Виктор Суворов
Изборът (26)

1

Първа класа. Купето е колкото малко апартаментче. Два широки прозореца. Тук Настя е сама. В съседното купе е охраната. И от другата страна има купе. Там също има охрана. През отворения прозорец нахлува горещият южен вятър.

Досмешава я. И за да не се смее, чете парижките вестници. Чете статиите за нея. Смайващи неща пишат във вестниците.

„Как можа велика Франция да не забележи такъв гигант на живописта? Незабележимата мадмоазел е живяла между нас, но ние не сме обърнали внимание на този вулканичен талант. И това е позор за Франция. Тя напусна нашата страна. Не знаем закъде заминава. Не знаем ще се завърне ли. Не ни стигнаха ум и мъжество, за да я спрем. И това е двоен позор. Великото произведение на Стрелецкая е купено неизвестно от кого и се намира неизвестно къде. Възможно е шедьовърът вече да е напуснал пределите на страната ни. Министерството на културата, правителството не направиха абсолютно нищо, за да задържат великото произведение в нашата страна. И това е троен позор за Франция.“

„Втора световна война не може да има. На света му е предостатъчна една световна война. На кого му е нужна още една война? Но ето че се появи художник с небивал талант и темперамент — мадмоазел Стрелецкая — и с магическата си четка изобрази нещо, което е невъзможно: Втората световна война!“

„Главната загадка на нейния талант е изборът на цветовете. Червено и черно! Най-драматичният акорд от всички възможни. И все пак: защо само черен и само червен? Но това не е всичко. Червеният цвят, както и всеки друг, може да има хиляди нюанси — от нежния цвят на пролетната зора до цвета на зимния залез, т.е. почти виненочервен. От хилядите нюанси тя е избрала тъкмо онези, които отговарят на великия й замисъл. Изборът на червения и черния цвят е разбираем и пределно логичен. Всеки на нейно място би избрал тъкмо тези цветове. Но как е могла тя да избере тъкмо тези нюанси? Това е главният въпрос на нашата съвременност!“

„И все пак най-важното в живописта е рамката! Това е смешно, но само на пръв поглед. Нека се замислим: оцвъканото от милиони мухи фалшиво злато, гипсовите прашинки по окъртените ъгли в съчетание със смелите вдъхновени дири, оставяни от четката на майстора! Каква символика: прогнилият фалшив стар свят и героичното предизвикателство към него, шокиращо всички, които не разбират величието на гения!“

„Можем само да предполагаме колко години тази чародейка на четката е таила в себе си гениалния замисъл, обмисляйки вариантите и нюансите. Но няма да се зачудим, ако научим, че тя се е готвила за този подвиг през целия си ярък живот.“

2

Огромният лесовоз „Амурлес“ се швартова до кея. Последен в безкрайната редица от също такива лесовози. Вимпелите се развяват, котвените вериги дрънчат. Много работа има екипажът. Капитан Юрин няма да пусне хората си на брега веднага: първо да свършим каквото трябва и чак тогава ще се веселим.

Но ето че един човек слиза по трапа. Него неизвестно защо никой не го забелязва, нито морякът на вахта, нито граничарят. Не бих казал, че е невидим, съвсем не. Просто хората го отминават, не му обръщат внимание.

Скрибуцат крановете в пристанището. Пищят кабестаните. Докерите псуват като парижки художници. Свирка маневреният локомотив, издишва пара, обгърнат от дим тегли десетина вагона трупи. Някога тук е имало равнина на морския бряг. Сега се издигат планини до небесата. Планини от дървен материал. Комсомолски дървен материал за родината! Всичко е за износ!

Досами водата в желязна редица — кранове щъркели: товарят ли, товарят. И огромните празни лесовози малко по малко потъват във водата — все по-дълбоко и по-дълбоко. Натоварят лесовоза и той поема към агарянските земи.

В ждрелата между етажите на стифовете, между циклопичните пирамиди от греди, в опияняващия мирис на борова тайга човек лесно може да се залута.

Онзи, от кораба, се залута. Може да го види само един човек, за когото той е ясен, който го чака.

— Здравей, магьоснико!

— Здравей, Драконе!

— Как поскита по моретата?

— Зле. Притеснен съм. Усещам, че с Жар-птицата е станало нещо. Какво?

— Магьоснико, ти излезе прав. А другарят Сталин загуби баса. Той я смяташе за достойна претендентка, аз се съмнявах, а ти категорично възразяваше. Ти спечели баса. Тя излезе изпод контрол. Другарят Сталин сега ще трябва в присъствието на всички членове на политбюро да се провре под масата и да каже, че е пръч.

— Къде е тя?

— Беше на Балеарските острови. Сега, както докладва агентурата, е в Париж. Свързала се е с най-големия измет: в Испания — с финансовата олигархия, в Париж — с белогвардейците.

3

Да получиш гражданство на чужда страна не е много лесно. Но на Настя й провървя. Намериха се добри хора, издействаха й гражданство, издадоха и новеничък паспорт и всички останали книжа. Някои с години чакат на опашка, а на нея бързо й дойде редът. За един ден. До Париж стигна изобщо без никакъв паспорт. В Москва я бяха научили да прекосява граници без паспорт и без визи. А сега бе решила да пътешества не в корабен трюм, не на покрива на товарен вагон, а с комфорт, с достойнство. За целта са нужни документи. Ето ги в чантичката от крокодилска кожа.

И охраната й е снабдена със съответните документи.

Съпровожда я лично командирът на лейбгвардейския Компиенски полк княз Сагалаев:

— Не е зле да прехвърлим девета рота от трети батальон в Женева. Там, в швейцарските планини, по алпийските ливади има цели стада наши клиенти.

— Съгласна съм.

— Четвърта рота свърши добра работа в Лион. Изцеди длъжниците. Попълни хазната.

— Това е добре. Но аз, княже, имам един чисто теоретичен въпрос. Ние бързо натрупваме нови и нови милиони. Обаче… Обаче чифт хубави обувки струват долар, пет — великолепен костюм, триста долара — „Линкълн“, хиляда — двуетажна къща с мазета и мансардни стаи, с басейн и гаражи за три коли, с приличен парцел земя. В такъв случай за какво са им на хората милиони? Имате ли отговор на този въпрос?

— Ние имаме.

— Кажете ми, княже, колко пари би ви се искало да имате лично вие?

— Всичките.

— Как тъй всичките? — не го разбра Настя.

— Всичките пари на света.

— За какво са ви?

— В живота всеки трябва да направи избор: или ще таковаш, или ще те таковат… — Князът погледна през отворения прозорец профучаващите френски простори и продължи: — Всеки от нас се намира на айсберг. Ако не се катериш нагоре, ще се изпързаляш надолу. Милиард трябва да имаш, за да не те схруска онзи, който има сто милиона. А десет милиарда трябва да имаш, за да не те схруска онзи, който има само пет.

4

— Я ми налей, Саша. Носиш ли си?

Магьосникът за пръв път наричаше Дракона Саша. Саша Дракона го погледна благодарно. Дракона има много врагове, страхотно много. Враговете му го мразят. Дракона има много подчинени, подчинените му го уважават и се страхуват от него. Дракона има суров началник, на него Дракона му служи като вярно куче. Дракона има безброй момичета в парашутните кръжоци, в Сталиновата охрана, в спецгрупите, той ги обича всичките, на всичките дарява любов с царска щедрост. И те го обичат. Но приятел Дракона си няма. Няма пред кого да се изповяда. Няма приятел не защото е кофти човек. Човек на място е. Такива рядко се срещат. Но работата на Дракона е кучешка. Много дълбоко е затънал в Сталиновите тайни. Думичка не бива да изпусне за тях. Ама какво ще е това приятелство, ако за живота и за работата си нямаш право дори да намекнеш. Официално е полярен летец. Но не може непрекъснато да разказва само за бели мечки и ледени блокове. И ето че в живота на Дракона се появи човек, с когото може да се говори. За всичко.

— Аз, магьоснико, винаги си нося.

Дракона извади от широкия си джоб бутилка и две водни чаши. Поседнаха на една греда. Постлаха си вестник. Дракона наля, по братски раздели топеното сирене. Вдигнаха ръбестите чаши…

Ненадейно иззад стифа изскочи бдително граничарче: фуражката му зелена, щикът му блести.

5

Съзнателен е народът ни: британският Чембърлейн е далеч, общи граници с него нямаме, нито имаме причини да воюваме, затова всичкият гняв на народа се насочва срещу дъртака Чембърлейн. А Хитлер е наблизо. На две крачки от нас. Затова народът ни няма нищо против Хитлер, не пее нецензурни песни по негов адрес, не се зъби пред германското посолство. Схватливо ни е населението: ако Хитлер намисли да воюва срещу Чембърлейн, нека си воюва и не се тревожи за тила си — ние също сме врагове на Чембърлейн, а той, казват, преди време май дори ни се е заканвал. А към теб, Хитлер, претенции не предявяваме и е излишно да те хулим, няма защо да правим демонстрации пред твоето посолство.

Тълпата крещи, а другарят Сталин в кремълското си жилище не може да заспи. Не може не защото тълпата крещи, а защото го боли сърцето. За държавата го боли, за съдбините на Световната революция.

Страната се събужда. Страната посреща новия ден. Страната се е наспала. Целият свят — също. Само Сталин не спи, мисли. Време му е да си възстанови силите с почивка, но не може да си затвори очите. Как да заспиш? Бунт в най-близкото обкръжение. Обичал я! И какво излиза? Че може да не се изпълняват заповедите ли? А? Обичал я! А кой тогава ще убива? Обичал я. Ами ако всеки вземе да обича някого, кой тогава ще извърши Световната революция?

6

В банка „Балеарика ТС“ никой не очакваше завръщането й — преди време тя се появи тук, вдигна патърдия, привлече вниманието към банката, после изчезна, на заминаване говореше нещо. Обещаваше. Всеки знае да обещава.

Тя влезе направо в заседателната зала на банковата управа. С появата си прекъсна речта на председателя. Макар да разбра, че го е прекъснала, не поиска думата, не се извини. Усмихна се на всички. Заседаващите се спогледаха, питайки се взаимно струва ли си да й се усмихнат в отговор. И тогава тя с широк жест на илюзионист махна към вратата: але, хоп! Вратата се отвори и двама банкови служители внесоха (по-точно казано — дотътриха, довлякоха, домъкнаха) два куфара, оставиха ги насред залата, поклониха се и излязоха, затваряйки вратата след себе си.

7

Изскочи чевръстото, бдително граничарче иззад стифа — вратлето му тънко като щика на винтовката на Мосин образец 1891/30 година, гласът му и той тъничък:

— Ще пиянстваш, а? Не знаеш ли, че в пристанището е забранено?

Граничарчето каза това на огромния чичко с кожено палто, с водна чаша в ръката. Събеседника му доблестният страж на границата кой знае защо не бе забелязал. И тогава вторият, преминал незабелязан толкова морета, го изгледа уморено:

— Дим да те няма!

Граничарчето отговори с ясен глас, както го изисква уставът:

— Слушам!

И изчезна яко дим.

8

— Другарю Ширманов!

— Аз!

Ширманов винаги се бе въртял около Сталин, но никога не бе получавал заповеди лично от Сталин.

— Другарю Ширманов, познавате ли Жар-птицата?

— Познавам я, другарю Сталин.

— Възлага ви се почетна задача, другарю Ширманов. Подберете група за ликвидиране. Ще заминете за Испания. Задачата ви е: да ликвидирате Жар-птицата. Изпълнител… — Сталин се позамисли за миг. — Изпълнител: Макар.

9

— Какво те чака сега, Драконе?

— Той отдавна се кани да ме разстреля. Май ми е дошъл редът.

Дракона си наля още. Наля и на магьосника.

— Аз винаги си нося бутилка, но мезето свърши. Какво ще кажеш?

— Свикнал съм.

— Да пием. Знаеш ли, магьоснико, аз все едно съм си сложил главата в торбата, но приеми един съвет от мен. Сталин загуби баса и сега ще трябва публично да заяви, че е пръч. Помисли за своята глава, магьоснико, не допускай да се случи това.

10

Всички погледи се местят от Настя към куфарите, от куфарите — към председателя. Председателят, без дума да каже, се приближи, ритна единия куфар. Куфарът се повали на една страна, оповестявайки със звук, че е доста тежък, все едно че е натъпкан с книги. Председателят ритна и другия. И другият издаде звук, сякаш се е изтърсил от покрива.

Председателят погледна Настя: и какво?

— Отвори ги — усмихва се Настя.

Куфарите са със закопчалки, но закопчалките не са заключени — просто трябва да се натиснат лъскавите издатинки с пружинки и те ще отскочат с щракане. Освен това куфарите са стегнати с ремъци, за да не се отворят случайно. Председателят разкопча ремъците, никой не му помага, всички си седят по местата като омагьосани. Чакат да видят какво ще стане оттук нататък.

Председателят отметна капака и изквича…

11

Капитанът на лесовоза „Амурлес“ Александър Иванович Юрин слезе по трапа, подсвирквайки си някаква песничка. Иззад един стиф от борови дъски го повикаха. Озърна се. И получи заповед да тръгне след едрия чичко с кожено палто. Завиха зад един стиф и зад още един. В ждрелото между две камари греди чака автобус с радостен цвят: до половината син, по-нагоре небесносин. Прозорци има само за шофьора.

— Заповядайте. Добър ден. Казвам се Холованов.

— Добър ден, Александър Иванович.

— Познавате ли ме?

— Чел съм във вестниците. Обърнах внимание. На всичко отгоре сме адаши.

— Знаете ли за мен нещо интересно?

— Знам. Вие, другарю Холованов, бяхте мой пътник.

12

Ако ви поставят задача да възглавите група за ликвидиране, първата ви работа ще е да съберете и анализирате информацията за вашия клиент.

Информация за Жар-птицата има много. Но такъв е животът: колкото и много информация да събере разузнаването, тя все едно ще е недостатъчна.

Известно е: Жар-птицата е върл враг на новата социалистическа култура, лидер на най-отвратителното от всички течения на буржоазното разлагащо се изкуство, символ на мракобесието, на слугуването на реакционната империалистическа буржоазия. Характерни белези за нейното творчество са антинародността, нихилизмът, отхвърлянето на всичко ценно и прогресивно, създадено от предишните поколения. Тя е нарисувала картина, дълбоко враждебна спрямо работническата класа, спрямо Световната революция, Съветския съюз, болшевишката партия и лично спрямо другаря Сталин. С това тя изцяло се саморазобличи пред лицето на световната общественост и цялото прогресивно човечество. Капиталистическият свят възторжено приветства новата си продажна слугиня и плати за нейното „произведение“ нечувана цена: 25 милиона франка за „картина“, състояща се от четири черти — повече от шест милиона франка за всяка черта. С плащането на такава цена за маймунското „изкуство“ френската буржоазия и стоящата зад гърба й американска буржоазия изразиха животинската си омраза към първата в света държава на работниците и селяните и към най-прогресивното в света съветско изкуство.

За Жар-птицата освен това е известно: появява се и след това внезапно изчезва. Откъде се появява и къде изчезва, не се знае. Получени са сведения, че е непрекъснато охранявана.

Известно е освен това: из цяла Европа внезапно се активизираха белогвардейците. Причината за активизирането е необяснима. Според доклади на агентурата доскоро раздробените и разпокъсани организации на белите офицери внезапно, по нечия команда, са придобили стройна, чисто военна структура. От известно време насам белите разполагат със значителни финансови средства. Ясно е, че активизирането на сразените офицери от белите армии може да бъде насочено само към подкопаване на международния авторитет на Съветския съюз, към неговото ощетяване и към подготовка за събаряне на властта на работниците и селяните. Очевидно зад това стоят западните разузнавания и финансовите средства на световната буржоазия. Има основания да предполагаме, че Жар-птицата е свързващата брънка между международния финансов капитал и руските белогвардейци.

13

Куфарът е натъпкан с тежки разноцветни пачки: долари, франкове, марки, пезети. Председателят отметна капака и на втория куфар. И пак изквича.

По принцип такива тежести може и да не се мъкнат. Един банков чек за каквато и да е сума представлява само хартийка в джоба: лесно и удобно. И безопасно. Парите в куфари могат да бъдат задигнати, отнети, докато срещу издаден именен чек парите ще се броят само на оногова, на чието име е издаден той.

Настя разбира всичко това. Тъкмо така тя прехвърли сумата през границата — с хартийка, издадена на нейно име. Луда ли е, че да мъкне през границата куфари с милиони?! Но в Париж тя трябваше да смае господа офицерите с гледката на грижливо пакетираните пачки, тук — също. Затова обмени чека срещу пари в съседната банка. Не се намериха толкова много, два дена събираха сумата.

Ето ги, радвайте им се, господа финансисти.

Донесоха й стол. Настя седна. Тя вече не е дриплата, която преди известно време им ми прозорците. Тя е делова жена, облечена със строг тайор, приличаща по нещо и на лондонски банкер, и на чикагски гангстер.

— Това е вашата половина. Длъжниците ви могат да запълнят цял телефонен указател. Ако искате да получите още, условието ми е: делим поравно, фифти-фифти, както се казва на английски. Ще получите половината от дълговете си. Останалото е мое. Ако не сте съгласни, сами се оправяйте с длъжниците си, пишете им писма, а аз ще си намеря работа. Не само вие имате проблеми с длъжници.

14

— Може ли да ми кажете откъде имате такива сведения?

— Другарю Холованов, просто се досетих, че сте били мой пътник.

— Продължавайте.

— На снимките във вестниците до летеца Холованов винаги се вижда някакъв човек.

— Казва се Ширманов.

— Това не можех да го знам, но му запомних лицето. Та преди да отплаваме от Архангелск, имахме две граничарски проверки, едната — нормалната, а втората… Възглавяваше я въпросният Ширманов с граничарска униформа. Той е ваш човек. Знаех, че „Амурлес“ специално е построен така, че да може тайно да прехвърля хора. Предположих, че вашият човек проверява предназначеното за вас място.

— Предположението ви е правилно. Капитан Юрин, харесвам вашата съобразителност. Харесвам и откровеността ви. Ако бяхте започнали да въртите опашка, щях да ви разстрелям. Но вие не започнахте да лъготите, капитане. Чуйте сега, имам нужда от човек като вас. Предлагам ви да работите за мек. Възможно е Ширманов скоро да бъде повишен, а мястото му ще се освободи…

15

Финансистите се спогледаха. И генералният директор на банка „Балеарика ТС“ кимна мълком.