Жан-Кристоф Бризар, Лана Паршина
Истината за смъртта на Хитлер (28)

Глава III

Лятото на 2017 г.

В Москва вали.

Краят на юни е. Минали са повече от два месеца от онзи катастрофален престой в руската столица. Два месеца, през които се опитвахме да убедим Александър, нашия човек за връзка в Министерството на външните работи, МИД, да вземе за нас разрешение да анализираме зъбите на Хитлер. Но Александър сякаш се е изпарил. Не успяваме да се свържем с него нито по телефона, нито с имейли. Блокирани сме. Така ли ще завърши нашето проучване? Година и половина неистови усилия, за да стигнем до задънена улица? А нашите събеседници толкова пъти поемаха ангажименти, обещаваха. „Да, разбира се, отнасяме се положително към тези експертизи. Черепът? Зъбите? Искате ли ги? Идвайте, очакваме ви!“ Загадъчни абревиатури (ГАРФ, МИД, ЦА, ФСБ…), административни тънкости, неясни йерархични зависимости. Мислехме си, че сме ги опитомили едни след други. Понасяхме вътрешните разпри и настръхналото его на едните и на другите. Дори внезапните изчезвания на някои от нашите събеседници. Изчезвания в преносния и в прекия смисъл, защото един от хората, които ни подкрепяха в ГАРФ, почина от сърдечен удар през зимата на 2017 г. Бързо разбрахме, че почти систематично щом една врата се отвори пред нас, друга се затваря. Но не се отказвахме, защото нямахме друг избор. Последните останки на Хитлер, или смятаните за такива, се намират в Русия. И никъде другаде. Тази непреодолима предпоставка дава огромна власт на руските управници. Властта да решават кой може да ги изучава. Кой и кога.

Действителност, която съществува от 5 май 1945 г., откакто Червената армия открива в градината на Канцеларията на Третия райх предполагаемия труп на Хитлер. Ние разбираме добре, че през тези малко повече от седемдесет години не сме първите, опитали се да убедят Москва. Двамата с Лана наричаме тези упражнения по прелъстяване „източен танц“. Както при прочутата ориенталска хореография, трябва да се усмихваме, винаги да се усмихваме въпреки небрежното и невъзпитано поведение на нашите партньори. Като почти систематичното незачитане на насрочените срещи или оказалите се невалидни в последния момент разрешения. Да запазваме спокойствие и да продължаваме да будим желание, желанието да ни позволят да се доближим до тези исторически обекти. Играта е неравна, защото ние сме молители. Други преди нас са изминавали същия трънлив път. Много по-видни. Като се започне от Съюзниците, още от май 1945 г. По онова време, в Берлин, британското, американското и френското командване се опитват да съблазнят своите съветски „колеги“, за да получат информация за Хитлер. Те предлагат щедро поверителни документи. С надеждата да получат реципрочен отговор.

ВОЕННА АДМИНИСТРАЦИЯ В ГЕРМАНИЯ (САЩ)

Началник на разузнавателна служба

АПО^[1] 742

8 януари 1946 г.

 

Скъпи генерале!

Имам удоволствието да ви изпратя фотографии на следните документи:

Писмо на Мартин Борман до адмирал Дьониц;

Брачно свидетелство на Хитлер и Ева Браун;

Лично завещание и политическо завещание на Хитлер.

Тези документи бяха открити наскоро в американската зона. Нашите експерти по документите заявиха, че те без никакво съмнение са автентични.

Сигурен съм, че тези документи ще бъдат интересни за Вас и за Вашите сътрудници.

Със сърдечно приятелство, Искрено Ваш,

Т. Дж. Кьониг

Полковник, Дирекция на Генералния щаб, и.д. началник на разузнавателната служба

 

До генерал-майор А. СИДНЕВ,

Централна комендатура, „Луизенщрасе“ 58, Берлин

Особено приятелският тон на тази кореспонденция между ръководители на тайни служби се разминава с тогавашната действителност. В Берлин, в началото на 1946 г., отношенията между Съюзниците и съветските сили вече са влошени. Руснаците отказват да споделят своите данни по случая Хитлер и моментът на окончателно скъсване се приближава неотвратимо. Американският полковник Кьониг не може да не го знае. Писмото му изглежда като последен опит за помирение, като протегната ръка.

Помирение, което въобще не интересува суровия Алексей Сиднев. Този трийсет и девет годишен руски генерал, представител на СМЕРШ, а после на НКВД в Берлин, вече познава отчасти предоставените от американците документи. Включително завещанията на Хитлер. Англичаните са му ги изпратили предишната седмица. Инициатива, която британците явно са предприели, без да осведомят за нея американските си приятели.

Главен щаб,

Контролна комисия за Германия

Британски сектор

Разузнавателна група

31-12-1945

Берлин

 

Получател: За генерал-майор СИДНЕВ

Началник на разузнавателната служба

Щабквартира на Червената армия БЕРЛИН.

 

Съдържание: Завещание на Хитлер.

 

Приложено е фотокопие от намереното завещание на Хитлер. То беше предоставено на британската преса на 30 декември 1945 г.

Подпис: Капитан ВОЛИС

Скоро тези „подаръци“ от Съюзниците ще секнат. На 5 март 1946 г. Уинстън Чърчил произнася реч в Уестминстър колидж във Фултън (Мисури) в Съединените щати в присъствието на американския президент Хари Труман. Чърчил вече не е министър-председател на Обединеното кралство след поражението си на парламентарните избори през юли 1945 г., но си остава политик с голяма тежест на международно равнище. Той първи ще се обезпокои официално от агресивната политика на Съветския съюз.

Над наскоро озарените от победата на съюзниците земи е надвиснала сянка. Никой не знае какви са намеренията на Съветска Русия и комунистическия й Интернационал в близко бъдеще и докъде се простират, ако изобщо имат граници, техните експанзионистични помисли и кроежи да наложат своето верую на хиляди. […] От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо над континента се е спуснала желязна завеса. […] Ако сега съветското правителство се опита самостоятелно да изгради една прокомунистическа Германия в своята зона, това ще създаде нови сериозни трудности в британско-американската зона и ще даде власт на победените германци да обявят наддаване между Съветския съюз и западните демокрации. Каквито и да са възможните изводи от представените факти — а те са именно факти, — това със сигурност не е освободената Европа, която се борихме да изградим. Нито проява на основните признаци за постоянен мир.^[2]

Сталин веднага се възползва от повода, за да обяви скъсването със западния лагер. В интервю пред съветския всекидневник „Правда“ от 14 март 1946 г. той се изказва безпрецедентно остро за бившите си съюзници:

Въпрос на журналист: Може ли да се смята, че речта на г-н Чърчил вреди на делото на мира и сигурността?

Отговор: Безусловно, да. По същество господин Чърчил сега стои на позициите на подпалвачите на война. И господин Чърчил не е сам тук, той има приятели не само в Англия, но и в Съединените американски щати. Следва да се отбележи, че господин Чърчил и неговите приятели поразително напомнят в това отношение Хитлер и неговите приятели. […] Няма никакво съмнение, че позицията на господин Чърчил е позиция, която води към война, призив към война със СССР^[3].

Англо-американците, сравнени с Хитлер?! Сталин стига до онова, което днес наричаме точка на Годуин^[4], със смущаваща бързина и поставя между двата лагера предел, от който няма връщане.

Оттогава всякакви контакти между западните и съветските тайни служби са прекъснати. Прословутата „желязна завеса“ се спуска също и върху досието „Хитлер“.

Междувременно разследванията за обстоятелствата около изчезването на фюрера продължават. Всеки се стреми да използва възможно най-добре информацията, с която разполага. Съветските служби водят с една обиколка в тази надпревара. През април-май 1945 г. те са влезли първи в Берлин. Без да чакат англо-американците, слагат ръка на хиляди документи и залавят голяма част от хората в най-близкото последно обкръжение на Хитлер. Съюзниците също задържат в западната част на Германия няколко свидетели и откриват документи с голяма стойност. Включително лекарите на Хитлер, неговото медицинско досие и дори рентгенови снимки на лицето му. Много информация, която днес е достъпна, защото е разсекретена. Шанс, който ние няма да пропуснем.

Комплект от пет рентгенови снимки на лицето на Хитлер се намира в американските архиви. Носят дати от края на 1944 г. и на тях отлично се различават челюстите и зъбите на фюрера. Благодарение на този исторически източник би трябвало да можем да потвърдим идентификацията на зъбите, които ФСБ ни позволи да огледаме през декември 2016 г. Но преди всичко трябва да научим откъде произлизат тези рентгенови снимки и да се уверим, че са автентични.

Хуго Йоханес Блашке е бил личен зъболекар на Хитлер от 1934 г. до 20 април 1945 г. Този прусак е изискан мъж и говори перфектно английски. Също така е убеден нацист. Завършва Училището по дентална медицина във Филаделфия, в Университета на Пенсилвания, връща се в страната си и участва в Първата световна война като „полеви лекар“. През 1931 г. влиза в НСДАП, а през 1935 г. се присъединява към СС с чин майор. По препоръка на Гьоринг става зъболекар на нацисткия елит. Сред пациентите му са Химлер, Гьоринг, Гьобелс, Борман, Шпеер и най-вече Хитлер, както и Ева Браун. Като награда за отличната си и лоялна служба получава титлата почетен професор и чин оберфюрер (бригаден генерал) от Вафен-СС. Американците го залавят на 20 май 1945 г. в Берхтесгаден. Разпитват го през ноември и декември същата година. Целта им е да получат от него възможно най-много подробности за зъбната картина на Хитлер с цел, ако възникне случай, да могат да идентифицират трупа му.

Зъболекарят няма у себе си рентгеновите снимки и досието на своя пациент, но паметта му е отлична. Той споделя важни детайли, включително, че Хитлер е страдал от тежки зъбни проблеми. Имал е множество дълбоки кариеси. Също така е страдал от гингивит и халитоза (лош дъх). Поставени са му множество мостове, за да поддържат зъбите. Въпреки грижите пристъпите на зъбобол не престават. „В края на септември 1944 г. бях повикан в главната квартира — разказва Блашке. — Хитлер се оплакваше от венеца на горната челюст. Беше на легло. Страдаше, както ме осведоми лекарят му доктор Морел, от възпаление на назофарингеалната зона.“^[5]

През януари 1945 г. Хитлер, който продължава да се оплаква от зъбите си, иска от зъболекаря си да се настани в Канцеларията, близо до неговия бункер. Фюрерът ще дойде при него само веднъж, през февруари, за повърхностен преглед.

Когато съветските войски стигат в опасна близост до Берлин, зъболекарят получава разрешение да избяга през нощта на 19 срещу 20 април 1945 г. Всичките му медицински досиета, включително и това на Хитлер, ще се изгубят заедно с пренасящия ги самолет от Оберзалцберг за Залцбург. Самият зъболекар успява да стигне невредим до Бавария.

За щастие, американците откриват други рентгенови снимки. Те са общо пет и са направени след опита за убийство на Хитлер на 20 юли 1944 г. Три от тези рентгенови снимки са направени на 19 септември 1944 г. от доктор Гизинг във военната болница в Растенбург, Източна Прусия. Ервин Гизинг е личният лекар уши-нос-гърло на Хитлер. Снимките показват фронталния синус (позиция нос-чело), сфеноидалния синус (позиция уста-брадичка) и максиларния, етмоидалния и фронталния синус (позиция брадичка-нос).

Две други рентгенови снимки с дата 21 октомври 1944 г. също са намерени сред документи на личния лекар на Хитлер доктор Морел. Той заявява на американците, че не помни при какви обстоятелства са направени. На тях се виждат максиларният, етмоидалният и фронталният синус (позиция брадичка-нос).

За да се уверят, че на двата вида снимки е едно и също лице, разследващите сравняват формата на фронталните синуси. Резултатът е положителен. Синусите на Хитлер са много големи и показват, че той често е страдал от синузити.

В продължение на двайсет и три години тази информация няма да послужи за нищо. Съветските власти никога не позволяват на американците да се доближат до телата, които са тяхно притежание. А и как биха могли да им предоставят тази привилегия, след като официално не разполагат с тези тела. Тази версия е сериозно накърнена след публикуването на един сензационен труд през 1968 г. Лев Безименски, бивш военен преводач, сега журналист, издава в Западна Германия книга със заглавие Der Tod des Adolf Hitler („Смъртта на Адолф Хитлер“). За първи път след падането на Берлин през май 1945 г. тайната на откритите от съветските сили трупове е разбулена, при това е подкрепата на фотографски доказателства. Включени са и снимки на зъбите, приписвани на Хитлер: максиларен мост от девет зъба и долна челюст с петнайсет зъба.

Благодарение на тази книга свидетелствата на Блашке и рентгеновите снимки най-после ще могат да послужат.

През 1972 г. двама норвежки учени — Райдор Ф. Согнес, декан на Харвардското училище по дентална медицина в Бостън (Съединени щати), и Фердинанд Стрьом, пионер на съдебномедицинската одонтология (идентификация на мъртъвци по зъбите), решават да извършат първото цялостно проучване на зъбите на Хитлер.

Проучването не е направено в оптимални условия, тъй като двамата изследователи нямат физически достъп до зъбите, които все още са класифицирани в Москва като „секретни“. Норвежките стоматолози работят единствено по документи. От една страна, с материалите от американските тайни служби: протоколите от разпитите на зъболекаря на Хитлер и петте рентгенови снимки. От друга, със снимките, публикувани в книгата на бившия преводач от Червената армия. По онова време е невъзможно да се провери доколко може да се вярва на Безименски. Априори, към него трябва да се подхожда предпазливо. Но какво от това. Согнес и Стрьом смятат, че разполагат с достатъчно информация, за да започнат. Те са убедени, че ще могат да опровергаят напълно най-безумните сценарии за бягството на Хитлер и оцеляването му след падането на Третия райх. Начинанието им идва в особен контекст. В началото на 1970-те години отново се заговаря за нацистите. Благодарение на дейността на „ловците на есесовци“ като съпрузите Кларсфелд, но и на израелските тайни служби Мосад. Широката публика изведнъж открива, че бивши високопоставени функционери на Хитлеровия режим си живеят спокойно в авторитарните републики в Латинска Америка. Някои от тях ще бъдат задържани, като Айхман и Барби. Други, като Менгеле, наричан „Ангел на смъртта“ заради садистичните медицински експерименти над затворници, ще се изплъзнат на правосъдието. Щом тези хора са успели да избягат от Германия през 1945 г. и да намерят убежище, защо да не го е направил и фюрерът?! В тази атмосфера на загадки и слухове се намесват стоматолозите Согнес и Стрьом.

Отбелязваме на тези рентгенови снимки, че задните зъби от дясната страна липсват. На челюстта вляво отлично се различават изкуствените зъби.

На долната челюст виждаме ясно от лявата страна три корена, поддържащи дълъг мост. Като цяло Хитлер е имал само четири зъба, свободни от мостове: левите и десните мандибуларни резци.

Когато материалите позволяват окончателни заключения, ние отбелязваме, че съществуват забележителни съответствия между индивидуалните идентификации на зъбите, извършени посредством анализи на данните на американците и руснаците. Те се отнасят според случая до наличните, липсващите, изградените, заменените зъби. Забелязахме също други специални зони, включително уникалния лингвален бюгел, служещ за мост, заобикалящ долните десни кучешки и предкътник, както и стопяването на алвеоларната кост около корените на резците.

Въз основа на тези цялостни сравнения на одонтологичните документи, ние заключаваме, че индивидът, идентифициран посредством документите за Хитлер от 1945 г., намиращи се през 1972 г. в Националния архив на Съединените щати, е същото лице като подложеното на аутопсия през 1945 г., протоколът от която бе публикуван през 1968 г. сред неизвестни документи, произхождащи от съветските архиви от 1945 г.^[6]

За първи път след края на войната научен доклад, който не е съветски, подкрепя тезата за смъртта на Хитлер. Случаят вдига голям шум навремето. Но поради липсата на пряк достъп до човешките останки съмнението остава.

Четиресет и пет години след труда на Согнес и Стрьом, Филип Шарлие на свой ред може да предложи анализ на тези зъби. Както и двамата норвежки специалисти, той не ги е виждал. Но има на разположение снимките и видеото, които ние направихме през декември 2016 г. Може да ги сравни и с рентгеновите снимки на лицето на Хитлер. В неговите заключения не се прокрадват никакви съмнения:

Морфологично сравнение между зъбните протези и костните елементи и снимките, представени като intra-vitam на Адолф Хитлер.

Зъбните и костните елементи показват признаци на овъгляване, начупване, горна и долна съвкупност и износване, които са напълно съответстващи с предоставените снимки (рентгенови снимки в анфас и детайлни). Не е възможно при актуалното състояние на наблюдаваните анатомични части да се определят полът и възрастта на субекта (освен зрялата възраст). […]

Синтез: Пълно съответствие между представените като intra-vitam на Адолф Хитлер рентгенови снимки и представените зъбни елементи. […]

Експертизата на доктор Шарлие потвърждава заключенията на изтъкнатите му предшественици. Наистина става дума за зъбите на Хитлер. Нашето проучване може да спре дотук. Достатъчно е да спрем да тормозим Александър. Да изоставим всяка надежда за връщане в централата на ФСБ с Филип Шарлие, за да огледа той парчетата от челюст, скрити така дълбоко след 1945 г. Би било толкова лесно.

12 юли 2017 г. Лятото упорито не идва при московчани. Небето се слива със сивото на тротоарите, за да очертае непроницаемо тъжен хоризонт. Гневният дъжд прогонва от улиците редките минувачи. Ние сме заедно с Филип Шарлие в града на Путин. С едно куфарче. В него се намира бинокулярна лупа от последно поколение. Лубянка, тежката врата, проверката на личните документи, охранителят с неговия подозрителен израз. Отново играем в същия филм като през декември. Александър обича обратите. Преди две седмици ни предаде отговора на ФСБ. „Можете да дойдете пак. С доктор Шарлие. Искането ви е одобрено. Знайте, че след вас няма да има други експертизи. Ще отказваме.“ Защо са променили позицията си? Няма да задаваме този въпрос. Няма да им даваме никакъв повод за нов обрат.

Вътре в Лубянка, в преддверието, ни очаква сравнително млад мъж със светла брада, застанал зад часовия на входа. Казва се Денис и заменя Дмитрий, офицера от ФСБ, който ни придружаваше през декември. Само първи имена. Никога фамилии. Истински имена ли са? И двете започват с една и съща буква, „д“. Навярно е съвпадение. Денис се усмихва на охранителя с напрегнат израз. Онзи проверява паспортите ни. Редовни сме. Същият асансьор. Същият етаж. Третият. Същата малка стая, кабинет 344, надясно по коридора без прозорци.

В кабинет 344 нищо не се е променило. Само малката коледна елха е изчезнала. Иначе отново ще ни наблюдават доста служители на ФСБ. Сред тях е високата руса млада жена, която се държа толкова враждебно с нас. Този път е с цветна рокля от синтетика, достатъчно къса, за да разкрива силните й колене. Смръщеното й лице контрастира със светлия тоалет. Усмивките ни не я трогват. Дали не е имала по-приятно занимание от прекарването на следобеда с някакви чужденци? Със сигурност. Лана представя Филип Шарлие на петимата мъже и младата жена, които ще ни заобикалят през цялото време на експертизата. Куфарчето ги интригува. Пожелават да проверят оборудването на съдебния медик. Уговорката, постигната с Александър, гласи, че няма да се вземат никакви проби. Проучването ще си остане визуално. Това изискване не подлежи на обсъждане. За да спази руските императиви, Филип Шарлие е спрял избора си на бинокулярната лупа. Този прибор не уврежда изучавания предмет и позволява да бъде оглеждан с трийсет и пет кратно увеличение. Освен това може да прави снимки и видео с вградената си цифрова камера.

Лана изрежда техническите характеристики на лупата. Денис пита дали апаратът има прожектор. „Прожектор? Да, малък.“ Не успяваме да довършим изречението, когато в стаята отеква хорово „Нет“. Всички се оживяват. Осветлението ги притеснява. „Нет лазер, нет!“ Втурвам се към Лана и я моля да ги увери. Става дума за малко вградено фенерче, не за лазер. Да преведе, бързо и ясно. Лана го прави. Апаратът е на масата. Включен е. Светлината е пусната. Не е лазер! Това не е лазер! И тримата настояваме. Денис се навежда над уреда, после се отдръпва и потвърждава пред колегите си. Добре тогава! Филип Шарлие поглежда въпросително двама ни с Лана. Четиринайсет часа е и след осемнайсет месеца очакване той може да започне експертизата си.

Въпреки нарежданията от ръководството на ФСБ на младата жена с лятна рокля й се свиди да ни допусне до зъбите. Тя грабва кутийката от пурети, в която са положени, и я отдръпва от Шарлие. Той отвръща спокойно и сдържано. Моли Лана да преведе: „Кажете й, че ще докосвам зъбите само със стерилни ръкавици. Мои ръкавици. Вижте, нови са, слагам си ги пред вас.“ Той взема една опаковка, разкъсва я и вади ръкавиците. Нахлузва ги внимателно, като гледа право в очите служителката на ФСБ. „След като вече съм екипиран, ще е най-добре тя да поставя едно по едно парчетата от челюст върху стерилната хартия, която постилам пред мен. Така нищо няма да се замърси.“ Филип Шарлие говори бавно. От гласа му се излъчва професионализъм, който в крайна сметка убеждава младата жена. Макар и неочаквано, тя се подчинява.

Тишината е пълна. Чува се само шумоленето на хартията, върху която са положени първите зъби. Съдебният медик ги докосва предпазливо, преобръща ги. Първата задача на огледа е да се провери автентичността на зъбите. Да се уверим, че не са фалшификат. Тайните служби са напълно способни да направят копие въз основа на рентгеновите снимки и зъбните картони на Хитлер. Двамата с Лана споделяме с Филип Шарлие убеждението, че трябва да подлагаме всичко на съмнение. Намираме се в сърцето на машината на ФСБ, една от най-могъщите и най-противоречиви тайни служби на планетата. Винаги е възможна манипулация. Да не го вземаме предвид, би било професионална грешка. Значи трябва да се търсят следи от износване, от патина, признаци, доказващи възрастта и автентичността на тези зъби. „Много интересно“, мърмори си експертът, докато увеличава образа. „По тази протеза се забелязват много ясно отлагания от зъбен камък. Различавам органични останки, малко венец, може би лигавица и частично овъглени меки тъкани. Множество малки драскотини са нанесени по жълтия метал на протезата. Това съответства на въздействието от кристалчетата, съдържащи се в храната. За мен няма съмнение, тези зъбни протези са автентични. Носени са достатъчно дълго време, за да се отложи зъбен камък върху тях. Възрастта им ми се струва съвместима с периода на Втората световна война. Мога да потвърдя, че не са фалшификат!“

Тези зъби не са пресъздадени от КГБ или от приемника му ФСБ. Те са истински и са същите като на рентгеновите снимки на лицето на Хитлер. Формата им, протезите, не може да има никакво съмнение. Тези зъби са наистина на… нацисткия диктатор. Най-после напредваме. Можем да твърдим, че Хитлер е умрял в Берлин на 30 април 1945 г. Не в Бразилия на деветдесет и пет години, не в Япония или в аржентинските Анди. Доказателството е научно, а не идеологическо. Строго научно.

„Състоянието на зъбите му е било много лошо — констатира Шарлие. — Този индивид е страдал от пародонтопатия^[7] и загуба на зъби.“ Това съвпада с показанията на зъболекаря му доктор Блашке. Той споделя с американците, че Хитлер е развивал хронични гингивити. „Причините за това добре познато заболяване са многобройни — продължава Шарлие, — тютюнопушене, недохранване, поглъщане на токсични вещества, хронични инфекции на устната кухина и вегетарианство.“ Хитлер не е пушел, не му е липсвала храна, но е бил вегетарианец. По онова време дефицитите, предизвиквани от вегетарианството, не са били известни и съответно не са били компенсирани посредством хранителни добавки. Частите на пъзела се подреждат отлично. Но трябва да стигнем още по-далеч. Да разберем как е умрял.

„Не ме снимайте! Без снимки!“ Заплашителният тон наистина не се съчетава особено с цветните мотиви на роклята й. Служителката на ФСБ не е доволна, че е попаднала в кадър на направената от мен снимка. Лана както обикновено се намесва, за да успокои духовете. Не бива да забравям къде се намираме. И че всичко може да приключи с едно щракване с пръсти. Или с едно прошумоляване на рокля от акрил. Моите най-дълбоки извинения, изглежда, задоволяват присъстващите. Експертизата продължава.

Да се потърсят следи от киселина или от барут от огнестрелно оръжие. Според версиите Хитлер се е самоубил с цианид и/или с изстрел от пистолет в главата. Ако изстрелът е бил в устата, там може би още са се запазили остатъци от барут или по-точно от антимон.

Различните фрагменти от челюстта се редуват пред внимателния поглед на французина. По всички има следи от овъгляване. „Можем да извлечем информация за излагането им на въздействието на огън — обяснява Шарлие. — Дълбоките черни следи до равнището на костта и на лигавицата, както и до корените на зъбите, говорят за висока степен на овъгляване. Огънят трябва да е бил много силен, защото е успял да пропука част от корените, така че се вижда дентинът^[8], който се намира отдолу.“ Според показанията на Линге и Гюнше, Хитлер е изгорен с помощта на 200 литра бензин. Огънят е бил буен и силен, но относително кратък. Този сценарий съответства на наблюденията на съдебния лекар. Той констатира също, че останките от венци и мускули са ясно различими. Което означава, че тялото не е изгоряло напълно. На 30 април 1945 г. непрестанният руски обстрел на райхсканцеларията е попречил на цялостната кремация на Хитлер. Никой във Führerbunker не е искал да поеме риска и да остане в градината, за да поддържа огъня, в който изгарят телата на диктатора и съпругата му. „Мисля, че открих нещо.“ Филип Шарлие показва с максимално увеличение една от протезите. Изображението се появява на портативния компютър, свързан с бинокулярната лупа. Някаква мътна маса бавно придобива очертания. „Вижте тук, металната връзка на протезата е претърпяла учудващо изменение. Може да се различи емайлът на зъба под нея.“ Наистина лентата от позлатен метал е пробита и през отвора се вижда бялото на зъба. „Ние сме при предкътника — продължава експертът. — Какво би могло да предизвика това?“ Възможни са различни хипотези. Производствен дефект? Лошо качество на протезата? Слабо вероятно. Хитлер е бил лекуван от реномиран зъболекар. Той не би рискувал да му прилага посредствено лечение. „Тогава може би се дължи на киселина, на окисляване на метала.“ Цианид? Върху предкътник? Достоверно ли е? Хитлер би смачкал ампулата с отрова със задните зъби, значи с кътниците или с предкътниците. По другите зъби личат същите следи от окисляване. При единствената аутопсия на предполагаемото тяло на Хитлер съветските експерти сочат, че „късчета стъкло и фини парчета от връхче на медицинска ампула бяха намерени в устата“. Възможно ли е след повече от седемдесет години тези късчета стъкло да бъдат открити отново?

Бинокулярната лупа върши чудеса. Тя позволява да бъде видяно онова, което е недостъпно за човешкото око. Филип Шарлие никога не е бил по-доволен от уреда си. Докато продължава да изследва отлаганията от зъбен камък, попада на кристали, които разпознава моментално. „Това са зрънца силиций. Ето ги, заседнали между дентина и цимента^[9]. В пясък ли е бил погребан?“ Силицият е разпространен минерал, който се открива в пясъка, в цимента, но и при производството на лабораторни съдове. Притежава устойчивост на много киселини, включително на цианид. Но да се върнем на въпроса на доктор Шарлие. Бил ли е Хитлер погребан в песъчлива почва? Трудно е да се отговори. A priori не. Тялото му е открито в градината на Канцеларията. Затова пък е възможно да има следи от цимент, тъй като бункерът се намира съвсем наблизо и обстрелите са му нанесли поражения. И най-вече, силицият е минерал, който присъства навсякъде в почвата. Докато при използването му за лабораторни стъклени съдове микроскопичната му форма се различава напълно от органичния силиций. Този, който се намира върху зъбите, не прилича на нея. Според Филип Шарлие тази следа не води доникъде.

За сметка на това, съдебномедицинският експерт се съсредоточава върху сините следи. „На повърхността на този зъб има някакво доста озадачаващо синкаво отлагане, което ми е трудно да обясня. Дали е имало взаимодействие с външен елемент по време на смъртта? Или по време на заравянето?“ Синьото е наситено, почти „синьо на Клайн“, като петно боя. Следата е малка и може да остане незабелязана с просто око. Въпросният зъб е един от малкото останали естествени при Хитлер. „Различават се добре пръстените на растежа, повърхността, емайлът, фиброзни останки, зъбен камък. Имало е някакво взаимодействие между този зъб и нещо, което не мога да определя. Сигурен съм, че не става дума за зъбен камък.“ Съдебният медик се замисля. Никога не е виждал подобно нещо. „Няма причина цианидът да взаимодейства директно с емайла и да предизвика синкаво оцветяване като това. Физическа, химическа, няма конкретна причина.“ И все пак тази синя следа съществува. „Трябва да потърся в съдебномедицинската литература, особено в токсикологическата, защото наистина не знам.“ После вниманието на френския лекар се насочва към другите фрагменти със зъби. „Вижте! Забелязва се още от това синьо в пукнатините на другите зъби. Има и по повърхността на тези протези.“ Появяват се още миниатюрни отлагания със същия цвят. Частично ги покриват седиментни отлагания. Първоначално Филип Шарлие смяташе, че става дума за зъбни плаки. И следователно тези сини следи датират от седмици, дори месеци преди смъртта на Хитлер. Специалистът по мъртвите бързо поправи грешката си. Всъщност става дума за седименти и те могат да датират от заравянето на тялото в земята. Дали тези сини петна не са улика за отравянето на Хитлер?

Приписвани на Хитлер зъби, съхранявани в архивите на ФСБ в Москва

Огледът е към края си. Всички зъби са анализирани грижливо. От няколко минути дочувам Лана да спори полугласно с Денис в дъното на стаята. Правя й знак, че сме привършили. Два часа са били достатъчни. Останалата част от експертизата ще протече в Париж, благодарение на изображенията, записани с бинокулярната лупа. Лана не ме слуша. Развълнувана е от нещо. „Ще ни покажат зъбите на Ева Браун. За първи път.“ Фрагмент от зъбите на съпругата на фюрера! Филип Шарлие още е седнал пред своя уред. Пита само: „Мога ли да огледам и тях?“. Лана отива при групата служители на ФСБ, за да им благодари. Значи, разполагаме със зъбите на Ева Браун. Предполагаемите зъби, за да сме точни. Защото, за разлика от Хитлер, не разполагаме с рентгенови снимки, за да ги идентифицираме. Като предпазна мярка Филип Шарлие сменя стерилните си ръкавици и взема нов лист, също стерилен. Щом е готов, дава знак на младата жена. Тя отваря една кутия. Много по-малка е от онази със зъбите на Хитлер, но е също така „оригинална“. Прилича на кутийка за обици. Вътре са положени върху памук три зъба, предкътници и един кътник, свързани с протеза от жълт метал. „Спасибо“ (благодаря), казва Шарлие и ги взема. Поставя ги внимателно в центъра на листа и настройва лупата.

Фрагмент от зъби, приписвани на Ева Браун от руските власти и съхранявани в архивите на ФСБ в Москва

Първата констатация не закъснява: „По повърхността на зъбите се откриват същите синкави отлагания!“. Предпазливо уточнява: „По зъбите, представени като принадлежащи на Ева Браун.“ Множество белези потвърждават хипотезата, че тези останки са претърпели същото въздействие post mortem като онези на Хитлер. А именно кремация и заравяне в подобна естествена среда. „Овъглени са по същия начин. Става дума за изкуствени зъби с отлагания на плаки по протезата, както и зрънца силиций точно като при другите зъби. Отлично се вижда патината от употреба по метала на протезата. Мога да потвърдя, че тези зъби са носени наистина. И че не могат да принадлежат на същия индивид като предишните, защото са предназначени за идентична анатомична зона.“ Значи няма манипулация от страна на руснаците.

Ева Браун е била на трийсет и три години, когато е умряла. Била е официална съпруга на фюрера само един ден. Според съветското и англо-американското разследване тя се е самоубила, като е погълнала цианид. „Ще трябва да анализирам всичко това на спокойствие — споделя Шарлие, докато продължава да снима с голямо увеличение малките сини следи, — наистина е много странно.“ Прави множество кадри с цифровата камера, вградена в бинокулярната лупа. Благодарение на тези снимки ще може отново да изследва зъбите в парижката си лаборатория и може би да приключи случая за смъртта на Хитлер.