Робърт Крейс
Ангели на разрушението (19)

16.

— Чувате ли ме? Ало? — повтори Натали Дагет.

Старки отново провери номера. Беше същият. По няколко обаждания всеки ден в продължение на месеци.

— Чувам. Съжалявам, Натали. Мислех, че звъня на друг. Трябваше ми известно време, за да се настроя.

Натали се засмя:

— И на мен ми се случва. Много често, при това.

— Ще си останете ли вкъщи до един час?

— Бък го няма. На работа е.

— Знам. Ще мина да ви видя. Няма да отнеме много време.

— За какво искате да ме видите?

— Няма да ви отнема много време, Натали. Само няколко минути.

— За какво става дума?

— За Бък. Имам изненада за него. Малко тържество по случай завръщането му на работа.

— Затова ли търсехте Сюзан?

— Да. Дик даде идеята.

— А. Добре. Хубаво.

— Идвам след малко.

— Добре.

Старки затвори телефона. Значи не Дик, а Бък Дагет. Беше си изгледала очите да търси убиеца на записите, а той бил под носа й, дори не се е крил, просто е чакал партньорът му да се приближи до бомбата. Старки отново си помисли за Дана и за скритите картинки. Всичко зависи от начина, по който ще ги погледнеш. Изведнъж се сети какво не беше наред в записа. Бък не бе предприел необходимите мерки, в случай че има втора бомба. Трябваше първо да изтегли Риджо от опасния район и чак тогава да му сваля предпазния костюм, точно както преди три години бе издърпал Каръл встрани от фургона. Беше го видяла на записа от собствения си смъртен час. С Риджо обаче не бе постъпил така. На сапьорите им набиват в главите винаги да имат предвид и втора бомба, но Бък не се тревожеше от такава възможност. Всичко е било пред нея, а тя не го беше забелязала!

Старки спокойно потегли към Монтерей Парк. Не бързаше. Беше уверена, че Натали не подозира, че съпругът й е убил любовника й. Бък бе планирал прекалено внимателно всичко, за да признае пред жена си, дори да иска да я накара да страда.

Старки спокойно спря пред къщата на Дагет. Тойотата на Бък я нямаше. Придаде си най-професионалното полицейско изражение и се запъти към вратата.

Натисна звънеца.

Натали изглеждаше изтощена. Старки предположи, че не е могла да спи напоследък.

— Здравейте, Натали. Благодаря, че се съгласихте да поговорим.

Старки последва домакинята в малката столова. Седнаха край празната маса. Моторната косачка още стоеше в задния двор. Натали не предложи нищо за пиене, също както предния път.

— Каква изненада сте замислили?

Старки извади телефонните квитанции от чантичката си и ги сложи на масата.

— Натали, съжалявам, но няма никакво тържество. Прегледах нещата на Чарли и трябва да ви задам няколко въпроса.

Старки забеляза страха в очите й при споменаването на името на Чарли.

— Нали казахте, че било заради Бък?

Старки бутна квитанциите напред и ги обърна така, че Натали да ги прочете.

— Това са квитанциите за мобилния телефон на Чарли. Знам отговора, но искам да го чуя и от вас, Натали. Имахте ли връзка с Чарли?

Натали се втренчи в пода. От очите й закапаха сълзи.

— Вярно ли е това, Натали? Бяхте ли любовници с Чарли?

Натали кимна. Изглеждаше като малко момиченце и сърцето на Старки се изпълни с жалост и срам.

— Колко време се срещахте?

— От миналата година.

— Може ли по-високо?

— От миналата година.

— Бък знае ли?

— Разбира се, че не. Щеше да го преживее много тежко.

Старки си прибра телефонните квитанции.

— Добре. Съжалявам, че се наложи да попитам, но нямаше начин.

— Ще кажете ли на Бък?

Старки я погледна в очите и излъга:

— Не, Натали. Няма да му кажа. Не се притеснявайте за това.

— Това с Чарли… беше грешка. Всеки може да сгреши.

Старки я остави, излезе в жестоката жега и потегли към Спринт Стрийт.

Бък

На Бък Дагет никак не му харесваше, че Старки прекарва толкова време в Глендейл. Прекаленото й любопитство за онзи мръсник, Риджо, го изнервяше. Особено като каза, че искала да научи нещо повече за него след смъртта му. Какво, по дяволите, означаваше това? След взрива при фургона Старки не даваше и пукната пара за Риджо. Отнасяше се към него както към всичките си бивши колеги, откъде сега този интерес?

Бък се гордееше, че е успял да създаде връзка между Старки и Червения. Искаше да държи разследването колкото може по-далеч от личния живот на Риджо. За лош късмет обаче полицията намери само осколката с първата буква на името й, проклетото С, което ги накара да мислят, че идва от „Чарлс“. Независимо от това разследването тръгна добре — федералните се намесиха и всички се втурнаха да търсят Червения. Сега обаче тази кучка, Старки, явно бе на път да изкара истината наяве. Или поне подозираше нещо.

Бък Дагет още се потеше над робота „Андрус“, когато Натали се обади. Тъпата гъска не се сдържа да му изпее, че Старки подготвяла някакво тържество в негова чест. Как пък не! Бък затвори и едва се добра до тоалетната, преди да си изповръща червата от напрежение. След това незабавно потегли към къщи, за да провери сам.

Когато Старки си тръгваше от дома му, той я наблюдаваше скришом от двора на съседите. Не знаеше до какво се е добрала, но беше сигурен, че го подозира, а това му стигаше.

Реши да я убие.