Жан-Кристоф Бризар, Лана Паршина
Истината за смъртта на Хитлер (18)

1 май 1945 г.

„Хитлер е мъртъв. Той се сражава до последния си дъх за Германия срещу болшевизма.“

(Изявление на гросадмирал Дьониц по Радио Хамбург)

Къде е Хитлер? По среднощните улици на Берлин думите отекват като картечен откос. Руските войници са научили наизуст тези думи на немски: „Wo ist Hitler?“. Къде е Хитлер? За командването на Червената армия въпросът е едва ли не на живот и смърт. Маршалите Жуков и Конев, които ръководят настъплението срещу германската столица, са получили две поръчения от Сталин: да завземат града преди пристигането на англо-американците и да заловят Хитлер. Нито Жуков, нито Конев смятат да разочароват господаря на Кремъл.

Те са разбрали много бързо, че Хитлер се крие някъде край Новата канцелария. Усилената отбрана на нацистите около имперския квартал е красноречиво доказателство, освен това има свидетелства на цивилни и военни пленници: „Хитлер заяви, че ще остане в града до края — казват те. — Затворил се е в един бункер“.

Залавянето му вече изглежда неизбежно. Символите на германската власт падат един след друг. Предишния ден вечерта, към 22 часа, е превзет Райхстагът. Знамето на Съветския съюз се развява над разрушения му купол. По улиците продължават ожесточените сражения. За петнайсет дни в битката за Берлин загиват най-малко 20 000 цивилни и 200 000 военни от двата лагера. Към един часа през нощта последните метри до правителствените сгради са изтръгнати с цената на кръвта на стотици войници. Последните части на СС отбраняват фанатично димящите руини на Новата канцелария.

Внезапно, като по вълшебство, става тихо. Никакви изстрели повече, никакви крясъци. Целият квартал потъва в почти нереална тишина. Двама мъже в униформи на Вермахта напредват опипом сред обгорелите камъни и безформените купчини по улицата, която някога е била една от най-красивите в Берлин. Генералът от пехотата Ханс Кребс говори руски доста добре. Благодарение на езиковите си умения и на поста си главнокомандващ на сухопътните сили сега трябва да рискува живота си сред една от най-опасните зони на сражения в Берлин. Заповедите, които е получил във Führerbunker, са ясни — трябва да се опита да преговаря с руснаците. До него е друг офицер, полковник Фон Дуфвинг, със задачата да го придружава и да го защитава, ако се наложи. Наистина преди няколко часа двете воюващи страни са постигнали уговорка да бъдат оставени да минат свободно, но ще я спазят ли руснаците?

Двамата германски офицери са отведени бързо в най-близкия съветски команден пункт — на Осма армия на генерал Чуйков. С простонароден произход, неуморим и непреклонен с врага, той е син на руски селяни, великан с грубовати маниери. Докато Ханс Кребс е самото въплъщение на германската военна аристокрация. Гладко избръснат, с безупречна униформа и дълго кожено манто, с „Железен кръст“ на гърдите. А завършващият щрих е монокълът на лявото му око. Двамата мъже са на почти еднаква възраст, руснакът е на 45, а германецът на 47 години. Но са противоположности във всичко. Чуйков има четинеста черна коса, чело, набраздено от дълбоки бръчки, преплитащи се с жестоки белези, гъсти ресници и строг поглед, счупен нос, надебеляла и отпусната кожа заради употребата на силни напитки и най-вече невероятни зъби, всичките изкуствени, от сребрист метал. Те правят подобната му на гримаса усмивка още по-заплашителна. Кребс остава невъзмутим пред животинската сила, която се излъчва от неговия враг. Но на снимките, направени от руснаците по време на тези преговори, си личи притеснението на германския генерал. Кребс допуска първата си грешка. Той застава мирно и отправя военен поздрав. Убеден е, че срещу него е маршал Жуков. Чуйков се развеселява от объркването и се обръща със смях към своите офицери. Кребс успява да долови няколко думи от разговора на руснаците и как Чуйков изругава: „Трябва да ги довършим всичките!“, което не предвещава нищо добро.

В крайна сметка руският генерал телефонира на Жуков и му казва: „Лично аз не бих се церемонил. Безусловна капитулация и толкоз“. Поведението на присъстващите съветски военни по време на телефонния разговор безпокои двамата германци. Омразата им е осезаема. Кребс дори е нападнат грубо от един полковник, който иска да изтръгне пистолета му от кобура на кръста. Налага се няколко от останалите офицери да се намесят, за да го усмирят. От своя страна Жуков потвърждава, че не са допустими никакви преговори в отсъствието на Съюзниците.

Тогава Кребс изиграва последната си карта. Той подава един документ, който изважда от кожената чанта на Фон Дуфвинг. Това е писмо от Гьобелс, адресирано до „вожда на съветския народ“. В него пише, че Хитлер е сложил край на живота си предната вечер и е предал цялата власт на Дьониц, Борман и Гьобелс.

Хитлер е мъртъв! Руснаците не са го очаквали. Жуков е осведомен моментално. Информацията е твърде сериозна, той решава да се обади незабавно на Сталин. В Москва е 4 часът сутринта и съветският диктатор спи. „Настоявам да го събудите — изкрещява Жуков на дежурния офицер. — Въпросът е спешен и не може да чака до утре.“^[1]

Съобщението за самоубийството ядосва господаря на Кремъл: „Получи си заслуженото, подлецът. Жалко, че не успяхме да го заловим жив. Къде е трупът на Хитлер?“^[2]

През това време, в 15 часа и 18 минути, в щаба на гросадмирал Дьониц в Пльон се получава спешна радиограма, подписана от Гьобелс и Борман:

Гросадмирал Дьониц (лично и секретно).

Да се предаде само от офицер.

 

Фюрерът почина вчера 15 ч. 30. В завещанието си от 29 април той ви поверява поста президент на Райха, назначава Райхсминистър Гьобелс за канцлер на Райха, Райхслайтер Борман за министър на Партията, Райхсминистър Зайс-Инкварт за министър на външните работи. По заповед на фюрера ви е изпратен един екземпляр от завещанието, втори е занесен на фелдмаршал Шьорнер, а друг на сигурно място извън Берлин. Райхслайтер Борман ще се опита да стигне до вас още днес, за да ви запознае с положението. Формите и сроковете за информиране на войските и общественото мнение оставяме на ваша преценка.

Потвърдете получаването.

Подписи: Гьобелс, Борман.^[3]

Няколко часа по-късно, към 19 часа, Радио Хамбург прекъсва програмата си и започва да излъчва Траурния марш от „Залезът на боговете“ на Вагнер. После неколкократно е прочетено комюнике, в което се твърди, че в Берлин армията продължава да защитава Хитлер. Два часа по-късно строг глас предупреждава слушателите, че ще последва официално съобщение. На фона на траурна музика отеква гласът на Дьониц. „Германци и германки, войници на Вермахта: Нашият фюрер Адолф Хитлер падна за Германия. Германският народ потъва в траур и преклонение.“

В края на деня генерал Кребс се връща във Führerbunker в Берлин. Руснаците са отхвърлили категорично предложението за примирие. Те изискват безусловна капитулация. Освен това искат тялото на Хитлер като доказателство, че наистина е мъртъв, а не е избягал.