Себастиан Фицек
Терапията (43)

Четирийсет и втора глава

Изабел. Ана. Йози. Постепенно нещата започваха да се връзват. Защо Изабел реагира така спокойно, когато Йози изчезна. Защо не изглеждаше емоционално натоварена като него. Продължи да работи без проблеми, докато той трябваше да продаде практиката си. Някога се възхищаваше на силата й, но в момента беше склонен да я тълкува като емоционална студенина.

Мислите му се пръскаха във всички посоки. Сега, когато си спомняше миналото, все повече се убеждаваше, че Изабел не е тъгувала за единственото си дете. Или поне не като него. Дали бе попаднала случайно на Синдбад, или нарочно беше отишла в дома за животни, за да му намери заместител на Йози? Май той изобщо не познаваше жена си. Във всеки случай сега, в най-страшните мигове от живота му, тя беше недостижима за него.

Изабел бе изпратила Ана при Ван Друизен.

Още не беше изяснил въпроса с парите от общата им сметка.

Виктор включи компютъра си с намерението да отвори страницата на банката и да провери състоянието на сметката си. Възможно ли беше да е истина? Наистина ли Изабел е изтеглила всички пари? Дали се е съюзила с Ана, за да го подлуди?

Когато понечи да отвори интернет експлоръра, погледът му спря върху долния край на екрана. Напълно объркан, плъзна мишката надолу. Ала гледката не се промени.

Всички икони бяха изтрити.

Отвори уиндоус експлоръра през старт менюто, но и там картината беше същата. Компютърът му беше празен. На твърдия диск нямаше никакви записани данни.

Някой си бе направил труда да изтрие всички бележки, документи и досиета на пациенти. Започнатото интервю беше заличено. Дори кошчето, където отиваха изтритите файлове, беше изпразнено.

Виктор се изправи толкова рязко, че коженият стол се преобърна и падна с трясък на пода. Моментът бе настъпил. Времето на обажданията по телефона бе безвъзвратно отминало. Сметката също можеше да почака.

Грабна пистолета на Халберщет, провери дали е зареден и го пъхна във вътрешния джоб на непромокаемото си яке. Дебелата дреха щеше да му свърши добра работа.

Сега.

Въпреки бурята трябваше да стигне до селото. Пеша. Там се надяваше да намери две неща. Отговори. И Ана Шпигел.