Робърт Крейс
Ангели на разрушението (20)

17.

Старки опита да се свърже с Мюлер от колата си, но не успя да го намери в службата му. Остави му съобщение на телефонния секретар, че човекът на снимката вече не е заподозрян и ще му изпрати друга. След това се обади на Бет Марцик.

— Бет, искам да вземеш шест случайни снимки и да дойдеш пред магазина за цветя. Обади се на Лестър, за да сме сигурни, че е там. Ако е излязъл за доставка, кажи им да го извикат.

— Тъкмо се готвех да обядвам.

— По дяволите, Бет, обядът ще почака. Искам случайно избрани снимки на англосаксонци и латиноамериканци около четирийсетте. Не казвай на никого, Бет. Просто ела на срещата.

— Слушай, не можеш да ме държиш в неведение. За какво са тези снимки? Да нямаме заподозрян?

— Имаме.

Старки затвори, преди Марцик да успее да попита кой е заподозреният. Времето беше от особено значение. Не вярваше, че Натали няма да съобщи на Бък за посещението й или за връзката си с Чарли Риджо. Не се опасяваше, че Бък ще избяга, а че може да унищожи улики, необходими за доказване на вината му.

Старки даде газ, мина покрай дома си, за да вземе снимка на Бък Дагет, и потегли към Силвърлейк. Както Дик Лийтън преди това, на снимката Бък беше в цивилни дрехи. Когато стигна до цветарницата, Марцик и Лестър разговаряха отпред. Марцик остави младежа и се приближи. Носеше снимките в плик за писма.

— Ще ми обясниш ли какво става? Старецът на хлапето вдига врява до Бога.

— Дай да видя листа.

Листът за разпознаване е нещо като страница от албум с места за шест снимки. В полицейските управления се съхраняват различни комплекти, подредени по възраст, раса и физически характеристики. Повечето снимки са от личните досиета на самите полицаи. Старки извади една от шестте снимки и пъхна на мястото й снимката на Бък Дагет.

Марцик я стисна за ръката:

— Кажи ми, че се шегуваш!

— Не се шегувам, Бет.

Старки показа листа на Лестър. Обясни му, че иска да огледа внимателно всяка снимка, преди да си състави мнение. След това го попита дали някое от лицата прилича на човека, когото е видял да говори по телефона. Марцик гледаше момчето толкова втренчено, че Лестър попита какво не е наред.

— Нищо, приятел. Само погледни снимките.

— Никой от тези хора не е с шапка.

— Гледай лицата, Лестър. Спомни си човека, когото си видял на телефона. Прилича ли на някой от тези хора?

— Мисля, че е този.

Лестър посочи Бък Дагет.

Марцик бързо се отдалечи.

— Има ли й нещо?

— Нищо й няма, Лестър. Благодаря.

— Правилния ли посочих?

— Няма правилни отговори, Лестър. Някои просто са по-малко грешни от други.

Марцик съзерцаваше паважа, когато Старки отиде при нея.

— Ще ми кажеш ли сега?

Старки й разказа всичко, след това се обадиха на Келсо, че отиват при него. Старки го помоли да извика и Хукър. Келсо се поинтересува защо толкова иска всички да се съберат.

— Имам допълнителни улики по случая, Бари. Имам нужда от съвета ти как да действам нататък.

Хитрината проработи — Келсо умираше да е полезен.

Когато Старки затвори телефона, Марцик още стоеше при колата й.

— Знам, че ще прозвучи глупаво, Каръл, но защо не вземем едната кола? Не ми се пътува сама.

— Звучи добре.

Когато пристигнаха на Спринг Стрийт, Старки не си направи труда да вкарва колата в гаража. Оставиха я в забранената зона пред сградата и се качиха.

За пръв път, откакто го познаваше, Келсо бе загасил компютъра. Чакаше ги на бюрото си с пръсти, събрани като за молитва. Сантос седеше плахо на дивана, като ученик в кабинета на директора. На Каръл й се стори, че изглежда уморен. Сигурно всички изглеждаха уморени.

— Какво има, Каръл? — попита Келсо.

— Не е Червения, Бари. Червения няма пръст в тази работа.

Келсо вдигна ръце и поклати глава:

— Нали говорихме вече по този въпрос? Стилът е същият като…

— Бари, просто ни изслушай — прекъсна го Марцик.

Сантос вдигна вежди. Келсо я изгледа изумено, после разпери ръце:

— Добре, слушам.

— Бари — продължи Старки, — стилът не е същият. Прилича, но не съвсем. Ако не вярваш на мен, обади се в Роквил и питай БАТО.

— Какво ще му кажат там? — поинтересува се Сантос.

— Че бомбата в Силвърлейк е различна. Ще кажат, че човекът, който е направил устройството от Силвърлейк, се е ръководил от докладите на БАТО, но е пропуснал една подробност, която не е включена в тези доклади.

Старки продължи разпалено. Остави новината за Бък Дагет за накрая. Описа разликата в устройствата, после приликите и факта, че бомбаджията е трябвало да намери хексоген, за да си приготви модекс-хибрид, както правеше Червения.

— От всички съставки хексогенът се намира най-трудно, Бари. Единственият човек в района, който наскоро е имал достъп до него, беше Далас Тенант. Ако човек търси хексоген, логично е първо да се обърне към него. С Бет открихме работилницата на Тенант. Преди около месец там е бил забелязан човек, отговарящ на описанието на онзи, който се е обадил на 911 от Силвърлейк. Предполагам, че е отишъл заради хексогена на Тенант. Не знам дали е открил работилницата, както ние с Бет, или е сключил сделка с Тенант. Не можем да попитаме Тенант, защото е мъртъв.

— Кой е този човек?

Старки не отговори. Смяташе, че ако обвини Бък Дагет, преди да представи всички доказателства, ще избухне спор, в който всеки ще крещи, без да слуша другия.

Тя вдигна листа със снимките, но без да ги показва на Келсо.

— Показахме тези снимки на Лестър Ибара. Той посочи един от хората тук като човека, говорил по телефона в деня на взрива. Ще покажем подобен комплект на свидетеля в Бейкърсфилд. Тогава ще видим дали информацията ни ще се потвърди.

Подаде комплекта на Келсо и посочи снимката на Бък Дагет:

— Лестър показа този човек.

Келсо поклати глава и вдигна очи:

— Сбъркал е. Това е отговорът.

Старки постави телефонните квитанции на Риджо върху снимките.

— Това са квитанциите от мобилния телефон на Чарли Риджо. Виж номерата, които съм подчертала. Това е домашният телефон на Бък Дагет. Риджо и Натали Дагет са били любовници. Натали Дагет ми призна за връзката йм преди по-малко от час. Предполагам, че Бък ги е разкрил и затова е убил Риджо.

— Боже Господи — възкликна Хукър.

Келсо стисна зъби. Приближи се до прозореца, погледна навън. После се върна и се облегна на бюрото със скръстени ръце:

— Кой друг знае за това, Каръл?

— Само хората в тази стая.

— Каза ли на Натали, че подозираш Бък в убийство?

— Не.

Келсо въздъхна и се отпусна на стола.

— Добре, засега да оставим нещата така. Ако Бък има обяснение, можем да свалим подозрението.

Марцик изръмжа, Келсо я погледна гневно:

— Да не мислиш, че ми е лесно, детектив? Познавам този човек от десет години. Това не е някакъв обикновен шибан арест!

Старки никога не бе чувала Бари Келсо да ругае.

— Не, сър. Не е — измънка Хорхе.

Келсо го изгледа на кръв, после си пое въздух и се облегна назад:

— Ще информирам заместник-началник Морган. Старки, искам да си на разположение. Може да пожелае да се срещне и с двама ни и съм дяволски сигурен, че ще задава цял куп въпроси. Ужасно е, лосанджелиски полицай, замесен в такова нещо! Трябва да известим и Дик Лийтън. Не можем да нахълтаме и да арестуваме един от хората му, без да му съобщим. Веднага щом се срещна с Морган и Лийтън, ще действаме.

Този Бари Келсо харесваше на Старки.

— Лейтенант, съжалявам — проговори.

Келсо вдигна ръце:

— Няма за какво да съжаляваш, Каръл. Иска ми се да ти кажа, че си свършила добра работа, но някак не върви.

— Да, сър. Разбирам.

Възмездие

Бък не се върна в Глендейл. Обади се на Дик Лийтън да му каже, че си е тръгнал по-рано. Всъщност искаше да разбере по гласа му дали подозира нещо. Ако Лийтън го обвини в убийство, Бък щеше да наеме най-добрия адвокат, за да се измъкне. Лийтън обаче звучеше спокойно и приятелски и Дагет беше готов да се обзаложи, че Старки е запазила подозренията за себе си.

Имаше още почти четири килограма модекс-хибрид и достатъчно други компоненти, останали от имитацията на бомбите на Червения. Успокояваше се, че Старки още не е събрала необходимите улики, за да го арестува. Ако действа бързо, можеше да я отстрани, преди да е довела разследването докрай. Все още имаше шанс.

След като говори с Лийтън, Бък измисли куп задачи, които да възложи на Натали, за да й намери занимание извън къщата, после се прибра. Тя изглеждаше напрегната, вероятно от разговора със Старки, но той се направи, че не забелязва. Даде й списъка, изрита я от къщи, след това опита да се успокои и отново да обмисли всичко. Беше отчаян и уплашен, а знаеше, че отчаяните и уплашените хора допускат грешки.

Когато най-сетне се успокои, Бък бе напълно убеден, че единственият начин да се отърве, е да убие Старки.

— На работа — каза си.

Държеше остатъка от модекса и другите материали в голяма хладилна чанта в гаража. Изкара колата, за да си осигури работно пространство, и затвори предната врата, за да не могат да го видят от улицата. Отвори страничната вратичка към задния двор за проветряване и включи един вентилатор — изпаренията на модекса са отровни.

Свали хладилната чанта от най-горния рафт, където Натали не можеше да я достигне, и я постави на работната си маса. Остатъкът от модекса бе в голям стъклен буркан. Експлозивът беше тъмносив на цвят и приличаше на туткал. Бък си сложи гумени ръкавици, за да не оставя отпечатъци и да не пипа модекса с голи ръце. Отровата проникваше и през кожата и можеше да убие човек само от допир.

Неочакван глас от задния двор го стресна:

— Ехооо, има ли някой?

Бък покри масата с една кърпа и се показа на вратата. По говора си бе помислил, че досадникът е чернокож, но момчето беше бяло.

— Какво искате?

— Възможност да спечеля малко мангизи, мой човек. Видях, че дворът е, ако мога така да се изразя, в безпорядък. И реших да си предложа услугите малко да го поокосим.

— Сам ще си го окося, мерси. Хайде, оставяй ме на мира, че имам работа.

— Изглежда не ви е първа грижа, ако се сещате какво искам да кажа. Помогнете на един честен човек, който е решил да си изкарва хляба с труд, вместо с престъпления.

Бък го заболя глава. Сега, като го огледа, установи, че момчето не е съвсем момче. Сигурно наближаваше трийсетте.

— Изчезвай, задник такъв. Казах ти, че съм зает.

Младежът отстъпи крачка назад, но не изглеждаше уплашен.

— Охоо! Май ме гоните. Добре, както искате.

— Ти да не си малоумен, бе?

— Не, господин Дагет, просто се опитвах да бъда учтив. Извинявайте за безпокойството.

Бък се стъписа:

— Откъде знаеш името ми?

— Китаецът отсреща ми го каза. Предложих да окося първо неговия двор, но той ме изпрати тук. Каза, че вашият винаги е капо джунгла.

— Вървете и двамата по дяволите!

Младежът си тръгна, а Бък се прибра в гаража, проклинайки китаеца. Не усети, че младежът се е върнал. Не видя твърдия предмет, който го повали на земята.

Бък не изгуби напълно съзнание. Знаеше, че са го ударили с нещо, после усети още два удара. Младежът заключи ръцете му с белезници за масата, после изчезна от погледа му.

Бък се опита да заговори, но устата му не вършеше повече работа от ръцете и краката. Той се уплаши, че се е парализирал. Заплака.

След известно време младежът се върна и го разтърси:

— Буден ли си?

Погледна го в очите и му зашлеви шамар. Имаше хилаво, остро лице като на невестулка. Бък забеляза, че темето му е бледо — наскоро обръснато.

— Буден ли си? Хайде, не те ударих достатъчно силно, за да те убия. Свестявай се!

— Нямам пари.

— Не ми трябват парите ти, тиквенико. Щеше да имаш късмет, ако търсех пари.

Ушите на Бък пищяха с непрекъснат, пронизителен звук. Веднъж, по време на бейзболен мач в гимназията, се беше сблъскал с друг играч и бе получил сътресение. Спомни си, че тогава се чувстваше точно така.

— Какво искаш? Вземи джипа, ключовете са в джоба ми. Вземи го.

— Ще взема само остатъка от този модекс. След което ще ти дам хубав урок.

Мисълта на Бък бе замъглена. Изненада се, че този младеж, облечен като някакъв черен рапър, знае какво е модекс и дори познава веществото на външен вид.

— Не разбирам — промълви с усилие.

Младежът приближи лице до неговото:

— Ти ми открадна произведението, нещастнико. Опита се да ме имитираш. Това е съдбовна грешка.

— За какво говориш?

— Може би това ще ти помогне да разбереш.

Младежът отиде на другия край на масата. Върна се с едната от тръбите. От единия й край стърчаха жици, другият беше запушен. Размаха я пред носа му, за да усети острата миризма на модекс. Чак сега Бък наистина се уплаши.

— Разбра ли сега кой съм?

Бък разбра. Обзе го паника.

— Моля те, не ме убивай. Моля те. Вземи проклетия модекс и си върви. Моля те, не ме убивай! Съжалявам, че те имитирах, но разбираш ли, трябваше да убия онзи мръсник, който спеше с жена ми и…

Червения постави ръка на устата му:

— Успокой се.

Бък кимна.

— Успокои ли се?

Бък пак кимна.

— Добре. Слушай сега.

Червения седна по турски на бетонния под пред Бък. Постави бомбата в скута си, сякаш беше пухкаво коте.

— Слушаш ли ме?

— Да.

— Няма да те лъжа, сериозно съм ядосан, задето искаше да изкараш, че аз съм убил онзи човек, но имаш един шанс. Едно нещо може да те спаси.

Бък зачака да го чуе, но Червения явно искаше да го накара да попита.

— Какво? Какво може да ме спаси?

— Кажи ми какво знае Каръл Старки за мен.

 

 

Джон отиде при крадената кола, която бе паркирал на улицата. Беше оставил Бък проснат върху масата, в безсъзнание. Наплиска го с малко вода и му удари няколко плесници, после, като видя, че се свестява, излезе.

Качи се в колата, запали двигателя и поклати глава. Горещ ден, скапана улица, град Помиярски, САЩ. Как могат хората да живеят така?

Джон потегли бавно и започна да брои. Когато стигна сто, реши, че Бък вече е в пълно съзнание.

Натисна сребристото копче.

Спринг Стрийт

Марцик и Сантос се обадиха по домовете си, за да предупредят, че ще закъснеят. По реакцията на Марцик Старки предположи, че майка й не е особено доволна. След като приключиха телефонните обаждания, тримата детективи седнаха на бюрата си, всеки зает със собствените си мисли. По едно време Хорхе попита дали някой иска кафе, но никоя от двете жени не отговори.

На Марцик първа й писна да чака и първа изрази раздразнението си:

— Какво, по дяволите, обсъждат толкова дълго? Не им е нужно одобрение от Паркър сентър. Защо просто не арестуваме този кучи син?

Сантос се намръщи:

— Иска одобрението на Морган. Това е политика.

Ама че мекотело е този Келсо. Може Морган да го няма. Или не може да намери лейтенант Лийтън.

— О, забрави.

Старки тъкмо бе решила да излезе да попуши, когато се обади Риг Филипс. Говореше внимателно и сдържано. Тя застана нащрек. Не искаше Марцик и Хукър да чуят разговора.

— Не ми е удобно да говоря в момента, Риг. Можеш ли да се обадиш по-късно?

— Не мисля, Каръл. Имаш голям проблем.

— Добре, мога ли да ти се обадя след малко?

— Искаш използваш друг телефон, така ли?

— Да. Имам номера ти.

— Добре. Чакам те.

Тя затвори. Каза на Сантос и на Марцик, че излиза да пуши, и взе чантичката си. Обади се на Филипс по мобилния си телефон от стълбището. Самото натискане на цифрите беше мъчително.

— Какво искаш да кажеш с това, че имам проблем?

— Джак Пел не е агент на БАТО. Бил е, но сега не е.

— Не може да бъде! Пел поръча да му пратят доклади от анализите на бомбите от Роквил. Уреди някаква откачалка в Техническия университет да ни свърши работа.

— Изслушай ме. Като агент на БАТО Пел е работил в ударната група „Особено жестоки престъпления“ към отдел „Организирана престъпност“ на Министерството на правосъдието. Преди двайсет месеца бил изпратен в някакви складове в Нюарк, щата Ню Джърси. Опитвали се да хванат някакви китайски контрабандисти. Чете ли докладите, които ти е дал?

— Да.

— Нюарк какво ти говори?

— Първата бомба на Червения.

— Пел бил в склада, когато избухнала. От ударната вълна пострадали очите му, отлепване на ретината. Ако се хване навреме, може да се оправи с лазер. Пел отишъл на лекар, но вече било твърде късно.

— Какво значи „твърде късно“?

— Ще ослепее. Ретините се отлепят от зрителните нерви и нищо не може да го предотврати. Затова го пенсионирали по болест. Сега ти ми казваш, че се държи, сякаш още работи в БАТО. Имаш работа с лъжлив агент, Каръл. Той се опитва да хване мръсника, който му е отнел зрението. Обади се да го отстранят, преди да е направил някоя беля.

Старки се облегна на стената.

— Каръл? Чуваш ли?

— Ще се погрижа за това, Риг. Благодаря.

— Искаш ли аз да предупредя в местното им управление?

— Не, аз ще го направя. Слушай, трябва да вървя, Риг. Имам работа.

— Пази се от този човек, Каръл. Той иска да убие онзи мръсник. Готов е на всичко! Може да реши да убие и теб…

Старки допуши цигарата си и се върна в оперативната зала. Сигурно изглеждаше странно, защото Марцик попита:

— Какво ти е?

— Нищо.

Най-накрая вратата на Келсо се отвори и лейтенантът се показа. Старки забеляза, че нещо не е наред.

— Крайно време беше — викна Марцик.

— Бет, чакай.

Келсо ги гледаше неадекватно. Не пророни нито дума и остана неподвижен дълго време.

— Какво има, лейтенант? — загрижено изрече Сантос.

Келсо се изкашля. Мускулите на лицето му се раздвижиха.

— Полицията от Сан Габриел ме уведоми, че у Бък е имало взрив. Обявен е за мъртъв на местопроизшествието.