Виктор Суворов
Изборът (11)

1

Ако сте решили, че Сталин е бил магьосник, ще ви разочаровам. Това, естествено, не с така. Другарят Сталин не с бил магьосник и не е притежавал магическа дарба. Той е бил укротител на магьосници.

2

Защо Месер си е изкарвал прехраната с тежкия труд на цирков фокусник, след като е можел да вземе от която и да е банка точно толкова пари, колкото са му били нужни? А и изобщо за какво са му били пари, след като е можел да има всичко, което си поиска, без пари? Защо е демонстрирал на цял свят необикновените си способности, след като е имал възможност да си живее скромно, без да източва врат над тълпата, и да прави каквото му скимне? И защо не е ламтял за власт, макар че е можел да управлява всякакви тълпи? Защо Месер е пристигнал в Съветския съюз? Защо не е заминал за Америка?

На всички тези въпроси нямам отговори. Не знам. Знам само, че в цял свят магьосникът Рудолф Месер уважавал само един човек — Сталин. След укротяването си започнал да го уважава дори още повече…

След тази среща в Кремъл, когато показал своята сила и почувствал Сталиновата, магьосникът Рудолф Месер станал приятел на Сталин и може би единственият му приятел. Други приятели Сталин нямал. Имал сътрапезници, имал съперници, имал съратници, имал ученици и подчинени. А приятели…

И ето че се появил такъв.

Може би на Сталин му липсвал човек, пред когото можел да си каже какво му е на душата. Може би му е бил нужен някой, пред когото да не трябва да хитрува? Може би на Сталин му е било нужно да има край себе си човек, който притежава почти същите способности да управлява хората като самия Сталин, но да не ламти за власт?

И те от самото начало възприели в присъствието на други хора да си говорят на „вие“, а когато останат насаме — на „ти“. Както с редно между магьосници. Знам освен това, че Месер веднага разкрил пред Сталин слабостта си: било го страх от кучета, от ротвайлери. В присъствието на ротвайлери не можел да работи. (Месер не се изразил високопарно: да хипнотизира, да омагьосва, да обайва, казал просто — да работи.) Защо Месер е разкрил пред Сталин слабостта си, също не ми е ясно. Можеш ли ги разбра магьосниците? С никого никога не я бил споделял, а пред Сталин веднага си я признал. Още при първата им среща.

— Странно — казал другарят Сталин. — Такъв човек да го е страх от кучета. Странно. А мен, знаеш ли, от никого не ме е страх. От никого освен от хората.

3

Трудна работа е изпипването. Да изсечеш скулптура с длето е лесно. Шлифоването е трудно. По същия начин което и да било оръжие, а и изобщо всеки механизъм и машина лесно се правят, трудно е после да ги доизкусуриш.

Макар спецкинопрожекционистът по цели дни и нощи е на спецучастъка. Доизпипва се фантастично оръжие с неразбираемото наименование СА. С това оръжие доблестното съветско разузнаване безпощадно ще сразява теоретично недосегаеми врагове.

А сега-засега се провеждат изпитанията. Сега-засега се извършва доизпипването. Конструкторите на оръжието са се ошашавили, конструкторите на боеприпасите — също, а трябва да се изпробва и различна оптика. Да се избере най-добрата. След това трябва да се маркират мерниците — това е най-главоболната работа! Установено е, че ще се стреля само от станок, прицелването ще се извършва само с помощта на винтове, иначе всяко движение на стрелеца, дори най-лекото поемане на дъх отмества цевта. Отместването е минимално, изобщо не може да се установи с никакви прибори, но на разстояние четири километра отклонението става неприемливо. Трябва да се уцели главата, за да не се похаби кожата, а главата на врага непрекъснато се върти. Сърцето на снайпериста трябва да тупти в такт със сърцето на убивания, да усеща такта му. Да предвижда всички движения на целта, а оръжието му трябва не да съпровожда целта, а един вид да изпреварва движенията й. Ако убиваният танцува, цевта на снайпериста трябва да танцува заедно с целта, изпреварвайки със секунди всяко нейно движение, та куршумът да има време да долети, да срещне главата на врага и да я пробие между очите, пръскайки черепа на парченца. Когато стреляш с лека снайперистка пушка на километър-два, лесно можеш да отгатнеш движенията на противника и да отместваш бавно цевта, да го съпровождаш и лекичко го изпреварваш. Но как да насочваш огромната тежка противотанкова пушка с винтове? Трябва да се измисли нещо друго. Затова експериментите продължават. Затова над спецучастъка ехтят изстрели, деформирани от спецзаглушителите.

4

Но и Сталин не мога да го разбера: кремълските стени на дебелина стигат до шест метра и половина, на височина — до деветнайсет, и бдително се охраняват, и щом се е намерил на тоя свят макар един човек, способен да минава през тези стени, за всеки случай срещу него (знаеш ли какво може да му хрумне?) би трябвало в Кремъл и в Сталиновите вили да се докарат двеста-триста ротвайлера. Ама не. Не нареди другарят Сталин да подсилят охраната с ротвайлери. Наопаки, заповяда всички ротвайлери от кремълската охрана да се махнат, ако има такива в нея.

Ако някой може да ми обясни Сталиновата постъпка, обяснете ми я, а аз в случая абсолютно не разбирам нейната логика.

5

Между снайперистите изпитатели се провежда неофициален конкурс. Ще се досетите ли какъв? Всеки залага по десетачка — а парите ще спечели онзи, който измисли най-добро разшифроване на съкращението „СА“.

— Сатана Антихристович…

— Стоманен Арбалет…

— Сталинско… Какво сталинско?

6

— А ти, Месер, си монархист.

— Пак ли ми четеш мислите?

— Не, Месер, просто моите хора грижливо са събирали и анализирали изказванията ти.

— Ама и ти, Сталин, си монархист. Не може човек, покорил велика страна, да не е монархист, не може той да вярва в мъдростта на тълпата.

— Не може.

— „Социализмът не е нищо друго освен краен израз на монархическата идея, за която революцията е била ускорителна фаза.“ Това го е казал…

— Това го е казал великият Гюстав льо Бон.

— „Психология на тълпата“. Падам си по Гюстав.

— И аз.

— Ти монарх ли си?

— Таен.

— И тълпата не се ли досеща за това?

— Както виждаш. Всички ме смятат за генерален секретар на ЦК на ВКП (б). По погрешка.

— Ще разширяваш ли владенията си, другарю монарх?

— Другояче няма как.

— И ще унищожаваш ли монархии по пътя си?

— Ще унищожавам. И не само монархии, а и републики. Те до една са прогнили.

— А вместо тях нови монархии ли ще създаваш?

— Това ще се нарича народна демокрация.

— Но по принцип — монархии, нали?

— Да. Власт на един човек.

— В такъв случай защо онези, които унищожават старите монарси и заемат местата им, не бъдат наричани царе, крале, императори?

— Много нетърпелив си бил, Месер. Това е вредно за пропагандата.

— А защо това трябва да се съобщава? Нека титлите бъдат тайни…

7

Открай време във всеки спецучастък има почивен дом за изпълнители с рекичка, с плаж, с добра кухня и опитен готвач, освен туй — стрелбище, за да не губят форма сталинските стрелци. А наблизо и пункт за разстрели — чуват хората, че зад стобора се стреля, но знаят: имат си стрелбище, тренират. Естествено, за предпочитане е и експериментите да се провеждат в спецучастъци. Особено ако експериментът включва едновременно и точна стрелба на огромно разстояние, и разстрел. На разстрелваните им е все едно как ги разстрелват — в тила с пистолет или от четири километра с противотанкова пушка. Разстрелът си е разстрел. С пушка дори е по-добре. И за стрелците — практика. И за разстрелвания лека смърт, внезапна, без дългата предсмъртна подготовка, без всичките тия разстрелни приготовления. Смъртта е хубава, когато не я очакваш. Когато не подозираш, че тя е наблизо. Докарват те на прекрасния бряг на езерото Селигер и те пущат в празна вила на брега. Вилата е началническа, никой няма да се промъкне тук. Но не ти се урежда и да избягаш. Разхождай си се сам, разхождай си се, чуди се на превратностите на съдбата: вчера си седял на нара в килията за осъдени на смърт, днес си в разкошна вила. И наоколо няма жива душа. Само облаци по небето и вятърът шуми в елите. Елите край Селигер са по трийсет метра високи. Наоколо хълмове. Също обрасли с непроходими гори. Гората е изсечена единствено около самотната вила. И вилата е оградена така, че в нея злосторник не може да се промъкне (а онзи, който е в нея, без разрешение не може да се измъкне). Така че седи си, радвай се на гледката. Можеш да се къпеш, само че с плуване далеч няма да стигнеш — там има стоманена мрежа. Можеш да си седиш на брега. Нечия ръка е оставила тук чужбински списания с пикантни картинки. Можеш кафе да си пийваш. Истинско испанско еспресо. Отдавна не са те глезили така, гражданино бивш началник, нали? Сядай до масичката на брега, наслаждавай се.

След това главата ти — р-р-р-аз — и ще се пръсне на ситни парченца. Но ти, гражданино затворник, не ще сколасаш да го усетиш.

После тук ще докарат друг бивш началник. И той ще се разхожда по брега, ще се чуди.

Днес беше ред да се чуди на бившия чекист, бивш началник на Амурските дърводобивни лагери, затворника Яригин. От килията за осъдени на смърт го докараха в гората, изкъпаха го, нахраниха го, дадоха му костюм с вратовръзка и го оставиха сам.

8

Не знам за какво са си говорили Сталин и Месер през дългите нощи. А и за какво ни е да го знаем? Книгата ни не е нито за Сталин, нито за Месер, а за онова резервно момиче от испанската група.

А за Сталин и неговия приятел магьосника нищичко не мога да ви разкажа. Известно е само, че една ранна мъглива утрин Сталин изпраща госта си, стиска му ръката:

— Ще ми помогнеш ли?

— Ще ти помогна. Само че при едно условие…

— Знам ти условието: бъдещите властелини на планетата да се наричат крале. Така ли е?

9

Нощем Сталин не спи. Заспива на разсъмване.

Днес му се случи безсънно разсъмване.

Войнишки креват. Сиво одеяло: три сини черти в горния край и три сини черти в долния. Под одеялото — Сталин. Гледа тавана, затваря очи, подмамва съня. Но сънят хвърка около него като птичка, не се оставя да го хванат. И тогава Сталин пак отваря очи и пак се заглежда в тавана.

Въпросът за властта е решен: той се избра сам, прегриза десет милиона гръкляна и с това доказа, че избирането му е единствено правилното. Сега предстои освобождаването на Европа, Азия, Африка. Някой ден всички страни по света ще намерят единствено възможния начин за избиране на водачите: всеки сам се избира. Но сега-засега, през първите години и десетилетия за всички страни, които тепърва ще бъдат освободени, трябва да бъдат подготвени водачи. Тези водачи ще ги избира не тълпата според външността им, те ще бъдат отгледани и избрани от мъдър управник. Той ще ги избере не според външния им вид, а според деловите им качества… Мъдрият управник вече подготвя водачи, вождове, лидери за Европа, за Азия, за Африка… После ще подготви водачи и за Америка…

И нека в бъдещия свят глупавата тълпа се залъгва с приказката за това, че властта й принадлежи. Ще управляват индивиди. Специално отгледани за целта. Ще управляват, прикривайки се с името на тълпата. Това ще го наречем демокрация. Висша форма на демокрацията.

Сталин отдавна е намерил отговорите на почти всички жизненоважни въпроси. Просто сега през дългата безсънна утрин той още веднъж сам за себе си подрежда веригата от логически доказателства за неговата правота. Желязната Сталинова логика довежда разсъжденията почти докрай… Почти. Съмнения оставаха по последния въпрос… За формата на властта. Относно съдържанието въпроси няма, но формите могат да са две. Първата: във всяка страна нека има генерален секретар на комунистическата партия, само че на него ще трябва да му се сложи втори секретар. Генерален секретар, да речем, в Испания ще е, то се знае, пламенната несломима Долорес Ибарури. Че кой друг? А втори секретар трябва да й се намери. Да се отгледа и да й се пробута. В България генерален секретар ще е другарят Димитров. А вторият му секретар тепърва трябва да се подготви. Имаше една хубавелка в българската група… В Полша генерален секретар… Кого ли да сложим в Полша? А бе не е ли все едно кого ще сложим за генерален? Нали той няма да е главният…

Вторите секретари… Да се слагат само такива, които са усетили вкуса на кръвта. Които лично са прегризали гръкляна на предходния водач… Бойците от спегрупите ще минат през школата на истинската борба за власт. Те лично ще изтребят управниците на освобождаваните страни и след това ще се възкачат на мястото им…

Втори секретари…

Или все пак крале? Да управляваш десетки и стотици милиони е адски труд. Чак да ти се доплаче. Онзи, който управлява, трябва да бъде възнаграден за труда си. От всекиго според способностите, всекиму според труда. Но как да се съвместят тези неща? Как да не се подплаши тълпата? Могат да се съвместят. Нека управниците бъдат наричани втори секретари. Официално. Сега-засега. А тайно — със същинското им име…

Някой ден след време формата ще може да бъде приведена в съответствие със съдържанието… Не отменихме ли парите? Защото парите са лошо нещо. Всички злини идват от тях. Вместо парите въведохме „съветски знаци“. Налагаше се да го сторим. Но е трудно за изговаряне и затова логично хората продължиха да наричат омразните хартийки пари. И ордените отменихме. За да има равенство, за да не се пъчи един пред другите. И това е правилно. Но най-добрите трябва да бъдат поощрявани и тогава въведохме знак за отличие, който нарекохме орден. И министрите отменихме. Защото равенството трябва да тържествува. Добре направихме, като ги отменихме. Вместо министрите въведохме народни комисари — наркоми. Ама за да звучи по-добре, ще трябва да превърнем наркомите в министри. Инак е някак несолидно. И посланиците отменихме. Вместо тях — пълномощни представители. И офицери няма — има червени командири. Няма и генерали. Само че закъде сме без тях? Закъде сме без лампази и златни пагони? Без посланици и министри? Закъде, сме без цар? От кафявата ръбеста огнеупорна каса Сталин извади плик, запечатан на пет места с червен восък, погледна през прозореца върхарите на елите и запокити плика в пламтящата камина. От купчинката взе чист лист, позасмя се, написа нещо с дебелия син молив, сгъна листа, сложи го в плик…

10

В испанската група ще пишат последното съчинение.

Днес няма да има никакви сложнотии: сядай и пиши. Шест часа. Всяка разполага с две тетрадки. Всички тетрадки са с надпис „Строго поверително“. Страниците са номерирани. Всяка тетрадка под корицата е прошита с два конеца, на последната страница конците са вързани на възел, а върху възела е ударен печатът на Института за световна революция. Листче не можеш откъсна. Едната тетрадка е чернова. Втората — за основното съчинение. Проверяват се и двете тетрадки. Черновата може да се окаже по-важна от основното съчинение. За проверяващия е важно да вникне в хода на мисълта на съчинителите…

Момичетата разгърнаха тетрадките, зачакаха.

Заместник-директорът на Института за световна революция другарят Холованов строши печатите на прошития с червен конец плик, извади листа:

— Темата на съчинението е…

Холованов хвърли поглед, не повярва, заекна, задави се, закашля се съвсем като касиера в Госбанк, но се овладя, въздъхна шумно и обяви с променен глас:

— Темата на съчинението е: „Аз пък ако бях царица“.