Себастиан Фицек
Терапията (22)

Двайсет и първа глава

— Няма съмнение, че кръвта е на жена, Виктор.

— Откога е?

— Не е лесно да се каже — отвърна Кай и гласът му прозвуча необичайно глухо.

— Как така?

— Ами аз съм детектив, а не генетик.

Виктор разтри тила си, но не беше в състояние да облекчи пулсиращото главоболие.

— Къде си в момента? — попита след малко.

— В коридора на болницата във Вестенд. Пред лабораторията на добър приятел. Всъщност тук нямам право да говоря по мобилния си телефон, защото електронните уреди може да се побъркат.

— Да, да, знам. Побързай с информацията.

— Добре де. Приятелят ми е биохимик. Анализира кръвната проба през обедната си почивка. Взех кръв от банята в твоето бунгало, нали разбираш? При тази свинщина не беше трудно да се вземе проба.

— Да, да. И какво? Какво откри приятелят ти?

— Ами, както вече ти казах, сигурно е, че кръвта е от жена. По-голяма от девет години и по-млада от петдесет. По-скоро е доста млада.

— Когато изчезна, Йози беше на дванайсет.

— Знам. Но това не може да е кръвта на дъщеря ти, Виктор.

— Откъде си толкова сигурен?

— Твърде прясна е. Следите са най-много от два дни, е, да речем, от три. Дъщеря ти изчезна преди четири години.

— Няма защо да ми напомняш — изсъска Виктор и открехна кухненската врата. Вратата към дневната беше затворена, но не беше изключено Ана да подслушва. Затова понижи глас. — Добре. Кръвта не е на Йозефине. Но тогава ти ми кажи какво да мисля за Ана и разказите й. Дотук чух абсолютно точни описания на дъщеря ми, на бунгалото в Сакро и преди малко на вилата в Шваненвердер. Всичко съвпада, Кай. Тя е била там. При мен. В къщата ми. Описа ми дори репортерите, които след отвличането ни нападаха на тълпи.

— Ана? — повтори замислено Кай.

— Да.

— А по-нататък?

Виктор пое дълбоко въздух и бе разтърсен от пристъп на кашлица.

— Казва се… — Отдалечи малко слушалката от устата си, докато се съвземе. — Съжалявам, но съм настинал. Сега ще ти кажа какво знам за нея. Казва се Ана Шпигел, авторка на детски книги. Твърди, че имала голям успех, особено в Япония. Баща й работил във военния канал на янките и умрял рано от тромбоза вследствие на лекарска грешка. Като дете живяла в Щеглиц. Последните четири години е прекарала в парк-клиниката в Далем.

Частният детектив повтори бавно последните думи. Очевидно си записваше.

— Добре. Ще проверя.

— Преди това обаче трябва да направиш още нещо.

От другия край на жицата прозвуча тежка въздишка.

— Какво?

— Пазиш ли ключа за Шваненвердер?

— Говориш за дигиталната карта ключ, с която се влиза в имота ти?

— Точно за нея.

— Пазя я, разбира се.

— Много добре. Иди в кабинета ми и отвори трезора. Кодът е рожденият ден на Йози на обратно. Извади всички дискове. Няма как да не ги видиш.

— Какво има на дисковете?

— Полицията ни беше помолила да запазим всички записи на външните камери от първия месец след отвличането.

— Спомням си. Надяваха се похитителят да се смеси с любопитната тълпа пред портите.

— Правилно. Вземи записите от първата седмица след отвличането и ги прегледай внимателно.

— Доколкото си спомням, експертите вече ги гледаха. Без резултат.

— Защото търсеха мъж.

— А аз кого да търся?

— Ана. Крехка руса жена, която чака пред вратата заедно с хората от пресата. Вече имаш данните й и със сигурност ще намериш снимка в интернет.

Кай продължи да говори и гласът му се чуваше все по-ясно. Виктор разбра, че детективът е напуснал болничния коридор и се е върнал в лабораторията.

— Е, добре. Щом е за теб. Ще проверя Ана и ще прегледам записите. Но не очаквай кой знае какво. Историите, които разказваш, звучат интересно, но според мен имат големи дупки. Не забравяй, че който е влязъл в бунгалото, го е направил само преди седмица.

— Добре. Знам какво си мислиш. Но я ми кажи: ако всичко това няма нищо общо с Йози, какво се е случило в бунгалото? Каза ми, че банята плува в кръв. Можеш ли да твърдиш, че в моето бунгало е заклано друго момиче, не Йози?

— Първо: изобщо не е ясно дали кръвта е на момиче. И второ: не.

— Какво не?

— В банята ти не е заклан никой. Установено е, че кръвта не е от рана, Виктор.

— Как може да окървавиш цялата баня, ако не си ранен? — Виктор буквално изкрещя тези думи. Беше толкова изтощен и толкова възбуден, че изобщо не го беше грижа дали Ана подслушва.

— През цялото време се опитвам да ти го кажа, но ти не ме оставяш. В кръвта има слуз.

— Какво е пък това? — попита Виктор и в следващия миг отговорът просветна в главата му. — Искаш да кажеш, че някой е…

— Да. Успокой се, моля те. Лабораторните резултати са еднозначни. Това е менструална кръв.