може да ми се противи дълго. Ще ги победя с упорство“, уверяваше ме тя с дързък израз в залата за заминаващи на летище Шереметиево в Москва. Беше преди по-малко от месец. Оттогава не минава и ден без да си говорим по телефона, без да се окуражаваме. На мен се пада работата с документите, на нея — работата с руските власти. „Почти успявам, още няколко дни и ще имам отговор. Бъди готов, ще трябва да се реагира веднага.“ Лана не се спира, не помисля дори за секунда за провал. Толкова силни ли са връзките й с руските власти? Как успява да убеди администрациите, които обикновено са непроницаеми за такива искания? „След работата ми върху Светлана Сталин мога да разчитам на някои добри отношения с влиятелни личности, а освен това те ме познават, знаят, че съм като питбул. Никога не пускам плячката си. Повярвай ми, диктаторите ме разпознават.“