Робърт Крейс
Ангели на разрушението (18)

15.

Старки излезе доста преди съмване. Писнала й бе пустотата на тихите стаи, писнали й бяха противоречивите мисли за Дик Лийтън, Пел и собствения й пропаднал живот. Реши да се съсредоточи върху разследването, така че заряза мислите и пустотата и тръгна.

Трябваше да разбере къде е бил Дик Лийтън по времето на взрива и реши, че Хукър може да го е отбелязал в дневника. Дори не си направи труда да се изкъпе. Просто се преоблече в чисти дрехи, запали нова цигара и потегли.

На Спринг Стрийт бе като в гробница. В подземния паркинг нямаше други коли. Дори в „Бягства“ нямаше никой.

Въпреки че беше забранено, Старки се качи с цигарата на своя етаж. Винаги можеше да обвини почистващия персонал.

Дневникът на разследването все още стоеше на бюрото на Марцик, където го беше оставила, но Хукър не бе отбелязал кога Лийтън е пристигнал на местопроизшествието. Старки измъкна кашона с касетите изпод бюрото на Хукър. Намери копието от преработения запис на Бенъл и касетите, на които си спомняше, че се вижда най-голяма част от района около паркинга. Занесе ги на горния етаж във видеозалата. Беше гледала тези проклети записи толкова много пъти, че вече ги знаеше наизуст, но винаги досега бе търсила човек с бейзболна шапка, без да се интересува от полицаите.

Качеството на картината на преработения запис бе лошо, точно както беше предупредил Бенъл, но въпреки това тя го изгледа, търсейки Дик Лийтън в стометровия радиус. Спомни си, че той носеше поло, сякаш е дошъл направо от вкъщи.

Изгледа записа повторно, но не видя нищо ново: приближаването на Риджо до кашона, експлозията, после как Бък се втурва към партньора си и смъква шлема му. Старки се отказа да търси Дик Лийтън преди взрива, защото откъсите бяха прекалено къси и размазани. Съсредоточи се върху времето след експлозията. Смяташе, че ако Лийтън е бил на местопроизшествието, е щял да се втурне веднага да провери състоянието на колегата си. Тя спря касетата на взрива и отново я пусна. Бум! В продължение на около дванайсет секунди след взрива Бък и Чарли бяха единствените в кадър. След това към тях се приближи една линейка. Двама души от Бърза помощ изскочиха и заеха мястото на Бък. След четири секунди отляво притича един униформен полицай, отдясно — още двама. Полицаят отляво явно се опитваше да накара Бък да седне или да го отведе, но Бък го изблъска. От долната страна на кадъра се появиха още трима полицаи и почти веднага се обърнаха, за да изгонят двама цивилни. Отдясно се появиха още няколко души в цивилни дрехи. В кадъра влезе и втора линейка, последвана от още хора. Двама от тях носеха поло, но на Старки не й се сториха познати. След това записът прекъсна.

— По дяволите!

Стори й се, че нещо в записа не е наред, но не можеше да разбере какво. Сякаш беше пред очите й, но още не го виждаше. Отговорът бе запечатан някъде на лентата. Старки изруга оператора, задето не е продължил да снима, после се върна в отдела.

Реши да говори с Бък. Излезе от Криминалния, преди някой от другите детективи да се е появил, и тръгна към Глендейл. Не знаеше дали Бък ще е на работа, затова се отби в една закусвалня, за да изчака пристигането на секретарката на Отряда по обезвреждане на взривове, Луиса Мендоса. Тя трябваше да знае кой е дежурен и кой — не, и винаги идваше на работа преди сапьорите.

Старки й се обади в седем без пет.

— Здравей, Луиса, Каръл Старки е. Бък има ли дежурство днес? — В хангара е. Искаш ли да те свържа?

— Само проверявам дали е там. След малко идвам.

— Ще му предам.

— И още нещо, Луиса. Ъ… Дик там ли е?

— Да, но ако искаш да говориш с него, по-добре аз да те свържа. Тази сутрин ще ходи в Паркър.

— Няма нужда. Ще го изчакам.

След десет минути Старки спря на служебния паркинг в Глендейл. Откри Бък и Ръс Дейл в хангара, тухлена постройка в дъното на паркинга, в която сапьорите се учеха да работят с дезактивиращото устройство и роботите. Стояха смръщени до един робот „Андрус“ и пиеха кафе. Щом я видяха, се усмихнаха.

— Проклетата щуротия все завива надясно. Караш го да ходи направо, а той все върви надясно. Имаш ли представа какво му е?

— Сигурно е републиканец.

Дейл, който бе с републикански убеждения, се изсмя високо.

— Бък, може ли да поговорим?

Той тръгна след нея. Излязоха навън.

Тя му каза, че е получила обработения запис и че е готова да му го покаже. Това бе поводът да говори с него.

— Ще го погледна, щом искаш, но на другите записи не видях нищо. За бога, не съм сигурен, че ще го понеса отново. Да видя как Чарли…

Тя реши да насочи разговора към Лийтън:

— Няма закъде да бързаме. Може би трябва да попитам Дик дали е видял нещо. Може някой да му е направил впечатление.

Дагет кимна:

— Може. И той стоеше зад кордона.

Старки почувства, че й прилошава. Наложи си да запази самообладание. Нали затова бе дошла. Нали затова беше полицай!

— Той кога пристигна на местопроизшествието?

— Не знам, може би двайсетина минути преди Чарли да загине.

— Ще поговоря и с него.

Старки се върна на паркинга. Имаше чувството, че краката й са огромни кокили, издигащи я на височина, от която й се завиваше свят. Едва се добра до колата. Нищо вече не се връзваше. Тя загледа етажа на Отряда. Там беше кабинетът на Лийтън. Там, под бюрото на Дейл, беше кашонът с нещата на Чарли Риджо. Мобилният му телефон също. Ако Риджо и Сюзан Лийтън са били любовници, той вероятно й се е обаждал често. Сигурно са говорили, докато Дик е бил на работа, и това можеше да се провери в телефонната му сметка. Старки се изненадваше от факта, че толкова се вживява в този случай. Може би това бе просто поредната стъпка в разследването. Може би трябваше просто да намери още доказателства, които да представи на Келсо и с които да докаже, че Пел греши.

Позвъни на Анджела Уелоу. Този път й каза истината.

 

 

Седяха на ръба на стар диван в тихия дом на Анджела. Между тях лежеше албумът на Риджо. Тод спеше по корем на пода. Анджела съзерцаваше албума, сякаш в него се криеше и друго обяснение, освен това, което й бе дала Старки.

— Не знам. Не знам какво да си мисля. Твърдиш, че Чарли е бил убит, така ли? — проговори накрая.

— Разследвам възможността. Затова ми трябват телефонните му сметки. Анджела, трябва да разбера на кого се е обаждал.

Анджела я погледна изпитателно. Старки знаеше какво ще последва. Когато връщаше албума и обясняваше как се е вмъкнала в жилището на Чарли под лъжлив претекст, Анджела я изслуша, без да пророни дума. Сега бе неин ред да говори:

— Защо ме излъга? Не можа ли да ми кажеш направо?

Старки не смееше да я погледне в очите.

— Не знаех какво да направя. Съжалявам.

— Какво да кажа на родителите си?

Старки се направи, че не е чула въпроса. Не искаше да обсъжда такива неща. Не искаше да се разсейва. Искаше да продължава напред, докато не си изясни всичко, за да може да представи случая на Келсо.

— Трябва да видя телефонната му сметка, Анджела. Може ли?

— Тод. Тод, събуди се, сладурче. Трябва да излизаме.

Тя вдигна още спящото дете на рамото си, после се обърна към Старки. Очите й святкаха гневно:

— Изчакай ме вън. Не искам повече да стъпваш в дома на Чарли.

 

 

Старки чака пред блока на Риджо почти час. Накрая Анджела се появи на остъклената врата с цяла купчина бели пликове.

— Цяла вечност ми трябваше, докато ги открия. Съжалявам.

— Няма защо, Анджела. Оценявам жеста.

— Не, не го оценяваш. Дори не знаеш какво правиш и защо. И не ме познаваш достатъчно, за да оцениш какво правя за теб.

Анджела й тръсна пликовете и се отдалечи, без да продума повече.

Старки запали цигара и издиша голям облак дим, който се задържа в колата, въпреки че прозорците бяха отворени. Обичаше вкуса на пушека и начина, по който се чувстваше, когато пуши. Не разбираше цялата паника около тютюнопушенето. Какво като хване рак?

Отвори телефонните квитанции на Риджо и това, което търсеше, веднага й се наби на очи. Не знаеше домашния номер на Лийтън, но нямаше нужда да го знае. Чарли бе говорил с един и същ телефон по два-три пъти на ден, понякога дори до шест-седем.

Старки остави квитанциите, допуши цигарата си, после извади мобилния си телефон. Отново погледна номера и го набра.

— Ало? — обади се познат женски глас.

— Ало, Сюзан?

Старки се почувства изтощена.

— Извинете. Кого търсите?

Старки се подвоуми:

— Не е ли Сюзан?

— Съжалявам. Имате грешка.

Старки отново погледна номера. Беше го набрала правилно.

— Каръл Старки се обажда. Търся Сюзан Лийтън.

— О, здравейте, детектив Старки. Сбъркали сте номера. Аз съм Натали Дагет.