Жан-Кристоф Бризар, Лана Паршина
Истината за смъртта на Хитлер (27)

Глава II

Берлин, 30 май 1946 г.

Операция „Мит“ е застрашена. Мащабното контраразследване за смъртта на Хитлер се натъква на сериозно препятствие: Министерството на държавната сигурност на СССР (МГБ), ръководено от Виктор Абакумов. Представителят на Абакумов в Германия генерал-лейтенант Зеленин е наредил на своите служби да се противопоставят изцяло на хората, изпратени в Берлин от Министерството на вътрешните работи (МВД). Разследващите не са очаквали подобна враждебност. Но се налага да приемат очевидното: техният министър Сергей Круглов няма достатъчна тежест в сравнение с доверения човек на Сталин, опасния Абакумов. Пет месеца разследвания и усилени разпити, а се стига дотук. Макар че откриването на двата фрагмента от череп пред бункера на Хитлер е било толкова обещаващо.

Нацистките затворници, които са били свидетели на последните мигове на фюрера, също усещат, че става нещо странно. Те са седмина, прехвърлени от московските си килии в Берлин. Сред тях е обичайното трио близки на Хитлер есесовци: Хайнц Линге, камериерът, Ханс Баур, пилотът, и Ото Гюнше, адютантът. Липсва единствено генералът от СС Ратенхубер. Това не е случайно, той се намира в ръцете на МГБ. Като предполагат, че колегите им от Министерството на държавната сигурност ще им отговорят отрицателно, хората от Министерството на вътрешните работи дори не са поискали да бъде прехвърлен в Берлин. Така че последните свидетели на смъртта на Хитлер са изпратени в германската столица без Ратенхубер. Това става на 26 април 1946 г. Извеждат ги от затвора „Бутирка“ и ги качват в специален влак. Направление — град Брест, бивш Брест-Литовск, в крайния запад на СССР, близо до полската граница. Там се прехвърлят на друга, също секретна железопътна композиция за Берлин. Пътуването им продължава повече от седмица. За да се избегнат всякакви контакти между тях, всеки от задържаните е изолиран в отделен вагон и не знае за присъствието на другите. Линге ще опише години по-късно, след освобождаването си от съветските лагери през 1955 г., това не особено приятно пътуване: „Около година след края на войната, без обяснения, ме натовариха на някакъв окован с решетки влаков вагон и ме «транспортираха» за Берлин като животно“^[1].

Ханс Баур си спомня ужасната храна. „Пътувахме девет дни и през това време дневната ни дажба се състоеше от малко мътна вода от резервоара на локомотива, половин солена херинга и 400 грама хляб. Пристигнахме в Берлин полугладни.“^[2]

В германската столица веднага ги затварят в бившия женски затвор в Лихтенберг. „Мислехме си, че знаем нещо за лошите условия на задържане, но затворът в Берлин-Лихтенберг, управляван от руснаците, надминаваше всичко, оплаква се Баур. Надзирателите бяха садисти, които изпитваха удоволствие да пребиват затворниците. Един ден вратата на килията ми се разтвори и ме биха, докато не останах в полунесвяст на пода. Сред заливащата ме вълна от болка ми се стори, че чувам как ме обвиняват, защото съм седнал на ръба на леглото си“^[3].

Съвсем не е случайно, че побоищата и униженията се подновяват по време на престоя на бившите есесовци в Берлин. На съветския персонал е наредено да поддържат постоянния натиск, за да смажат всяка евентуална психологическа съпротива. Те трябва да бъдат принудени към безусловно съдействие, защото са тук, за да се приключи с една от последните мистерии от края на войната: идентифицирането на тялото на фюрера. Един съветски офицер заповядва на Баур да бъде готов. „Каза ми, че телата на Хитлер и жена му въобще не са изгорени, намират се в добро състояние, а аз съм изпратен в Берлин, за да ги разпозная.“ Но нещата няма да се развият така, както е предвидено. В последния момент всичко е отменено. „Всъщност така и не ме повикаха да огледам каквото и да било тяло“, отбелязва личният пилот на Хитлер. За това си има причина, противопоставил се е Абакумов, министърът на държавната сигурност.

Какво да се прави? Дали групата от Министерството на вътрешните работи не трябва да се върне в Москва и да признае пред Сталин неспособността си да изпълни задачата? Круглов, а чрез него и Берия, не могат да го допуснат. Трябва да бъде заобиколена „стената“, издигната от Абакумов, и разследванията да се продължат. След като липсва достъп до труповете, екипът на операция „Мит“ се съсредоточава върху доведените от Москва затворници. Разследващите разбират, че така изиграват последните си козове. След няколко дни ще трябва да напишат заключителния си доклад и да го предадат на най-високо равнище в Кремъл. На карта са заложени кариерите им. Без бавене те организират нови разпити, очни ставки между свидетелите, както и възстановки в бункера. Привикват ги един по един. В бързината записките се водят направо на немски, на ръка. Както обикновено враждебният и войнствен Гюнше не се оставя да бъде сплашен. Като истински есесовец от бойните части, обръгнал на битки, бившият адютант на Хитлер едва отваря уста.

Въпрос: По време на предишните разпити вие направихте редица противоречащи си и неточни заявления относно предполагаемото самоубийство на Хитлер. Още веднъж следствието изисква от вас правдиви и истинни свидетелства, в които сте длъжен да кажете истината.

Отговор: Искам цялата истина относно самоубийството на Хитлер да излезе наяве и нямам никакви мотиви да твърдя пред следователя каквито и да е лъжи или неточности. Предишните ми заявления отговарят на истината. Направих ги напълно чистосърдечно.

На същия въпрос камериерът Линге отговаря като Гюнше:

Отговор: Потвърждавам, че моите заявления, направени в Москва през февруари и март тази година, отговарят на действителните факти.

Потвърждавам, че Хитлер е мъртъв и че умря при вече описаните от мен обстоятелства: на 30 април 1945 г. Хитлер се самоуби в бункера, който се намира под градината на Канцеларията на Райха, като си изстреля куршум от пистолет в главата, предполагам в дясното слепоочие.

Когато идва неговият ред, видимо по-напрегнатият генерал от авиацията Ханс Баур се оказва много по-словоохотлив:

Въпрос: Вашите заявления относно съдбата на Хитлер от февруари и март тази година са противоречиви и лъжливи. Очакваме от вас чистосърдечни показания по този въпрос.

Отговор: Казах единствено истината. Потвърждавам, че Хитлер се самоуби съвместно с Ева Браун в своя бункер под Канцеларията на 30 април 1945 г. Това стана при следните обстоятелства: два часа след като се сбогувах с Хитлер, аз се върнах в бункера на фюрера. Бункерът беше изпълнен с цигарен дим, което ме удиви, защото беше забранено да се пуши в близост до Хитлер. Д-р Гьобелс, райхслайтер Борман, генерал-лейтенант Ратенхубер и около 15 до 20 есесовци спореха нервно.

Насочих се веднага към д-р Гьобелс, Ратенхубер и Борман, които стояха заедно, и попитах дали всичко е свършило. Отговор: „Абсолютно“ (Jawohl). „Къде е трупът?“ „Вече е горе и е изгорен.“ Чух един есесовец да добавя: „Целият стана на въглен.“ Попитах генерал Ратенхубер с какво се е самоубил Хитлер. Отговор: с пистолет 0,8.

Разследващите знаят, че няма да могат да разпитат Ратенхубер, хората на Абакумов няма да се съгласят никога. За тяхно щастие, Баур е слаб, физически изчерпан. Не се е възстановил от загубата на десния си крак след опита за бягство от бункера в началото на май 1945 г. Не е по-добро и психическото му състояние. Съветските „доносници“, изпращани в килията му, редовно докладват за духовния упадък на авиатора. Според руските офицери Баур е узрял. Ако съществува някаква тайна около смъртта на диктатора, той трудно би успял да я скрие от тях. За да постигнат признания, използват лъжата като път към истината.

Въпрос: Разполагаме с документи, които доказват, че в края на април 1945 г. Хитлер вече не се е намирал в Берлин. Затова смятаме твърденията ви за отказ да кажете истината и настояваме за истината.

Отговор: Това е чиста лъжа. Аз лично се сбогувах с него непосредствено преди смъртта му. Това беше на 30 април 1945 г. между 6 и 7 часа вечерта^[4]. Бях извикан при фюрера заедно с полковник Бец^[5]. Напълно изключено е да съм говорил с някого другиго, а не с истинския Хитлер. Освен това познавам прекалено добре Хитлер, за да го сбъркам с някого, който прилича на него.

Схема на Führerbunker, направена от Ханс Баур по нареждане на съветските следователи. Долу вдясно той посочва, че никога не е влизал в личната стая на фюрера (Архиви на ГАРФ)

Без да подозира, Баур слага пръст в раната на едно от основните съмнения на руските разследващи: тезата за двойника!

Още от падането на Берлин на 2 май 1945 г. слуховете за „фалшивия Хитлер“ се разпространяват бързо из целия свят. Дали като всеки истински диктатор господарят на нацистка Германия не е имал на разположение двойници, които да заемат мястото му при заплахи за атентат? Други диктатори често са прибягвали до този похват. Включително Сталин с прословутите му „дубльори“.

Но Баур отрича съществуването на друг „Хитлер“. Никога не е чувал да се говори за такъв, кълне се той. Разследващите ще си доставят удоволствието да разбият и най-малката увереност на пилота. Ханс Хофбек е обикновен унтерщурмфюрер от СС (сержант), един от седемте ключови свидетели, прехвърлени от Москва в Берлин. Той също се е намирал в бункера на 30 април 1945 г. като член на личната охрана на Хитлер. Бил е назначен за отговорник за защитата на укритията на фюрера. Онова, което не знае Баур, е, че този подофицер разкрива присъствието на двойник на Хитлер в бункера. Организирана е очна ставка между Хофбек и Баур.

Въпрос към Хофбек: Повторете заявленията, които направихте по-рано, относно наличието в Канцеларията на Райха на лице, приличащо много на Хитлер.

Отговор: В Канцеларията се намираше един човек, работещ като портиер на райхсминистър д-р Ламерс, началник на Канцеларията. Той имаше известна прилика с Хитлер. Тя се състоеше в следните особености: беше с прилепнали и сресани настрани коси, имаше черен мустак и остър нос. Но беше малко по-нисък и по-слаб. Носеше кафява куртка, служебната му униформа, която беше със същия цвят като партийната униформа. Тъй като имаше известна прилика с Адолф Хитлер, понякога приятелите му се обръщаха на шега към него с „фюрер“. Виждал съм лично този човек. Отдалеч приличаше на Хитлер, но отблизо не можеше да бъде сбъркан. Не мога да кажа името му.

Въпрос към Баур: Вие отрекохте съществуването на лице, приличащо на Хитлер в Канцеларията. Какво можете да кажете относно заявлението на Хофбек, направено във ваше присъствие?

Отговор: Не съм в течение за нищо относно лице на служба в Канцеларията, приличащо на Хитлер. Според заявления на генерал-лейтенант Ратенхубер, направени пред мен, в Бреслау^[6] имало един човек, който приличал на Хитлер. Това Ратенхубер ми го каза преди 10 или 12 години. Но не съм виждал лично този човек.

Стремежът на руснаците е да се уверят, че нацистите не са устроили фалшива смърт на фюрера, като са изгорили двойник. Опроверженията на Баур не са достатъчни, за да ги убедят. За да потвърдят автентичността на тялото, намерено през май 1945 г. в градината на Führerbunker, те се опитват да узнаят възможно най-много за физическите белези на Хитлер. Да се идентифицира трупът на Йозеф Гьобелс не е било никак трудно. Поради физическата малформация (десният му крак е по-къс с няколко сантиметра след прекаран в детството остеомиелит), не са възможни никакви оспорвания. При фюрера нищо не е толкова просто. До май 1946 г. не е установена никаква позната особеност. Но човек никога не знае. Може би в неговото обкръжение знаят някаква подробност, която ще промени всичко?

Разпитите на Ханс Баур са насочени към това:

Въпрос: Известен ли ви е някакъв физически недостатък на Хитлер или особен белег?

Отговор: Не ми е известно нищо, що се отнася до някакъв физически недостатък при Хитлер. Известно ми е само, че през световна война^[7], Хитлер е станал жертва на отравяне с газ. Що се отнася до раняване, не знам нищо. Изглежда, като последица от това отравяне с газ, той е бил принуден да следва специален хранителен режим и е станал пълен вегетарианец. Впрочем Хитлер имаше зъбна протеза.

Гюнше дава същия отговор на съветските офицери, той няма никаква представа за физическа особеност.

Според собствените му думи, Хитлер страдаше от нервно заболяване от средата на 1944 г., което се забелязваше и по треперенето на лявата му ръка. Не са ми известни други физически недостатъци. Знам, че Хитлер е пострадал два пъти през световната война от 1914–1918 г., включително едно задушаване с газ. Не знам нищо за другото нараняване.

Въпрос: Известна ли ви е кръвната група на Хитлер?

Отговор: Не, не ми е известна кръвната група на Хитлер.

Докато Баур и Гюнше са подложени на канонада от въпроси в тайни кабинети, към Линге отношението е специално. Тъй като той е първият, открил безжизненото тяло на Хитлер в преддверието на апартамента му, от него се иска да разкаже още веднъж с най-големи подробности какво е видял на 30 април 1945 г. Но този път направо на място, вътре в бункера. Така и най-малкото несъответствие ще може да бъде разобличено. Отведен е при руините на Новата канцелария на Райха, където го чакат множество руски офицери, начело с маршал Соколовски, главнокомандващ на Групата съветски окупационни войски в Германия.

Бяхте доведен днес в укритието, разположено под Имперската канцелария, в помещенията, които е заемал Хитлер. Помещенията, които видяхте, идентични ли са по обзавеждане и украса с онези от времето, когато Хитлер се намираше в тях?

Линге: Да. В помещенията, които заемаше Хитлер в укритието, разположено под Имперската канцелария, обзавеждането е същото, което използваше Хитлер. Сред вещите от тази мебелировка са и онези, които съм виждал в бившата стая на Хитлер: прост шкаф от светло дърво и отворен огнеупорен сейф, както и в бившия му работен кабинет, един диван и едно бюро от същото дърво като шкафа. Диванът е тапициран със светлосив плат с щампа на цветя. Диванът и бюрото се намират точно там, където бяха, когато Хитлер живееше в укритието, а именно диванът е при стената срещу входната врата, а бюрото до отсрещната стена вдясно от тази врата.

За да е по-ясно изложението му, Линге е накаран да начертае план на апартамента на Хитлер. Камериерът го прави старателно.

План на апартамента на Хитлер в неговия бункер, начертан от Линге по искане на съветските следователи (Архиви на ГАРФ)

След минаването на Линге кабинетът на Хитлер е превзет от съветски криминалисти. Те търсят улики и преди всичко кръв. Сред тях изпъква особено един човек. Той се казва Пьотър Сергеевич Семеновски. Този шейсет и четири годишен лекар е изтъкнат авторитет в СССР. Дипломирал се е в престижния Тартуски университет в днешна Естония, владее немски език като роден и се радва на забележителен престиж в страната си. Той е един от пионерите на научната криминология в Съветския съюз. Реномето му надхвърля руските граници, избран е за почетен член на Международния институт по антропология в Париж. Той е блестящ, ефективен и известен със силния си характер. Автор е също на метод за класифициране на пръстови отпечатъци. Трудовете му се ценят високо от съветския режим, стремящ се да регистрира възможно най-подробно своите граждани. Когато Министерството на вътрешните работи го призовава за секретна мисия, Семеновски не се колебае нито секунда. Да проучва Хитлер, е задача, достойна за таланта му.

Изминала е една година от датата на предполагаемото самоубийство на Хитлер до огледа на Семеновски през 1946 г. Десетки, а може би и стотици войници и други руски служители вече са замърсили местопрестъплението. Катастрофа за всеки добър криминалист. На място, в бункера, Семеновски си скубе косите. Разбира се, той е предполагал колко трудна ще бъде задачата и в какви условия ще трябва да работи. Но има ли свободата да се оплаква? Дори той, абсолютният авторитет в научната криминалистика на сталинския режим, няма право на грешка под заплахата незабавно да плати за нея. Трябва да се подчини и да успее. Старият лекар преглежда педантично помещението. Преддверието е само няколко квадратни метра. Едва десетина. Очите му привикват към лошото осветление. Предадени са му докладите от разпитите на Линге. Не всички. Само онези, които могат да му помогнат да се ориентира. Мястото на дивана, на което се е намирал Хитлер, в каква поза е лежало тялото му, къде е произведен изстрелът… Кръв, трябва да открие кръв. Съдебният медик я търси. Ако е извършено самоубийство с куршум, непременно трябва да има и кръв. Диванът не е откраднат или унищожен. Това е шанс. Семеновски нарежда да отделят подлакътниците. На тях се виждат ясно тъмни петна. Също и по стените, струва му се, че различава кръв. Но не пръски вследствие на изстрел в главата, а следи, оставени при пренасянето на тялото. Експертът възстановява сцената в ума си. Още топлото тяло на диктатора. То кърви обилно. Да, увито е в одеяло, но то бързо се е пропило с кръв В бързината капките опръскват пода, стените. Семеновски излиза от преддверието, разбутва войниците около себе си. Дори не ги забелязва, така е погълнат от миналото. Притваря очи, за да се съсредоточи по-добре. Било е 30 април 1945 г., когато последните верни хора на фюрера са изнесли тялото в градината. Съдебният експерт открива още малко кръв по-нататък по коридора, но не само там, а от преддверието на Хитлер до горния край на стълбището, което води към изхода от бункера.

Снимки на кървавите следи, открити по стените на стълбището на бункера по време на контраразследването през май 1946 г. (Архиви на ГАРФ)

Съдебният лекар препрочита протоколите от разпитите на участниците в изнасянето на тялото на Хитлер на 30 април 1945 г.

Гюнше: Отидох незабавно в заседателната зала на бункера, за да предупредя присъстващите за смъртта на Хитлер. Те дойдоха с мен в преддверието, където се намираха двете безжизнени тела, на фюрера и на съпругата му. Ние ги увихме в одеяла. После те бяха изнесени през заседателната зала и централното помещение до стълбището и оттам до изхода на бункера.

Линге: Тялото на Хитлер беше увито в одеяло, после го изнесохме, аз и Борман. Аз го държах за краката, а той за главата.

Свидетелствата съответстват на следите, открити в бункера. Резултатите от анализите ще потвърдят, че наистина става дума за кръв.

Освен до кръвта, контраразследването стига до друга съществена улика: двете парчета от череп, открити пред входа на бункера на Хитлер. Те са се намирали на същото място, където година по-рано са открити предполагаемите тела на Хитлер и съпругата му. Тези новооткрити кости са се криели на дълбочина 60 сантиметра. Семеновски ги анализира и заключава, че са фрагменти от един и същ черепен свод. Той ги съединява, за да образуват само едно парче. Според него тази кост е принадлежала на възрастен мъж. Естествено, дупката по средата не убягва на бдителността му. Той стига много бързо до теорията за куршум от пистолет. Ъгълът на излизане на проектила му подсказва, че изстрелът е направен от долу нагоре, от дясно на ляво. Много вероятно през устата или под брадичката. А не в слепоочието, както твърди Линге. Излъгал ли е по този въпрос камериерът на Хитлер? Руските разследващи изпитват сериозни съмнения във верността на отговорите му. Те вече са открили пукнатини в неговата версия за самоубийството на фюрера. Включително и за изстрел, произведен от Хитлер. Това става при разпита на 28 февруари 1946 г.

Във вашите предишни показания посочихте, че сте се намирали пред апартамента на Хитлер на 30 април към 16 часа и че сте чули изстрел и усетили миризма на барут. Спомняте ли си колко изстрела чухте, един или два?

Линге: Трябва да ви призная, че предишните свидетелства, които дадох по този въпрос, не бяха точни. Не чух изстрел. Само усетих барута. Заради тази миризма отидох да съобщя на Борман, че самоубийството се е случило.

В края на февруари 1946 г. Линге вече е пълна развалина. Отслабнал е с десетина килограма, кожата му е разядена от паразити. От много седмици почти не може да спи. Тъкмо това целят съветските офицери. Неслучайно всички разпити се провеждат на неравномерни интервали между 22 часа и 5 часа сутринта. Напереният камериер на Хитлер е загубил дързостта си. Смърди така, че не може да понася собствената си миризма. Това специално отношение трябва да го пречупи. И това става. След още безсънни нощи на разпити и смъртни заплахи от руските офицери бившият есесовец вече моли за милост. Очите му са безжизнени, устата му се изкривява в неконтролируем гърч. Не иска повече да пази тази тайна. Тази толкова тежка тайна. Която поставя под въпрос тезата за двойното самоубийство на Хитлер: с отрова, а после с пистолет.

Следователите не могат да повярват. Дали това не е нова манипулация на проклетия нацист? Въпросите се сипят.

Как ще обясните, че толкова близо до помещението не сте чули изстрела? Особено, ако е направен с „Валтер“^[8], както уточнихте самият вие.

Линге: Изстрелът навярно е произведен, когато бях напуснал поста си, за да изляза в коридора. Когато се върнах след няколко минути, усетих миризмата на барут и веднага отидох в заседателната зала, където чакаше Борман. Казах му, че е свършено.

На 30 април 1945 г., към 16 часа, Линге е уверил и последните обитатели на бункера, че е чул този прословут изстрел. Поне такава е версията, представена от Гюнше пред съветските следователи.

Кой научи първи за самоубийството на Хитлер?

Гюнше: Линге. Той се намираше пред вратата на апартамента на Хитлер, недалеч от преддверието. Към 16 часа чул изстрел.

[…]

Въпрос: Как се самоуби Хитлер?

Гюнше: Според Линге, Хитлер си е изстрелял куршум в слепоочието.

Но Линге е излъгал всички. Току-що го е признал. Остава да се разбере дали е лъгал само за изстрела… Възможно ли е наистина да се усети толкова силно миризма на барут от огнестрелно оръжие само след един изстрел, и то през врати, предназначени да издържат на химическа атака?

Разпитът на Линге продължава.

Въпрос: Апартаментът на Хитлер беше ли оборудван с добра вентилация?

Линге: Да. Всички помещения в апартамента на Хитлер бяха оборудвани с такава, защото той мразеше миризмата на цигари. Впрочем той беше много чувствителен към миризми.

Въпрос: Колко врати имаше между вас и него и бяха ли затворени?

Линге: Това бяха вратите на двете помещения. Всички бяха двойни врати и в момента на самоубийството бяха затворени.

Въпрос: Как успяхте да усетите миризмата на барут от един изстрел с пистолет през няколко врати и при добра вентилация, като се има предвид, че тези врати са били двойни и затворени?

Линге: Мога да потвърдя за миризмата на барут. Не знам как е стигнала до мен тази миризма.

Отговорите на камериера стават все по-объркани. На разследващите не им убягват несъответствията в тях.

Въпрос: Защо по време на предишните разпити заявихте многократно, че сте чули този изстрел от преддверието на Хитлер и после сте съобщили на Борман за самоубийството?

Линге: Разказах това, защото свидетелството ми за самоубийството на Хитлер можеше да ви се стори неубедително, заради тези сенчести зони. И така да ви направи подозрителни. Затова заявих, че съм бил пред апартамента на Хитлер през цялото време и съм чул изстрела.

Тази съществена лъжа е открита едва три месеца преди контраразследването в Берлин. Съдебният медик Семеновски я има предвид в своя доклад. И не се поколебава да се отклони от версията на Линге, що се отнася до изстрела в слепоочието. Затова пък той следва версията на бившия камериер относно факта, че индивидът, който се е намирал на дивана, е получил куршум в главата.

Съдейки по много голямото количество пръски и петна кръв на дивана, трябва да се признае, че това раняване е било придружено от обилно кървене и затова трябва да се отнесе към категорията на, най-малко, опасните за живота.

В момента на раняването потърпевшият е седял в десния край на дивана, до подлакътника. […] Това разположение на пръските и петната кръв на дивана, а също и характерният им вид, показват, че раняването е било локализирано на главата, а не в областта на гръдния кош или корема. […]

Нараняването на главата е нанесено от изстрел в главата, а не от удар по главата с някакъв тежък, твърд, тъп предмет, което се доказва от липсата на пръски кръв на облегалката, над дивана и по рамката на облегалката на дивана. След нараняването на главата раненият е загубил съзнание и известно време е останал неподвижен с наклонена към десния подлакътник глава.

С този протокол от огледа Семеновски би могъл да срине разследването на СМЕРШ от юни 1945 г. Само че нищо не доказва, че тази кръв е на Хитлер. Анализите на кръвта въз основа на проби от петната по подлакътника на дивана ще покажат, че става дума за кръв от група A. Като тази на Хитлер според показанията на неговия личен лекар д-р Морел. Но и като тази на милиони германци. Поради невъзможността да изследва трупа, съхраняван от Министерството на държавната сигурност, работата на Семеновски остава недовършена. Разгневеният стар криминолог се осмелява да упрекне лично министъра Виктор Абакумов. Докладът му е недвусмислен:

Тъй като първата аутопсия е извършена небрежно, без никакво проучване за хистологични промени на аортата, никакви проби от жизнени органи, за да се установят следи от калиев цианид, и тъй като не беше предоставен достъп до труповете за втора, по-задълбочена аутопсия, първият отчет от май 1945 г. може да бъде смятан само за предварителен. Като следствие настоящата Комисия смята, че не могат да се направят окончателни заключения по случая.

В политическата система на СССР не е прието пропуските на нейните ръководители да се излагат така на дневна светлина. Резултатите от берлинската мисия рискуват да се окажат експлозивни. Особено тогава, в края на пролетта на 1946 г. В Москва започва нова поредица чистки. Както винаги, Сталин действа сам и жестоко. Той низвергва едни, издига други, подклажда враждите между своите довереници, за да ги контролира по-добре. Падат глави, дори от най-големите, особено най-големите. Генерали, но също и видни представители на интелигенцията. Сред тях се оказва и много популярният маршал Жуков. На 3 юни 1946 г. онзи, който е спечелил толкова битки срещу нацистите, е свален от постовете си на главнокомандващ на сухопътните войски и заместник-министър на отбраната на СССР. Обвинен е също, че е „изгубил всякаква скромност и се е оставил да бъде воден от личните амбиции“. Съвършена високопарна диалектика, която би могла да се отнесе и към самия Сталин. Само един човек излиза със засилени позиции от тази вълна уволнения: Абакумов.

Когато Круглов, министърът на вътрешните работи, получава доклада на доктор Семеновски, не знае какво да прави с него. Като цяло заключенията въобще не го учудват и при „спокойна“ политическа обстановка би го сметнал за задоволителен. Министерството му е работило добре и се е старало, за да установи историческата истина. Но той знае от опит и че ако атакува протежето на Сталин, може чисто и просто да изчезне. Не му се иска да свърши като колегата си, министъра на авиационната промишленост Алексей Иванович Шахурин, уволнен и осъден на 11 май 1946 г. на седем години в Гулаг. Престъплението му? Сталин се е разочаровал от качеството на произвежданите самолети за военновъздушните сили.

След задълбочено обмисляне Круглов избира предпазливостта. Работата на стария съдебен лекар ще се окаже напразна. Докладът му ще остане грижливо скрит на дъното на чекмеджето, далеч от очите на съветския диктатор.

На 17 юни нацистките затворници са изпратени обратно в Съветския съюз. На операция „Мит“ е сложен край. Загадката за смъртта на Хитлер ще остане непокътната още десетилетия.