Виктор Суворов
Изборът (5)

1

Чичо Вася връзвачът, същият — Вася кинаджията, си върти ръчката и пет пари не дава, снима радостните делегати. Гласувайте, драги другари, задрасквайте когото ви хрумне, вписвайте когото си искате… Мнозина като вас са ми минали пред очите. На предишните конгреси. Чичо Вася по същия начин снима всички ви, уважаеми. Да речем, на предния конгрес, на XVII-ия. Делегатите тогава, както и сега, също се правеха на честни граждани. Което си е вярно, отстрани изглеждаше точно така. Мислехме си, че всичките (или повечето) са наши родни съветски хора… А какво излезе? Излезе, че почти поголовно предният конгрес е бил вражески, шпионски, предателски и вредителски. Скоро се наложи да изтрепем повече от половината делегати. Мнозина, ох, мнозина чичо Вася после снимаше повторно. Но вече индивидуално. В килията за осъдени на смърт. Интересно е да въртиш старите кинопрегледи: ето че навеждат делегатската глава, ето че делегатът ближе ботуша на палача, ето че тоя гад крещи колко обичал другаря Сталин, как бил готов да си даде живота… Ами дай го. Пречи ли ти някой? Защо трябва да лигавиш ботуша?

Ах, колко обича другарят Сталин да гледа такива кадри. По много пъти без прекъсване. А после заръчва да му покажат същите врагове не на стрелбището, а на конгреса: ето ги — горди, шкембести, нафукани, с ордени, седят в президиума, държат речи от трибуната. Сега веднага си проличава: ей тоя, окиченият с ордени, си е чист враг, я каква шербетена му е усмивката. Но тогава, на предния конгрес (чичо Вася честно си го признава) подозрението му падаше на отделни типове, но в никой случай не на мнозинството. Гледа Вася старите кинокадри и не може да се начуди на наивността си: как е могъл да не разпознае онзи мустакатия — очичките, очичките му са вражески. А какви мустаци си е пуснал! Всичко си му личи! А на онзи не му ли е изписано на мутрата, че е шпионин? Дори не се маскира! Я как си е присвил очите. Гледаш старите кинокадри и тръпки те побиват: другарят Сталин е сам, а около него враговете се вият на ята, стрелкат се. И по тарикатските им очички си личи: плетат заговори, кроят планове!

А после на тоя предишен конгрес се проведоха избори. Също като сега. Кого можеха да изберат враговете? То се знае, врагове избраха, англо-японски и полско-турски шпиони избраха, вредители избраха. Почти целият Централен комитет се оказа шпионски. Чичо Вася си спомня като сега: общо на онзи конгрес избраха 71 членове на ЦК и 68 кандидат-членове. Редно е чичо Вася да ги помни всичките. Защото са му клиенти. Или — потенциални клиенти. Съвсем малко време се мина, а от ония членове и кандидат-членове 111 вече са арестувани. Тук-там някой е оцелял. Другарят Сталин има нюх за враговете. Вижда ги като на рентген.

Усеща чичо Вася, че от онзи състав на ЦК скоро ще прибират 112-ия. Авраамий Павлович Завенягин, директора на Норилския металургичен комбинат на НКВД. Натам отиват работите. По времето на Ягода ръководеше ли великите строежи на комунизма? Ръководеше ги. По времето на Ежов строеше ли? Строеше. Значи време му е да стигне до стрелбището. И 113-ият от онзи състав е втасал за прибиране. Николай Иванович Ежов. Така се очертава: член на Централния комитет, секретар на ЦК, кандидат-член на Политбюро, народен комисар на водния транспорт и бивш народен комисар на вътрешните работи… а дори за делегат на новия конгрес не го издигнаха.

Значи: скоро…

2

Лаврентий Павлович Берия, новият шеф на НКВД, заповяда да преградят коридора с огнеупорни каси. От кубчетата каси в коридора иззидаха стоманена стена: две амбразури за стрелба и тясна пътека между касите — колкото един човек да се промуши. А след като се промушиш, ще се натъкнеш на още една стена от огнеупорни каси, на още една тясна амбразура ще се натъкнеш, на картечна цев. Пътеките между стоманените стени не се срещат, затова, след като се промушиш (ако ти позволят) през единия процеп, трябва да свърнеш в малък лабиринт и чак тогава да минеш през другия процеп.

Часови с картечница „ДП“ — в коридора пред стената, още един часови с куче в лабиринтчето между двете стени и още един часови зад втората стена. Прозорците на коридорите и началническите кабинети са заковани отвътре с дъсчени плоскости. Три са причините за това: невъзможно е да се стреля през прозорците с прицелване, второ, ръчна бомба няма да мине през прозореца, а, трето, при външна експлозия парчетиите от стъклата няма да се разхвърчат из началническите кабинети и коридорите, няма да наранят коридорните и кабинетните обитатели.

Плоскостите на прозорците са сковани от пресни дъски. През пролуките минават тънки слънчеви лъчи. Но плоскостите спират основния поток на светлината. Затова крушките на Илич, произведени в Швеция от фирмата „Ериксон“, никога не угасват в коридорите и кабинетите.

От чамовите плоскости се разнася омайващ мирис на смола, мирис на зимна тайга, мирис на сечище, мирис на сибирски концентрационен лагер.

3

Николай Иванович Ежов помръдна лявата си ръка. Чашата се плъзна, увисна за миг на ръба на бюрото и издрънча на пода. Според звука — бе станала на сол. Интересно, празна ли е била или?… Николай Иванович насочи взор под бюрото и съзнанието му фиксира факта: празна е била. С дясната ръка опипа бюрото отпреде си — трябваше му друга чаша. Друга не намери, не напипа. Мина му през ум: може и направо от шишето… Сгърчи се от гнъсната мисъл: не е такъв човек Николай Иванович Ежов, че да смуче от шишето. И изобщо! Нищо не се знае! Не се знае кой ще надвие! Дръпна си яката, за да не го задушава. Напипа маршалските звезди на петлиците си. Първо на лявата петлица, после на дясната…

Николай Иванович Ежов беше народен комисар на вътрешните работи и на НКВД. После другарят Сталин го натовари по съвместителство с още една длъжност — народен комисар на водния транспорт — НКВТ. После изчушкаха другаря Ежов от НКВД, оставиха го само в НКВТ. Но званието му — генерален комисар на Държавна сигурност — си остана. Не му отнеха званието. Затова се разхожда из наркомата на водния транспорт с униформата на генерален комисар с маршалските звезди. И пари, както е прието у нас, му се изплащат отделно за заеманата длъжност воден нарком, освен това — за званието генерален комисар, макар че напоследък той няма нищо общо с работите на НКВД.

4

В кабинета на другаря Берия човек може да влезе само ако е повикан. Всеки ще бъде обискиран в коридора до конец. Повиканите са предупредени: да не носят нищо излишно. Ще дойде време и другарят Берия ще се вози из Москва с открита лимузина, демонстрирайки на враговете, че от никого не го е страх. Но това време още не е дошло. Сега трябва да се почистят авгиевите обори на НКВД. А хората в НКВД са нервни и въоръжени. Тъкмо затова е преграден коридорът. Затова ще направят на кайма всеки, който неканен си завре носа в шефския коридор. Не могат го докопа враговете. Нито пък имат шанс да отровят новия шеф: направо от Кавказ е пристигнал и се е закотвил на един от резервните коловози на Курската гара личният влак на другаря Берия със сигурна охрана, с готвачи, със запаси от продукти, с всичко необходимо за работа и почивка.

Но не остава време за почивка, за развлечения. Работи другарят Берия. Затова му готвят във влака и с кола под конвой му карат обедите и вечерите. Супата в тенджерка като от Париж: отхлупиш ли я — вдига се пара, подобна на която няма в природата. На лубянските готвачи не бива да се разчита — до един са още от Ежовия екип. Всичките трябва да бъдат сменени.

И за други радости не се сеща другарят Берия. Жените от неговия антураж тънат в безделие, седят заключени във вагона. Не му е до тях. За да не пукнат от скука, другарят Берия им е наредил да изучават Лениновия „Марксизъм и емпириокритицизъм“. Зает е Лаврентий Павлович. Никакви радости, никакви запои, никакви жени. Със себе си в Лубянка е взел само три — да му сервират обяда, да му наливат минерална вода, да прибират чиниите.

5

Заповед: висшият команден състав на НКВД да си сдаде личното оръжие. До второ нареждане.

Но заповедта не помага.

Сдали са личното си оръжие, но всеки чекистки големец си е набавил допълнително (що врагове е изтрепал всеки от тях за двайсет години!); при всеки разстрел, при всяка конфискация все ще изскочи по нещо уникално. За колекция. И револвери, и пистолети включително.

Освен туй всеки чекист е насъбрал подарено оръжие: „На доблестния борец срещу хидрата на контрареволюцията… От председателя на Революционния военен съвет.“ За Ярославъл. За Муром. За Тамбов. За Батайск. За кримския разстрел. За ростовския. От другаря Троцки. От Тухачевски. От Антонов-Овсеенко. От Бухарин. От Зиновиев. Води ли се някъде на отчет това оръжие? Кротува си в раклата. И нека си кротува. Само дето човек трябва да се ориентира — да откъртва пластинките с надписите в момента, в който дарителят е проявил вражеската си същност…

Едновременно с разкриването и изтребването на враговете другарите чекисти откъртвали сребърните пластинки от по-дарените им пистолети. Но ето че сега и тях ги причисляват към вражеското котило. Сутрин тръгне със служебната си кола голям чекистки началник за „Лубянка“. Вози се, ама не знае ще се върне ли при вярната си хубава женичка, при дребните си дечица. Отива на работа. Ама може и да си остане на работното място. Чак и на некролозите взеха да пишат: „Изгоря на работното си място.“

А „Лубянка“ сякаш е измислена за такъв развой на събитията: там си има и началнически кабинети, има си и килии за изтезания, има си и мазе за разстрели. От кабинета — право в мазето. За да не се морят началствата при слизането по стълбищата, са направени асансьори. Вика другарят Берия началниците ежовци на разговор. А от разговора не всички се връщат в кабинетите си. Вместо тях нови хора попълват „Лубянка“. Нови началници. Бериевци.

Така че на ежовци им дотрябва подареното оръжие. Влезе им в работа: взеха да се застрелват в кабинетите си. На вилите си. В жилищата си.

Излязоха на мода и скоковете през прозорците. Право на Лубянския площад. Под краката на работниците и селяните. Как не се сеща някой да разпъне циркови мрежи под прозорците и да ги лови?!

На чекистите от Ежовото котило им стана навик, щом дойдат на работа, да открехват прозорците. Уж за проветряване. Стана им навик и да се мотат през работния си ден предимно по най-горните етажи.

Това не е хубаво. С това трябва да се води борба.

Извади другарят Берия кутийка със значката „Почетен чекист“, сложи я отпреде си. И каза на разсилния да викне другаря Аказис.

Всичко бе предвидено, всичко бе взето под внимание. Другаря Аказис заранта на входа го пребъркаха — уж че проверяват спазва ли заповедта да не носи служебното оръжие. Установиха — другарят Аказис спазва заповедта, не носи оръжие. А преди това, нощес, в кабинета на другаря Аказис бе извършен неофициален обиск. Дори огнеупорните каси отвориха. Няма оръжие. И чак тогава дойде ред на повикването. Но непосредствено преди повикването в кабинета на другаря Аказис надникнала секретарката му. Под някакъв незначителен предлог. Уверила се: прозорците са затворени. И разсилният е инструктиран: когато вика другаря Аказис в кабинета на другаря Берия, да бъде ухилен! Защото другаря Аказис го викат не за разстрел, а за връчване на награда.

6

Лист великолепна хартия. Шумоли като новеничка банкнота. В горния десен ъгъл — „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“ Малко по-долу — списъкът на онези, които партията смята за достойни да влязат в новия състав на нейния Централен комитет. Холованов отмести тестето листчета настрана, а това остави пред себе си — при тайното гласуване на този лист някой е задраскал от списъка новия шеф на НКВД другаря Берия.

Експертизата е установила: задраскано е с писалка номер 413. Тази писалка е връчена на делегата на конгреса А. П. Завенягин.

Независимата графологична експертиза е дала своето заключение: Завенягин.

Дактилоскопската: Завенягин.

Външното наблюдение: Завенягин.

Експертиза № 7: Завенягин.

Холованов слага личното досие на Завенягин на Сталиновото бюро.

Другарят Сталин знае всичко за другаря Завенягин. Но прелиства досието още веднъж.

… Авраамий Павлович Завенягин, роден на 14 април 1901 година… Член на партията от 16-годишен… Възглавявал околийски комитет… окръжен… политотдел на дивизия… Потушавал бунтове… Проявил се… Командирован в индустрията… На 30 години — директор на Магнитка — на Магнитогорския металургичен комбинат. Ръководил енергично. Проявил болшевишка твърдост и решителност. Не знаел що е милост. Били му подчинени 35 000 затворници, 12 000 охрана и волнонаемни. Строил Магнитогорск, без да се съобразява със студовете. При минус четирийсет и по-ниско. Докато се строяла Магнитка, загинали 27 000 затворници… Когато работната сила намалеела, получавал нова… Строежът завършил предсрочно… На предния XVII конгрес на партията наркомът на тежката промишленост Серго Орджоникидзе възпяваше трудовия подвиг на строителите: „Магнитка се води от другарите Завенягин и Клишевич — двама наши млади инженери, и заедно с тях от цялата наша младеж, която работи там. Те водеха и водят Магнитка и при 40-градусови студове, и я водеха както трябва…“ На този предишен конгрес Завенягин стана един от 68-те кандидат-членове на ЦК… След това Клишевич — младият инженер, който при 40-градусови студове водел Магнитка заедно със Завенягин, бил разстрелян… За вредителство… Серго Орджоникидзе, който възпяваше трудовия подвиг на Завенягин и Клишевич, изгоря на работното си място… Толкова бе капнал от работа, че не му стигнаха сили да се самоубие. Наложи се да му бъде оказана помощ…

А Завенягин заради умението си да строи със сталински темпове при 40-градусов студ бе изпратен отвъд Полярния кръг на строежа на Норилския комбинат… Сега се разпорежда със 107 000 затворници, 34 000 охрана и волнонаемни… Завенягин добива никел. Завенягин добива мед. Завенягин добива каменни въглища. Добре ги добива. Железен човек е Завенягин — не се плаши от студовете. Не го стряскат нито студовете, нито каквито и да било други пречки.

Но дойде време и Завенягин… да го отаковат. Надигнала се е пречистваща вълна — ликвидация на ликвидаторите. Построени са гигантите на социалистическата революция, а след работа работното място трябва да се почиства. Трябва да се заличават дирите. Затова съдбата на Завенягин е решена. Завенягин влезе в бройката на делегатите на новия, XVIII конгрес на партията, защото трябва да се спазва някакво благоприличие: да не си помислят хората, че всички делегати на предишния конгрес са изтрепани: на, вижте, един е оцелял! Дори се усмихва… Но скоро и на него ще му дойде редът. Ще приключи конгресът, ще отзвучи… То се знае, името му го няма в избирателните списъци… Предния път фигурираше сред кандидат-членовете на ЦК, сега името на Завенягин е махнато от списъците. Обречен човек. По отъпканата пътечка, драги другарю Завенягин — напред и надолу… Към мазетата. Там ви чакат.

Сталин бе решил съдбата на Завенягин, бе издал заповед, папката с досието на Завенягин вече бе изпратена в архива при хилядите папки на изтребени врагове… Но…

7

Всичко бяха предвидили. Но се престарал разсилният — прекалено шербетено се ухилил на другаря Аказис. Затова другарят Аказис не си отварял прозореца. Той всичко бил пресметнал предварително. Щом се отворила вратата, щом лъснала зъбатата усмивка на разсилния, другарят Аказис се завтекъл към прозореца. Без да губи време, без да хаби скъпоценните мигове за отваряне, минал като ледоразбивач през стъклото. През двойното. Трошейки го на звънтящи парчета, раздирайки лъскавата разпръскваща се преграда с пръсти, с длани, с лакти, с гърди, с лице…

8

Партийният конгрес приключи. Отекна „Интернационалът“ с финалните си акорди. След „Интернационала“ — голям банкет. После — голям концерт. А през почивките — пак ехтят песни, пак думка дайрето, пак момичета с шалвари кършат снаги в танци. В огромна зала е изложен макет на Двореца на Съветите. Докато победи Световната революция, дворецът ще бъде забит в московското небе. Това ще е най-високата сграда на света — 500 метра. За да огледаш макета, трябва да си навириш главата, а как ли ще изглежда в естествена големина? Победата на Световната революция наближава. Строежът на двореца вече е започнат. Изкопите вече се правят. Ако щеш, любувай се в Кремъл на извисения макет, ако щеш — излез от Кремъл и надникни в изкопите. Това вече не е макет. Това е реалният живот.

Пеят делегатите, танцуват, радват се — ще има война! Най-важното впечатление от конгреса, зашеметяващото впечатление е — ще воюваме! Много скоро. Затова всички са радостни. Затова делегатите се радват на макета, докато потропват хорце. С тюбетейки са делегатите, с ватирани халати. А казаците — с чепкени със сребърни патронташи. А металурзите — с ордени като фелдмаршали. Миньорите също се радват и потропват. Миньорите, както му е редът, са дошли на конгреса с пневматични чукове на дясното рамо. А доячките — с кофи.

През паузите се провеждат изключително интересни срещи. Именитите хора обменят опит. Еленовъди с кожени носии разговарят със стоманолеяри. Дървосекачи — с растениевъди. Писателят другарят Шолохов се разхожда с автоматичната си писалка, през почивките поседне на някое стъпало и току напише глава от книгата си. Колко му е — десет минути — нова глава. Без да се замисля. А поетът другарят Симонов, както се разхожда, съчинява стихотворения за войната. За това как през наближаващата война Червената армия ще щурмува Кьонигсберг:

Край Кьонигсберг по изгрев-слънце

ще ни ранят и теб, и мен…

Напише стихче, даде си почивка, тръгне да споделя творческите си планове с делегатите.

За всичко това е измислен специален термин — „В кулоарите на конгреса“. Има такава рубрика във вестниците. И тези незабравими срещи се отразяват от журналисти и писатели, разнасят се по страната. Излиза, че едва ли не цялата наша огромна страна в радостно очакване на войната се е стълпила там, в кремълския дворец, да слуша разказите на най-именитите си хора. Покаже се интересен човек и тутакси делегатите се струпват около него като стадо. Той разкаже някоя история, идва друг именит човек и около него също се струпва кръжец от слушатели. Прочутият полярен летец Холованов разказва как е летял към полюса в люти студове. Директорът на Норилския комбинат другарят Завенягин разказва как при същите полярни студове добива за страната никел и мед. Смаяните делегати му изръкопляскват и се втурват към друг интересен човек — да чуят как той през изминалата година изсякъл на огромни пространства и прехвърлил до пристанищата три милиона кубика висококачествен дървен материал, прокарал в тундрата седемстотинкилометрова железопътна линия, създал десетина каменовъглени мини и сега снабдява родината с каменни въглища.

Групата се мести от разказвач на разказвач. Като рибки в подводното царство — хо-о-оп, и всичките едновременно се обръщат като святкащо сребристо ято. А до другаря Завенягин една млада слушателка, с парашутистка значка, се поспира, и гледайки някъде настрани, усмихвайки се весело на някого, и заповядва:

— Идете в стая 205-а.

9

Затвори другарят Берия кутийката със значката „Почетен чекист“. Прибра я в чекмеджето на бюрото си. На следващия ще я връчи. Ако той не скочи през прозореца.

А за другаря Аказис му дожаля. Лаврентий Павлович беше жалостив човек. Знаеше да цени добрите сътрудници. И да ги жали. На Аказис готвеше голямо бъдеще. Измежду всички най-видни ежовци другарят Берия планираше да остави жив само Аказис И да го повиши. Май е забравил другарят Аказис, че днес се навършват двайсет години от постъпването му в органите. Сигурно не е очаквал през тоя ден награда и повишение. А може пък наистина да е бил уругвайски шпионин, както подмятат някои? Ако му е чиста съвестта, що е трябвало да се мята през прозореца?

10

Парашутното момиче изрече думите тихо, но ясно. Изрече ги като бойна заповед. Изрече ги с пълна увереност, че човекът трябва да се подчини. И се присъедини към друга група да слуша как младите ентусиасти, комсомолци доброволци добиват злато по река Колима.

Завенягин се усмихна. Усмихна се като силен, самоуверен човек, като оптимист полярник, готов да дава на родината всичко каквото му заповяда, готов да строи мостове и пътища, заводи и рудници, без да го стряска цената.

Ама му се сви сърчицето. Изпухтя дълбоко, но сдържано, за да не привлече вниманието на околните: трябваше навреме да си тегли куршума. Още преди да го повикат в 205-а стая, Завенягин беше инженер, знаеше математиката, обичаше изчисленията. Когато на предишния конгрес стана кандидат-член на ЦК, направи статистика на събратята си, на останалите кандидат-членове, и много ревниво следеше кой от тях ще се издигне… Поводи за ревност не възникнаха. От 68-те кандидат-членове на ЦК повишения получиха едва шестима, двама останаха на постовете си… Останалите изчезнаха от хоризонта, никакви ги няма. Въз основа на елементарен анализ Завенягин установи, че и него много скоро ще го викнат в стая с някой номер… Затова беше си наумил сам да прегърне смъртта, без да чака покани. Но все отлагаше, кой знае защо. А с какви възможности разполагаше! Директорът на Магнитка винаги ходи с два пистолета — единият на колана, другият, малък, във вътрешния джоб. Как тъй директор на металургичен комбинат ще ходи без пистолети?! А в Норилск във връзка със служебното си положение освен рота охрана и укрепен непристъпен палат на върха на една скала имаше и цял арсенал лично оръжие. Добива ли се никел без оръжие? Какви възможности за красиво самоубийство изтърва! Сега е късно. На конгреса на партията не само пистолет не бива да държиш в джоба си, ами и собствена автоматична писалка. Завенягин трябва да сложи край на живота си. Само че как?

Момичето му заповяда да иде в 205-а стая. Завенягин не знае какво го чака в тази стая. Но се досеща. Угасна оптимистичната му усмивка, той заоглежда кремълските прозорци като обграден от хайка звяр. Тая няма да я бъде: до всеки прозорец стоят по двама миньори. С пневматични чукове на широките рамене. Уж се подхилват, приказват си за нещо, споделят трудов опит. Но няма да го допуснат до прозорците. И те вардят прозорците не от някакъв абстрактен самоубиец, а от Завенягин. Защото знаят: получил е заповед. И откъм всеки прозорец пресрещат Завенягин радостно-оптимистични усмивки: животът е прекрасен и удивителен, не е редно да скачаш през прозореца, драги другарю. Няма да ти позволим. Няма да допуснем.

А парашутистката, която предаде заповедта, слуша разказа на един мустакат кавалерист за това как той през 1920 г. пердашел пановете край Варшава. Слушателите се смеят. Че как да не се смеят, всички знаят: земята треперела от Замостие до Варшава, когато пановете бягали от Червената армия. А Червената армия се обърнала кръгом и поела триумфално към дома. За какво й е Варшава? Тогава решили да не превземат Варшава. Ама натупали пановете! Хубавичко ги натупали! Цял живот има да помнят. Сигурно и сега пановете се разтреперват, като се сетят за Замостие!

Завенягин разбира — момичето само физически е далеч от него, все едно че му е съобщило заповедта и се е оттеглило, но ако се позамисли човек, то е на две крачки. И разказът за бягащите панове му е интересен, но само ако Завенягин се подчини на заповедта, а не се ли подчини, то веднага ще загуби интерес към разказа и ще се заеме със Завенягин. Знае Завенягин: той е в полето на интереса му. То не го е изтървало от зоната на своето внимание…

11

— Не заспивай! — сам си командваше Рудолф Месер. — Не заспивай!

Знаеше, че заспал е беззащитен. През последните две денонощия можа да поспи съвсем малко, в камионетката. Огромните яки теляци го търкат със сюнгерите, масажират го, а в магьосническата глава отекват звънчета. На магьосника му се иска да затвори очи само за миг и да ги подържи затворени. Съвсем за малко. Само за минута.

12

На високия пост наркомът на водния транспорт другарят Ежов откри странна особеност — изведнъж взеха да не му стигат парите, макар че му плащаха и за длъжността, и за званието. Преди много години той знаеше за съществуването на парите и често страдаше от липсата им, но след това малко по малко взе да отвиква от тях. Те не му трябваха. Всичко се нареждаше без пари.

Но щом го свалиха от НКВД, още на другия ден установи, че парите продължавали да са валидни, че човек трябва да има в себе си пари, и то невероятно много.

13

От ваната магьосникът се отказа. Ваната размеква. Душът ободрява. Затова — душ, душ, душ.

Разкиснатите му бузи бръснеше затворническият берберин. Комунист. От ония, които не се навиха да побягнат посред нощ, във виелицата към незнайната свобода, а предпочетоха да останат в топлата затворническа баня.

Магьосникът заръча на комуниста да внимава с бръснача. И комунистът го слушаше.

Лесно е да заповядваш на другите. Как обаче да дадеш на самия себе си такава заповед, че да й се подчиниш? А командата е толкова проста: „Не заспивай!“

И толкова ти е трудно да изпълниш тази команда.

14

Свят му се зави на командира на спецгрупата Ширманов.

Новини от Берлин. Сума новини. Агентурата в Берлин работи. Само че от съобщенията нищо не се разбира. Едно с едно не се покриват. Ако човек съпостави всичко, излиза, че магьосникът Рудолф Месер изнесъл представление в Берлин. Както винаги — с главозамайващ успех. Показвал фокуси, забавлявал публиката с отговори на въпроси. От залата му задали някакъв въпрос…

Дотук съобщенията на агентурата в общи линии съвпадат. Но когато почнеш да си изясняваш какъв точно въпрос са задали на магьосника, различните агентурни мрежи и различните агенти са дали трийсет и два различни варианта.

Месер (тук всички съобщения съвпадат) отговорил на въпроса, без да се замисли…

А след това пак настъпва бъркотия. Агентурата съобщаваше сума отговори… И всичките различни. Евентуалните варианти на въпроса бяха повече от трийсет, а евентуални отговори агентурата бе събрала над сто. Цял Берлин дърдори за магьосника, за неговото представление, за въпроса и за отговора. Проблемът е: с когото и да заговориш в Берлин, всеки е видял магьосника, всеки е бил на представлението му, на въпросното… Всеки се кълне, че лично е чул… И всеки разказва нещо негово си. На всичко отгоре Гестапо забранило приказките за магьосника. То се знае, след такава забрана Берлин бил наводнен от слухове — все за магьосника. Не щеш ли, разлепили обяви с голяма сума за главата на магьосника. Сумата е твърде привлекателна. За какво друго да си приказват хората, ако не за парите, които очакват щастливеца, разпознал магьосника на улицата…

Тъй че съобщенията са много.

Познай кое е вярно, ако можеш…

15

Най-важното в спецвлака на другаря Берия е бронеплощадката.

Открай време хората си представят бронеплощадката открита. Да, ама не познахте, милички. Бронеплощадката е закрит, изцяло брониран въоръжен вагон от брониран влак. С четири оси. От брониран влак откачили един брониран вагон и го закачили пред Бериевия локомотив. Въоръжението на бронеплощадката е една оръдейна кула от танк Т–35 и две малки купички. В оръдейната кула има 76-мм оръдие и три картечници (за стрелба напред, за стрелба встрани и зенитна), по една картечница има и във всяка картечна кула. Освен тях — още три леки картечници: за изнасяне или за стрелба през амбразурите. Екипажът на бронеплощадката е 12 души.

Зад бронеплощадката е локомотивът. Зад локомотива са пътническите вагони, първият — за охраната и двете локомотивни бригади, вторият — за радиостанцията, радистите, шифровачите и телеграфистите. Третият е за другаря Берия. Четвъртият — ресторант и кухня, петият — женски, за обслужващия персонал. А най-отзад — платформата за двете леки коли и петте мотоциклета.

Комендантът на спецвлака капитанът от Държавна сигурност Мелор Кабалава викна при себе си началника на Курската гара и му заповяда да посочи място за влака.

Много са изискванията към това място: гарата е огромна, затуй спецвлакът трябва да е по-настрана, та да не привлича ничие внимание. Най-добре — между две композиции, които няма да отпътуват заникъде, които ще прикриват спецвлака.

Началник-гарата излезе схватлив, посочи място на една глуха линия с ръждясали, буренясали релси, между два мърляви ремонтни влака, в които никакви лентяи ремонтници спяха дълбоко като московските пожарникари през 1812 г. Никъде не стават катастрофи, та нямат работа хората.

Именно тук капитанът от Държавна сигурност другарят Кабалава спря своя спецвлак. Каквито са оцапотени, ремонтните влакове са идеални за маскировка. Закриват блясъка на Бериевия спецвлак и са почти безлюдни, а ремонтниците май са не одрямани, ами пияни. Пияни, но кротки. Не налитат на бой, но вдигат врява. Пет пари не дават за спецвлака на другаря Берия. Със сплесканите си с мазут мозъци ремонтниците изобщо не са способни да си представят какъв извънредно важен влак е сложен между техните влакове.

16

Какъв въпрос са задали на Месер в берлинския цирк и какъв отговор е дал той, в момента не може да се изясни. Но общата картина се очертава ясно: имало е някакъв въпрос от салона и някакъв отговор на магьосника. Отговорът не се е харесал… Не е допаднал на някого.

След това пак се зареждат агентурните несъвпадения, различните източници съобщават свои версии. Повечето докладват, че магьосникът бил арестуван още в цирка… Този вариант изглежда най-правдоподобен, но малката гланцирана обява: „Рудолф Месер — враг на народа и фатерланда“, която един агент с псевдоним Длетото е изпратил, го опровергава по най-прост начин. Ако Месер е ядосал някого, ако е изтърсил някоя глупост, ако са го арестували незабавно, защо трябва да се печатат обявите и да се загрозява с тях градът?

Следователно не са го арестували веднага, той се е измъкнал и поне няколко дена са го търсили.

По-нататък сведенията пак се объркват. Докладват, че сам се предал и влязъл в затвора, а докладват и че не се предал, а след като прочел обявите, решил да изнесе пред полицията серия концерти: нощем нахълтва в берлинските затвори, собственоръчно трепе кучета, бие с тояга надзирателите, отключва килиите, криминалните пуща, а комунистите оставя…

Стоп!… Месер пуща криминалните от затворите. Ако това излезе вярно, има за какво да се захване човек. Това може би е желаната нишка, която води право към него.

17

Николай Иванович Ежов взе тичешком стъпалата пред величествения гранитен вход. Двамата сержанти часови кръстосаха щиковете си пред него и един изникнал кой знае откъде розов лейтенант от Държавна сигурност (с капитански отличителни знаци), гледайки не към Николай Иванович, а встрани и над него, обяви: „Немам нареждане да ви пуснем.“

18

И още едно предимство на това местоположение констатира капитанът от Държавна сигурност Кабалава, но не го сподели с никого. Предимството беше следното: не се знаеше колко време ще стои Бериевият спецвлак на това място. Може месец, може два. В петия вагон умират от скука обслужващите жени. А другарят Кабалава си знае, че е началник на целия влак, ама не е за препоръчване дори да се приближава до петия вагон. Същото важи и за всеки друг. Другарят Берия не обича около петия вагон да се навъртат мъже. Ядосва се.

Затова кавказкият човек другарят Кабалава веднага оцени местоположението: наоколо празни композиции, пътнически и товарни вагони. Кажи-речи, никой не се мярка… И стобор. И дупка в стобора. Може от време на време, както проверява бдителност на охраната, да се скатава за малко… За половин-един час. Оттатък оградата има някакви тесни улички. Оттам, откъм уличките, през дупката минават женички, ходят на гости в ремонтните влакове. Женичките са всякакви: едри и дребнички, дебели и кльощави, руси, чернокоси, кестеняви. И щом зърнат кавказкия човек Кабалава, започват да му се усмихват някак особено и да му правят мили очички.

Женичките навестяват одряманите пияни ремонтници, а Кабалава усеща, че само да повика която и да е с пръст… Че кой от ремонтниците има мустаци като Кабалава? Пред огледалото в командирското купе Кабалава сресва мустаците си със специална четчица…

Съперници ли са му някакви си смазвачи-прикачвачи от ръждясалия влак „Главспецремонтстрой-З9“, който стои отдясно, и от олющения „Главспецремонтстрой–12“, който е отляво?