Виктор Суворов
Изборът (13)

1

Тя не се вписа в групата. Това е ясно на всички. Най-напред на самата нея. Тя разбира, че повече няма да я държат тук. Затова трябва да си стяга багажа. Още никой не й е заповядал. Сама си заповяда. Не й трябва много време. Тя си има стар принцип: всичко трябва да се побере в една зелена войнишка торба. Всичко, което не се побира, е излишно, трябва да се изхвърли. Но няма какво да изхвърля. Не носи нищо излишно. И още един принцип: в торбата — само онова, което може да загуби. Онова, което не бива да губи — по себе си. Затуй — откачи портретчето на другаря Сталин от стената и го прибра в джобчето на гимнастьорката. Комсомолската членска карта и удостоверението за самоличност — във вътрешното скришно джобче. Откачи шинела от гвоздея. Затегна гимнастьорката с широкия офицерски колан. „Парабела“ — в кобура. Двата ордена „Ленин“ — на гърдите. Момичетата зяпнаха: никоя в групата няма два ордена, а излезе, че тя имала два. Хем какви! И си траеше, проклетницата. Впрочем ордените няма да й помогнат. В такава група не й е мястото. Дори с ордените. Дори като резервна. Но къде ли е сколасала да получи такива ордени?

Ето че на вратата се появи Холованов:

— Готова ли си? Сбогувай се. Вече не си в групата.

2

В която и да е прилична комисия влизат трима души. Открай време за половинка водка се събират трима ортаци. И неслучайно във всяка руска кръчма виси картината с тримата богатири. И в трибунала са трима. И във всяка комисия за разстрелване — пак трима. Ясно е, че в комисията за утвърждаване на претендентката за длъжността кралица на Испания ще има триумвират: директорът на Института за световна революция другарят Сталин, извънщатният му консултант другарят Месер и заместник-директорът другарят Холованов.

Обсъждане.

Съвещанията при другаря Сталин се провеждат по тертипа на класическите военни съвети: пръв говори най-младшият по положение, звание и длъжност, след това изказват мненията си все по-високопоставени и по-високопоставени лица, а най-главният се изказва последен. Ако се тръгне наопаки, ако най-главният изкаже мнението си пръв, по-нискостоящите ще имат предвид началническото мнение и ще съобразяват и нагаждат своето според него или направо, щом видят накъде духа вятърът, само ще кимат утвърдително, ще се възхищават от мъдростта на началника си и ще се съгласяват с него. Каква е ползата от такива съвещания?

Разпределиха се така: другарят Сталин е най-главният. По този въпрос нямаше дебати. За втори по положение признаха Холованов: неговата длъжност е официална. Другарят Месер е трети, защото няма длъжност, той е извънщатен консултант. Затуй дадоха думата първо на него:

— Другари — започна той, неволно приобщавайки се към общоприетия за подобни съвещания стил на общуване. — В испанската група има шест човека основен състав и една резервна. Резервната я извадихме от групата поради явната й несъвместимост. Измежду шестте претендентки от основния състав и едната резервна според мен най-добра е резервната. Струва ми се, че останалите трябва веднага да бъдат шкартирани не защото са зле подготвени, а защото резервната е надарена с някаква вътрешна сила. Не мога да го обясня с думи, но аз усещам тази сила. И ако днес обсъждаме кандидатурата на бъдещата кралица на Испания, фактически обсъждаме само една кандидатура. Останалите отпадат без обсъждане.

— Съгласен съм — кимна Холованов.

— Съгласен съм — кимна Сталин.

— И тъй — продължи Месер, — шестте ги елиминирахме. Сега остава да решим може ли останалата, седмата, резервната, да бъде назначена на длъжността кралица на Испания. Моето мнение, другари, е, че не бива да правим това.

3

Макар сънуваше момичето с големи сини очи. То му се присънваше всяка нощ. А денем, когато остане сам, той изважда онова весело филмче и го върти за себе си. Каква ли е била тя? За какво са я разстреляли? Интересно, ако на Макар му се бе паднало да я разстрелва, дали…

4

— Тя е необикновена. Не е като другите. И ако равнището на останалите може да се изрази на графика с хоризонтална линия, тя на тази графика ще представлява вертикала. В някои отношения тя е неизмеримо по-зле от всички в групата, а в други отношения — неизмеримо по-добре. Другояче казано, тя сякаш не се побира в същата координатна система. На нейния фон останалите претендентки избледняха като звезди на разсъмване, направо не ми се обсъждат техните кандидатури. Само че нашата претендентка е своенравна, прекалено опърничава. Страхувам се, че щом вземе властта, щом получи властта над Испания, щом се докопа до властта, тя незабавно ще излезе изпод контрол.

— А вие какво мислите, другарю Холованов?

— Не знам, другарю Сталин. Нова група ли да набираме? Отново ли от три хиляди кандидатки да избираме само шест?… И да ги подготвяме на нова сметка. А после пак ще седнем около тази маса да обсъждаме… ще се сетим за нашата резервна и пак ще разгоним новия състав просто защото втора такава претендентка за престола няма да намерим, тя все едно ще засенчи всички останали. От друга страна, знам й характера — тя е упорита и непредсказуема. Опасността, че ще излезе изпод контрол, е голяма… Не знам…

5

Тя не знае, че в момента за нея се води спор. Тя спи. За пръв път от много дни насам в програмата й няма нищо. Затова наваксва недоспаното. Спи в аванс, кой знае кога ли ще я събудят, каква ли задача ще й възложат.

Насън тя веднага се връща в далечното си детство, в Борова гора, във вилното селище за висшия команден състав на Червената армия. Тя е сама в голямата къща от борови трупи с висок пруст и резбовани капаци на прозорците. В двора — на дълъг синджир — е свирепото куче Робеспиер, страшилището за пощенските раздавачи, градинарите и гостите. Кучето се стрелка от единия край на двора до другия и синджирът свири подире му по стоманения тел: з-з-зът!

В зоната, докъдето могат да стигнат зъбите му, не е за препоръчване да се влиза. Там може да влезе само стопанинът му, комкор Стрелецки.

Настенка е сама на пруста. Под стобора някой копае дупка. Това е кучката на съседите. Бяла пухкава лайка със сини очи…

6

— На мен, другари, тя ми допада. Ах, какво съчинение е написала! Само за трийсет секунди. Само с едно изречение. С четири думи. С шестнайсет букви… А как се държа в огледалната стая! Не знам досещала ли се е, че я наблюдаваме, или не, но всички се правеха на царици, добре си играеха ролята, а тя не играеше роля. Нима истинска царица ще си позволи да се преструва на царица?

— Но, другарю Сталин, тя е непредсказуема.

— Другарю Сталин, понякога тя е неуправляема.

— Добре, в такъв случай въпросът се поставя на гласуване.

7

На Ежовия карнавал днес никой не дойде. За пръв път. Такова нещо не се бе случвало. Какво ли подготвя за по-нататък кавказката Вакса? И какво да прави той самият? Да се застреля? Може пък работите да се оправят? Или да поиска понижение? Да го махнат от Москва? Да го изпратят в Сибир? На най-нисша длъжност? Командващ гранични войски в Далечния изток например.

8

— Кой е съгласен да назначим резервната за кралица на Испания? — поглежда Сталин Месер, после — Холованов. И двамата не вдигнаха ръка.

— Добре — казва другарят Сталин и бавно вдига дясната си ръка.

Холованов и Месер, без да се наговарят, извиха глави в различни посоки, единият се вторачи в рунтавата брада на Маркс на портрета, другият — в нахалното рошаво врабче с очички като маниста, което наперено подскачаше по перваза на прозореца.

— Добре — почти на срички повтори другарят Сталин. — А кой е против?

Вдигна се ръката на Месер.

— Кой се въздържа?

Вдигна се ръката на Холованов.

— Мненията се разделиха, другари, един е за, един — против, един — въздържал се. Какво да правим? Нека решим така: всеки глас представлява 33,33% от общия брой. Тримата правим 99,99%. Къде тогава се губи 0,01 от общия брой? Всички в комисията сме равни, но в този случай се получава разногласие с математиката. Затова предлагам да смятаме, че гласът на всеки член на комисията е 33,33%, а гласът на председателя — 33,34. Тогава при събирането им ще получим желаните 100% Може ли някой да възрази срещу законите на математиката?

Срещу законите на математиката не възникнаха възражения.

— Затова, другари — продължава Сталин, — нека запишем така: „за“ — 33,34 от гласовете, „против“ — 33,33 от гласовете, и 3333 въздържали се. По такъв начин предложението се смята за прието…

— Другарю Сталин — Месер е строг. — Другарю Сталин, не я бива за кралица!

— Защо?

— Защото не хваща око. Просто няма фигура на кралица. — Месер показа на Сталин какви са според него бедрата и бюстът на една кралица.

И Сталин се съгласи. В представите му въплъщение на същинска кралица беше германката на руския трон — Катерина. Сталин си я представяше като жена с могъщ бюст и също толкова могъщи бедра. До зърната на гърдите си, според Сталиновите представи, тя би могла да се пресегне едва с връхчетата на пръстите си.

Претендентката за испанския престол не отговаря на тези стандарти.

9

Началникът на спецвлака Кабалава бърза за агентурна среща. Установеният ред трябва да се спазва: щом е даден сигнал, в десет часа вечерта той трябва да бъде на уреченото място. Мястото е един празен пощенски вагон на глуха линия сред хилядите подобни вагони. Там го чака някой без име, приличащ на Пилсудски. Той плаща по двайсет и пет рубли за среща и иска да научи за Берия всичко. Буквално всичко: с кого се е срещал, с кого е разговарял, за какво са си приказвали, колко минути са си приказвали. Мустакатият иска материал и за целия персонал на спецвлака: кой какви слабости има, на кого какво му липсва…

— Преди два дена другарят Берия след работа си дойде във влака. С него в колата беше другарят Завенягин. Те влязоха в купето и си приказваха трийсет минути.

— Панът греши. Срещата е продължила трийсет и две минути.

— Може и така да е. Снощи тук при другаря Берия пристигна другарят Серебрянски.

— Защо?

— Не знам.

— Какво носеше?

— За чантата ли ме питате?

— Какво имаше в чантата?

— Откъде да знам?

— Пред теб не я ли е отварял?

— Не.

— Панът пак лъже. Пан Серебрянски е отворил чантата си в коридора. Така ли е?

— Така е.

— Виж какво, пан Кабалава, ако ме лъжеш, ще те издам на пан Берия. Ето я папчицата на пана. За какво ми е лъжльо като теб?

Кабалава си направи сметката: като нищо ще го издаде.

10

— Не отговаря на стандартите — съкрушено обобщи Сталин. — И не става за кралица. Това е ясно. — И изведнъж му просветна: — А за принцеса не става ли?

Месер се смути. В неговите представи принцеса беше нещо дребничко, стройничко, крехко, трепетно… Нямаше как да не признае: по телосложение става за принцеса.

— Ха така! — каза Сталин. — Ха така! На първо време ще я назначим за принцеса. Нищо, че не я бива за кралица, кралиците и те преди това са били принцеси. Нека бъдем оптимисти, нека храним надежди, че след време тя ще се развие в кралица. Другарю Холованов, пишете.

11

Сигналът за повикване на агентурна среща е прост и ясен. Зад стобора на гарата, където стои спецвлакът на пан Берия, живее работническа класа, тя си пере долните дрехи и ги простира да съхнат. Редовно. Та ако до онзи прозорец са прострени дълги долни гащи, значи…

Днес те са прострени. Веят се като знаме.

12

А Холованов вече е седнал зад огромния „Континентал“ и бланката вече е готова: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се. Всесъюзна комунистическа партия (болшевики). Централен комитет“. Привично натрака в десния горен ъгъл: „Строго поверително. Специална папка“. Натрака го и се вцепени. Поглед към Сталин: готов съм.

Сталин се разходи из стаята, обърна се, спря се.

— Постановление на ЦК. — Продиктува го с дрезгав глас. — Централният комитет постанови… две точки… да се назначи за испанска принцеса… скоба… инфанта… скоба… запетая… за наследничка на испанския престол… Анастасия Андреевна Стрелецкая… запетая… агентурен псевдоним… тире… Жар-птица… точка…