Себастиан Фицек
Терапията (63)

Благодарност

Отначало — и това не е баналност — искам да благодаря на вас. За това, че прочетохте книгата. Вие и аз, ние имаме нещо общо. Защото писането и четенето са самотни, а това означава интимни занимания. Вие ми направихте най-скъпия подарък: подарихте ми малко време от живота си. Не, не малко, а много време, ако четете и тези редове. Ако имате желание, с радост ще чуя мнението ви за книгата.

Просто ме посетете в интернет на www.sebastianfitzek.de или ми напишете имейл на [email protected].

За мен е съкровена потребност да благодаря на хората, които ме създадоха:

На моя литературен агент Роман Хоке, който от първия ден се отнасяше към мен не като към новак, а като към един от многото автори на бестселъри, които представлява.

Благодаря на редакторката си, госпожа д-р Андрея Мюлер, която не само ме прие дружелюбно в семейството на издателство Кнаур, а и с работата си допринесе решително за окончателния вид на романа.

Благодаря на приятеля си Петер Пранге, защото безкористно ме допусна до знанията си като автор на бестселъри, а заедно със съпругата си Серпил направи важни предложения за промени. Надявам се, че съм изпълнил всичките.

Клеменс, на теб благодаря за медицинските термини. Никога не е зле да имаш за брат частен доцент по неврорадиология. Поне един в семейството да има разумна професия. За да не станат моите критици твои, ще им кажа, че евентуалните научни несъответствия се дължат само на това, че не ти дадох да прочетеш всичко.

Всеки роман представлява края на дълъг път. Моят започва с родителите ми Криста и Фраймут Фицек. Благодаря ви за любовта и неуморната подкрепа.

Историите не струват нищо, ако няма на кого да ги разкажеш. Герлинде, на теб трябва да благодаря, че изслуша „Терапията“ поне шест пъти и похвали всяка нова версия, макар че любовта със сигурност ти е попречила да бъдеш обективна.

Накрая искам да благодаря на многото хора, които дори не познавам, но без които книгата нямаше да съществува физически. На онези, които направиха прекрасната корица, отпечатаха произведението, изпратиха го по книжарниците и го наредиха на витрините, за да могат читателите да си го купят.

Благодаря, естествено, и на теб, Виктор Ларенц. Където и да си сега.