Виктор Суворов
Изборът (24)

1

Пред кристалната врата на „Александър“ стои надменен варакосан портиер. Той презрително-учтиво разпери ръце и препречи пътя на неколцината дрипльовци: ало, тук не е за такива като вас.

Един едър мъжага, обрасъл с къдрава брада чак до очите, явно главатар на тайфата, излезе лекичко напред и, загледан някъде над портиера и малко встрани от него, бръкна с гигантска длан в бездънния си джоб, измъкна голяма нова банкнота, украсена със седефени орнаменти и сложни завъртулки, смачка я с пръстите на лявата така, че банкнотата изпращя, натика смачканото топче в горното джобче на портиерската ливрея, потупа за по-сигурно изпъчените портиерски гърди и, правейки път на едно крехко девойче, прекрачи като господар мечок през широко отворената пред него врата, без да обръща внимание на поклоните и благодарностите.

2

В тази „Демокрация“ Руди Месер ходи всяка нощ. Не повтаря грешката от първото си посещение. Веднага предупреждава всички, че отсъства. Предупреждава и всички, които дойдат по-късно: Руди го няма тук.

Пред него се разкриха бездънни дълбини. То е като в морето: крачка, още една крачка по плиткото, а след това хлътваш. В политиката е като в морските дълбини, само че по-страшно и по-дълбоко. Колко тайни се разкриха пред него! И още през първите дни се зарече: никога да не се забърква в политиката. Както и във властта. Прекалено страховити пропасти зейнаха пред него. Към властта се стремят безумците. Неразбиращите. Или най-разбиращите.

Ужасно интересно е да разбереш какво се върши там, зад кулисите, но опазил те Господ ти самият да се озовеш в тези въртопи.

3

Макар се обърна на другия хълбок. Прожекционната кабина се разтресе от хъркането му.

Сама се стопи мрежестата клетка на асансьора, която потъва в басейн с вода. Вместо това — отново момичето със сините очи, дето го убива Холованов. После в съня му — делничните въпроси: оръжейната система със странното наименование СА. Всичко може да бъде усъвършенствано. За нас прегради нийде няма. Прогресът е безкраен. Особено насън. Насън съзнанието ни се изскубва от клетката на ежедневните условности и си се разхожда на свобода. Гениалните изобретения се раждат именно насън. Може ли да бъде усъвършенствана СА? Може!

Работата е в куршума. Той е с керамична сърцевина. При сблъсък на бронебоен куршум или снаряд с броня протича мигновено и ужасяващо нагряване в допирната точка, бронята се размекна, но и самият снаряд с проникването си в бронята също се размеква, превръща се в нажежена каша. За да не става това, снарядът се прави трудностопим. Не помага. Тогава — керамична сърцевина! Бронята се загрява в момента на удара, става мека като масло, а твърдата керамична сърцевина я пробива като нож.

Тук именно откритието чакаше откривателя си. Макар насън чак простена. За пробиване на броня се искат трудностопими метали и керамика. Но нали ще пробиваме не броня, а кучешките глави на враговете. А техните глави не са бронирани! Вражеската глава все едно ще се пръсне, ако я цапардоса нещо с тегло 64 грама със скорост километър в секунда. Когато става дума за вражеска глава, бронепробиваемостта не е главното изискване. Тя изобщо не е нужна. Най-важното е други врагове да не намерят после куршума и да не се досетят какво е станало. Сега ни се налага да стреляме само ако зад обекта има голям водоем, та бронебойният куршум, след като раздроби главата, да продължи по-нататък и да потъне. А може да се направи така, че оръжието СА да се прилага не само по цели на фона на водоем. Затуй куршумът трябва да бъде не твърд, не трудностопим, а наопаки — течен! Еврика! Това е толкова просто. Нека има тънка метална обвивка, а вътре — метална сърцевина, но от метал, който лесно се топи. От изстрела, от триенето в стените на канала на цевта, от съпротивлението на въздуха по време на полета външната обвивка ще се нагрее, а вътрешността ще се превърне в течност. Такъв куршум ще фрасне врага по главата, ще я попилее на парченца и пръски, но и той самият в същия миг ще се разхвърчи на ситни капчици! Тогава можеш да стреляш във всякаква обстановка и никой никога не ще определи защо вражеската глава ненадейно се е пръснала.

4

Всяка нощ в „Демокрация“ се правят големи сделки, върти се политика, тук в червената мъгла се вземат решения, тук се продават фабрики, тук се определя курсът на валутите, отварят шлюзовете на инфлацията или я потискат. Тук се решава съдбата на хора и държави. Тук говорят за война. За малка победоносна война: трябва да се потули изчезването на някакви си милиони и не ще е зле по тази причина да се повоюва съвсем малко. Тук правят бюджета. Тук край масите за игра на карти се решава съдбата на империята и на Европа.

Освен това Руди Месер го привличат отношенията между хората. Кои са тези жени с вълнуващи тоалети? Откъде идват те вечерно време, как прекарват нощите в „Демокрация“, къде изчезват на разсъмване?

Руди влиза в която стая си поиска, вижда всичко и чува всичко. А призори се качва в каретата с дамата и отива там, накъдето я откарва съненият кочияш.

Така Руди Месер попадна и в женски манастир, и в императорския дворец, и в свърталище на убийци, и в централния комитет на партията на социалистите революционери.

В императорския дворец веднъж Руди Месер, след като бе отминал цялата охрана, се натъкна на куче. Това беше ротвайлерка. Но тази история ще ви я разкажа друг път…

За един месец Руди видя толкова убийства, колкото ние не виждаме за един месец в киното.

Смая го въпиещото несъответствие между истинските причини и подробности на убийствата и описанието им в печата. Разлика от земята до небето. Видимата страна. И невидимата.

Още тогава всичко му беше ясно: Австро-унгарската империя ще започне малка победоносна война. На империята война не й е нужна. Войната е нужна на хората в тайния бардак. Малката война ще се превърне в голяма и ще погуби Австро-Унгарската империя. И Руската. И Германската.

5

А насреща им от естрадата в дисонанс с веселия канкан, в дисонанс с целия оркестър и с волята на диригента първата цигулка, прекъсвайки веселата танцова мелодия, ненадейно заплака с дрезгавия глас на пиян руски офицер. И пригласяйки й, отначално без желание, разпокъсано, а после все по-задружно оркестърът подхвана „Очи чорние“. А диригентът, загрял, че идват руснаци, престана да гледа сащисано първата си цигулка, нагоди се към оркестъра и пое с плавен жест ръководството, докара първия куплет до ридаещия завършек, вдигна ръце към небето и ги стовари надолу съвсем като гръмовержец. Оркестърът знаеше, че „Очи чорние“ е само сигнал, само подсказване, само пренагласяне и преход към главната мелодия, която трябва да започнат всички едновременно и с пълна мощ. И подчинявайки се на мощния замах, оркестърът засвири „Боже, царя ни пази!“

И салонът скочи на крака.

6

Броди малкият Руди по прекрасния град. Вавилон. Гъмжило от хора, столица на Австрия и Унгария, град на германци, чехи, словаци, поляци, бошняци, хървати, евреи, руснаци, сърби и още мнозина. В този град Руди научи руските и унгарските привички, тук се сприятели с евреи и германци. Тук проговори на десетина езика. С езиците най-важното е ти да разбираш и теб да те разбират. Това е лесно. Най-важното е да гледаш човека в очите. С произношението не може да имаш проблеми. С чужденец трябва да говориш на неговия език така, като че ли го пародираш, то се знае, без да му разкриваш метода си. Когато разказваме вицове, се правим и на китайци, и на французи, и на грузинци, и на руснаци, и на украинци, и на поляци, на евреи и на какви ли не. И много добре излиза. Точно така трябва да се постъпва: в сериозен разговор да пародираш събеседника си на собствения му език, но да не се издаваш, че го пародираш. Много скоро той ще започне да те смята за свой.

Руди Месер беше артист, не подражаваше, а пародираше, вярно, пародираше без злоба и навсякъде минаваше за свой.

Той обичаше този велик град. Тук беше се родил и изкарал целия си все още кратък живот. И всичко в този град го смайваше. Всеки ден той забелязваше неща, които другите не виждаха. Насред града — чудовищна сграда. Парламентът, фасадите му обърнати в четири посоки. Всяка фасада представлява колонада, фронтон и скулптурна група най-отгоре: някакъв каменен чичко сочи пътя към утрешния светъл ден.

Хората минават покрай парламента, възхищават се. А Руди Месер гледа, гледа и се смая от откритието си: виждаме фрагментите, а не цялото, фрагментът, който всеки вижда, е: велик и мъдър човек сочи пътя към щастието. А като цяло… Това никои не го вижда: четирима мъдреци сочат пътища, водещи към четири посоки.

Тогава Руди влезе в парламента и се потресе. Там петстотин мъдреци сочеха пътя на великата империя в петстотин различни посоки. Тази империя не можеше да не се пръсне. В най-скоро време.

И още нещо: тук, под сводовете на парламента, познаваше мнозина, които си прекарваха нощите в плюшения рай…

7

Салонът скочи на крака не защото в този салон единодушно и трогателно обичаха царя, не защото всички желаеха някой да пази разстреляния преди двайсет години цар, а скочи на крака, защото хората много добре знаеха: щом са дошли руснаци, сега ще започнат да трошат огледалата. И физиономиите. Та за да не те цапардосат с бутилка по главата, по-добре стани, докато се изпълнява царският химн.

8

Тук във Виена край парламента малкият Руди срещна един кльощав художник. Поразиха го очите му. Те не можеха да бъдат наречени светлосини, по скоро бяха бели, пламтящи с бяла, гладна светлина. Поразяваше и вратът на художника, толкова тънък беше.

Малкият Руди отиде при художника и му даде ценен съвет:

— Пази си врата. Ще го строшиш, ако тръгнеш на изток.

Художникът не го разбра: ако непрекъснато вървя на запад и никога на изток, скоро ще нагазя в Атлантическия океан.

И Руди не знаеше защо даде такъв съвет на гладния. Позамисли се и се съгласи: ако човекът непрекъснато върви на запад и никога на изток, то…

Руди още тогава проумя глупостта си. Но не можа да се отърве от тази идея.

— А бе аз те предупредих, оттук нататък прави каквото искаш.

9

И тъй, куршумът трябва да бъде твърд, това е удобно и за складиране, и за превоз, но след изстрела, когато напусне канала на цевта, по време на полета трябва да се нажежи и втечни. Не целият — вътрешността течна, а тънката обвивка — твърда.

За запълване на куршума ще се използват два метала — галий и индий. Трябва да се подбере такъв състав на сплавта, който ще даде температура на топене между четирийсет и петдесет градуса по Целзий. Тъкмо това ще е търсената смес: зареждаме твърд куршум, а към целта полита течен. В обвивка.

За тънка обвивка най-подходящо е златото: тежък метал, мек, но траен. Златната обвивка може да бъде превърната едва ли не в ципа. Тогава при полета, разрязвайки въздуха, куршумът ще промени формата си като падаща капка.

Макар трябва да докладва всичко това на Холованов. Жалко, че изобретението е секретно. За него Нобелова награда няма да ти дадат.

Но Сталинска като нищо може да получиш…

10

А диригентът с надежда, че ще го похвалят, се извърна към руската тайфа: достатъчно силно, достатъчно яростно ли свирим? По-силно не бива — ще потрошим прозорците…

Но диригентът се сконфузи. Оркестърът — също. И мелодията отведнъж се спука и угасна. Музикантите престанаха да свирят. Руското момиче им бе махнало с ръка: я престанете с тази комедия. Неизвестно защо диригентът веднага му се подчини. Не си направи труда да погледне брадатия: трябва ли да се подчинява на момичето?

Диригентът се озърна притеснено към своите хора и екна музика триумфална, но никого непрославяща.

11

— Другарю Сталин, всички експерименти са проведени. Наши хора стреляха по учебна цел в присъствието на най-големите експерти по убийствата. Според докладите на агентурата никой от експертите не е схванал какво се е случило. Всички тръгнали по погрешна следа, всички си мислят, че невидимият Месер е свършил работата.

— Много добре. Това реноме на Месер трябва да се поддържа.

— Разпространяваме съответни слухове.

— А оръжейната система СА вече трябва да се приложи в реална обстановка. Кого бихте препоръчали като бойна цел, другарю Холованов?

12

Насядаха.

Оберкелнерът идва с дузина вратовръзки: така е прието тук, господа.

Господа офицерите нямат нищо против, връзват копринените атлазени вратовръзки върху парцаливите якички на гимнастьорките си, върху рубашките, минали през Кубан и Каховка, Севастопол и Истанбул, София, Варна и Пловдив, Белград, Берлин и Париж. Новеничката вратовръзка изглежда добре на някогашната бяла бойна гимнастьорка. Поне изненадващо.

— А вие, Анастасия Андреевна, май не харесвате химна? „На крак, о парии презрени“ по ли ви допада?

— Ваше сиятелство, трябва ли да ви обяснявам, че династията на Романови се самоуби? Династията не можа да удържи властта. Не поиска. Който сам се отказва от короната, се отказва и от главата си. Короната винаги е била загубвана заедно с главата. Не съм ли права? В такъв случай трябва ли Бог да пази цар, който се е отрекъл от короната и от трона си? Неприятно ми е да слушам задгробния глас на една самоликвидирала се монархия. А на вас, княже?

13

— Та срещу кого, другарю Холованов, да използваме нашето оръжие СА най-напред?

— Не знам.

— Не знаете ли?

— Не знам. — Дракона се инати.

14

— Анастасия Андреевна, вие принципиална противничка на монархията ли сте?

— Съвсем не. Аз съм противничка на слабата монархия.

15

Още оттогава Рудолф Месер обича женския пол. Обича жените от спортен тип, обича и пълните, далеч не спортни жени, обича и миниатюрните, и габаритните, и тънките, и дебелите. Обича блондинките, брюнетките, кестенявите, а рижавите направо го побъркват. Обича германките, французойките, рускините, японките, полякините, българките, норвежките, американките…

Стоп. Не подхванах темата откъдето трябваше.

По-лесно е да се изброят изключенията.

Има едно съчетание, което го подсеща за фрау Бертина: жена дребна, тънка до изящество, умна до коварство, огромни като на икона очи и смирено ангелско личице…

Той си пада и по такива. По-точно казано, те винаги най са му допадали. Но той вече не им вярва. Познава тая дяволска порода. И когато срещне тъничко момиче с големи като на водно конче очи, винаги се сеща за тихото горско езеро.

В което живеят дяволи.

16

— В такъв случай аз знам, другарю Холованов. Най-напред ще ликвидираме Жар-птицата.