Виктор Суворов
Изборът (19)

1

Какво да прави човек, ако няма пари?

Сто пезети не са малко, но все пак с тях дълго не можеш изкара. И трябва да живееш някъде. Пък и не е зле да ти се намират пари.

Но откъде да ги вземеш?

Този въпрос не е чак толкова прост, колкото изглежда. Към този въпрос трябва да се подходи по марксистко-ленински. В марксизма-ленинизма има четирима класици: другарите Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин. Да видим как всеки от тях е решавал този на пръв поглед лесен въпрос.

Маркс обичал баровския живот. Трябвали му много пари и те никога не му стигали. Просел ги от любовника си. От Енгелс.

Енгелс също бил баровец. На него също му трябвали много пари и ги имал. Просто бил капиталист, зверски експлоатирал работниците, пиел им кръвчицата и се напивал с нея. Затова парите му стигали и за него, и за неговото приятелче, за Маркс.

На Ленин също му трябвали много пари. В разгара на световната война той не само си живеел баровски в най-скъпия град на света, но и поддържал с някакви пари партията си, а на всичко отгоре издавал вестници и списания под четирийсет и едно заглавия и ги раздавал безплатно на тълпата. Само че откъде е вземал пари, след като през живота си никога не бил работил? Пари за подкопаване на неговата собствена страна му давало германското разузнаване. А освен него — другарят Сталин.

А откъде вземал пари другарят Сталин?

Другарят Сталин ограбвал банки.

Настя се усмихна: начини за набавяне на пари има и Сталиновият път й харесва повече от останалите. Хем са я учили да човърка огнеупорни каси.

2

Холованов докладва. Докладва, нищо не скри: непредсказуема е, избяга, хукна без пари, без документи, загуби се като тъпо домашно куче. Къде се намира сега, какво прави, не се знае. Не търси връзка.

Дракона знае, че ако закъснее с доклада, го чака разстрел. Веднъж вече се позабави, едвам отърва кожата. Но и да не закъснееш с доклада, пак не се знае какъв ще бъде завършекът. По време на избора Месер беше против, самият Дракон се съмняваше и се въздържаше и само Сталин настояваше Жар-птицата да бъде назначена за инфанта. Най-важното е сега да не подсеща Сталин за това, че като нищо ще нареди да му теглят куршума.

Сталин се извърна към прозореца, подхвърли:

— Свободен сте.

3

Из прекрасния град се разнесе слух: в Палма се е появила сеньорита с гащи. Вървяла си по улицата, никого не закачала. Срещу й се нахвърлил Родриго с нож. Кой Родриго ли? Онзи, не го ли помните, дето закла Едуардос на Плаза майор. Та той и нея се опитал… Ей тъй, хвърлил се срещу нея, скочил. И умрял още докато летял.

После слухът се разпада на два варианта и двата се разпространяват успоредно, не си пречат. Според първия вариант тя убила великолепния Родриго с поглед. С какво друго е могла да го убие? Според втория вариант я закрил ангел пазител, а друг ангел, ангелът на смъртта, разтворил ножа в престъпната ръка и Родриго сам се наръгал в гърлото. Със собствения си нож.

След това слухът пак се слива в едно: оттам минавал богат сеньор с дълга „Лагонда“ (сребриста кола с черни калници), спрял се, видял чудото, разкаял се за греховете си (нашите сеньори много си падат по телесния грях), разплакал се от умиление, извадил от джоба си десет хиляди пезети и ги подарил на сеньоритата. А тя веднага раздала тези хилядарки на бедните…

Настя ходи из града. Познават я. Сочат я с очи.

— Кой бе?

— Ей оная с гащите.

Бабичките се кръстят, като я зърнат. Кръстят се не по нашенски, а по испански. Кланят й се.

4

Банковият обир се започва с избора на цел. И с грижливото й изучаване. Не е зле на обекта да се разгърне агентурна мрежа по такъв начин, че никой от агентите да не знае нищо за останалите, та да могат да се сравняват съобщенията им.

Но за да подбереш правилно целта и да разгърнеш агентурната мрежа, трябва да си вътрешен човек в банките. А как? Кой ще вземе Настя, чужденка без паспорт, на работа в банка?

Като тръгнеш по централните улици на Палма, на всяка крачка виждаш банка. Настя си няма друга работа освен да скита по улиците: тая банка не става, тая също. По-точно казано, в тая няма да ме вземат и в тая също. Тази не става, нито тази.

Ето я! Изборът е направен. „Балеарика ТС“. Огромна сграда, масивни стени, мраморни стъпала, гранитни колони, от двете страни на входа са полегнали чугунени лъвове като сфинксове в пясъците. Прозорците са колкото три човешки боя. Всеки прозорец е защитен със стоманена решетка на фигури, а прътите са дебели колкото човешка ръка. Името на банката е издълбано на гранитната фасада. Всичко е наред, само прозорците са мръсни. Явно цяла година не са ги мили. По-точно казано, мръсните прозорци са това, което се търсеше.

Какво произтича от всичко гореказано? Произтича това, че банката е стара. Не новобогаташка. Навремето банката е процъфтявала. Сградата не е купена, а е построена специално за тази банка преди петдесет години, името й е изсичано на фасадата още при строежа. А сега банката е закъсала, стои мрачно като мъртъв кошер, не щъкат трудолюбиви пчелички, не носят медец, а мръсните прозорци говорят за всичко останало. Ясно е, че в такава банка можеш да човъркаш огнеупорните каси само с учебна цел, за тренировка. Но Настя изобщо няма намерение да отваря с взлом тъкмо нейните огнеупорни каси. Нужен й е достъп до банковия свят. Трябва да се вмъкне в него. Там, където прозорците лъщят като огледала, трудно ще се вмъкнеш.

Настя си направи сметка колко пари са й останали, реши: ще ми стигнат. Зави зад ъгъла, там беше огромният магазин, в който Дракона провеждаше мигновената среща. В такъв магазин има всичко. Купи си кофа, сюнгер, прах за пране. Стълба взе назаем от портиера, напълни кофата с вода, покачи се на стълбата, започна да мие един прозорец. А зад прозореца се провеждаше съвещание на дирекционния съвет.

За онези, които още не са ходили на Балеарските острови, съобщавам: скалисти са тия Балеарски острови и глинести, а испанското слънце многократно е демонстрирало садистичните си наклонности, това слънце изгаря всичко и глиненият прах от най-слабия ветрец покрива прозорците и стените със слой кафеникава мръсотия. Затова прозорците трябва да се мият редовно, а не е зле и стените от време на време да се мият или боядисват. Настя натопи сюнгера във водата, той се напои с топла сапунена вода, та от него чак зашуртяха ручеи като от магьосника в берлинската полицейска камионетка, прокара сюнгера по мръсотията и като велик археолог смъкна цял геологически слой от прозореца. Промуши се светъл лъч в тъмното царство, блъсна се в директорската маса, оклюманите заседаващи се сепнаха. Слънчевият лъч ги заслепи като избухване на граната РГД–33. Всички се втурнаха навън, включително и бодигардовете.

— Ей, я слез долу. Коя си ти?

Повеждат Настя към кабинета. Разпит.

— Кой те е изпратил?

— Защо някой трябва да ме изпраща? Скоро ще фалирате, тогава ще ви накацат лешоядите. А сега на кого сте изтрябвали?

— Изпратили са те на разузнаване, за да ограбят банката ни.

— Че тук има ли нещо за грабене освен бюрата?

— Какво си замислила?

— Да извърша чудо.

И вече зашепват зад гърба й.

— Тя ли е?

— Същата.

— Как се казваш?

— Настя.

— По нашенски — Анастазио.

— Точно така.

— Виж какво, Анастазио, добри хора сме и намерението ти е прекрасно, но ако измиеш прозорците, просто нямаме с какво да ти платим. В криза сме.

— Това си личи. Но защо трябва да показвате кризата си на цял свят? Щом сте в криза, значи всичко трябва да свети, значи всеки от ръководителите на банката е длъжен да слага в бутониерата на сакото си прясно цвете и да се усмихва самодоволно и радостно. Правилата на маскировката трябва да се спазват.

Директорите се спогледаха: умно момиче се хваща да им измие прозорците.

— Добре, Анастазио, мий прозорците, ще съберем пари помежду си, ще ти платим една пезета.

— Не, сеньори, не съм чистачка. Искам да извърша чудо, за чудеса пари не вземам.

5

Дракона излиза от Сталиновия кабинет. Насреща му командирът на спецгрупата Ширманов. Мутрата му е нагла. Арест ли е това?

Впрочем мутрата на Ширманов винаги е нагла. С него добре се работи, докато ти е подчинен, но паднеш ли му в ръчичките, не се знае какви обиди може да си спомни.

Дракона не е сигурен ще му прости ли другарят Сталин бягството на Жар-птицата, но не ще е зле Ширманов да бъде разстрелян, та в случай че го арестуват, следствието да се води от непознат палач, а не от неговия любим ученик.

6

— Какво чудо искаш да извършиш, Анастазио?

— Да измъкна банката ви от калта.

7

Дракона се е вторачил в манастирския таван. Защо Сталин не даде заповед да го арестуват още на излизане? Ами просто защото неизвестността е най-мъчителното нещо. Очакването на бедата е сто пъти по-лошо от самата беда. Другарят Сталин разбира от мъчения, затова не бърза, затова позволява на всеки сам да се мъчи. Ходи и си късай нервите. Какво да направиш? Как да се измъкнеш? Аказис в такава ситуация скочи през прозореца. А Ежов написа на Сталин писмо с ценно предложение… Ежов допусна грешка: подхвърли идея, която може да бъде осъществена от някой друг. И точно така стана: идеята за оръжието СА развиват други и за това получават Сталиновите благодарности, а далият идеята Ежов никому не е нужен. За да се спасиш, трябва да му подхвърлиш такава идея, която той ще ти заповяда да осъществиш лично… Но какво да измисли?

8

Директорите дадоха кой колкото можа, последните монетки изгребаха от джобовете си, викнаха безработни, те на бърза ръка измиха прозорците на банката до блясък, свалиха праха от стената със сгъстен въздух, лъснаха мраморните стъпала до бяло, излъскаха бронза така, че той засия. На Настя директорите не й позволиха повече да мие прозорци отвън: я влизай вътре, извършвай чудото.

Какво има да го извършва? Всичко е много просто. Отвън нека бачкат безработните, на един директор просто по рекламни съображения не му отива да мие прозорците на своята банка. А вътре… Защо пък не?

Я, господа директори, хвърляйте фраковете и белите нагръдници, залавяйте се за работа. Подът трябва да свети, прозорците — да сияят, бронзът — да блести в тъмното. И недейте се стеснява, заради чудото трябва да се бачка, не се гнусете от черната работа. Да знаехте, господа, коя е всъщност сеньорита Анастазио! Но дори тя не се гнуси от черната работа.

А по славния град Палма вече е плъзнал нов слух: сеньоритата я е подмамила банка „Балеарика ТС“. Броили й хиляда пезети. Тя извършила чудо: купила кофа и сюнгер и за десет минути измила трийсетте огромни прозореца в цялата фасада… Хората се трупат пред „Балеарика“, не вярват на очите си: тая заран оттук направо не можеше да се мине, вонята на засъхнала пикня разпъждаше дори кучетата. А сега!…

— И всичко това го е свършила за пет минути?

— За три.

9

Хората в разузнаването не достигат. Никога не достигат. Затова на командира на спецгрупата Ширманов му се налага да се дегизира, да си лепи мустаци. Проведе срещата, смъкна мустаците, избърса грима и докладва на Дракона:

— Началникът на Бериевия спецвлак Кабалава не разбира какво се е случило край езерото Селигер. И Берия не разбира, Завенягин и Серебрянски — също. Смятат, че това е работа на Месер, че е убил с поглед.

— Добре, свободен си.

Заранта Дракона проведе тайна среща с новия си агент, със Серебрянски. Серебрянски докладва съвсем същото, от първата до последната дума. Хубаво е, когато получаваш информация от независими източници.

10

Късно след полунощ привършиха работата си в банката директорите. Така ви искам! У нас, в Съветския съюз, но това му викаме комунистически съботник. У нас лично другарят Ленин е носил греда в Кремъл. Бутафорна. И нищо не му е станало.

Какво, непривично ли ви е, господа финансови магнати? Непривично ви е. И някак радостно. Човек обича, след като привърши трудна работа, да седне (ако ще на стол, ако ще на пода), да изплези език като капнало куче и да се порадва на свършеното.

Има на какво да се радвате.

Някъде към полунощ в банката започват да се събират разтревожените съпруги на директорите. Те са смаяни. Никога не са забелязвали такова трудолюбие у мъжете си. Вътре банката свети, лъщи. Трепка. Някой докара буренце испанска бира. „Сан Мигел“. Свети Михаил по нашенски. На никого не му се тръгва за вкъщи, не му се отделя от работата. Пийнаха си по братски. Жалко, че няма мезе. Време е да си ходят.

— Сеньорита Анастазио, къде живеете?

— Никъде.

— Как тъй никъде?

— Ей тъй, никъде. На морския бряг. На чакъла.

Директорите се посъвещаваха, преди да се разотидат, решиха, че в „Балеарика“ все едно няма нищо за крадене, а и сеньоритата не прилича на човек, който ще задигне канцеларските бюра от „Балеарика“.

— Сеньорита Анастазио, генералният директор има зад кабинета си стая за почивка с кожено канапе. Ако не ви е страх нощес да останете сама в сградата…

11

Фрау Бертина викна Руди Месер в кабинета си. Късно вечерта. Когато всички спяха. Пусна Руди да мине пред нея и заключи вратата. Бравата щракна самотно, жално.

— Ела тук.

Той я приближи.

— Лошо момче си, Руди. Пишеш с грешки. Подложи си дланта.

Подложи я.

Тя блажено притвори очи. По устните й се плъзна загадъчната усмивка на покварена Джоконда. Фрау замахна, удари дланта с линийката и изпъшка: ах-х-х.

12

От време на време Драконовата глава я спохождат идеи.

— Другарю Сталин, изпитанията на оръжието СА приключиха успешно. Висшите лидери на НКВД са се намирали непосредствено до целта по време на унищожаването й, но нито един изобщо не схванал какво се е случило. Затова оръжието СА може да се използва по бойни цели, без да ни е страх, че полицията ще се досети. Всичко зависи от едно: няма ли да разкрие някой тайната ни…

Тигърските очи на Сталин се вдигнаха към Александър Холованов:

— Кой може да разкрие тайната ни?

— Другарю Сталин, за оръжието СА знае ограничен кръг от хора и един от тях не е наш приятел. Имам предвид Ежов. Идеята беше негова…

Сталин се поразходи из кабинета. Изчука лулата си.

— Исках да дам на Ежов още един-два месеца живот. Но той може да разкаже идеята си на някого. Това не бива да се допусне. И не бива арестуването на Ежов да се възлага на другаря Берия. Ежов с неговата тайна не бива да попада, в ръцете на НКВД. Другарю Холованов, арестувайте Берия.

Дракона каза, че само един човек в света, може да разкрие тайната на СА и си прехапа езика, сети се, че тези хора са двама. За системата СА знае Жар-птицата. Тя не е под контрол. Тайната на оръжието СА може да се изплъзне. Затова следващата по ред трябва да е именно тя…

13

Жестока болка опари дланта му. Руди дори като че ли изгуби съзнание за малко. Руди си прехапа устните. Не знаеше защо не бива да вика, просто реши, че е така.

14

Настя заспа както винаги: все едно че падна в пропаст. И веднага след това пред нея задрънча със стоманения синджир страшното огромно куче, което неизвестно защо много приличаше на Саша Дракона. А тя, Настя, пухкавата бяла кучка, го хапеше свирепо и искаше любов. И той я даряваше с любов. Много и щедро.

15

— Викай — прошепна тя. — Викай.

И още веднъж болката го прониза чак до петите. И зелената лампа под тавана потъмня. Не знаеше за колко време.

Най-напред усети бузата си на килима, после — ухото си и лявото си око. Запримигва.

Дългите й пръсти на пианистка нежно хванаха дланта му и я обърнаха.

— Руди, сега наистина ще те заболи. Викай.

Искаше му се да види линийката, която пак литна към тавана. Затърси линийката с поглед. Но вместо линийката видя очите й.

16

Заранта народните маси се втурнаха към „Балеарика“.

Най-важното в банковото дело е доверието на клиента и надеждата за чудо. Не, испанското простолюдие не е дошло да си влага парите в „Балеарика“, то няма пари, по шест месеца не му дават заплатите. Но все едно хората се трупат пред банката. И надничат вътре. Озъртат се: къде ли е тя?

А тя спи на директорското кожено канапе, зад тежката, вчера изтупана от праха завеса, която не дава на испанското слънце да влезе през измития прозорец. Прегръща в съня си възглавницата и шепне неразбираеми думи. Никой не я тревожи. И тя си отспива за многодневните изнурителни занятия с магьосника, за нощите на каменистия плаж, за трудното безнадеждно скитане из задушния град.

Събуди се чак надвечер и дълго не можеше да разбере къде се намира. После седна на канапето. Протегна се и се прозина сладко-сладко. Спомни си отначало откъслеци, после — вчерашния ден. Забеляза, че в директорската стая за почивка не са сколасали да почистят всичко: кошчето за боклук си стоеше претъпкано с ненужни книжа.

Придърпа кошчето към себе си. В кошчето — писма. Вчера изхвърлиха цял тон такива писма: „Драги сеньор! Преди три години имахме честта да ви предоставим кредит в размер на… И не е ли време, драги сеньор, да върнете…“ Доскоро банката разпращала такива писма с вагони. Сега е престанала, няма пари а пощенски разходи. Затова „Балеарика“ не разпраща писма на недобросъвестните си клиенти.

Настя оправи смачканата хартия. Прочете я още веднъж.

И нещо й просветна.