Робърт Крейс
Ангели на разрушението (5)

4.

На следващата сутрин Старки се събуди свита на кълбо на дивана. Вратът й беше изтръпнал, а в устата й имаше такъв вкус, сякаш е била натъпкана с непрана вълна. Часът бе четири и двайсет. Беше спала два часа.

Отново сънува кошмари. Тази нощ се появи нещо ново: Пел. В съня й той я преследваше. Тя бягаше с всички сили, но движенията й бяха непохватни и бавни, а неговите — не. Това не й харесваше. В съня й пръстите му бяха кокалести и остри като нокти на хищник. Това също не й харесваше. От инцидента все сънуваше кошмари, но сегашното допълнение към тях я ядосваше повече от всичко друго. Не стига, че мръсникът се месеше в разследването й, ами сега я преследваше и в кошмарите й.

Тя запали цигара, после се завлече в кухнята, където намери няколко глътки леко вкиснал портокалов сок. Опита се да си спомни кога за последен път е ходила на пазар, но не успя. Единственото, което купуваше редовно, бе джин. И цигари.

Старки изпи сока, после — чаша вода. Започна да се подготвя за новия работен ден. Закуси с два аспирина и един тагамет.

Марцик й беше оставила съобщение на телефонния секретар, че можели да се срещнат със свидетеля, Лестър Ибара, в девет часа, когато отваряла цветарницата. В пет и половина Старки вече беше на Спринг Стрийт. Сградата бе пуста. Нито в Криминалния отдел, нито в отдел „Бягства“, нито във „Вътрешно разследване“ имаха нощна смяна. Началниците работеха на повикване. Те, от своя страна, се обаждаха на подчинените си, ако има нещо спешно. В „Бягства“, заради естеството на работата им като ловци на хора, често започваха работния ден още в три сутринта, за да спипат престъпниците по бели гащи. Днес обаче и техният етаж беше пуст и стъпките й отекваха по глухото стълбище.

Старки харесваше такива моменти.

Веднъж бе споделила пред Дана, че обича да се буди преди всички останали, защото така има по-голяма тръпка. Това беше лъжа. Всъщност харесваше самотата, защото така й бе по-лесно. Никой не й се месеше. Никой не я гледаше, никой не шушукаше зад гърба й, че това е специалистката, която е пострадала от взрив и после е била зашита като някакъв Франкенщайн; онази, която бе загубила партньора си; онази, която бе оцеляла; онази, която бе преживяла клинична смърт. Дана се беше опитала да я накара да говори, като й зададе въпроса, дали усеща тежестта на погледите им и дали си представя какво си мислят за нея. Старки, разбира се, отговори отрицателно, но по-късно призна пред себе си, че Дана е права. Самотата беше онази магия, която я избавяше от тежестта на мислите.

Старки влезе в оперативната зала и включи кафемашината. След като кафето се процеди в чашата, тя отиде на бюрото си. Както всички детективи, и тя притежаваше много справочници за експлозиви и техните производители, но за разлика от останалите, пазеше и учебниците си от Училището за сапьори на ФБР и каталозите, които беше събирала по време на работата си като сапьор.

Тя остави кафето на бюрото, запали цигара и се разрови из книгите си.

Модекс-хибрид е тройна взривна смес, използвана при ракетите въздух-въздух. Съдържа три взривни вещества, смесени, за да се получи по-стабилен и по-мощен продукт. Старки извади бележника си и преписа съставките: хексоген, тротил, амониев пикрат, алуминий на прах, восък и калциев хлорид. Хексогенът, тротилът и амониевият пикрат са силно избухливи вещества. Алуминият на прах се използва, за да увеличи температурата на взрива, а восъкът и калциевият хлорид са стабилизатори.

Чен бе открил примеси в модекса и след консултация с производителя беше заключил, че експлозивът в бомбата, убила Риджо, не е заводско производство. Беше приготвен в домашни условия и следователно нямаше как да проследят откъде е взет.

Старки обмисли този проблем известно време, после потърси информация за отделните компоненти.

Тротилът и амониевият пикрат бяха достъпни за всеки гражданин. Положението с хексогена беше по-различно. Както модекса той се произвежда само по държавна заявка, но за разлика от него получаването му без сложна апаратура за пречистване е много трудно. Човек не може да си го забърка в кухнята. Това беше следата, която Старки се надяваше да намери в справочниците. Човек може да си приготви модекс, ако има всички компоненти, но не и без един от тях. Трябва да намери отнякъде хексоген, а това вече може да се проследи до източника.

Старки реши, че това е добра насока за работа.

Наля си ново кафе, седна на компютъра, свързан с Националната полицейска телекомуникационна система, и започна търсене по ключова дума „хексоген“. Докато пусне заявката, останалите детективи започнаха да се появяват един по един. Тишината бе нарушена. Магията се развали.

Старки си събра нещата и излезе. Когато спря пред магазина за цветя, Марцик прибираше продуктите си на „Амуей“ в багажника. Разнасяше проклетите боклуци навсякъде и се опитваше да ги продава в най-неподходящи моменти, дори когато разпитваше свидетели, а на два пъти и пред арестанти.

Стомахът на Старки се сви. Бе решила да не се кара с Марцик, задето я е наклеветила пред Келсо, но това беше прекалено.

— БАТО ли ще поеме случая? — попита Марцик, когато се срещнаха пред магазина.

— Агентът твърди, че няма, но ще видим. Бет, не ми казвай, че си рекламирала тези боклуци и тук.

Марцик затвори багажника и я погледна раздразнено:

— Че защо не? Хората нямаха нищо против да ги видят. Продадох доста бройки.

— Направи ми една услуга, не ги вади повече. Не искам да ги виждам, докато водим разследването.

— О, за бога! Храня две деца!

Старки отвори уста да каже още нещо, но един нисък, слаб юноша излезе от цветарницата и се обърна към Марцик:

— Детектив? Баща ми казва, че скоро трябва да тръгвам. Имаме поръчки.

Марцик представи Старки на Лестър Ибара като главен следовател по случая. Старки му подаде ръка. Неговата беше лепкава от пот. Миришеше на химикали и трева.

— Здравей, Лестър. Много ти благодаря за съдействието.

Лестър погледна Марцик и се усмихна скромно:

— Няма проблем.

— Лестър е видял някой да говори по телефона от другата страна на улицата между един и един и петнайсет в деня на взрива — каза Марцик. — Нали така, Лестър?

Латиноамериканчето кимна.

— Би ли описал човека на детектив Старки?

Лестър погледна Старки, после бързо отмести очи отново към Марцик. Явно изпитваше някаква привързаност към нея. Старки се запита дали не си е измислил някои неща от историята, за да я впечатли.

— Лестър, преди да пристъпим към това — започна Старки, — би ли ми описал сцената? Искам да си представя обстановката.

— Няма проблем.

— Микробусът ти е бил тук, горе-долу на мястото на колата ми, нали?

— Да.

Старки бе спряла точно пред цветарницата, в оградена с червено забранена за паркиране зона, на около пет метра от ъгъла.

— Винаги ли товарите микробуса тук, на улицата, на предния вход?

— Имаме три микробуса. Другите два ги товареха в задния двор, затова трябваше да спра тук. Щях да си ходя в дванайсет и половина, но получихме онази голяма поръчка точно когато си тръгвах. Някакво погребение, сещате ли се? Дванайсет венеца. Много се печели от погребенията. Татко каза да изчакам, затова спрях отпред.

— В микробуса ли седеше, или помагаше в товаренето?

— Когато видях оня човек, седях зад волана. Нямаше какво да правя, сещате ли се? Сестра ми правеше венците. Затова чаках в колата, в случай че дойдат ченгета и трябва да се преместя.

— Бил е в забранената зона — допълни Марцик.

Старки кимна. Докато разговаряха, бе забелязала, че много малко коли завиват от Сънсет по страничната уличка. Лестър е имал добра видимост към телефонния автомат пред перачницата отсреща. Оттам излезе възрастна двойка с някаква розова кутия. Старки реши да го обсъди по-късно с Марцик.

— Добре, Лестър, би ли ми го описал сега? Знам, че си го описал на детектив Марцик, но искам и аз да го чуя.

Двете полицайки се спогледаха. Сега щеше да се разбере. Дали човекът, подал сигнала, е бил англосаксонец, или латиноамериканец.

Лестър описа среден на ръст мъж с англосаксонски черти, с избеляла синя бейзболна шапка, тъмни очила, тъмносини панталони и малко по-светлосиня риза. Според момчето това облекло била някаква работна униформа, като на работник от бензиностанция или шофьор на автобус. Старки си водеше бележки. Лестър твърдеше, че човекът бил с европейски черти. Не беше чул гласа му. Преценяваше възрастта му около четирийсетте, но призна, че не познава много точно възрастта на хората. Докато Лестър говореше, пейджърът на Старки завибрира. Беше Хукър.

Когато момчето свърши, тя затвори бележника си:

— Ако видиш този човек отново, ще го познаеш ли?

Лестър вдигна рамене:

— Не мисля. Може би. Не го разгледах много добре, нали се сещате? Само за няколко секунди.

— Видя ли откъде дойде човекът, когато се приближавате към телефона?

— Не.

— А когато свърши разговора? Накъде тръгна?

— Не съм гледал, нали се сещате? Не му обърнах внимание.

— С кола ли беше?

Лестър вдигна рамене.

Старки прибра бележника си.

— Добре, Лестър, имаме един проблем. Смятаме, че онзи, който се е обадил на 911, е бил латиноамериканец. Сигурен ли си, че този беше англосаксонец?

— Почти съм сигурен. Косата му беше светла, сещате ли се? Не сива, а светла.

Старки и Марцик отново се спогледаха. Ентусиазмът им от предния ден беше отминал. „Почти сигурен“ звучи доста двусмислено.

— Светлокестенява ли?

— Да. Светлокестенява. Или тъмноруса.

Марцик се намръщи:

— Как си видял, като е бил с шапка?

Лестър докосна ушите си:

— Оттук надолу се виждаше, сещате ли се?

На Старки й се стори логично. Тя отново извади тефтерчето си и записа нова бележка. Изведнъж й хрумна нещо.

— Добре. Спомняш ли си някакви отличителни черти? Белег от рана? Татуировка?

— Беше с дълги ръкави.

— Бил е с риза с дълги ръкави?

— Да. Затова не видях ръцете му. Ризата беше изцапана и стара, все едно е ремонтирал някаква кола или нещо такова.

Старки погледна Марцик. Тя очевидно не беше доволна от несигурността на Лестър. Старки отново погледна момчето: то наблюдаваше Марцик.

— Още нещо. Стоял си тук… колко? Петнайсет минути?

— Все казвате „още нещо“. Старецът ми ще ме спука от бой. Трябва да тръгвам за поръчката.

— Последен въпрос, Лестър. Някой друг да е говорил по телефона, докато беше тук?

Старки вече знаеше, че никой друг не е използвал телефона. Искаше да види дали момчето ще излъже, за да впечатли Марцик или да си придаде важност.

— Не. Не видях друг.

Старки пак прибра бележника.

— Добре, Лестър, благодаря. Искам да дойдеш с детектив Марцик в участъка, за да направим скица на този човек, става ли?

— Това ми звучи интересно. Само че на татко няма да му хареса. Ще вдигне пара.

— Ти си прави доставките, а ние ще говорим с баща ти. Може би ще уредим да дойдеш малко преди обяд. Детектив Марцик ще те черпи.

Лестър наведе глава като послушно куче.

— Става.

Момчето се вмъкна в магазинчето, а двете полицайки останаха на улицата.

— Защо му каза това, за бога? — възнегодува Марцик. — Не искам да прекарам целия ден с него.

— Някой трябва да го занимава. Ти го намери.

— Няма да ни помогне много. Нали го чу: „Почти съм сигурен.“ Оня тип бил с шапка, слънчеви очила и дълги ръкави на трийсет и два градуса. Ако е нашият човек, със сигурност се е дегизирал. Ако не е, значи е просто някакъв нещастник.

— Защо този песимизъм?

— Не съм песимист, просто установявам очевидното.

— Добре, ето ти още нещо очевидно: Ако е нашият човек и ако е носил същите дрехи, както когато е поставял бомбата, и ако някой от телевизионните екипи го е заснел, с проклетите шапка, тъмни очила и дълги ръкави, ще го забележим по-лесно.

— Може и така да е. Сега ще ида да говоря с бащата на хлапето. Голям тъпанар е.

Марцик влезе в магазина. Старки запали цигара и седна в колата си. Трепереше от гняв. Първо Пел, сега и това. Искаше да се овладее, защото имаше работа за вършене, но гневът й растеше. Опита да си спомни някои от начините за преодоляването му, научени от Дана, но нито един не й идваше наум. Три години психотерапия и — нищо.

Когато Марцик отново се появи, Старки наблюдаваше хората, които излизаха и влизаха в перачницата, и броеше колко от тях минават покрай телефонния автомат. Пое си дълбоко дъх и каза по-спокойно:

— Бет, нали говори с хората от перачницата?

— Казах ти, че съм говорила — отвърна Марцик, без да я погледне.

— Даде ли им описанието на заподозрения и времето, когато е говорил по телефона? Може някой от клиентите да го е забелязал.

Марцик извади бележника си, отвори го на един списък с имена и й го подаде намръщено.

— Питах ги за всички клиенти между обяд и два часа. Не съм малоумна, Каръл.

Старки я изгледа, пусна цигарата на земята и я стъпка.

— Добре. Мислех да си замълча, но какво ще кажеш да си изясним отношенията?

— За какво? Заради това, че продавам „Амуей“, ли ще ми четеш конско, или защото момчето не се оказа солиден свидетел?

— Казала си на Келсо, че пия през работно време.

Лицето на Марцик пламна. Това потвърди подозренията на Старки.

— Не съм — отрече тя. — Келсо ли ти каза?

— Бет, и без това отношенията ни са обтегнати. Ако ще ме лъжеш, по-добре замълчи и ме изслушай.

— Не обичам да ме обвиняват без основание.

— Ако не искаш да работиш с мен, иди при Келсо и му го кажи. И аз ще му кажа, че не мога да работя с теб. Ще сме квит!

Марцик скръсти ръце, после ги отпусна и погледна Старки в очите:

— Като искаш да говорим направо, нека говорим направо. Всички в службата знаят, че пиеш. За бога, отдалече се подушва. Ако не смърдиш на джин, миришеш на освежител за уста, с който го замаскирваш.

Старки пламна.

— Всички ти съчувстват — продължи Марцик. — Оставиха те в Криминалния и ти помогнаха да се съвземеш, но знаеш ли какво? Това изобщо не ме засяга. Мен никой не ме глези и никой не се грижи за мен, а гледам две деца!

— И мен никой не ме глези. — Не искаше да прозвучи, сякаш се оправдава.

— Как пък не! Всички знаят, че Дик Лийтън използва връзките си в Паркър, за да накара Келсо да те вземе, и все още те държи под крилото си. Аз имам две деца да изхранвам и затова трябва да работя. А работата ми не е да те дундуркам и със сигурност не съм задължена да жертвам кариерата си, за да прикривам лошите ти навици.

— Никой не те е молил да ме прикриваш.

— Добре, защото и нямам намерение! Освен това няма да се оттегля от този случай, защото такива случаи водят до повишение. Ако този човек наистина се окаже англосаксонски тип, искам да си получа това, което ми се полага. Прекалено дълго съм детектив втора степен. Трябва да ме повишат. Трябват ми пари! Ако не ти изнася, ти се оттегли от разследването, защото на мен са ми нужни пари!

Пейджърът на Старки завибрира. Отново я търсеше Хукър. Тя влезе в колата, за да вземе мобилния си телефон. Радваше се, че това ще сложи край на разговора.

— Хук, аз съм.

— Научихте ли нещо интересно от момчето от цветарницата?

— Марцик ще го доведе в участъка, за да направи скица. Можеш ли да го уредиш?

— Незабавно. Слушай, получихме видеозаписите от телевизионните, канали. Всъщност само от три канала. Искаш ли да подготвя видеозалата, за да ги изгледаме?

— Записите от въздуха ли са направени?

— Да. Има много материал. Да подготвя ли залата?

Старки се замисли. Щеше да види как избухва бомбата. Щеше да види как загива Чарли Риджо.

— Подготви я, Хорхе. Искам и момчето да ги изгледа, но след като свърши със скицата, става ли? Не искам да ги вижда предварително, защото може да опише някого, когото е видял на записа и му се е сторил подозрителен.

— Ще го уредя.

— И още нещо. Какво стана с Пел снощи?

— Нещо в доклада на съдебния лекар не му хареса. Келсо ме накара да го закарам в Патологията.

Старки почувства, че стомахът й се свива.

— Какво не му е харесало?

— Съдебният лекар не беше прегледал целия труп на рентген. Пел го накара да го направи.

— Господи, Келсо му позволява да работи по случая!

— Е, знаеш как е…

— Той откри ли нещо?

— Откриха още осколки, но той каза, че не били от голяма полза.

Старки си отдъхна. Може би Пел щеше да загуби интерес към случая и да се върне във Вашингтон.

— Добре, уреди момчето да се срещне с художника за скицата и подготви залата. Идвам след малко.

Тя затвори телефона и се върна при Марцик.

— Бет, записите са пристигнали. Хорхе ще уреди срещата с художника. Какво ще кажеш след това да доведеш Лестър, за да види записите? Може да познае мъжа с шапката.

— Добре.

— Виж, не исках да те засегна, когато попитах за перачницата. Много добре си направила, като си записала имената на клиентите.

— Благодаря за признанието.

Щом Марцик искаше да общуват по този начин, добре.

Старки се качи в колата, а Марцик остана да чака Лестър на напечения тротоар.

Старки потегли към Спринг Стрийт, но като минаваше покрай мястото, където бе загинал Риджо, намали и отби на паркинга.

Новината, че видеозаписите са пристигнали, я накара да се замисли. Представителят на фирмата за дистанционни устройства бе определил максималния радиус на действие на сто метра. Може би на записите щяха да се видят хората, които са били на достатъчно разстояние, за да задействат детонатора.

Паркингът вече бе освободен от полицията и всички магазини, освен книжарницата работеха. Двама млади латиноамериканци боядисваха повредените стени, контейнерът беше сменен с нов, а мястото на кратера от взрива личеше като по-тъмна кръпка в сивия асфалт наоколо. Животът продължаваше.

Тя слезе от колата и отиде до черното петно на асфалта. Огледа булеварда и се опита да прецени докъде се простира стометровата граница. След това погледна на юг, към една странична уличка, опитвайки се да определи разстоянието. Слънцето печеше безмилостно. Стана й горещо в строгия тъмносив костюм. Свали сакото и го преметна на ръката си. Бояджиите погледнаха подозрително пистолета на бедрото й, затова то скри под сакото.

Пресече Сънсет на близкия светофар и продължи на север покрай магазинчето за гватемалски стоки, докато не отброи сто и трийсет крачки. На три-четири метра пред нея имаше телеграфен стълб. Тя го отбеляза в тефтера си, стълбът щеше да се забележи лесно на видеозаписите. След това се върна при петното пресен асфалт и отброи същия брой крачки на юг. Спря до висока палма. Наоколо имаше много палмови дървета, така че точно тази трудно щеше да се забележи на записа. Покривът на сградата от другата страна на улицата беше син и Старки го отбеляза в тефтерчето. Върна се на мястото на взрива и повтори същата процедура на изток и на запад, за да намери добри ориентири. Когато свърши, запали цигара и влезе в колата.

Някъде в тези граници убиецът бе дебнал жертвата си. Дали той бе човекът, когото описваше Лестър Ибара, и дали това беше Червения, когото търсеше Пел…

 

 

Когато Старки пристигна в Криминалния отдел, Хукър подреждаше записите в един кашон.

— Човекът от БАТО се обади — посрещна я той.

— Пел?

— Да. Оставих ти бележка на бюрото.

— Да върви по дяволите. Уреди ли среща на Марцик с художника?

— Нямат свободен компютър. Тя пита дали може да дойдат и да изгледат записите, докато се освободи.

— Не, казах, че не може. Искам момчето първо да опише кого е видяло, а после да гледа записите. Марцик изобщо да не си помисля друго.

— Казах й, че така ще реагираш. Не й хареса.

— На нея нищо не й харесва!

На бюрото си Старки намери две съобщения. От Честър Ригс от отдел „Организирана престъпност“ и от Уорън Перес, детектив трета степен в Рампарт. Проверяваха дали някой няма мотив срещу собствениците на магазинчетата около мястото на експлозията. Не очакваха да попаднат на следа. Старки също. Дори не си направи труда да прочете бележката от Пел.

Върна се при Сантос и прегледа видеокасетите. Бяха два типа: професионални ленти и за домашни видеокасетофони.

Сантос забеляза намръщеното й изражение.

— Това са само от три от станциите, Каръл. Очакваме да получим още. За бога, ще отнеме часове! Времетраенето е отбелязано от външната страна, също дали са близък, или далечен план.

Старки обърна касетите, за да прочете надписите. Най — късият запис бе с продължителност седемдесет и четири минути. Най-дългият — сто двайсет и шест минути. На всяка касета бе записано „Едър“ или „Широк“.

— Какво е „едър“ и „широк“?

— Някои хеликоптери имат по две камери, монтирани на носа, като две картечници. И двете камери са фокусирани върху един обект, но едната е настроена да снима в едър план, а другата дава по-широк образ на района. И двата образа се записват в хеликоптера и в студиото.

— Мислех, че предават тези неща на живо.

— Така е, но в същото време и ги записват. Пратили са ни записите и в близък, и в далечен план, което означава, че имаме два пъти повече за гледане.

Старки реши, че близкият план ще й даде това, което търси. Отдели записите в далечен план и ги занесе на бюрото си. Помисли дали да не се обади на Бък Дагет, но реши първо да изгледа касетите сама.

— Ще подготвя видеозалата — обади се Сантос зад гърба й. — Можем да започваме, като стана готов.

Спринг Стрийт разполага с една видеозала. Криминалният отдел и „Бягства“ я ползват рядко; много по-често я използват агентите от „Вътрешно разследване“, които гледат тук дискредитиращи записи за други полицаи. По тази причина видеокасетофонът често се разваля. Редовно в отвора за касетата се намират дъвки, угарки и други боклуци, въпреки че залата стои постоянно заключена. Веднъж в апарата бяха намерили половин плъх. Полицаите не страдат от липса на въображение, щом става дума да се разруши нещо.

— Сигурен ли си, че апаратът работи?

— Да. Проверих го преди по-малко от час.

Старки огледа касетите. Три различни гледни точки върху убийството на Чарли Риджо. Винаги когато се получи сигнал за бомба, телевизионните екипи наводняват района. В деня, когато загина Шугър, журналистите бяха обсадили целия квартал. Тя изведнъж си спомни как с Шугър се шегуваха, че ще направят хубаво представление за новините в шест. Досега не се беше сещала за този момент.

Извади цигара и запали.

— Каръл! Да не искаш Келсо да те изгони?

Тя погледна Хукър с недоумение.

— Цигарата — поясни той.

Старки смачка фаса.

— Дори не се замислих, че го правя.

Хукър я изгледа загрижено.

На Старки изведнъж й дойде наум, че колегата й може би се чуди дали не е пияна. Затова се приближи до бюрото му и клекна до него, за да може да подуши дъха й. Нека разбере, че не е пила джин.

— Притеснява ме този човек от БАТО. Снощи каза ли нещо след срещата със съдебния лекар?

— Не. Питах го дали е намерил онова, което търсеше, но той каза, че открил само няколко осколки.

— Нищо ли друго не каза?

— Нищо. Днес е в Глендейл, наблюдава как върви реконструкцията.

Старки се върна на бюрото си. Реши по-късно да се обади на съдебния лекар, за да разбере какво са намерили. Също и на Джон Чен. Каквито и допълнителни веществени доказателства да открият, щяха да ги пратят на криминолога за изследване и документиране, макар че, докато стигнат до него, щяха да минат дни.

Хукър свърши с подреждането на записите и прибра кутията под бюрото си. Това се казва инвентаризация по полицейски. Размаха една от любителските касети:

— Готов съм. Можем да започваме, освен ако не искаш да чакаш Марцик.

Дланите на Старки се изпотиха. Тя се облегна назад, столът й изскърца.

— Виж какво, Хорхе, по-добре първо да се заема с обажданията. Започвай без мен, става ли?

Хукър бе изгубил много време, докато събере записите. Сега изглеждаше разочарован.

— Мислех, че искаш да ги изгледаш лично. Залата е на наше разположение само за няколко часа.

— Ще ги изгледам вкъщи. Разговорите са по-спешни.

Телефонът й иззвъня. Тя се хвърли към него.

— Криминален отдел. Старки на телефона.

— Не ти ли предадоха да ми се обадиш?

Беше Пел.

— Имах работа. Открихме свидетел, който може би е видял човека, подал сигнала.

— Хайде да се видим някъде. Трябва да обсъдим как ще работим занапред.

— Няма „ние“, Пел. Ако нашият човек не е Червения, ти нямаш работа по случая. Все още не съм видяла материалите по предишните седем взрива.

— Има и нещо друго, Старки. Хайде да се видим и да поговорим. Важно е.

Искаше й се да му откаже, но реши, че трябва да говори с него. Обясни му как да стигне до „Бариганс“ и затвори.

Сантос я наблюдаваше. Приближи се към нея с дял куп видеокасети в ръце.

— Да не би федералните да поемат случая?

— Не знам. Не ми каза.

— Мисля, че е само въпрос на време.

Тя го изгледа укорително. Сантос вдигна рамене.

— Качвам се в залата. Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш?

— Трябва да се срещна с Пел.

Старки изпрати Сантос с поглед. Чувстваше се гузно, че не може да изгледа касетите с него. Беше присъствала на местопрестъплението, беше видяла трупа на Риджо, беше подушила миризмата от взрива в горещия въздух. След всичко това страхът да погледне записите й се струваше необясним, макар че разбираше откъде идва. В тези записи тя нямаше да види само Риджо. Щеше да види себе си и Шугър. Беше си представяла собствената си смърт хиляди пъти, но никога не бе виждала запис на събитията. Досега дори не си беше помисляла, че може да са записани: как се шегуват с Шугър, как телевизионните екипи ги наблюдават с електронните си очи, как записът върви по новините. Тези спомени бяха изчезнали при взрива и чак сега се съживяваха в паметта й.

Старки прокара пръст по трите касети. Запита се дали записът от собствената й смърт все още съществува.

След известно време си наложи да не мисли повече за това, събра си нещата и излезе за срещата с Пел.

* * *

„Бариганс“ бе малък ирландски бар в Уилшър. Тук се събираха детективи още от 1954 г., когато агентите от Бюрото по убийствата бяха планирали как да изненадат шефовете на нюйоркската мафия при пристигането им на лосанджелиското летище. По стените бяха нарисувани четирилистни детелини, всяка от които носеше името на някой полицай, убил престъпник при изпълнение на служебния си дълг. Допреди няколко години тук не се допускаха жени в униформа. Собствениците твърдяха, че присъствието им щяло да отблъсне емоционално незадоволените секретарки и медицински сестри, които се тълпяха тук в търсене на контакти с мъжете с полицейска значка. Въпреки че в това имаше известна истина, жените детективи решиха да сложат край на тази практика. Бариерата падна, когато една вечер детективът от „Тежки престъпления“ Саманта Долап застреля двама заподозрени в изнасилване. Както си беше обичаят в такива случаи, същата нощ в „Бариганс“ се състоя празненство в нейна чест. Долан покани всичките си колежки. Те харесаха бара и решиха да започнат да го посещават. Уведомиха собственика, че очакват подобаващо обслужване, иначе щели да изискат Отделът по общественото здраве да затвори заведението за неспазване на хигиенните норми. Така се сложи край на дискриминацията. Старки никога не бе срещала Долан. По-късно знаменитата полицайка бе загинала при акция.

Когато Старки влезе в „Бариганс“ късно същия следобед, беше пълно с ченгета. Тя си намери място между двама детективи втора степен от отдел „Сексуални престъпления“, запали цигара и си поръча двоен „Сапфир“.

Тъкмо отпиваше първата глътка, когато до нея се изправи Пел и постави дебел плик за документи на бара.

— Винаги ли пиеш така в работно време?

— Не е твоя работа. Но за да си изясним нещата, господин специален агент, в момента не съм на работа. Тук съм само за да ти направя услуга.

Детективът от едната й страна погледна Пел. Разклати чашата с остатъка от двойното уиски в нея, бучките лед звъннаха, сякаш предизвикваха агента да направи забележка и на него.

Старки предложи на Пел да го почерпи, но той отказа. Настани се до нея, на смущаващо близко разстояние. „Бариганс“ нямаше столове. Покрай бара бяха наредени пейки, достатъчно широки да поберат двама души. Старки ги мразеше, защото не можеха да се местят, но те стояха така още от 1954 г. и така щяха да си останат и занапред.

— Мръдни, Пел, дишаш ми във врата.

Той се помести.

— Стига ли? Мога да седна на друга маса, ако искаш.

— Така е добре. Просто не обичам някой да стои прекалено близо до мен.

Старки веднага съжали за думите си. Струваше й се, че така е издала прекалено голяма част от чувствата си.

— Ето ги докладите. Има и още нещо — каза Пел.

Извади един лист и го постави на бара. Беше вестникарска статия, изтеглена от Интернет.

— Станало е преди няколко дни. Прочети го.

ИЗПРАЗВАТ БИБЛИОТЕКА ЗАРАДИ ЛЪЖЛИВА БОМБЕНА ЗАПЛАХА

От Лорън Бет

„Маями Хералд“

Централната библиотека на окръг Дейд бе опразнена вчера, след като служители открили устройство, наподобяващо бомба.

Когато изпод една от масите започнал вой, подобен на сирена, библиотекарките открили предмет, който приличал на самоделна бомба. Всички посетители на библиотеката били евакуирани, след което Отрядът за спешно реагиране на окръг Дейд извадил устройството, в което имало сирена, но не се съдържал експлозив. Официални представители на полицията нарекоха бомбената заплаха „лъжлива“.

Старки спря да чете.

— Какво означава това?

— Устройството от Маями беше непокътнато. Абсолютно същото е като бомбата, от която загина Риджо.

Новините за устройството в Маями никак не харесаха на Старки. Ако бомбата е била съвсем същата, както твърдеше Пел, това щеше да му послужи като повод да поеме случая. Нататък всичко беше ясно: БАТО щеше да създаде специален екип, което пък щеше да привлече хрътките от ФБР. От шерифството също щяха да поискат дял от баницата и в крайна сметка за Старки и колегите й от Криминалния отдел щяха да останат само най-незначителните дейности, като съхраняването на веществените доказателства и пренасянето им до лабораторията на БАТО в Сан Франциско.

— Добре. Лъжлива заплаха — каза сприхаво. — Ако твоят човек, Червения, е в Маями, защо не си в самолета за Флорида?

— Защото е тук.

— Останах с впечатление, че е в Маями.

Пел хвърли поглед на детектива до Старки:

— Защо не се преместим на някоя маса?

Старки го заведе до една ъглова маса и се настани с гръб към стената, за да наблюдава помещението. Реши, че на агента ще му е неудобно да седи с гръб към тълпата.

— Добре, никой няма да ни чуе, Пел. Наоколо няма шпиони.

Той стисна зъби, което й достави голямо удоволствие. Тя запали нова цигара и издиша дима покрай него.

— Полицията от Маями не е съобщила всички подробности на вестниците — продължи той. — Не е било лъжлива заплаха, Старки, а послание. Бележка. Черно на бяло. Никога не е правил нещо подобно. Това означава, че ни се отваря златна възможност.

— И какво пишело в тази бележка?

— „Смъртта на тези хора щеше ли да ме постави в списъка на десетимата най-опасни?“

— Тоест?

— Иска да го включат в списъка на ФБР на десетимата най-опасни престъпници.

— Майтапиш се!

— Не, Старки, не се шегувам. Имаме си работа с комплексирана мижитурка, която страда от липса на самочувствие. Не е в списъка, защото не го знаем кой е. Никой не може да бъде включен в списъка, ако не знаем самоличността му. Това го дразни. Започва да предприема рискове, които преди е отбягвал. Това значи, че губи самообладание.

Старки имаше чувството, че челюстите й са се превърнали в менгеме. Знаеше защо Пел е толкова възбуден. Когато престъпникът сменя начина си на действие, това винаги е добре за разследването. Всяка промяна в поведението му дава нова представа за човека. Ако детективът получи достатъчно гледни точки, скоро може да си изгради и пълна представа за престъпника.

— Казваш, че е тук. Защо си толкова сигурен? Да не би в посланието да се казва, че идва в Лос Анджелис?

Пел не отговори. Погледна я, сякаш се опитва да прочете нещо в очите й. Това я накара да се почувства неудобно, сякаш е гола.

— Какво има?

— Не казах всичко на Келсо. Когато Червения тръгва на лов, избира внимателно мишените си, обикновено висши офицери или способни сапьори, чиито имена се споменават в медиите. Ловува само едър дивеч. Иска да се говори, че е победил най-добрите специалисти по обезвреждане на взривове. За да подхранва самочувствието си.

— Това ли казва в бележката си?

— Знаем го, защото гравира името на жертвата върху обвивката на бомбата. В случаите с първите двама техници намерихме имената им при реконструкцията на устройствата от осколките. Алан Бренерт от Балтимор и Майкъл Кейсът от Филаделфия. И двамата — старши сержанти, работили по сериозни случаи.

Чарли Риджо можеше да се определи като „едър дивеч“ в Отряда по обезвреждане на взривове към лосанджелиската полиция, помисли Старки.

— Защо ми го казваш тук, в бара, а не в кабинета на Келсо? — озъби се на Пел.

Пел извърна поглед. Явно нещо го притесняваше.

— Опитваме се да пазим част от информацията само за избрани.

— О, поласкана съм, Пел. Аз съм сред избраните, така ли?

— Да.

— Чудя се какво още криеш.

Пел я изгледа остро:

— Като водещ детектив по това разследване можеш да правиш изявления в пресата, които още повече ще го изкарат от равновесие. Тези устройства не са просто играчки. Бомбите са неговата същност и той много се вживява в тях. Изпилва всички детайли. Гордее се с тях. Можем да го предизвикаме на дуел тук, в Лос Анджелис, и така да го заловим.

— Аз срещу него?

— Нещо такова. Какво ще кажеш?

Не се поколеба нито миг.

— Дадено.

Пел въздъхна с облекчение, отпусна рамене, сякаш се бе опасявал, че тя няма да се съгласи. Старки се усмихна мислено. Колко малко знаеше за нея!

— Добре, Старки. Добре. Предполагаме, че сглобява устройствата на място. Пристига в някой град, набавя си необходимите материали и тогава прави бомбата, за да не се налага да пренася нищо и да избегне риска да го заловят на някое летище. В доклада съм приложил списък на съставките на модекса. Искам да провериш всички хора в района, които имат достъп до хексоген.

Въпреки че Старки вече бе започнала проверката, това, че се опитват да я командват, я подразни.

— Слушай, Пел, ако искаш да правиш проверка, направи си я сам. Не си ти този, който ще ме командва!

— Важно е, Старки.

— Ами направи го тогава!

Пел я изгледа замислено. Вдигна ръце и се отпусна на стола.

— Можем да погледнем на нещата и от друга страна, детектив. Ако направя сам проверката, значи ти отнемам случая. Ако ти я направиш, аз съм само консултант. Какво предпочиташ?

— Започнала съм проверката — намръщи се Старки.

Той кимна равнодушно. Старки се подразни, че не оценяват досетливостта й.

— Разполагаме ли със снимка? В библиотеката трябва да има камери на охранителната система.

— Няма камери, но до утре ще разполагам със скица. Свидетелите описват бял мъж около трийсетте с яркочервена коса. Имаме две други скици от предишни случаи. Отсега мога да кажа, че между трите няма да има нищо общо. Когато иска да го забележат, променя външността си.

Старки вдигна рамене. Лестър бе описал по-възрастен мъж, но тя реши да не споменава за техния свидетел, докато не види скицата.

— Добре, искам копия на скиците. Искам и още нещо. Да видя бомбата.

— Щом получа доклада, ще го имаш.

— Май не ме разбра. Искам да видя бомбата. Искам да я пипна! Аз съм бивш сапьор, Пел. Искам сама да я разглобя, не да чета чужди доклади. Искам да я сравня с бомбата от Силвърлейк. Знам, че може да се уреди, защото и преди сме обменяли веществени доказателства с други управления.

Пел отново я огледа замислено, после кимна:

— Добре, Старки, това е добра идея. Мисля обаче, че трябва сама да го уредиш.

Старки се намръщи. Да не би Пел да иска да й пречи?

— Проклетата бомба е у вашите хора. На теб ще ти е по-лесно да я вземеш.

— С колкото повече неща се захвана, толкова по-гол ям ще става натискът от Вашингтон да поема случая в свои ръце, преди да дойде ФБР.

— Каква работа има ФБР в този случай? Става дума за обикновен престъпник, не за бомбен терорист!

— Терорист е всеки, когото ФБР обяви за такъв. Ти се страхуваш да не ти отнема случая, аз се опасявам да не се намесят от ФБР. И двамата имаме нещо, от което да се опасяваме.

— За бога, Пел!

Той отново вдигна ръце и тя кимна:

— Добре, сама ще се заема.

Пел стана и й подаде визитна картичка.

— Това е мотелът, в който съм отседнал. Номерът на пейджъра ми е записан отзад.

Старки прибра картичката, без да я погледне.

— Ако излезе нещо, ще ти се обадя.

Той се втренчи в нея.

— Какво има? — сопна се тя.

— Червения е опасен, Старки. С такъв престъпник трябва да се внимава.

Тя разклати леда в чашата си и отпи бавно.

— Веднъж вече съм била мъртва, Пел. Повярвай ми, има и по-лоши неща.

Стори й се, че Пел иска да каже още нещо, но той си тръгна. Тя го изпрати с поглед, докато изчезна в ослепителната светлина извън бара. Нищо не разбираше този Пел.

Тя се върна на бара и си поръча още едно. Убедена беше, че Пел знае повече, отколкото казва.

Детективът от „Сексуални престъпления“ се наведе към нея:

— Федерален ли е?

— Да.

— Всичките са гадове.

— Ще видим.

* * *

През по-голямата част от следобеда Старки мисли за видеокасетите, които я чакаха в колата. Точно те я накараха да си тръгне от бара. Излезе от „Бариганс“ малко преди осем и се прибра вкъщи.

Главата я болеше от изпития джин. Беше гладна, но вкъщи нямаше нищо за ядене, а не искаше да излиза отново. Остави касетите до видеото във всекидневната, но реши първо да се изкъпе и да прочете докладите.

Стоя под душа, докато източи топлата вода, после си сложи черна фланелка и къси панталони. Намери кутия стафиди и ги изяде права пред умивалника в кухнята. После си наля чаша мляко, запали цигара, седна на масата в кухнята и зачете.

В плика имаше три доклада от Националната лаборатория на БАТО в Роквил, Мериленд. Описваше се взривно устройство, изработено от неидентифициран извършител, известен като Червения, но и трите доклада бяха силно променени. Липсваха страници, много параграфи бяха изтрити.

Тези пропуски ядосаха Старки, но тя реши да се съсредоточи над това, което има.

Всяко от трите устройства било изработено от две тръби, запушени и закрепени една за друга с изолираща лента. В едната бил сложен радиоприемник (и трите радиоприемника бяха от серията „Уейкул“ от играчки с дистанционно управление) и 9-волтова батерия. Другата тръба съдържала взривната смес модекс-хибрид. В никой от докладите не се споменаваше за гравираните имена, за които бе говорил Пел. Изтритите параграфи явно включваха тази информация.

Като свърши с докладите, тя се върна във всекидневната и пусна видеото. Знаеше, че трябва да изгледа записите, че може да открие доказателства, които да хвърлят светлина на разследването, но въпреки това стомахът й се свиваше само при мисълта за тях.

— По дяволите. Това е глупаво.

Тя отново влезе в кухнята, наля си джин и пусна първата касета. Можеше да ги гледа заедно с Бък Дагет или с Лестър Ибара, или с Марцик и Хукър, но знаеше, че трябва да ги види сама. Поне първия път. Трябваше да ги гледа сама, защото щеше да види неща, които никой друг нямаше да види.

Микробусът на сапьорите бе спрян на паркинга, районът беше отцепен. Образът не се местеше, което означаваше, че хеликоптерът е висял неподвижно във въздуха. Риджо, облечен вече с предпазния костюм, говореше с Дагет зад микробуса. От тази сцена я побиха тръпки. Дагет потупа Риджо по каската, Риджо се обърна и закрета към бомбата. Все едно че гледаше Шугър.

— Как е, скъпи? Добре ли се проветряваш?

— Тук духа цял ураган. Ти как си?

— Увита, овързана и готова за действие. Хайде да спретнем хубаво шоу за камерите.

Проверяват костюмите и кабелите си. Шугър й изглежда добре. Тя го потупва по каската и той потупва нейната. Това винаги я е разсмивало.

Тръгват към фургона.

Старки спря касетата.

Пое си въздух, едва сега си даде сметка, че е спряла да диша. Реши, че на джина му трябва още лимон, отиде в кухнята, отряза си ново парче. Правеше всичко това с ясното съзнание, че само си търси оправдание да не гледа записа.

Върна се във всекидневната и отново пусна касетата.

Камерата беше фокусирана върху Риджо и микробуса. Бомбата се виждаше като картонено кубче до контейнера. Камерата показваше само паркинга, така че ориентирите, които Старки си беше набелязала сутринта, не се виждаха. Виждаха се само Риджо, Дагет и един униформен полицай, надничащ иззад ъгъла на една от сградите.

Когато Риджо се запъти към бомбата, камерата се измести, за да покаже група хора, застанали между две постройки. Старки се вгледа в тях, но силуетите им бяха малки и в сянка, така че не се забелязваше дали някой носи риза с дълги ръкави или шапка.

Изведнъж камерата се фокусира върху Риджо.

Той насочи рентгеновия апарат към кашона.

Старки знаеше какво следва и се опита да запази самообладание.

Беше изпила доста. Усещаше ударите на сърцето си.

Отмести поглед и смачка цигарата си.

Когато отново погледна екрана, Риджо заобикаляше кашона.

 

 

Те са сред азалиите, тя се бори с дебелите клони, за да може Шугър да насочи добре рентгеновия апарат. Прилича на извънземен с лъчева пушка. Тя се извърта с цялото си тяло, за да го види.

Очите й се замъгляват, бялата светлина я обгръща…

 

 

Старки напрегна очи, сякаш можеше да види в сенките и по ъглите извън обсега на камерата, между колите, по покривите, в кофите за боклук. Чудеше се дали терористът не се крие под земята, дали не наднича от някоя вентилационна шахта. Риджо заобиколи бомбата, огледа я с рентгеновия апарат. Тя се опита да се постави на мястото на убиеца, да види Риджо под такъв ъгъл, сякаш се намира на земята. Представи си радиопредавателя в ръката си. Какво чакаше? Почувства тревога и се запита дали убиецът е изпитал страх при мисълта, че ще причини смъртта на едно човешко същество, или е бил възбуден. Представи си предавателя като дистанционно управление на телевизор в джоба на убиеца. Представи си как очите му следят Риджо, без да мигат. Риджо завърши обиколката, замисли се, после се наведе над кашона. В този момент убиецът натисна копчето и…

… Риджо изхвърча сред ослепителна светлина. Старки спря видеото и затвори очи. Стискаше юмруци, сякаш държеше в ръце устройството, което бе изпратило Чарли Риджо в небитието.

Тя почувства, че диша. Почувства, че гръдният й кош се разширява, че тялото й се изпълва с въздух. Хвана чашата с две ръце и отпи. Изтри очи.

След известно време включи отново видеото и въпреки нежеланието си догледа записа.

Ударната вълна вдигна облак прах и боклуци от асфалта. Контейнерът се разтресе и се удари в стената на сградата. От кратера на взрива се вдигна облак дим и бавно се понесе във въздуха, докато Бък Дагет тичаше към партньора си и смъкваше шлема му.

На паркинга със свистене на гуми спря кола на Бърза помощ и двама санитари се втурнаха към пострадалия. Бък се изправи и ги загледа безучастно.

В границите на стометровия радиус, който си беше набелязала, Старки на няколко пъти видя групички хора, скупчени зад колите и сградите. Всеки път спираше лентата и търсеше мъже с дълги ръкави и бейзбол ни шапки, но разделителната способност на записа бе прекалено малка и картината бе много неясна.

Изгледа и останалите две касети, като през цялото време се наливаше. Вглеждаше се в тъмните силуети; всяко от тези замъглени лица можеше да принадлежи на човека, направил и взривил бомбата.

По-късно същата нощ тя пренави касетите, изключи телевизора и заспа дълбоко на дивана.

 

 

Тя отхвръква от фургона сред ослепителна светлина.

Лекарите забиват дългата си игла в сърцето и.

Тя се пресяга към Шугър, шлемът му е смъкнат. Главата му се залюлява към нея.

Това е Пел.