Виктор Суворов
Изборът (23)

1

Озърна се още веднъж и взе да качва цената все повече и повече.

А над славния град Париж вече лети сензацията. И вече конна полиция разпъжда журналистическите глутници от мраморния вход.

— Милион и сто хиляди. Милион и двеста.

До първия милион дълго се изкачваха. До втория бързо — цената скачаше през сто хиляди: милион и седемстотин, милион и осемстотин, милион и деветстотин, два.

— Два и двеста. Два и четиристотин.

Десет процента от цената остават за стопаните на търга. От три милиона това прави триста хиляди.

— Три милиона и петстотин! Четири!

Вопъл от залата: „Вода! По-бързо вода! На една дама й прилоша!“

2

Мисълта е толкова проста… и толкова смешна: трябва да се спасява.

Брадвата излетя над него, закова се на едно място, а после започна бавничко, а след това все по-бързо, разсичайки въздуха със свистене, да се спуска към главата му.

Най-важното в такъв момент е да запазиш спокойствие.

3

Дамата доста бързо я помъкнаха с носилката. С коленете нагоре. С муцунката на сребърната лисица надолу. За това бързане си имаше причина: санитарите искаха час по-скоро да изхвърлят дамата от залата, да се върнат и да догледат финала.

— Единайсет милиона франка. Дванайсет. Тринайсет.

Тишината в залата беше такава, че ако дългучът шепнеше, все едно щяха да го чуват във всички ъгли. Но той вика. Реве като магаре, възбудено от възможност за любовен акт. Реве и думите му рикошират от стените:

— Седемнайсет! Осемнайсет!

Един тарикат си гризе ноктите като семки: хем видях как докараха тая картина, трябваше още на входа да предложа един милион франка и да я отнеса преди търга.

— Двайсет и един! Двайсет и два! Двайсет и три!

Най-оправните журналисти отдавна са в залата. Промъкнали са се през кордоните, фотографират Настя и шедьовъра на двайсети век — картината „Втората световна война“.

— Двайсет и четири милиона франка.

И в този момент в левия отсрещен ъгъл ръката на господина с омазнената вратовръзка се смъкна. На двайсет и четири милиона са съгласни и двамата. Но господинът в левия ъгъл няма да плати повече. А господинът в десния ъгъл? Неговата ръка е вдигната триумфално.

— Двайсет и пет милиона франка!

В десния ъгъл ръката е вдигната. В левия не е.

— Двайсет и пет милиона франка първи път…

Всички глави се обръщат към господина в левия ъгъл. Той е спокоен. Невъзмутим. Усмихва се едва-едва, изразявайки неразбиране на вниманието, с което е удостоен. Неговите ръце са скръстени на гърдите му.

— Двайсет и пет милиона втори път!

Господинът разперва ръце, показвайки на публиката, че е бил дотук. Цената е станала соленка…

— Двайсет и пет милиона франка трети път…

4

Руди Месер знаеше, че в най-последния момент всички погледи без изключение ще бъдат насочени към него.

Дочака този момент. Пое си въздух с ноздри, сякаш се опитваше да го всмуче всичкия. В същото време с погледа си сякаш придърпваше техните погледи към себе си. Не знаеше защо трябва да прави така, просто го правеше.

Стотиците очи се превърнаха в чифт титанични черни очи… Спокойно и уверено си представи черна точка между тези очи, за миг я разгледа внимателно и каза…

5

Чукчето удари лъскавия гонг: б-б-о-м-м-м! Какво се започна след това!… Тишината стана на парченца, на ситни, невидими с просто око парченца, попиля се като манекена от гранатата РГД–33. Едновременно ревнаха дамите и господата като жадуващи за любов камили, като магарета, възвестяващи желанието си да се съвкупяват. Кристалните полилеи зазвънтяха от виковете, крясъците и писъците, от ръкоплясканията и трополенето с крака.

Журналистите се струпаха около Настя:

— Мадмоазел Стрелецкая!…

— Мадмоазел Стрелецкая, като световнопризнат гений и лидер на руския суперавангард какво бихте могли да кажете по повод на…

Полицейските патрули (към края на търга броят им в залата стана пет) проявиха професионализъм. Отблъснаха пристъпа с интензивен пердах. Личната безопасност на видната новаторка мадмоазел Стрелецкая е гарантирана и осигурена: отблъсквайки напъна, полицаите можаха да я изведат в съседната стая. Там бе евакуирана и картината — едно от най-великите постижения на културата на двайсети век. Там без телесни повреди бе внесен на ръце незнайният господин, който купи картината. След като прегрупираха силите си, петте полицейски патрула с внезапен напорист пристъп изхвърлиха публиката от залата, а на улицата конната полиция в бавен тръс, цепейки с гумените палки въздуха и нечии скалпове, довърши разгрома и разпъди надошлите тълпи.

6

И каза: „А мен ме няма тук.“

Помисли малко и добави: „И никога не ме е имало.“

7

В съседната празна зала дирекцията на търга дава прием в чест на видната художничка мадмоазел Стрелецкая и на купилия шедьовъра незнаен господин. По-точно казано, в чест на представителя на този господин. Чашите звънтят. Тих ропот на зашеметени хора. Търчат спешно повиканите от съседния ресторант келнери. Всичко е пълна импровизация.

Директорът вдига чашата с шампанско и понеже не може да намери подходящи за случая думи, просто я изпива. Заедно с него пие дългучът с чукчето. През живота си той не е правил такава сделка. Дирекцията ще получи десятък, а лично той — един процент от този десятък. Десятъкът е два милиона и половина. От тях лично на дългуча ще бъдат броени двайсет и пет хиляди франка. За един ден работа. Загдето е извиквал цифри. Но не е само това: днес той е продал не само шедьовъра на Стрелецкая, днес имаше и Шишкин, и Фаберже, и Айвазовски. Вярно, те са дребна работа. Но пак ще му капне нещичко. Дългучът си направи сметка колко е изкарал днес и сам не си повярва.

В залата освен великата художничка и дрипавия господин са все свои хора. И все едно прииждат още. Победата винаги има много роднини. Шампанското се носи на кашони, на кашони, на кашони.

Между пийването и поздравленията се извършват формалностите. Господинът с оръфаните ръкави дава на директора чек за двайсет и пет милиона франка. Подпис: Червеза.

Настана леко объркване: нима сеньор Червеза предварително е знаел, че цената ще с точно тази?

На неочаквания въпрос след кратък размисъл е намерен отговор: не, разбира се, сеньор Червеза не е можел да знае каква ще е цената. Двайсет и петте милиона франка са максимумът, над който сеньор Червеза не би се качил. А ако цената се окажела по-ниска, просто щял да изпрати друг чек.

Така ли? Звучи убедително.

Чека получават представители на „Лионски кредит“, свързват се с „Барклай“. „Барклай“ потвърждава, че в личната сметка на сеньор Червеза има такава сума. Между двете банки се извършва размяна на книжа. Сумата се прехвърля от сметката на сеньор Червеза в сметката на собственика на търга. Сега от тази сума дирекцията ще си задържи десятъка. От същата сума ще бъде платен данъкът на държавата. Останалото е за създателката на шедьовъра. Счетоводителят пресмята процентите и издава чек за 17 225 741 франка и 55 сантима.

8

Във виненочервената тъмнина сякаш включиха филм. Няма сцена. Всички гледат в една точка, всички мълчат. Внезапно всичко се размърда, разшава се, заговори. За да потиснат обзелата ги страст, жените запалиха цигари и задърпаха дълбоко дима, извръщайки се от партньорите си и прикривайки блясъка на разблудните си очи с гъстите мигли.

Биячът Хайнц замахна с все сила и заби червената брадва в пода, разсичайки скъпия килим.

Фрау Бертина единствена в целия салон не можеше да разбере какво става. Когато биячът Хайнц откачи брадвата от противопожарното табло, я достраша. Ужасът се подсилваше от общото мълчание. Никой не попречи на Хайнц, никой не му възрази, никой не се развика. Биячът прекоси целия салон в пълна тишина, вдигна брадвата и я стовари върху пода.

Фрау Бертина разбра, че в общото мълчание може да спаси себе си и останалите само с вик. Трябва да събуди вцепенените.

И писна диво като котка под трамвайно колело.

9

Настя поема чека, усмихва се и прошепва на ухото на дългуча:

— Върни ми офицерския „Св. Георги“.

— Защо?

— Дадох ти го като залог: ако не продадеш картината ми на добра цена, ще си го вземеш. Но я продаде на добра цена. На много добра цена. Върни ми го.

— Не съм чувал за никакъв „Св. Георги“. Не съм го вземал…

Докато той говори, Настя Жар-птицата спокойно гледа под краката си. Но ето че той млъква за миг и тогава тя повдига сините си очи. Без да мига, го гледа внимателно между веждите, сякаш се старае да разгледа някакво невидимо петънце. А той от този поглед се олюля надясно. Ясно е, че просто трябва да си отмести погледа… Не можа да го стори. Дългите му крака се превърнаха в кокили с разхлабени шарнири. Подвиват се. Той съзнава това, но не може да си помогне. С онова кътче от съзнанието си, което още не е замъглено, той неизвестно защо си представя дървеното чукче на търга в дясната й ръка. Старае се да прецени къде ще го ковне тя с чукчето: по челото? По зъбите? А може би… Закрива с едната ръка зъбите си, с другата — мъжките си атрибути. Пред себе си не вижда нищо освен сините очи, в тях — безбрежен, бездънен океан от злоба и омраза.

После той се прескундя през масата, чува, но не разбира вика на директора: „Пак се напи това длъгнесто прасе! Още утре ще го уволня!“

10

Фрау Бертина запищя като премазана котка.

И дамите се разпищяха. Господата се развикаха, скочиха от местата си, посегнаха към револверите.

Тук му е мястото да кажем, че тогава автоматичните пистолети тъкмо излизаха на мода, та затова — револвери. Това първо. А, второ, на такова място е неприлично да се ходи без оръжие.

Изведнъж всички извадиха револверите си. Не е шега това! Седят си хората, играят си на карти, никого не закачат, а биячът Хайнц размахва зад гърба ти брадва. Как да не се разпищиш?! Добре, че фрау Бертина обърнала внимание, иначе…

11

Пак утрин. Гадна парижка утрин. Сиви къщи. Сиви улици, сиво небе. Сив дъжд. Вятърът също е сив. Вятърът разнася острите капчици на талази и шиба с тях лицата като със стоманени стружки.

Настя отива да си получи парите.

Сама.

Ако тя притежаваше способностите на Месер, нямаше има никакви проблеми. Но е само ученичка на магьосника. Не опитна ученичка. Начинаеща.

В Париж й е по-лесно, отколкото на Месер му е било Москва. И в същото време по-трудно. Месер е имал в ръцете си ученическа тетрадка вместо паспорт, чек и всички останал документи. Една тетрадка му е била достатъчна. А Настя има истински чек. Той е правилно оформен, заверен със съответни те печати и подписи. Тя нарисува картина, сеньор Червеза купи картината на търга… И все пак… „Барклай“ може да поиска лично потвърждение от сеньор Червеза: наистина ли вие сте купили картината?

Месер в Москва не е рискувал нищо: ако не бяха му дали парите, с това щеше да приключи цялата история. А тук… Тук лесно няма да се измъкнеш. Отвличане на човек, заплахи, изтезания, изнудване… За такива неща във Франция продължават да режат глави както по времето на всевъзможните Луиовци. И все пак отсечените глави прогризват кошовете. Въображението на Настя е развито. Представи си лъскавото острие на гилотината. Интересно, ще заквичи ли тя, когато я помъкнат към ешафода? Мнозина квичат. Добре е у нас, в цивилизована Русия: бум в тила! И падай в трапа. А тук с това френско варварство… Сигурно тя ще моли палача: „Мосю палач, моля ви, не дърпайте въжето! Не го дърпайте! Оставете ме да поживея още мъничко! Само една минутка!“

Но сега-засега главата й още не гризе коша. И още никой не я мъкне към ешафода при тази варварска машина за убиване. Или пък да не ходи в банката? Ако я чака арест, по-подходящо място за това от банката не може да се измисли. Или да иде? Тя няма пари за такси. Няма пари за автобус. Върви през сивия град и сивия дъжд. Върви, а на всяка вестникарска будка се виждат нейни портрети. На всяка витрина — снимки на картината й. И хлапета с наръчи вестници тичат по улиците, викат колкото им глас държи заглавията от първите страници:

— „Позор за Франция!“ Купете си „Позор за Франция!“

— „Как можахме да паднем толкова ниско?“, „Как можахме да паднем?“

— „Въпрос без отговор!“

— „За този позор ще отговаря цялата нация!“ Купете си! Купете си!

— „Троен позор!“ Побързайте да си вземете „Троен позор!“

12

Биячът Хайнц стои, върти брадвата в ръцете си и нищо не разбира. Току-що си седеше до входа. Кой му напъха тая брадва в ръцете? Защо се е озовал в този край на салона? Защо разсече килима?

Вдига очи към господа гостите — в очите му се чете извинение за безпокойството.

Но не му остана време да изрече гласно извиненията си… Главният надзорник на виенските затвори вдигна „Уебли-Фосбъри“ четирийсет и пети калибър и натисна спусъка, без да се цели:

— Тази свиня пак се е нашмъркала с някаква гадост!

13

— Странно ми изглежда, княже, че тя познаваше всички ни още преди да успеем да й се представим. Знаеше малкото и бащиното име на всеки от нас, знаеше кой в кой полк е служил и кой с какви ордени е награден… Интересно, откъде ли са тези знания?

— Смайващо е друго: тя прояви такива знания, но никой от нас дори не се учуди. Дали не ни е омагьосала по някакъв начин?

— В цялата тази история има доста неясни и подозрителни неща. Неизвестно защо всички й се подчинявахме. Подчинявахме й се безпрекословно. Тя даваше указания, не се съветваше с нас. Ние се съгласявахме с указанията й, неизвестно защо й се подчинявахме, изпълнявахме заповедите й.

— Всичко това е така, но нека признаем, господа офицери, и другото: планът е безупречен. Тя бе предвидила всичко до най-дребните подробности. Всичко, което ни заповядваше да извършим, съдържа смисъл и неотразима логика.

— И все пак в крайния етап всичко ще се провали. Кажете ми, уважаеми господа, коя банка доброволно ще даде четири куфара с пари на някакво бедно облечено девойче, на девойче което…

— Тя ще предяви чека и веднага ще я арестуват. Ще я принудят да се разприказва. Тя ще издаде всички ни, работата на полицията се опростява от това, че тя помни имената и отличителните белези на всички ни… После, господа, на всички нас ще ни откълцат главите с тази отвратителна варварска машина.

— Трябва да се махаме от Париж. От Франция.

— Кой се кани да бяга? Вие ли, Андрей Владимирович? Ви ли, Юрий Сергеевич? И вие ли, графе? А аз, господа оставам. Вярвам в нейния късмет. Обърнахте ли внимание каква техника на разпит владее тя. Замислете се. Това е същинска вдъхновена поетеса на разпитите с измъчване. Всички сме изкарали Гражданската война. Видели сме много кръв, много зверства, с нищо не могат да ни смаят. Но лично тя ме смая с техниката си. Тя е направо майсторка на разпита, майсторка с недостижимо съвършенство. Тя явно вече се е занимавала с това и никой не й е отрязал главата…

— Щом се е занимавала с това доскоро, защо няма пари? И къде се е обучавала на такова невиждано майсторство в разпитването?

— За отвличане на човек във Франция гарантирано режат глави. Не знам, господа, ще се разминем ли с гилотината, но ордените си сто на сто вече няма да ги видим.

14

Каза Руди Месер, че го няма тук, и лекичко се отмести настрана.

Всички се размърдаха, заговориха. До Руди червената пожарникарска брадва разсече китайския килим, заби се дълбоко в пода, фрау Бертина се разпищя, след нея — всички дами. Скочиха господата, наизвадиха револверите си…

Изтрещя изстрел. Точно между очите на бияча Хайнц се появи черна точка с кръгла форма и гладки ръбове. Все едно че някой старателно я бе пробил с бормашина.

15

Тя влезе внезапно, отваряйки вратата с блъскане.

Влезе и сякаш в подземието заедно с нея влезе опасността. Погледна мълком всекиго в очите, усмихна се с крайчетата на устните си:

— Ето ви вашите кръстове, господа офицери. И ми помогнете да внеса куфарите.

16

Руди бе налегнат от умора. Седна в един ъгъл с клюмнала глава. Пълно изнемощяване. Такова, че ако си отвореше устата, езикът му щеше да увисне. Тогава Руди не знаеше магьосническите тайни. Едва започваше. Магическата сила в него беше още малко, не знаеше как да я натрупва, как да я изразходва, как да я възстановява.

Предупреждавам начинаещите магьосници: работата с голяма аудитория изисква пределно напрягане на волята и абсолютна концентрация.

Работата с голяма аудитория опустошава.

17

Макар спи, а мозъкът му работи. Присънва му се машина за изтребване на врагове. Машина на бъдещето. Машина за изтребване на врагове в масови мащаби. Ясно е, че с всяка изминала година враговете ни ще стават все повече и повече. Ще трябва да ги изтребваме усилено. Стрелбата е загубена работа. Толкова кръв, толкова вопли. И освен туй се хабят боеприпаси. Има по-добър начин. През 1921 година болшевиките използват газови камери. Душегубки. Не е практично. Хората в душегубките крещят и думкат по стените. Иска се нещо друго. Враговете трябва да се изтребват бързо, евтино, без викове, чисто, без кръв. Макар отдавна си мисли за това и ето че насън идеята се въплъщава в чудесен замисъл. Вкарваш осъдените врагове в асансьор. В голям асансьор, в който се побират едновременно, ако щеш, сто глави. Кабината на асансьора е мрежеста. А копчето му е червено. Макар заключва враговете в клетката и натиска копчето. Клетката полита, едва ли не рухва в подземния етаж. А там има басейн. Клетката потъва под водата. Бързо потъва. Забива се, изхвърляйки нагоре тонове вода. Враговете трябва да се държат под водата само пет минути. И да се издигне асансьорът нагоре. Нито кръв, нито вопли. Те веднага ще се издавят под водата… Асансьорната кабина може да се направи и с подвижен под. Тогава ще може труповете да се товарят направо във вагон. Натискаш друго копче и — х-о-оп — всички се изсипват.

Всяко подобно изделие трябва да си има име. Шифър. И на Макар му се присънва, че наименованието е: Пролетарска гилотина. ПГ.

А какво ли значи СА?

18

На Руди му е интересно: фрау Бертина всеки следобед се появява в училището да стряска учителите, готвачите и камериерките, портиерите и останалия персонал и, то се знае — момчетата.

Фрау Бертина се появява бодра, отспала, със семпла черна рокля без деколте, без никакви бижута, около врата й — бяла права якичка, колосана до пращене, бяла до блясък. Същинска монахиня. Сестра Берта. Педантизъм и оправдана строгост. Татковците министри й целуват връхчетата на пръстите.

Знае Руди, нощем същите министри целуват не само връхчетата на пръстите… И не само на нея.

Руди води някакъв странен живот. В училището той и преди това не учеше. Това, което му е интересно, си го знае, а това, което не му е интересно, все едно не ще го накарат да го научи, няма да му го набият в главата. Интересуват го тайните на политиката, човешките тайни, невидимата страна…

19

— Анастасия Андреевна…

Тя сдържа усмивката си: отдавна никой не я бе наричал така. А сега ненадейно я заговорва на малко и бащино име свирепият сибирски атаман княз Сагалаев и с това обръщение все едно че дава заповед: отсега нататък ще наричаме нашата спътничка само така.

— Анастасия Андреевна, а струва ли си да връщаме парите на банка „Балеарика“? Вие нарисувахте картината, сеньор Червеза я купи, какво общо има с това „Балеарика“?

— Това трябва да се обмисли. Оставете два куфара настрана.

— Както кажете. А останалите два куфара, Анастасия Андреевна, решихме да разделим така: знанията са ваши, насочването към целта е ваше, планът е ваш, ръководството е ваше, за вас — един куфар; ние сме единайсет души, и за нас един куфар.

— Не съм съгласна. Ние сме дванайсет души. Всички си рискувахме главите. На всички поравно.