Жан-Кристоф Бризар, Лана Паршина
Истината за смъртта на Хитлер (6)

19 април 1945 г.

„Къде са руснаците? Фронтът държи ли се? Какво прави фюрерът? Кога напусна Берлин?“

(Висши нацисти, пребиваващи във Führerbunker в Берлин)

Във Führerbunker усмивките най-после се връщат. Заповедта за бягство навярно няма да закъснее! Бягство от бомбардировките и от тези берлинчани, които стават все по-враждебни към нацисткия режим. Заминаването е насрочено за утре, 20 април, рождения ден на Хитлер. Какъв по-добър подарък може да се измисли от бягството към крепостта в Берхтесгаден в баварските планини? Така той ще може да празнува петдесет и шестата си годишнина под матовото слънце на германските Алпи, които обича толкова. И най-вече, ще напусне своя бункер, този железобетонен мавзолей, заровен под градините на Новата канцелария на Райха. От средата на март Хитлер е пренесъл своята щабквартира в това противовъздушно укритие, разположено в самото сърце на германската столица.

Цялото обкръжение на диктатора мечтае за бягство. От военните от Вермахта до членовете на СС, като се мине през висшите функционери от държавния апарат, всички чакат само знак от Хитлер, за да грабнат оръжия и багажи. Разбира се, нетърпението им да напуснат фронта официално е продиктувано единствено от необходимостта да се съхрани физическата цялост на господаря на Германия и да се продължи битката. Малцина признават страха си и желанието да си спасят кожата.

Колко са хората, укриващи се в убежището под Новата канцелария? Петдесетина, шестдесетина? Трудно е да се каже. Всеки ден нови и нови дейци на режима се появяват на „Вилхелмщрасе“ 77 и се молят за местенце, за легло в обща спалня или поне в коридора. Технически, целият бункер на фюрера може да побере двеста души. Ако станат повече, може да се появи недостиг на кислород въпреки мощната вентилационна система. Führerbunker се състои от две подземни убежища. Най-напред е т.нар. Vorbunker или „предбункер“, на дълбочина 6 метра под голямата зала на Новата канцелария. Построен е през 1935 г. и се простира на около 300 квадратни метра. Състои се от четиринадесет помещения по 10 квадратни метра, разположени от двете страни на коридор с дължина 12 метра. Предвиден е да издържи на въздушни атаки, таванът му е дебел 1,6 метра, а стените — 1,2 метра. Или точно два пъти повече от убежището под Министерството на авиацията в Берлин. Но и това не е достатъчно.

Хитлер нарежда след първите английски бомбардировки на Берлин през януари 1943 г. да се построи втори бункер, още по-укрепен, Hauptbunker или „главен бункер“. Той е на 2,5 метра по-дълбоко от Vorbunker, или на 8,5 метра под земята. Двата бункера са свързани със стълбище с непроницаеми бронирани врати в двата края, способни да издържат газова атака. Степента на сигурност на Hauptbunker бие всички предишни рекорди. Дебелината на стените достига 4 метра. Защитен е от пласт бетон с дебелина 3,5 метра и е близо 20 метра широк и 15,6 метра дълъг. Или общо 312 квадратни метра^[1]. Стените на помещенията са предвидени да издържат тежки бомбардировки. Те са с дебелина 50 сантиметра. Не са планирани никакви излишни удобства. Няма паркет на пода, нито килими. Обзавеждането е минимално необходимото. На тази дълбочина влагата е постоянна. Въпреки инсталираните помпи, които отстраняват просмукващата се вода, усещането за влажен хлад е постоянно.

Стените са боядисани в сиво или са оставени голи. Заради дебелината им помещенията са още по-малки, отколкото във Vorbunker. Дори отредените за Хитлер не надхвърлят 10 квадратни метра и височина 3 метра. Срещу неговия апартамент са разположени шест мънички стаи за военния персонал. Единственият лукс за фюрера са личната баня, кабинет и спалня. За разлика от останалите, тези стаи са добре обзаведени.

„Хитлер имаше личен бункер с няколко стаи за него, за лекаря му, за слугата му и абсолютно необходимия персонал в екипа му“^[2], спомня си в мемоарите си личният му пилот Ханс Баур. Сред хората, с които Хитлер не иска да се разделя, са личният му лекар доктор Морел, секретарят му Мартин Борман, адютантът му Ото Гюнше и неговият камериер Хайнц Линге. А също и Блонди, кучето на фюрера. Понякога го затварят в стаята, където обикновено се провеждат всекидневните стратегически съвещания.

Ева Браун се присъединява към тях в укритието на Новата канцелария в началото на април. Хитлер не знае дали да се гневи или да се възхищава на смелостта на своята партньорка да се озове в центъра на сраженията. Все пак той приема присъствието й край себе си и заповядва да й предоставят стая до неговата. Смята, че там тя ще бъде в безопасност.

Поне засега. Защото двата бункера скоро могат да се превърнат от убежища в смъртоносен капан, ако не бъде издадена бързо заповед за бягство от столицата.

Военното положение е катастрофално. На 16 април руските войски под командването на маршалите Жуков и Конев започват голямото си настъпление към Берлин. За момента те са още далеч и се сражават на стотина километра източно от столицата на Райха, на река Одер. Но всички германски офицери знаят, че ще бъде трудно да се защити градът. Берлин е много разпрострян, с огромна градска агломерация и за отбраната му са необходими твърде много ресурси и хора. Хитлер не може да не го знае. Но все пак не започва евакуация на цивилното население. Когато сраженията достигат до централните квартали около Бранденбургската врата, в Берлин все още се намират 2,5 милиона жители.

Първоначално нацистката пропаганда се опитва чрез речи и решителни призиви да превърне Одер в последна естествена преграда срещу съветското нашествие. Кални води срещу лавината сибирска стомана, тази картина би изглеждала величествено в опера на Вагнер, но през пролетта на 1945 г. представлява по-скоро колективно самоубийство.

Идеята за самоубийство не е чужда на Хитлер. Не неговото, а на неговия народ. Самоубийството като върховно жертвоприношение за неговата убийствена идеология.

Нацисткият диктатор се опитва лично да подкрепи нагласите за продължаване на битката. В началото на март той посещава фронта на Одер. Това е последната му официална поява в зоната на сраженията. Целта е да се покаже на германците, че техният фюрер владее положението. Заглавията във вестниците и кинопрегледите са лаконични и бойки: „Фюрерът е на фронта на Одер!“ и „Отбраната на Берлин е на Одер“. Това е било преди месец. В други времена, когато все още е имало надежда.

Войната може да е въпрос на воля, саможертва и понякога на тактически гений, но най-често се оказва подвластна на най-елементарна аритметика. Сталин го е разбрал твърде добре. Той не пести средствата, за да смаже врага си. Срещу един милион германски войници господарят на Кремъл изпраща два пъти повече хора, 2,1 милиона. Но преди всичко руснаците са по-добре въоръжени: 41 600 оръдия, 6250 танка и 7500 бойни самолета срещу 10 400 оръдия, 1500 танка и 3300 бойни самолета на нацистите.

Генералите на Хитлер знаят отлично тези факти. Ако Червената армия пресече Одер, Берлин ще издържи само няколко дни. Но това не е страшно, защото в нацисткия лагер всичко е предвидено. Битката ще продължи в „алпийската крепост“ на Бавария и Австрия, в планинския триъгълник между Залцбург, Бад Райхенхал и Берхтесгаден. От средата на март на секретариата на фюрера са дадени заповеди да бъде прехвърлен там апаратът на нацистката държава. Построена е мрежа от бункери, свързани с телефонни линии. Дори автомобилният парк на канцлерството е изпратен там.

Много години по-късно, по време на задържането си в руските затвори, Хайнц Линге и Ото Гюнше, камериерът и личният адютант на Хитлер, разкриват този план за оттегляне.

В първите дни на април 1945 г. Хитлер повика в Берлин тримата австрийски гаулайтери^[3]: Хофер от Инсбрук, Юберайтер от Клагенфурт и Айгрубер от Линц. Той разговаря с тях в присъствието на Борман. Ставаше дума за изграждането на „алпийска крепост“ във високите австрийски планини, крепост, която да бъде „последният бастион“, позволяващ да се продължи войната^[4].

След падането на Райха английските тайни служби разпитват приближените на Хитлер, които са пленили. Техните свидетелства потвърждават тези планове за бягство, насрочено за 20 април. Ето откъс от секретния доклад, представен на 1 ноември 1945 г. от британския генерал Едуард Джон Фурд, командир на подразделението за оперативно разузнаване към Върховното командване на Съюзническите експедиционни сили. Този доклад е предназначен за партньорите му от американските, съветските и френските тайни служби, базирани в Берлин. „Първоначалното намерение на Хитлер е било да отлети за Берхтесгаден на 20 април 1945 г., на рождения си ден, и на персонала му е било наредено да подготви пристигането му на тази дата.“

Но Хитлер изведнъж променя плановете си. Следобед на 19 април генерал Кребс, съвсем новият началник на Генералния щаб на армията, го информира, че руските танкове са осъществили пробив и се намират само на 30 километра северно от Берлин. Положението на бойното поле става неудържимо. Хитлер изпада в ярост и крещи на своите генерали. Заявява им, че до едни са неспособни, и заключава, че трябва да поеме лично командването на бойните действия. Следователно трябва да остане в сърцето на сраженията, затова отлага оттеглянето към Берхтесгаден.

Новината за решението на фюрера веднага плъзва из коридорите на двата бункера. Тя направо зашеметява обкръжението му и е възприета като трагедия. За обитателите на убежището под Канцеларията, но и за всички функционери, останали в столицата, е невъзможно да избягат, ако Хитлер не замине. Ще промени ли мнението си? Хайнц Линге присъства на паническото суетене на най-големите фигури на нацизма. Лей, министърът на икономиката Функ, Розенберг, Шпеер, Аксман, Рибентроп и другите, които още се намираха в Берлин, въртяха непрекъснато телефоните. Въпросите им бяха все същите: „Какво става на фронта? Къде са руснаците? Държи ли се фронтът? Какво прави фюрерът? Кога напуска Берлин?“^[5]. Ото Гюнше им отговаря всеки път едно и също: „Фронтът при Одер се държи. Изключено е руснаците да стигнат до Берлин. Фюрерът не вижда никаква причина да напуска Берлин“.