Робърт Крейс
Ангели на разрушението (22)

19.

Старки пи почти цяла нощ. Изпуши безброй цигари, от които цялата къща се задими. Задряма на два пъти и двата пъти сънува Шугър и случката при фургона. Сънят й беше неспокоен и траеше едва по няколко минути. Втория път, когато се събуди, й се привидя фургонът с червен надпис на стената: ИСТИНАТА БОЛИ. След това не можа да заспи.

Реши да говори с Келсо още щом отиде на работа. Разследването трябваше да се насочи към Червения, и то бързо, за да има някакъв шанс да го хванат. Знаеше как да го направи.

В пет и десет същата сутрин изпрати съобщение на пейджъра на Мюлер. Беше прекалено пияна и не й пукаше за часа. Телефонът й иззвъня след дванайсет минути от другата страна линията се чу съненият глас на полицая.

— По дяволите, Мюлер, не очаквах да ми се обадиш толкова скоро. Да не спиш с пейджъра?

— Старки? Знаеш ли кое време е?

— Слушай, знам откъде Тенант е взел експлозива, с който се взриви. Дал му го е Червения. Червения го е посетил в затвора.

Мюлер се изкашля:

— Откъде знаеш?

— Той ми каза.

— Тенант ли?

— Не, Уорън, Червения! Трябва да направиш две неща. Първо да прегледаш записа на охранителната система, за да видиш кой е идвал при Тенант през последните дни. Второто е по-важно. Нали се сещаш за албума на Тенант?

— Не разбирам и думичка от това, което ми говориш.

— Никога ли не си ходил при Тенант в затвора?

— Защо ми е да ходя при него, по дяволите?

— Той имаше един албум, Мюлер. Колекция от статии за бомби. Караше всеки посетител да разглежда скапания му албум. Вземи го. Накарай криминолозите ви да снемат всички отпечатъци от него. Няма начин Червения да е ходил при него и да не е докоснал албума.

Тя описа подробно албума и информира Мюлер за последните събития. След това се изкъпа, облече се и взе компютъра. Щеше да й е необходим, когато обяснява на Келсо за „Клавдий“. Преди да излезе, напълни малката си бутилка с джин и сложи нова опаковка тагамет в чантичката си.

Старки така предвиди времето на пристигането си на Спринг Стрийт, че Келсо да си е в кабинета. Искаше, преди да отиде при него, да говори с Марцик и Хукър. Паркира колата, взе компютъра и се качи в отдела.

Хукър беше на бюрото си.

— Здравей, Хук. Келсо тук ли е?

— Да.

— Къде е Бет?

— В тоалетната.

Добрият стар Хорхе. Той бе може би единственият мъж в Америка, който още наричаше клозета „тоалетна“.

В тоалетната Старки завари Марцик с цигара в уста. Марцик махна припряно, за да пропъди дима, после виновно изрече:

— Заради теб пропуших.

— Защо не отидеш на стълбището?

— Не искам да се разбере. Шест години не съм пипвала тази отрова.

— Хвърляй цигарата и ела. Ще ходя при Келсо и искам двамата с Хукър да сте с мен.

— По дяволите, тъкмо я запалих.

— За бога, Бет, моля те!

Старки не изчака Хукър и Марцик — не искаше тримата да нахълтват наведнъж в кабинета. Почука и бързо се вмъкна с лаптопа под мишница. Келсо го погледна изненадано, защото знаеше, че тя няма компютър и нищо не разбира от такива неща.

— Бари, трябва да поговорим.

— Уредил съм среща със заместник-началник Морган за по-късно. Иска да го поставим в течение преди пресконференцията. Той също иска да те поздрави, Каръл. Сам ми го каза. Всички се бяхме хванали на тази недомислена теория за Червения, само ти успя да разрешиш случая. Мисля, че те чака повишение.

Старки постави лаптопа на бюрото му.

Хукър и Марцик се появиха на вратата.

— Добре, Бари, ще дойда при Морган, но първо трябва да ти кажа някои неща и искам Бет и Хорхе също да присъстват. Бък не се е самоубил. И не е било нещастен случай. Червения го е убил.

Келсо се намръщи:

— Май нещо не съм разбрал. Нали ти сама твърдеше, че Червения няма пръст в тази работа?

— Червения не е убил Чарли. Бък го уби. Копирал е стила на Червения, за да прикрие мотива си, точно както доказахме.

— За какво тогава говориш?

— На Червения не му харесало, че някой го имитира. Дошъл е тук, за да открие кой го прави. И го намери.

— Каръл, откъде знаеш всичко това? — недоумяваше Сантос.

Старки посочи компютъра:

— Той ми го каза в „Клавдий“. С Червения поддържаме кореспонденция вече почти седмица.

Тя им разказа за онази насока в разследването, която бе пазила в тайна. Келсо я изслуша мълчаливо, по лицето му не личеше какви мисли му минават през главата. Прекъсна я само веднъж, когато стана дума за Джак Пел:

— Откога знаеш, че Пел вече не работи в БАТО?

— От вчера. Говорих с него снощи.

— Сигурна ли си? Напълно ли си сигурна, че този човек действа без да е официално упълномощен?

— Да.

Келсо стисна зъби. Ноздрите му се разшириха и той задиша дълбоко.

Старки се обърна към Марцик и Хукър — и двамата гледаха в земята.

— Бари, съжалявам. Сбърках, че действах така, но все още можем да хванем Червения. Бък е имал още модекс. Сигурна съм, че е имал, и мисля, че Червения го е взел.

— И това ли ти каза Червения?

— Не сме говорили толкова много. Не си споделяме такива тайни. Той ме предизвиква, поставя ми загадки. Такава е, ако може тъй да се каже, връзката ни. Затова с Пел се включихме в интернет, за да го накараме да се покаже. Сигурна съм, че пак ще се свърже с мен. Можем да го подмамим, Бари. Можем да хванем този мръсник.

— Заприличахме на глупаци — изрече Келсо.

Старки си пое въздух:

— Не ти, Бари. Само аз приличам на глупачка.

— Точно тук грешиш, детектив Старки. Сега ще се обадя на Морган. Искам да изчакаш навън. Няма да мърдаш от отдела. Няма да правиш нищо. Марцик, Сантос, и за вас се отнася.

Те кимнаха.

— Някой от вас знаеше ли за това?

— Не — побърза да каже Старки.

— Не питам теб!

— Не, сър — отговори Марцик.

— Не, сър — измърмори Сантос.

— Свободни сте.

Старки тръгна към вратата, но Келсо я спря:

— Още нещо. По време на вашите… не знам как да ги нарека… разговори, докато си разговаряла с този убиец, разкривала ли си му каквито и да било подробности около разследването?

— Не, Бари, не съм.

— Старки, да не съм те чул повече да ми говориш на „ти“.

Навън Старки се извини на Сантос и на Марцик. Сантос кимна умърлушено, след това седна мълчаливо на бюрото си. Марцик беше бясна и не го криеше:

— Ако заради теб пропусна повишението, ще те заритам по пияния задник! Знаех си, че се чукаш с този негодник!

Старки не отговори. Седна на бюрото си и зачака.

Вратата на Келсо остана затворена близо четирийсет и пет минути. Когато се отвори и тримата скочиха на крака, но Келсо спря Марцик и Сантос с поглед:

— Не вие. Старки, ела вътре.

Той затвори вратата зад гърба й. Никога не го беше виждала толкова ядосан.

— Край с теб. Уволнена си веднага и ще ти предявя обвинения за неспазване на служебната дисциплина и за застрашаване на следствието. Говорих вече с „Вътрешно разследване“. Ще се свържат с теб директно, преминаваш на тяхно подчинение. Ако по време на разследването се появят улики за съдебно преследване, ще бъдеш съдена с цялата строгост на закона. Съветвам те да си потърсиш адвокат.

Старки остана поразена:

— Вари, знам, че се провалих, но Червения още е тук. Има още модекс. Не можем да оставим нещата да свършат така!

— Единственото, което ще свърши, е твоята кариера. Край с теб! Останалите продължаваме разследването.

— По дяволите, аз съм разследването! Аз мога да го пипна, Бари. Ако искаш да ме уволниш, добре, направи го, но след като хванем този мръсник.

Келсо бавно скръсти ръце и впи поглед в нея:

— Ти ли си разследването?! Това е най-безсрамното, самонадеяно, нагло твърдение, което някога съм чувал от детектив в този отдел!

— Бари, не исках да прозвучи така. Знаеш, че не съм искала да прозвучи така.

— Знам само, че си си позволила да водиш разследване на своя глава и без мое знание. Сама ми каза, че тайно си решила да служиш за примамка на убиец, когото би трябвало да преследваме с общи усилия. Може би, ако ми беше предложила, пак щяхме да го направим по този начин. А сега, както сама твърдиш, Бък Дагет е умрял от ръката на този човек. Какво е чувството да знаеш, че си станала причина за смъртта на Бък, Каръл?

Старки примигна, опитвайки се да спре сълзите, които напираха от очите й.

„Истината боли.“

Но нямаше какво да направи.

— Чувствам се точно както мислиш, че се чувствам. Моля те, Бари! Моля те, позволи ми да остана и да ви помогна да заловите този човек. Трябва да го пипна!

Келсо си пое дълбоко въздух, отиде зад бюрото си и седна.

— Уволнена си.

Старки посегна към компютъра.

— Това остава.

Тя се извърна и излезе.