Виктор Суворов
Изборът (15)

1

Хората не достигат. Хората никога не са достигали. Не достигат инженери за строежите на нови барутни заводи. Не достигат квалифицирани работници за производството на пикиращи бомбардировачи. Не достигат конструктори на артилерийски системи. Не достигат следователи в НКВД: и те се оказаха врагове, та затова се наложи да бъдат изпозастреляни. С хиляди. Трябват нови. Откъде да ги вземеш? И в разузнаването не достигат хора. Винаги не достигат. Не достигат просто защото винаги ни се иска да знаем повече от онова, което знаем.

— Слушай бойна задача, Жар-птицо. Сега ще те откарам в кремълската шивачница. Там имат френски модни журнали. Ще избереш което ти хареса и веднага ще ти ушият костюм. Пробата ще е след един час. Втората — след два. Между пробите ще ти направят фризура. Там са изпраскани. Обувки, чанта от крокодилска кожа, ръкавици, гривни, халки, пръстени и обеци ще получиш в склада. Там тези неща са в изобилие. Според мен на сините ти очи най-добре ще паснат сапфири. До довечера трябва да се преобразиш в Пепеляшка, с кристални пантофки. Ще дойдеш с мен. В германското посолство се е появила нова дипломатическа лелка. Работи във вербуването. Толкова е нахална, че се опитва да ми залага въдици. Няма да й откажем това удоволствие. Тя е прекалено самоуверена. Разполагаме с достатъчно материал за нея. Ще използваме едновременно много видове оръжие, включително и най-страшното — ревността. Ще дойдеш с мен в театъра. Момчетата ми извъртяха такъв финт с билетите, че тя ще е в съседната ложа. Ти, Настя, ще играеш ролята на моя любовница. Но ще я играеш много предпазливо. Трябва да създадеш у германката впечатлението, че официално двамата с теб сме просто колеги или добри познати, но че зад това май се крие нещо по-сериозно. Всичко ли разбра?

— Всичко.

— Ще се справиш ли?

— Ще се справя.

2

— Другарю Сталин, за последния експеримент с оръжейната система СА са нужни експерти от най-висока класа. Кои и под какъв предлог да съберем?

— Да се събират ще им заповядам аз. На съвещание.

— Къде?

— Правителствената вила край езерото Селигер.

— Кой ще присъства?

— Берия, Аказис…

— Аказис, другарю Сталин…

— А, да. Аказис по неизвестни причини скочи през прозореца… Тогава — Завенягин, Серебрянски… Трябва ни и още един.

3

Фигаро тук, Фигаро там. Ту тук, ту там. В салона е тъмно. На сцената е светло. По сцената препуска Фигаро.

Настя не вижда Фигаро, не го чува. Не й е до Фигаро. Сърчицето й тупти, сякаш я гони глутница ловджийски кучета. Сега съседите ще започнат да се обръщат и да шъткат: по-тихо, девойко, пречите ни да слушаме! Настя се опитва да диша както са я учили: да си поеме дълбоко дъх, да го задържи колкото може по-дълго, а после да издиша дълбоко и да забави вдишването… Не помага. Виновен е Дракона. Той е до нея. Саша Холованов. Дракончето. Сашенка. Те ще седят мълком часове наред. Докато Фигаро не престане да препуска. Ще седят един до друг. Ще се правят, че им е ужасно интересно да се любуват на препускащия Фигаро. Ще ръкопляскат. Заедно с всички. Но седят един до друг не заради Фигаро. Жар-птицата и Дракона днес са на работа. Агентурна операция. Те са добри познати. Дошли са на театър. И рамото й е на такова разстояние от неговото, на каквото трябва да се намират раменете на добри познати. Само с един милиметър по-близо, отколкото с редно. Тя не го поглежда. Тя гледа към сцената. Той също. И ръцете им отстрани не се виждат. Затова нейната ръчичка по погрешка докосна ръката му. Неволно. И стисна Драконовата ръка. И неговата ръка стегна дланта й мощно и нежно и също я пусна.

И тогава Настя не се сдържа, бавно изви глава вдясно и назад, прецени със скучаещ поглед смълчаната компания в съседната ложа. Германци. Хитлеристи. Униформата им е черна. Кантовете и реверите — бели. Някой е взел великолепно сукно и е обтегнал това сукно по стройните им фигури. На левите им ръкави има червени ленти с черни свастики. Униформата привлича, зашеметява и плаши. Настя знае, че това е униформата на германското министерство на външните работи, само че твърде много прилича на СС-овската. И разбира: едното не пречи на другото, под дипломатическата униформа може да се крие всякаква друга. Като у нас. И ние не изпращаме кого да е във вражеските столици под дипломатическо прикритие. Те — също. В групата на германците има беловласи дипломати с генералска стойка. В групата на германците има млади момчета със спортна външност, жребци за разплод. Чистокръвни. Сред тях — невероятно красива жена. Също с черна униформа, с бели кантове и ревери, с черно кепе с малък сребърен череп и кръстосани кости, със златна партийна значка на вратовръзката. Настя лекичко си прехапа устната, когато плъзна по прекрасната германка надменен поглед, и повече не й отдели нито миг от вниманието си.

4

— Враг на народа Трилисер!

— Аз.

— Ако ви поставят бойна задача да ликвидирате Троцки, ще се справите ли?

5

Дългият черен „Линкълн“ откарва Холованов и Настя.

Дракона е грейнал от радост:

— Не мислех, че си била такава актриса, Настенка. Истинска. Прекрасно си изигра ролята! Едни момчета ни охраняваха. Те са във възторг. Казват, че трябвало да играеш в най-добрите московски театри, да получаваш Сталински награди. Жалко, че минаваш в дълбока нелегалност, и бездруго те изкарахме на показ, повече не бива. Иначе… Да му се не види, като нищо бих те взел да ми бъдеш дясната ръка…

6

— Да! — вдъхновено изпъшка врагът.

— В такъв случай, гражданино Трилисер, обвиненията не са свалени от вас, делото ви е временно прекратено. Другарят Сталин ви предоставя последна възможност с живота си да послужите на великото дело до пълното изтребване на враговете на народа в световен мащаб, където и да се крият тези врагове. Дава ви се званието комисар от Държавна сигурност втори ранг. Четири ромба. Според армейските представи — командарм втори ранг. Ето ви гимнастьорката с новите отличителни знаци. А брича, ботушите, фуражката и всичко останало ще получите по-късно. Сега най-важното е да възстановите теглото и здравето си. Всяка храна в нормални количества в момента за вас е смъртоносна. Освен бульона.

Огромният чичко плесна с ръце, вратата на килията се отвори широко, през нея нахлу водопад от светлина и в лъчите на изгряващото слънце се очерта силуетът на дебел готвач. Изпреварвайки светлината, в килията нахлу и я препълни наситеният всепобеждаващ аромат…

7

Може ли един магьосник, та дори и най-добрият, само за няколко месеца да обучи на всички магьоснически премъдрости своя ученичка, пък била тя и най-талантливата? На този въпрос ми се налага да дам отрицателен отговор. Категорично заявявам: за толкова късо време не можеш да обучиш някого на всичко.

Но въпреки това…

Но въпреки това магьосникът научи на едно-друго своята уважавана от него, но не и обичана ученичка.

Как я е учил и на какво именно, не знам. Не ми е писано да знам и една стотна от магьосническите тайни. А ако ги знаех, тогава — о-хо-хо! Тогава щях да стана магьосник и да будалкам народните маси в световен мащаб.

Бързо приключи подготовката. Времето не търпи. Трябва да се започва втората световна война. Затова се получи заповед от най-високо място: испанската инфанта спешно да пристигне за абсолвентски маскен бал.

За наследничката на испанския престол изпратиха специален транспорт: ремонтен влак на „Главспецремонтстрой–12“.

8

Няма по-прекрасно езеро от Селигер. Болшевиките най-добре са разбрали това. Затуй са обявили бреговете му за резерват. И са построили в резервата вили за висшия ръководен състав.

— Почивайте си, събирайте сили — усмихна се началникът на спецгрупата Ширманов.

Знае комисарят от Държавна сигурност втори ранг другарят Трилисер как се усмихват палачите преди разстрел. И долови в усмивката на учтивия Холованов аргатин озъбването на смъртта.

9

Този влак прилича на ремонтен само отвън. А вътре във вагона, представляващ нещо средно между пътнически и багажен, всичко е направено така, че на пътника да му бъде удобно и уютно. Навън ръми унил дъжд. А вътре е чисто, топло и тихо. Само колелата тракат.

Някога, много отдавна, сякаш в друг живот, Настя Стрелецкая бе пътувала с този влак. Тук всичко й е познато, всичко е привично. И кондукторът й е познат.

— Здравейте, Сан Саннч.

— Здравей, Жар-птицо.

— Накъде пътуваме?

— За град Куйбишев. За 913-и километър. За Москва–600.

10

Трилисер е сам в правителствената вила. Позагладил е косъма. Дали са му личен лекар. Личен готвач. Още някакви лични. Във вилата са създадени всички условия за почивка и плодотворна работа. Другарят Трилисер работи. Затова готвачът, лекарят и останалите прислужници се появяват само в точно определени часове и минути, след което строгата охрана бързо ги изгонва. Така трябва да бъде: другарят Трилисер по заповед на другаря Сталин разработва план за изтребването на най-главния от всички врагове на човечеството — на изверга Троцки.

Трилисер знае: стане ли работата, другарят Сталин незабавно ще закачи на гърдите на отличилия се Трилисер орден „Ленин“ и ще го възнесе в надоблачните висини на властта.

През дългите вечери Трилисер броди по безлюдната заградена отсечка от брега. Хубаво е тук. Пълно спокойствие. Не ти досаждат с телефонни обаждания.

Само една мисъл тормози Трилисер: да не би да му откраднат идеята. Идеята е проста и прекрасна: да се изпрати при Троцки наш човек, който ще се престори на троцкист, ще даде нашият човек на Троцки да прочете статия за това колко умна глава е Троцки, Троцки ще се наведе над статията, ще се ухили със сатанинската си усмивка, ще започне да си подръпва брадичката „а ла дявол“, а в това време нашият човек ще го халоса с брадва по черепа!

Всичко ще изглежда прекрасно: самите троцкисти са убили Троцки. Кучетата са се сдавили помежду си! И смъртта на Троцки ще бъде не мигновена, а бавна, мъчителна…

Но кавказката Вакса измислила обсъждане на плана: ще изпраща Берия, още някои хора. Ще чуе Берия плана, а после ще заяви, че той го е измислил…

Нима Сталин Ваксата е толкова долно човече, че ще допусне някой друг да изпълни идеята на Трилисер?

11

Тя обичаше да спи във влак. Във влак сънят е по-сладък. Защото ритъмът успокоява сърцето. Тъкмо този ритъм я приспа.

И щом прокопа дупка под оградата, бялата пухкава добре гледана кучка с небесносини очи се промуши през нея и изтръска пръстта от себе си. Полярна лайка. Тя влезе в чуждия двор като стопанка. И малката Настенка се вцепени от жалост и страх. Сивият държан на синджир Робеспиер разкъсваше всеки, който се появеше там, докъдето той можеше да стигне. Робеспиер разкъса един съседски котарак и преди време появилото се отнякъде лисиче. Робеспиер признаваше само стопанина си. Всеки друг човек или животно трябваше да даде на Робеспиер живота си, ако посмееше да го доближи. Всички знаеха това, затуй го отбягваха. После кървавия Робеспиер го убиха. Един горещ летен ден, на 10 юни 1937 година, хората на другаря Сталин застреляха зъбатия. Без стрелба беше невъзможно да арестуват комкор Стрелецки. Но преди този ден се простираше целият й живот — удивителен, весел и радостен, и в този живот имаше една бяла пухкава кучка, която смело отиде право при Робеспиер, без да се плаши от гадните му зъби. Малката Настенка беше сама във вилата. Тя и вързаното със синджир сиво куче. И освен тях — бялата неканена нахалка. Настенка се вцепени от ужас: сега Робеспиер ще разкъса неканената гостенка на парченца. Козината й ще се разхвърчи навсякъде. Това е толкова страшно. И толкова интересно. Но Робеспиер кой знае защо не заръфа нахалната гостенка. Той се напрегна, застана като вкопан, изпъна се и само връхчето на опашката му се мяташе трескаво.

Бялата кучка безстрашно подуши отвсякъде кротналия се звяр и неочаквано го ухапа яростно и злобно…

12

— Наближаваме.

— Да, благодаря, Сей Сеич. Вече съм будна. Във вечерния здрач стоманената линия се раздвои. И още веднъж. Разменна гара 913-и километър. По ескарпа с бели камъчета: „СЛАВА НА СТАЛИН!“ От другата страна: „ДА ЛИКВИДИРАМЕ КУЛАЧЕСТВОТО КАТО КЛАСА!“ Отпред се вижда грамадата на моста над Волга. Но „Главспецремонтстрой–12“ не пое към моста. Засили се настрана, по ръждивия коловоз — към Жигули, към стръмнините, към скалите. Отдясно канари. Отляво канари. Гората е девствена. Непокътната. Тук вятърът поотслабна. Засили се мракът. А дъждът плющи.

Отминаха ждрело от червен гранит с брезички и елички по корнизите. Ето и една дъбова горичка. Лешников храсталак се стеле под нея. Струва ти се, че отпред има малък тунел, а след тунела релсите свършват. Ремонтният влак се шмугна в тунела, но не излезе от другата му страна. В наглед късия тунел има разклонение, встрани и навътре. „Метрострой“ се бе постарал, бе пробил в скалите тунели като в Москва. Само че по-яки. В подземието локомотивът се засили. На повърхността му е забранено да демонстрира ходовите си качества на сульо и пульо, а тук в тунелите може да пердаши с каквато си иска скорост. И той си пердаши. А насреща му излита обляна от светлина спирка. Същинска спирка „Маяковски“ на московското метро. Само че се казва другояче: „МОСКВА–600“. Другарят Сталин обича спирка „Маяковски“. Заради височината и ширината й, заради простора й, заради лекотата на конструкциите, заради размаха и изяществото. Сума награди събра спирка „Маяковски“ на международните изложби. Затова не е чудно, че в Жигули, резервната столица на СССР, е повторен същият архитектурен облик.

„Главспецремонтстрой–12“ плавно се спря пред сивия гранитен перон. Настя слезе, озърна се. Да. Централната зала тук е по-широка. И по-висока. И мозайката по таваните е друга. Не е лоша. Ако преброиш хората по перона, явно са над сто. Но пространството ги поглъща. Небивалата ширина на подземния дворец, височината на облените със светлина тавани — всичко това превръща хората в малки джудженца. Затова се получава впечатление за безлюдност. „Главспецремонтстрой–12“ стовари единствената си пътничка и се изгуби в подскалната неизвестност. А на неговото място се спря товарен влак със сандъци. На Настя й изкозирува един симпатичен лейтенант, представи й се:

— Лейтенант Шадрин. Здравейте. Вие ли сте спецкуриерката на ЦК Жар-птица?

— Здравейте. Аз съм Жар-птица.

— Може ли да си дадете удостоверението?

Настя му подава копринената кърпичка с печата на Централния комитет и неизтриваемия подпис на другаря Сталин.

— Имате достъп навсякъде, Жар-птицо. Аз ще ви съпроводя.

Лейтенантът пое шинела й и войнишката й торба: следвайте ме.

Безшумен ескалатор ги изкачи в сива полирана гранитна зала. В стените се виждат широки тъмни отвори. Уж за хубост. Настя разбира, че това са амбразури, откъдето откъм скалните дълбини сега я гледат с любопитните си хищни зурлички автоматични авиационни оръдия ШВАК. И жадните очи на мерачите. Настя се усмихна на амбразурите: изпращам ви пламенни поздрави!

От подземната зала бездънният кладенец на асансьора отива нагоре, към работните бункери. Ако асансьорът е вдигнат, от тази гранитна клопка човек изобщо не може да се изкачи там, горе. Асансьорът звънна. Вратите се раздалечиха, пуснаха Настя и лейтенанта вътре и безшумно се затвориха зад гърбовете им. Асансьорът е най-обикновен, за трийсетина души. Само че липсват обичайните бутони. Вратите се затвориха и асансьорът полетя нагоре. Скоростта е голяма. Усещането е неприятно съвсем като в небостъргач, когато асансьорът те понася нависоко и бързо. Спряха се. Вратите се отвориха и те пак се озоваха в широка безлюдна зала с една-единствена бронирана врата и десетина амбразури от всички страни. Само че гранитът тук е червен. Тук провериха документите не само на Настя, а и на съпровождащия я лейтенант. Провериха ги бързо, без заяжданици и ги пуснаха да стигнат през бронираната врата до паяжината от подземни галерии, коридори и пасажи. Прекосиха сводеста мраморна зала, свиха надясно, после наляво. Озоваха се в много широк коридор, постлан със зелен и бял камък. По стените мозайки: мъдри пълководци са се навели над карти; мъжествени командири оглеждат бойното поле с бинокли; гладните пролетарии на света с червени знамена събарят омразните капиталисти, отварят вратите на тъмниците; войници от Червената армия — ту в параден строй, ту на бойното поле в безмилостен ръкопашен бой.

— Тръгнете по коридор 66-К. Довиждане. На мен ми е забранено да влизам там.

13

Зад бронираната врата Настя Жар-птицата бе посрещната от Ширманов, командира на спецгрупата, помощника на Холованов.

Тук, зад бронираната врата, пак се заредиха безкрайни коридори. Настя вече бе забелязала: всеки коридор си има свое неповторимо съчетание на цветове. Тук подът също е на огромни шахматни квадрати. Но цветът на гранита е червен и бял. Всеки коридор прилича на улица, от която наляво и надясно тръгват чисти спретнати преки. Свиха в една от тях. От двете страни — кожени врати. Край една някакво войниче прави нещо, завинтва с отвертка бронзова табелка. На табелката — нито звание, нито име, само агентурният псевдоним: „Другарката Жар-птица“. Войничето отскочи настрана. Изкозирува. Край него минава човек без никакви отличителни знаци. Но войничето знае, че под тези скромни гимнастьорки се крият големи началства.

Кабинетът е чист и светъл. Едва след някое време Настя схвана какво й липсва. Липсваха й прозорците. Стените от пода до тавана са облицовани с тъмен корк. Покрай едната стена — книжни лавици с любимите й книги. Някой е изучил нейния вкус. На другата стена — карта на света, карта на Европа, карта на Испания и отделно — огромна карта на Средиземноморския басейн. Паркетът е дъбов. Широк дебел килим. Шарките са едри, ярки. Стилът е явно афгански. Бюрото е широко. Няколко телефона, сред тях „кремълски“ и „петолъчка“. Огромната старинна огнеупорна каса е заключена. Касата е явно от Путиловия завод. Явно предреволюционна изработка.

— Къде е ключът?

— Дракона каза, че можете да отваряте тази каса без ключ.

Настя кимна на Ширманов, да си върви. Огледа се. На тясната стена на кабинета има три леки врати. Зад едната — малка стаичка, гардеробче, обикновен креват, наистина, с одеяло от камилска вълна. Зад другата врата — тоалетна и душ. В третата стаичка има нещо като кухня и рафтове до тавана с едногодишен запас от бутилки, буркани, стандартни армейски продоволствени пакети в сребристо фолио.

Настя остана сама, хвърли дрехите си, влезе под душа. Тя обичаше да се изтезава със смъртоносен студ и след това с непоносимо горещ поток, и пак със студен, и пак с горещ. Обичаше максималния напор. Обичаше изтривалките да приличат на стоманени четки. Жалко, че няма баня с парилка и чисто езеро, сковано от лед, в който е пробито широко място за къпане.

Дълго се бърса с хавлиената кърпа, а после просто седна на коженото командирско кресло с висока облегалка и се загледа в картата на Испания.

Бюрото е дъбово, постлано със зелено сукно. Зеленият цвят е добър за очите — успокоява. Кабинетът е семпъл, нищо излишно. С кабинета си тепърва ще свиква. Ще й се час по-скоро да се запознае с незнайния град. С подземния. С подскалния. Табелките на вратите са страхотни. На съседната можа да зърне: „Другарят Звяр“. А могат да се срещнат и по-романтични псевдоними. Как да не се поразходиш из град, на който е предназначена такава съдба? На някого от вас случвало ли му се е да се шляе по тихите улички на бъдещата Столица на света?

14

По коридорите — ей тъй. Без цел. Броди, усмихва си се. Върви Настя по кънтящите празни пространства. Тихо е. Там се мерне човек, а там изтрополят крачки. В едни коридори глъчка, суетня, шетат униформени и цивилни. Но свиеш ли зад ъгъла, пак — шумоляща тишина. В случай на нужда тук могат да бъдат настанени сума хора. И запаси за много години са натрупани, и всяка стая също е заредена. Кабинети, кабинети. Нямат брой кабинетите. Вратите от двете страни на коридорите са като люспи по рибешки гръб. Повечето са заключени и запечатани. По червения восък се вижда прах. Построили са ги, запечатали са ги, ако се наложи — ще ги отворят. Стои си кабинетът заключен в безкрайната редица от подобни нему. Само от време на време ту тук, ту там ще срещнеш оживен коридор, където вратите тракат често като войнишки подметки при маршировка. И пак — царство на пустош и тишина.

Сума интересни неща откри Настя. Откри спортен център с басейн, после — още един, само че басейнът беше празен. Вода в него още не беше наливана. Намери ресторант и още един. А после трапезария, безжизнена: в полумрака — необгледни редици от войнишки маси. И магазини се срещат тук-там, и пак сводове, и пак пасажи, и врати от двете страни на коридорите. После се заредиха коридори без гранит и мрамор. Просто сив бетон. Все едно че от центъра на града си се залутал в индустриалните покрайнини. Тръби и разноцветни кабели. Тук пък изобщо никой не се мярка. Коридорите се раздалечават в различни посоки. Тук-там мъждука по някоя крушка. Не че е страшно, но безлюдността потиска. Нейсе. Ще се връщаме. Добре би било на стените да висяха схеми: план на коридорите и зелена стрелкичка — намирате се тук. Но няма никакви схеми. Нарочно. А и не във всеки коридор можеш да свиеш. На едно място целият коридор е преграден с решетки като Волга с язовирна стена. На друго часови с уралски щик ти препречва пътя: влизането е забранено. Ако си покаже документа, ще я пуснат. Само че за какво й е? А онзи коридор води дявол знае накъде, към мрака, към студа, към плъшата влага. От тавана звънна капка. Никак не ти се ще да си завираш носа там. Настя се повъртя нагоре-надолу и се върна в познатите й места. Ето го червено-белия коридор, ето го и нейния кабинет. А жалко, че няма прозорци. Не би било зле. На вратата й се позвъни:

— По ваша поръчка от кремълското ателие е докаран маскараден костюм на шамаханската царица. Ще имате ли добрината да го изпробвате още веднъж?

15

Когато нещо не й е ясно, сън не я хваща.

Не може да разбере: защо трябва да се урежда абсолвентски маскен бал?

86-те спецгрупи са подготвили по един монарх за цялата земя. Всички групи са работили при строга секретност и нито една от тях не е била свързана с никоя друга. Бъдещите управници не се познаваха и не можеха да се познават. Но ето че на някоя глупава глава й хрумнала идиотската идея да събере на едно място най-добрите абсолвенти, онези, които са препоръчани и утвърдени за най-висшите длъжности, и да уреди маскарад. На всеки бе разрешено да си измисли какъвто си иска костюм, от какъвто си иска плат, кремълското ателие обслужваше всекиго поотделно. Защо е това?

Маскарадът е утре. Утре бъдещите монарси ще се видят за пръв път. А индивидуалният инструктаж с Настя бе проведен днес: на маскарада се разрешава да казваш агентурния си псевдоним, истинското си име и истинската си, дадена ти от Централния комитет, титла. Ама защо е нужно всичко това?

16

— Николай Кузнецов, агентурен псевдоним — Пух, кайзер на Германия. — Кайзерът се поизчерви и се поправи. — Бъдещ кайзер.

Издокараната като ориенталска шахиня Настя подаде на бъдещия кайзер ръка за целувка и се представи:

— Настя Стрелецкая. Жар-птица, испанска инфанта. Изглеждаше й неприлично да се именува бъдеща кралица. По-добре е да се представяш с титлата, която вече имаш — просто и скромно: инфанта.