Жан-Кристоф Бризар, Лана Паршина
Истината за смъртта на Хитлер (12)

25 април 1945 г.

„Горкият, горкият Адолф, изоставен от всички, предаден от всички!“

(Ева Браун)

Настъплението на армията на Венк не води до нищо. Напористият генерал е спрян при Потсдам, на половин час югозападно от столицата. Центърът на Берлин вече е беззащитен пред съветските ударни части. Новата канцелария, масивното здание, проектирано и построено преди шест години от архитекта на режима Алберт Шпеер, издържа учудващо добре на пороя от руски снаряди. Артилерията на Червената армия съсредоточава огъня си върху бърлогата на фюрера. Американците от своя страна нанасят масиран въздушен удар по Оберзалцберг. Основната възможност за оттегляне на нацистките лидери е заличена.

В коридорите на Führerbunker обичайната строга дисциплина отстъпва място на атмосфера на край на империята. Хората си позволяват да пушат и да пият алкохол, нещо иначе немислимо при аскета Хитлер. Секретарките на фюрера Герда Кристиан и Траудъл Юнге вече нямат нищо за вършене (другите две секретарки, Криста Шрьодер и Йохана Волф, са напуснали бункера на 22 април) и си приказват с личната готвачка на фюрера Констанца Манциарли, а Ева Браун често се присъединява към тях за чаша чай. Фрау Гьобелс се държи на дистанция. Всички я отбягват, защото изглежда на ръба на безумието и се облива в сълзи всеки път щом спомене децата си.

Ева Браун, напротив, се чувства като у дома си в бункера. Младата трийсет и три годишна жена сияе както никога преди. Наслаждава се с цялото си сърце на тези исторически моменти. Най-после любовницата на фюрера може да живее пълноценно. Хитлер е твърде отслабнал, за да може да мине без нея. Усмивката не слиза от лицето на елегантната баварка, която обича да посреща видните посетители на бункера. Естествено, удобствата са минимални и тя се извинява за това предварително. Когато Шпеер идва, за да се сбогува с фюрера, Ева Браун го кани на чашка. По този повод успява дори да намери студено шампанско „Моет и Шандон“. Вместо гигантските зали за приеми на Канцеларията се налага да се задоволи с малка стаичка без прозорци, изпълнена със задушливата миризма на бетон. За щастие, Ева я е обзавела толкова приятно. „Беше я подредила с вкус, като бе използвала красивите мебели, които бях проектирал преди години за нейните две стаи от апартамента в Канцеларията — разказва Алберт Шпеер. — Всъщност в този бункер Ева Браун беше единствената от обречените на смърт хора, която показваше царствено самообладание, предизвикващо възхищение. Докато всички други бяха обхванати от героична екзалтация като Гьобелс, уплашени за оцеляването си като Борман, изпаднали в униние като Хитлер, смазани като госпожа Гьобелс, тя демонстрираше почти радостно спокойствие.“^[1]

И има защо, младата жена е на път да получи онова, което нейният любовник Хитлер й е отказвал толкова дълго: брак! Докато очаква своята брачна нощ, тя си прекарва времето в контене, в правене на впечатление с тоалети, в сервиране на чай на своите спътнички по нещастие и във вайкания, че войната е така убийствена за германците. Що се отнася до собствената й смърт, това не е проблем, тя е готова за нея. Но как да умре правилно? „Искам да бъда красив труп“, споделя тя с Траудъл Юнге. Не може и дума да става да си пусне куршум в устата и да взриви това красиво лице като презряла диня. Би било ужасно грозно, а и как биха я разпознали?, обяснява тя. Защото е очевидно, че нейното тяло ще бъде снимано от победителите и представено пред целия свят, а после в книгите по история. Единствената възможност, заключава тя, е отровата. Цианид. Изглежда, че всички офицери в бункера имат такива ампули. Хитлер също.