Жан-Кристоф Бризар, Лана Паршина
Истината за смъртта на Хитлер (13)

26 април 1945 г.

„Останете жив, мой фюрер, такова е желанието на всеки германец!“

(Хана Райч, ас на германската авиация)

Всичките му генерали го изоставят. Хитлер се е събудил в лошо настроение. Офицерите от Вермахта, от СС, от всички тях му иде да повърне. За него те са в най-добрия случай некадърници, а в най-лошия — предатели и подлеци. Бункерът е обкръжен. А сега и летището в Темпелхоф пада в ръцете на руснаците. Остава само летището Гатов в югозападния край на града. Колко време ще издържи то? Руснаците атакуват с удвоени сили. Все пак един малък двуместен самолет „Физлер-Щорх“ успява да се приземи. Пилотира го генералът от авиацията Ритер фон Грайм. Той пътува със спътницата си Хана Райч, двайсет години по-млада от него. Тя изпълнява ролята на навигатор. Току-що е навършила трийсет и три години и не иска за нищо на света да пропусне възможността за среща с Хитлер. Тя е смятана за ас на германската гражданска авиация, но не се страхува да слаломира между снарядите на съветската ПВО. Грайм и Райч са в Рехлин, нацистка база на 150 километра на север, когато два дни по-рано получават категорично нареждане от главното командване на Райха: „Елате незабавно в Берлин! Фюрерът иска да ви види“.

Когато пристигат в Гатов, Фон Грайм пита нацистките офицери защо се налага да рискува живота си, за да дойде в Берлин? Военна тайна, отговарят му. „Но заповедта още ли е в сила?“, ядосва се генералът от авиацията. „Повече от всякога. Трябва да стигнете до бункера на всяка цена.“

Само трийсетина километра делят летището Гатов от Führerbunker, но пътищата могат всеки момент да попаднат под контрола на врага. Остава само въздушният път, за да се доберат до фюрера. Налага се да излетят отново с малкия си самолет. Двойката авиатори успява някак си да се промъква между съветските снаряди, които пронизват берлинското небе. След няколко минути машината, която лети на бръснещ полет, е засегната от откос на картечница. „Ранен съм“, извиква Фон Грайм, преди да загуби съзнание. Един куршум е пробил кабината и го е улучил в крака. Хана Райч, която седи зад него, се пресяга над раменете му и хваща лоста. Тя познава Берлин като петте си пръста, защото е летяла многократно над него. Но никога не е пилотирала под огъня на най-могъщата артилерия в света. В Гатов нацисткият офицер ги е уверил, че е подготвена импровизирана писта, за да могат да кацнат близо до бункера, при Бранденбургската врата. Ханс Баур е организирал всичко. Уличните фенери са отстранени на няколкостотин метра, за да не се пречупят крилата на самолета при кацането. Изобретателно. Райч успява някак си да се приземи на булеварда, но малко по-далеч от предвиденото от Баур място. Витлото на самолета още се върти, когато се задават съветски войници. За щастие, една нацистка кола пристига с пълна газ и прибира и двамата.

Стигат до бункера към 18 часа, живи и почти здрави. Първа ги посреща Магда Гьобелс. Тя изпада в нервна криза и избухва в плач, когато ги вижда. Дали не вярва, че те са дошли, за да ги измъкнат? Фон Грайм не й обръща внимание, той е дошъл в съзнание, но кракът му кърви обилно. Незабавно е отнесен в малка операционна зала. Скоро при него идва и Хитлер. Най-после един храбър мъж, възкликва той. Последвалият диалог между Фон Грайм и Хитлер е предаден от Хана Райч на американските тайни служби през октомври 1945 г., след като е заловена.

Хитлер: Знаете ли защо поисках да дойдете?

Фон Грайм: Не, мой фюрер.

Хитлер: Защото Херман Гьоринг предаде и изостави мен и Майката Родина. Свърза се с врага зад гърба ми. Неговата постъпка е признак за подлост. И в противоречие на заповедите ми, той избяга в Берхтесгаден. Оттам ми изпрати непочтителна телеграма. Заяви, че някога съм го посочил за мой приемник и че сега, тъй като не съм в състояние да ръководя Райха от Берлин, той е готов да го прави вместо мен от Берхтесгаден. В края на телеграмата заяви, че ако не получи от мен отговор до 21 часа и 30^[1] на датата на телеграмата, ще заключи, че одобрявам.

Хана Райч, която се възхищава от фюрера, без никога да е членувала в нацистката партия, описва сцената като „дълбоко трогателна“. Според нея очите на Хитлер били пълни със сълзи, когато говорел за предателството на Гьоринг. Той изглежда дълбоко огорчен, почти като дете. После, както често се случва, настроението му се променя коренно само за миг. Очите му отново заблестяват, той се смръщва и свива нервно устни. „Ултиматум! — разкрещява се като обезумял. — Ултиматум! Нищо не ми е спестено. Клетвите за вярност се нарушават, вече няма чест, поднесоха ми всички разочарования, всички възможни предателства. А сега отгоре на всичко и това. Нищо не ми остана. Трябваше всичко да понеса!“ Фон Грайм и Райч не смеят да го прекъснат. Вцепеняват се пред това изригване на омраза от човека, за когото току-що са рискували живота си.

Те са в неведение за „предателството“. Фон Грайм е генерал от Луфтвафе и съответно пряко подчинен на „предателя“ Гьоринг, всемогъщ министър на германската авиация до 23 април.

„Незабавно наредих Гьоринг да бъде арестуван за измяна на Райха — продължава по-спокойно Хитлер. — Свалих го от всички постове и го изключих от всички ръководни органи. Затова наредих да се явите при мен.“

Фон Грайм се надига с мъка от походното си легло, кракът го боли ужасно. Прикрива гримаса на болка.

„Назначавам ви незабавно за приемник на Гьоринг като Oberbefehlshaber (главнокомандващ) на Луфтвафе.“

Ето защо Хитлер е повикал Фон Грайм да дойде в бункера! Това назначение би могло да се направи и дистанционно. Но Хитлер въобще не си дава сметка за положението извън неговото убежище и продължава да не се вълнува за живота на своите сънародници, включително и на последните останали му верни генерали.

След като назначението е обявено официално, на Фон Грайм не му остава друго, освен да тръгва обратно за Рехлин. Няма нито миг за губене, дава му да разбере фюрерът. Раната му в крака? Нещастна случайност, но поносима по време на война! „Заминавайте и поведете въздушно контранастъпление“, нарежда му Хитлер. Само че берлинското небе вече говори на руски. Да извършиш аварийно кацане на обстрелвана берлинска улица е едно, а отново да излетиш оттам, съвсем друго. Хитлер не го интересува. Неговите заповеди са по-важни от действителността на бойното поле. Затова от авиобазата в Рехлин изпращат най-добрите пилоти, последните, да вземат от Берлин новия командващ Луфтвафе. Руснаците свалят един след друг германските самолети над Берлин. На Фон Грайм и Райч им се налага да продължат престоя си в бункера. Перспектива, която ги очарова в най-висша степен, защото възможността да умрат редом със своя фюрер им се струва върховна привилегия.

По-късно същата вечер Хитлер кани при себе си младата жена. Тя е на същата възраст като Ева Браун, но с твърде различен характер. Хана Райч не обича нищо повече от приключението, риска и съпътстващата го тръпка. Тя е пилот-изпитател на Луфтвафе и пропагандата на режима я използва, за да илюстрира храбростта и куража на германката от Третия райх. Така тя става единствената жена в нацистката империя, получила „Железен кръст“, най-висшата военна награда на страната, и то от ръцете на самия Хитлер. Това става в други времена, когато нацистка Германия е хвърлила в ужас цяла Европа и громи една по една армиите, изправили се срещу нея. Тогава Хитлер покорява мъже и жени с огненото си слово. Казват, че погледът му пронизва като острие от най-здрава стомана. Дали на този 26 април Хана Райч разпознава онзи, който я е омагьосал така? Мъжът, или по-скоро призракът срещу нея, наистина ли е Хитлер? Ето какво споделя тя за този разговор пред американските тайни служби: „Каза ми със съвсем слаб глас: «Хана, вие сте една от онези, които ще умрат заедно с мен. Всеки от нас има ампула с отрова като тази.» После ми подаде едно флаконче“. За безстрашната авиаторка това е смъртоносен удар. Тя рухва на един стол и избухва в сълзи. За първи път си дава сметка колко безнадеждно е положението. „Мой фюрер, защо оставате — пита го тя. — Защо лишавате Германия от вашия живот? Когато вестниците съобщиха, че ще останете в Берлин до края, народът замръзна от ужас. «Фюрерът трябва да живее, така и Германия ще може да живее», така казва народът. Останете жив, мой фюрер, такова е желанието на всеки германец!“

Как реагира Хитлер на подобно обяснение в любов, на такъв акт на преданост? Сцената протича без свидетели и единствено Хана Райч може да я пресъздаде. Иска ли тя да представи Хитлер като човек на здравия разум, като държавен глава, загрижен за бъдещето на своя народ, като хуманист? Със сигурност. Тя му приписва думи, изпълнени със съчувствие, думи, каквито никой друг член на близкото му обкръжение не е чувал в други случаи. Но да продължим с този епизод, както е видян от Хана Райч. Нацисткият диктатор отговаря със спокойствие и мъдрост на младата жена, че е избрал да остане в Берлин, за да защити по-добре трите милиона берлинчани, хванати в капан от съветското настъпление. „Като останах, смятах, че всички войски на страната ще вземат пример от мен и ще се притекат на помощ на града. Надявах се, че ще положат свръхчовешки усилия, за да ме спасят, а така да спасят и моите три милиона сънародници.“ Хитлер се жертва за благото на своя народ? Досега никога не се е вълнувал за съдбата на берлинчани. Напротив. Съветниците му го умоляват да напусне бункера и да се оттегли в Баварските Алпи и така да спести на Берлин дълга разрушителна обсада, но той винаги отказва.

Траудъл Юнге, една от двете все още останали в бункера лични секретарки на фюрера, си спомня Хана Райч като обсебена от Хитлер. „Тя беше една от онези жени, които обожаваха Хитлер безусловно, без никакви резерви. […]. Тя сияеше от фанатично и всепоглъщащо желание да умре за фюрера и неговите идеали.“^[2]

Дали Хана Райч е неспособна да прояви и най-малка обективност по отношение на Хитлер? Сигурното е, че тя си тръгва от фюрера с ампула с отрова в ръка и се връща при Фон Грайм, който лежи с ранен крак. Тя ще му заяви, че войната е изгубена.