Себастиан Фицек
Терапията (35)

Трийсет и четвърта глава

Днес. Стая 1245. Клиника Вединг

— Това ли беше първият път, когато помислихте за Изабел? — Въпреки предписанията, доктор Рот запали цигара в болнична стая и даде на Ларенц да смукне няколко пъти.

— Да. Представих си как тя може да има нещо общо със ставащото и изпитах такъв ужас, че веднага прогоних тази мисъл.

— Но тя е единствената, която може да разполага с парите. Освен вас, нали?

— Да. Изабел имаше достъп до всичките ми сметки. Ако не е станала някаква грешка по вина на банката, значи Изабел е изтеглила всички семейни спестявания. Това си помислих.

Пейджърът на доктор Рот се обади отново, но този път той изключи сигнала и не излезе от стаята.

— Няма ли да отговорите?

— Не е толкова важно.

— Жена ви ли се обажда? — опита се да се пошегува Ларенц, но доктор Рот дори не се усмихна.

— Сега говорим за вашата жена, докторе. Защо не възложихте на Кай да проучи по-внимателно какво е станало с Изабел?

— Спомняте ли си дневниците на Хитлер? — попита спокойно Ларенц. — Фалшификатите, на които се хвана „Щерн“?

— Естествено.

— Преди много време разговарях с журналист, който точно тогава работеше в списанието и беше пряко замесен в скандала.

— Слушам ви с нетърпение.

— Запознах се с него на едно токшоу, където гостувах в ролята си на психиатър. Зад кулисите. Отначало не искаше да говори за случилото се, но след като записахме шоуто, отидохме да пием бира и постепенно езикът му се развърза. Тогава ми призна нещо, което никога няма да забравя.

— И какво беше то?

— Каза ми следното: „Вдигнахме толкова шум с дневниците, че просто трябваше да бъдат истински. Действахме според мотото: Онова, което не бива да бъде вярно, не е вярно. Затова и не потърсихме признаци, че е възможно да сме станали жертва на фалшификатор. Търсехме само характеристики, с които да докажем, че дневниците са истински“.

— Какво означава това в случая с жена ви?

— По отношение на Изабел аз постъпвах като хората от списанието с дневниците на Хитлер. Което не бива да бъде вярно, не е вярно.

— Затова ли не направихте проучване?

— О, направих. Но не започнах веднага. През онези дни имах друга работа. — Виктор смукна дълбоко от цигарата, която му подаде доктор Рот, и продължи: — Трябваше да намеря начин да се измъкна жив от острова.