Виктор Суворов
Изборът (12)

1

Нощ. Спи страната. Сталин не спи. Той изобщо нощем не спи, варди покоя на страната. Като несменяем часови. С много работи се е нагърбил другарят Сталин. Днес проверява съчиненията. Наслаждава им се. Момичетата са отличнички, става ти драго, като четеш. И с граматиката всичко е наред, и е прегледно, и краснописът на всяка е образец за подражание. Черновите радват окото, а като зачетеш съчинението, направо не можеш да се откъснеш, все едно че Пушкин го е писал. Затова Москва спи, а другарят Сталин бодърства и се радва: умни са, няма що. Той сам беше си заръчал да чете съчиненията, но да не чете имената на съчинителките. Беше си наумил да познае всяка по стила, по начина на излагане, нещо повече — по начина на мислене…

Проблемът е: кое съчинение да предпочете?

2

А са подбрали едни снайперисти — майка плаче. Момиченца. Ако куршум с тегло 64 грама тръгне напред със скорост 1012 метра в секунда, върху рамото на стрелящия ще се стовари удар със същата сила. Направете си сметка.

В приклада е монтиран амортисьор, но все едно ритането може да строши ключицата. Прикладът трябва да се притиска към рамото така, че рамото да отхвърча назад едновременно с приклада, а не да посреща удара. А за стрелци трябва да се вземат двестакилограмови бабаджанковци. А някакъв глупак хванал за тая работа гърчави пикли. Простотия!

3

Сталин привърши работата си. Написа последните бележки: отличен за изложението, отличен за граматиката. Отмести настрана купчинката тетрадки. Прозина се, протегна се. И се сепна. Грабна купчинката. И още преди да преброи тетрадките, го обзе мека гальовна тигърска свирепост — ярост без външни прояви.

— Да дойде Холованов.

4

Доизпипва се оръжието СА. А на стотина метра вече подготвят стрелците.

Макар се чуди: защо са взели за тая работа мацки? А една от тях му се стори позната. Тъничка, с очи като на водно конче. Ритането от изстрела я отхвърля кажи-речи на метър, тя явно е насинена от ритането, но не се отлепя от пушката. Чак квичи от удоволствие.

5

Сталин неизвестно защо предварително знаеше, че от купчинката липсват две тетрадки. И знаеше чии. Шест великолепни съчинения и шест чернови. Всичко е правилно, всичко е чудесно. Но от онази, от последната, от резервната той кой знае защо не очакваше образцово съчинение. Кой знае защо очакваше някаква необикновена стъпка, прекрачваща всички рамки.

Но къде е тази необикновеност? Преброи тетрадките: … десет, единайсет, дванайсет. Шест съчинения, шест чернови, а седмата какво е правила?

— Разрешавате ли, другарю Сталин?

Сталин все едно че не забеляза влезлия. Мълчи. Той изобщо никога не крещеше. Никога. Когато е разгневен, се обръща гърбом, крачи, гледа през прозореца или в краката си, стъкмява си лулата, дълго я разпалва. За да угаси и скрие външните прояви на своя гняв. Но Холованов знае какво значи Сталиновата съсредоточеност върху пробиването на дупчица в мундщука. Холованов мигновено прецени ситуацията. Схвана, че е допуснал грешка. Трябваше веднага да докладва нещата каквито си бяха… Сега (и той го знае) единственият път към спасението е да не се оправдава. Затова Сталин мълчи, сумти, продухва дупчицата, пак човърка лулата със специалния шиш и пак я продухва.

И Холованов мълчи.

6

Огледалната врата се затвори.

Седемте момичета са в голяма кръгла зала. Стените представляват непрекъснато огледално поле. От тавана — светлинен потоп. Всичко блести и святка. Само вратата нарушава искрящото еднообразие. Но ето че затвориха вратата. Огледалният кръг се затвори. Сега трудно ще се досети човек къде е тази врата.

Тренировката продължава точно един час. Ще прозвучи музикалният сигнал: дин-дон-дон и от този момент нататък трябва да си представиш, че си кралица или царица.

Съвсем наскоро тук, в огледалната зала, всяка трябваше да си се представя за втори секретар на испанската комунистическа партия. Официално братските партии ги управляват първи секретари от местните другари, а в действителност управляват вторите секретари. Сложените от Москва. Тях изобразяваха момичетата тук, в кристалната зала. Всяка е актриса и в същото време за останалите е зрителка и съдия. Бележки за този урок не се пишат — на всяка и без бележки й е ясно какво представлява на фона на другите.

Сега всичко е както предния път, само че кой знае защо промениха програмата на подготовката, сега трябва да играят ролята не на втори секретар, а ролята на кралица или царица. И не си мислете, че е чак толкова просто цял час да се правиш на царица. Не си мислете, че да играеш ролята на царица е по-лесно, отколкото ролята на втори секретар. Вярно, никоя царица не разполага с толкова власт, колкото вторият секретар на братска комунистическа партия, но все пак да играеш ролята на кралица или царица съвсем не е чак толкова просто, колкото може да изглежда отстрани. Задачата се усложнява и от това, че в залата има не една царица, а седем едновременно.

Впрочем седмата май вече не се брои. Скоро ще се наложи да я изгонят от групата. Не се сработва резервната с колектива, не се вписва в него. Нищо не върши като хората. Нищо не й допада. Тия дни писаха съчинение „Аз пък ако бях царица“. Другарят Холованов обяви темата, всички още разгръщаха черновите тетрадки, а тя, щом чу темата, без изобщо да разгърне черновата тетрадка, надраска нещо в основната тетрадка, хвърли я на масата на Холованов и си излезе.

Сега пак: прозвуча сигналът, всички застанаха във величествени пози, само тя се ухили презрително и даде да се разбере, че няма намерение да участва в тази игра.

7

Лулата не щеше и не щеше да се прочисти. Но всяко нещо си има край. Сталин мушна лулата в десния джоб на куртката си и чак тогава обърна учуден поглед към Холованов: „Ах, тук ли сте били? Изобщо не ви забелязах.“

И Холованов се включи в играта, изкарвайки се виновен. Престори се, че е влязъл без разрешение, и попита още веднъж:

— Разрешавате ли, другарю Сталин?

— Да, влезте. Вижте за какво ви викнах, другарю Холованов: вълнува ме състоянието на работите в шведската група.

И този похват е известен на Холованов: Сталин вече е потиснал гневния изблик, но още при първите думи той може да пламне отново. Затова започва отдалече, за да успокои не само дяволския си мозък, а и говора си.

— Другарю Сталин, мисля, че нямаме основания да се тревожим за състоянието на работите в шведската група. Има проблеми, има издънки, но всичко е в рамките на поправимото и отстранимото, в рамките на нормалния работен ритъм…

— А какво става при нашите гърци?

— В гръцката група всичко е нормално, само едно момиче според мен трябва да бъде отчислено за нарушаване на дисциплината.

— Какво е станало?

— Самоотлъчка.

— Продължителност?

— Четирийсет и шест минути.

— Отчислете я и вземете мерки за запазване на тайната.

— Мерки за запазване на тайната са взети, документацията за разстрела е готова, ще ви я представя утре.

— Добре. Можете да си вървите… Не, почакайте. Имам още един въпрос…

Сега ще стане каквото има да става… Холованов се вцепени. Вътрешно се вцепени. Външно той е самото безгрижие: кое ви интересува?

— Тетрадките със съчиненията на испанската група трябва да са четиринайсет.

— Тринайсет, другарю Сталин. Тя не използва черновата.

Холованов се старае да говори като другаря Сталин: пределно ясно, пределно точно, икономисвайки думите и времето. Затова, за икономия, не каза името на онази, която не бе използвала черновата, обозначавайки я за краткост с местоимение. Защото, когато говореше за нея, смяташе, че поясненията са излишни. Кой знае защо той си мислеше, че може да говори за нея без да споменава името й, другарят Сталин бездруго знае за кого става дума, кой е способен на такива своеволия.

Наистина Сталин не забеляза, че името на онази, която в нарушение на установения ред не бе използвала черновата, още ас е споменато. Ставаше дума за нея. И това беше ясно и на двамата.

— Добре, другарю Холованов, да допуснем, че тя не е използвала черновата. Но къде е тринайсетата тетрадка?

— Другарю Сталин, тя не се справи със задачата. Съчинението и е неудовлетворително.

— Това ще го реша аз. Къде е тетрадката?

И Холованов разбра, че е спасен. Щом получи спешното нощно повикване в Кремъл, той мигновено си спомни хилядата работи, стоте хиляди въпроса, на които Сталин може да поиска незабавен отговор. Хайде сети се, ако можеш, защо те вика Сталин в три часа през нощта, спомни си, ако можеш, хилядите си подчинени и купищата хитроумни комбинации, в които всеки е въвлечен от Сталиновата воля. От хилядите папки избери, ако можеш, единствено нужната в момента… Той отвори огромната огнеупорна каса с документи от категорията „Строго поверително. Особено важно“, хвърли им един поглед и отново заключи касата. Отвори втората с документи от категорията „Строго поверително“. Пак огледа от горе на долу хилядите папки. Наслуки измъкна тетрадката на шантавото момиче със съчинението на тема „Аз пък ако бях царица“ и заключи касата. Удари и на двете личния си печат и отпраши за Кремъл.

Сега, когато Сталин протегна настоятелно ръка и попита със заплаха в гласа: „Къде е тетрадката?“, Холованов просто бръкна в чантата си и като велик фокусник измъкна единственото, което се намираше в нея, единственото, което се искаше: ето я.

Той знае, че ако не бе взел тетрадката със себе си, Сталин нямаше да приеме никакви обяснения, нито щеше да чака кога ще донесат тетрадката. Стигнеше ли се дотам, Холованов го чакаха арест на излизане и разстрел на разсъмване.

Размина му се.

8

Не бих казал, че на новачката не й се искаше да стане кралица. Искаше й се. Дори много. Но й се искаше да е истинска кралица, а не карнавална. Отвращаваше я самата мисъл, че ще трябва да се прави на кралица. Някаква вътрешна сила я сдържаше, не й позволяваше да се преструва. В огледалната зала няма ъгли, залата е кръгла, но едно кресло все пак е встрани от другите. Разкошно кресло, явно от будоара на Луи Тринайсети. На това кресло седна тя, подпря буза с ръка и загледа величавите си приятелки, без да изразява нито интерес, нито одобрение, нито порицание. Тя просто съзерцаваше какво става около нея с ясното съзнание, че не се е вписала в колектива, че този път вече няма да й простят, че този път ще я изгонят от групата.

9

Сталин пое тетрадката някак плахо, някак нежно, както голям маестро взема в ръце картината на любим ученик: я да видим. Отиде с тетрадката до прозореца, уж за да се извърне към светлината на външния прожектор, загърбвайки в същото време Холованов.

Нетърпеливо прелисти чистите листове, започвайки от последния, макар предварително да знаеше, че почти всичките са чисти, че и е била предостатъчна само първата страница. Но трябваше да се увери. Да, стигнала й е една страница. Едно изречение. За да удължи удоволствието, Сталин пропусна два мига, преди да прочете написаното.

Прочете го.

И просия.

Той никога и на никого не показваше чувствата си. И сега не току-тъй застана с гръб към Холованов. Очакваше изненада, но не знаеше точно каква. Той не искаше да покаже реакцията си.

Мислеше си, че не я е показал.

Но Холованов, виждайки само Сталиновия гръб, изведнъж разбра: сияе.

10

Прозвуча сигналът: дин-дон-дон. Отвори се огледалната врата: занятието приключи, излизайте. Отведнъж момичетата от кралици и царици се превърнаха в наши съветски комсомолчици, зачуруликаха на модната тема за новия филм „Петър Първи“. Кой знае защо, доскоро всички филми бяха за борци революционери: за Чапаев, за Шчоре, за Киров, за Ленин, а сега неочаквано се заредиха много интересни филми за хетмани, князе, царе и императори: за Александър Невски, за Богдан Хмелницки или тоя — за Петър. Казват, че и за Иван Грозни щяло да има…

На изхода — както е прието: основният състав отпред, после резервната.

Когато стигна до огледалната врата, резервната се обърна към празната зала и се усмихна иронично: гнус ме е да разигравам комедии.

11

Изминалият ден беше кошмарен. Нощта след него — също. Време е за спане. По лична заповед на Сталин Холованов-Дракона е длъжен да спи най-малко по четири часа всяко денонощие. Времето му течеше. Но Дракона сън не го хваща. Очите му са вперени в манастирския таван.

От няколко дена насам той престана да разбира Сталин. Това го тревожи. Години наред се изплъзваше от ударите на съдбата само защото разбираше логиката на Сталин, защото предварително знаеше за кое Сталин ще хвали, за кое ще разстрелва. Но откакто се появи това момиче в испанската група, всичко загуби логика. На занятието по оцеляване тя стигна до финала последна, но това кой знае защо изобщо не впечатли Сталин. Всички момичета намериха начин да се промъкнат с по един голям букет, а на него кой знае защо му хареса малкото букетче момини сълзи, което тя донесе на Червения площад скрито в ръкава й. Кой знае защо доиска му се лично да присъства на контрола. Гледаше от дългата черна лека кола, иззад кадифената завеска… По време на последната стрелба от четири километра тя не улучи главата на осъдения, бронебойният куршум мина по-долу и разкъса гърдите и раменете му. Но Сталин и на това не обърна внимание, кой знае защо хареса му нейният възторг, той беше съвсем наблизо, невидим, в дъсчената барачка, и кой знае защо го интересуваха не резултатите, а емоциите на стрелящите. Със съчинението тя се изложи — само четири думи, шестнайсет букви. Това съчинение ли е? А Сталин кой знае защо сияеше от такова, да прощавате, „съчинение“.

Днес пак: тримата гледаха през прозрачното огледало. Всички момичета изпълняват заповедта: изобразяват царици и го правят много добре — какви жестове, каква мимика! Само тя не можа да изобрази царица. Изобщо не се опита. Демонстративно. Предизвикателно. А на излизане ненадейно лисна надменен поглед право натам, където зад огледалото стоеше Сталин. Досетила ли се беше, почувствала ли беше?… Запокити погледа си като камък. Другарят Сталин зад огледалото чак се стъписа.

— Чепат характер има — изхъмка Холованов.

— Плаче за изгонване — отсече Месер.

А другарят Сталин поклати глава, позасмя се под мустак:

— Какви, разбираш ли, моми земята руска ражда.