Жан-Кристоф Бризар, Лана Паршина
Истината за смъртта на Хитлер (5)

В началото на март 1945 г. Хитлер решава да потърси защита в своя бункер под Новата имперска канцелария, в самото сърце на Берлин. Голямото финално настъпление на Съюзниците е започнало преди няколко седмици. На изток Червената армия навлиза на германска територия на 20 януари, на запад силите на съюзниците (в случая канадските войски) го правят на 8 февруари. Колкото повече наближава заплахата, толкова по-рядко Хитлер ще напуска убежището си. Той ще прекара последните дни от живота си на 8,5 метра под земята.

Всички подробности за последните мигове на фюрера дължим на оцелелите от бункера. Тези мъже и жени са предимно военни, както и няколко цивилни (включително неговите секретарки). Техните свидетелства не могат да се приемат като напълно надеждни. Да не забравяме, че всички те са привърженици на нацизма и в различна степен са се възхищавали на Хитлер.

Тези свидетелства идват от два различни източника: разпитите, провеждани от представители на Съветския съюз и/или Съюзниците след тяхното задържане, и мемоарите им, публикувани след освобождаването им, както и някои интервюта.

В първия случай информацията е получена доброволно или насила и въобще не е била предназначена за публикуване или разкриване пред широката публика. В другия тя е споделена свободно от участниците в събитията. С цел да оправдае пред света техните собствени постъпки и най-често да ги разграничи от нацисткия режим.

И в двата случая разказите въобще не остават неутрални. Но съпоставянето между двата вида източници позволява да се пресъздаде доста достоверна картина на последните известни дванайсет дни от живота на германския диктатор.

Или поне до следобеда на 30 април 1945 г.