Виктор Суворов
Изборът (14)

1

— Здравейте, другарко Стрелецкая.

— Здравейте, другарю Сталин.

— Прегледах всички свързани с вас материали, включително и филма за разстрела. Най-важното в нашата работа е контролът. Направих контрол. Изтърпяхте всички изпитания. Добре се държахте… А Холованов добре разстрелваше. Най-важното е да стреляш близо до главата, но да не повредиш слуховите нерви на проверявания. Припадъкът ви при контролния разстрел за момиче на вашата възраст, както установихме сега, е нормално явление. Вие изпаднахте в дълбок припадък — и се усмихна. — Надявам се, не ми се сърдите, че контролирам хората си с не съвсем обикновени методи.

И тя се усмихна.

— Аз също бих контролирала хората си… С необикновени методи.

Този отговор явно се хареса на Сталин. И той не го скри. В живота му имаше моменти, когато над всички негови качества ненадейно изплуваше и заблестяваше човечност. В тези моменти той не играеше роля и не мамеше събеседника си, събеседникът му знаеше това. С тези редки моменти на откровена човешка доброта Сталин можеше да омае когото и да било. По-добре от всеки магьосник.

И ако Настя Жар-птицата в този момент получеше заповед да даде живота си за Сталин, би я изпълнила, без да се замисли нито за миг. Той отдавна я бе очаровал. Сега тя просто гледа веселите закачливи пламъчета в лъчистите му очи, вижда ги и не ги вижда, опива се от щастието, че е с него.

— Другарко Стрелецкая, вие преминахте контрола и аз съм ви повикал, за да ви задам един не съвсем стандартен въпрос. Минута за размисъл не ви давам. Настоявам за мигновен отговор без размишления…

2

Спецкуриерката на Централния комитет на ВКП (б) Анастасия Андреевна Стрелецкая, агентурен псевдоним — Жар-птица, излезе от Сталиновия кабинет вече като испанска инфанта, престолонаследничка. На Сталиновия въпрос тя отговори просто, бързо и решително: да, съгласна съм да стана испанска кралица. Сталин предварително знаеше отговора й, само такъв отговор очакваше от нея. Каза й, че ще стане испанска кралица, че непременно ще стане, но че за целта ще се й наложи доста да поработи над себе си. А на първо време я назначават за испанска принцеса, инфанта по тяхному. Другарят Сталин й прочете строго поверителното постановление на Централния комитет и й пожела успехи в овладяването на новата професия.

В Сталиновата приемна не обърнаха внимание на наследничката на испанския престол. Високите титли не са изписани на челата на престолонаследниците, короната още не е сложена на главите им. Пред тях не тичат тръбачи и фанфари не възвестяват появата на царствената особа. Сега-засега. И вместо с кралски тоалети престолонаследничката е облечена с гимнастьорка с алени петлици и е препасана с широк командирски колан. Така че няма с какво да привлече погледите. Освен с ордените си.

В Сталиновата приемна си чака реда млад авиоконструктор: на широкия ревер на сакото му има орден „Ленин“. Един орден. Освен него чака да бъде приет бивш заместник народен комисар на отбранителната промишленост. Той е без ордени. Дошъл е за срещата с другаря Сталин право от Амурлагер. По пуловерче. Холованов го докара със „Сталински маршрут“. По време на полета бившия заместник-нарком го храниха с ананаси и пъдпъдъци, защото за пътниците на „Сталински маршрут“ менюто е еднакво, няма значение зам-нарком ли си или бивш зам. Затова е без ордени. Гърдите на обитателите на Амурлаг вместо с ордени са украсени с многоцифрени номера. И гърбовете им. Той не прилича на себе си. Изобщо трябва да кажем, че обитателите на Амурлаг кой знае защо бързо изпосталяват и си променят външния вид. Затова бившият зам-нарком е доста променен. Затова другите чакащи не го познават. Ужким. Зяпат през прозорците, вторачват се в пукнатините на кремълската стена. Бившият повелител, който с желязна ръка управляваше заводите от Воронеж до Комсомолск, наистина трудно може да бъде познат: вратът му е като на гъсок. С гръклян. А ушите на избръснатия череп са като дръжки на гърне. Щръкнали.

В приемната седи и мустакат командарм. Той има четири ордена „Червено знаме“. Лъщят един до друг. Има и орден „Ленин“. Но само един. А не щеш ли, от Сталиновия кабинет изведнъж изскочи една мацинка: няма ни тяло, ни мръвка, само душата си е стегнала с колана. А на гърдите й два „Ленин“ лъщят от платина и злато. Ще е я полярна изследователка от северните ледове, я разузнавачка от вражеския стан.

И тримата я изпроводиха с поглед: виж я ти!

3

— Другарю Сталин, какви ще са указанията ви относно испанската група?

— Жар-птица е изключена от групата, няма какво повече да прави там. Ще я подготвяте индивидуално по основния вариант. Отговорник за подготовката е Месер, а на вас, другарю Холованов, възлагам лична отговорност за агентурния й изход.

— Слушам.

— На испанската група да се даде тридневна ваканция. Погрижете се хората да си починат. Съсипани коне не ми трябват. А и вие не е зле да си отспите, другарю Холованов. Според сведенията, с които разполагам, не изпълнявате заповедта и не спите определените ви четири часа в денонощие. От такова престараване производителността не се покачва, а спада. Заповядвам ви да си починете.

— Слушам, ще си почина.

— След тридневната почивка подготовката на испанската група да продължи, но вече по резервния вариант. Разрешавам целта на подготовката на испанската група да се разкрие. То се знае, целта няма да се нарича резервна.

4

— Здравей. Жар-птицо. Аз съм магьосникът. Ще ми бъдеш ученичка.

— Здравей, магьоснико.

5

Естествено, възниква въпросът: има ли право Централният комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) да назначава някого на длъжността испанска инфанта.

Тук ми се налага да кажа самата истина: Централният комитет има право да назначава на всякаква длъжност.

6

— Трябва да ти кажа, Жар-птицо, че бях против теб. Според мен ти си най-добрата, но от теб испанска кралица все едно няма да излезе. А другарят Сталин е на друго мнение. Другарят Сталин заповяда да те подготвям. Ще изпълня заповедта, ще се постарая за кратко време да те науча на много неща. Отсега запомни: ако искаш да постигнеш успех, на никого недей подражава. От другите може и трябва да се учиш. Длъжна си да се учиш от всички. Но не си позволявай да подражаваш на никого. Ако на един поет му кажат, че неговите стихотворения са хубави колкото стихотворенията на Пушкин, поетът не бива да възприема това като похвала. Наопаки, това е най-страшното, което може да чуе. Това значи, че Пушкин е първият, а нашият поет — едва вторият, макар и след Пушкин. По-добре е да си първи Пушкин, отколкото втори Пушкин. Ако на един писател му кажат, че книгите му са хубави колкото книгите на Толстой, писателят трябва да разбере — налага се спешно да вземе някакви мерки, защото е втори, макар и след Толстой. Помни, Жар-птицо, трябва да бъдеш първа. А за целта трябва да търсиш свой собствен път. Пътищата, извървени от Коперник, Гогол, Форд, Магелан, Айвазовски или Огински, са водели към успех единствено защото по тези пътища преди тях никой не бил минавал. Всеки, който тръгне след тях за втори, трети или стотен път, е само подражател. А успехът се спотайва на пътечки, които още не съществуват, които от никого не са отъпкани. Затова настоявам: търси свой път. Съвсем необичаен. Във всяка работа търси свой стил, свой подход. Ти притежаваш тази черта. Винаги цепиш направо. Бъди вярна на себе си. Работата ти е да разузнаваш. Работата ти е да заграбваш и удържаш властта. Тук трябва да търсиш свой път. Върви по свой път, за да не могат другите с никого да те сравняват, за да знаят: по този път ти си първата. Нека другите ти подражават…

А това лесно се постига. Просто винаги трябва да бъдеш такава, каквато си. Всички хора са различни. Всеки е уникален. Трябва просто да цениш уникалността си. И ти си уникална. Уникална си като… — той млъкна за миг, за да подбере сравнение. — Уникална си като снежинка.

7

Рубашката на Дракона е копринена, алена. Като пламналите му от студа бузи. Изтупа си ботушите и влезе в голямата стая.

Боровите цепеници весело пращят в печката. А навън плющи дъжд. Със сняг. Свири вятър. Ранен здрач пада над тайгата.

— Вземете си тетрадките. Веднага ви казвам: за съчинението „Аз пък ако бях царица“ всички имате отлични бележки.

Шлиферът на Дракона е прогизнал. И ботушите му са мокри.

Момичетата му събличат шлифера. Всичките едновременно. Кой знае защо на всяка й се иска да помогне на Дракона, да се докосне до него, да издуха прашинка от червената му риза.

— Я се съберете всички около огъня. Сега ще ви разкажа нещо интересно, момичета.

8

Пред Трите гари е навалица. Пред Трите гари има трамвайно нашествие. Трамваите са симпатични със зелените и сините си светлинки. И всичките дрънчат, всичките скрибуцат с колелата си на завоите, всичките стържат със спирачките си, на всичките едновременно им се сипят искри до земята от лирите, всичките звънят безспирно, във всички трамваи хората са наблъскани като хамсии в консерва — с олио, с доматен или собствен сос, по стъпалата на всички трамваи московчани висят на гроздове. Релсите са омотани на кълбо, а напреко на линиите минават леки коли на хергелета и хора на тумби. Каскети, дамски шапки. Пристигащи и заминаващи пътници. Псуващи хамали — с всяка ръка грабнала по три куфара и още по четири торби на рамената, прехвърлени като дисаги. Келеши с хармоника. Деца реват. Една огромна лелка по бяла дрипава престилка е останала без глас да хвали ластичните си банички. Гараджийският котарак хрупа плъхове и чак мяука от кеф. Курвите са се разгърнали като китоловна флотилия в Берингово море. Щъкат джебчии. Инженер с очила. С чанта. Пристигнал е да докладва, да се похвали как преизпълнява плановете в Райчихлаг. Комсомолци доброволци заминават на бригада в тайгата. А недоучили ентусиасти с комсомолско поръчение ще ги конвоират и ще им бъдат надзиратели. На БАМ. Звънтят китари, момичета със забрадки танцуват по перона.

— Настя, иди при милиционера, поискай му пистолета.

Настя тръгна.

— Дай си пистолета.

9

— Другарю Сталин, изпитанията на система СА приключиха успешно.

— Добре. Смятате ли, че ако от разстояние четири километра бъде попиляна вражеска глава, околните няма да се досетят какво е станало?

— Никой няма да се досети.

— А ако наблизо има професионалисти от висок калибър?

— Все едно няма да се досетят.

— Това трябва да се провери. Проведете още един експеримент.

10

Постовият милиционер е издул бузи, свири със свирката, размахва палката. Покрай него трамваите вървят в десет железни редици като танковете по Червения площад. Само че танковете пердашат в една и съща посока, а тук всичките, без да си правят път, във всички посоки едновременно и всеки гледа да попречи на останалите. И колите са на стада. А хората направо се катерят по главите на околните. Само да мигне милиционерът, ще настане бъркотия. Затова той размахва палката си, без да мига, без да се откъсва от служебните си задължения.

Не щеш ли, до него се приближи едно нахакано момиче и без да се стряска от страховития му вид, рече: „Дай си пистолета!“

Ама че наглост…

Страховитият милиционер се извърна с твърдото намерение да изсуши, да съкруши, да изпепели с поглед нахалното момиче.

Но не можа. Натъкна се на неговия поглед. То го шибна с поглед, укроти го.

Милиционерът измъква пистолета си от най-новата марка — „ТТ“. А пистолетът му на всичко отгоре е закачен за ръкохватката с ремъче, та да не се губи. Милиционерът се усмихва, откача ремъчето, подава пистолета и продължава да регулира движението. И все едно че каза на момичето: „Разкарай се сега, не ми пречи да си гледам работата.“

11

На стотици километри наоколо се шири непроходима гора. В гората е мокро, тъмно, студено и страшно. Вилнее буря, люлее върхарите на кедрите. Зверовете са се изпокрили от бурята в бърлогите си. Студено им е на зверовете в гората, неуютно. А хората са под покрив. На топло. Хубаво им е.

Холованов е докарал пиене и мезета: каса „Посольская“ водка, буренце бира, половин кофа есетров хайвер, ароматен черен московски хляб. Донесъл е и полтавска сланина, десетина краковски салама. Не от нашия краковски, а от истинския, дето го правят в град Краков. А поляците, трябва да ви кажа, знаят да правят колбаси. И още сума неща бе докарал: хайде, стопанки, подредете трапезата!

Шест стопанки, един гостенин: всички се втурват към кухнята да белят и пържат картофи, а гостенина го напъхват в банята. Нека се стопли след пътуването, после ще пируваме. Изпращат Дракона със смях, със закачки: живеем в манастирско смирение, мъж на сто километра наоколо не можеш намери, затова, Драконе, няма кой да ти изтърка гърба.

12

— Агентурният изход е операция, чийто замисъл е от столицата на световния пролетариат нашият човек да се озове в противниковата бърлога.

Звучи просто, но съм длъжен да те предупредя: в противниковата бърлога трябва да се озовеш така, че след пристигането ти във въпросната бърлога да не те хванат за ушенцето и да не те тикнат в дранголника.

След агентурния изход идват легализацията и създаването на вербовъчна база. Навсякъде можеш да загазиш, но най се загазва при връзката. Връзката в агентурното разузнаване бива лична и безлична. Загазва се както на едната, така и на другата. Според световната статистика 93% от провалите стават при агентурната връзка.

— Откъде знаеш всички тези неща, магьоснико?

— Тайните неща винаги са ме привличали. Затова съм посещавал лекции в най-добрите разузнавателни школи и академии по света.

— Лесно ти е, магьоснико, пристигнеш където си искаш, замаеш всички, седиш и слушаш какво си дърдорят хората.

— Глупости. Не е нужно да хипнотизираш никого. Никого освен себе си. Себе си убеди, че си най-добрата, себе си убеди, че във всяко начинание те чака само успех, и то смайващ успех, себе си убеди, че животът ти е триумф. Съдбата винаги дава всекиму точно толкова, колкото той иска от нея. Във всяка работа за успех е нужно само едно: желание. Затвори си очите и си кажи: „Искам!“

13

Пирът потръгна добре. Първият тост е за другаря Сталин, който полага такива грижи за разузнавачите. Водката разтопи ледената стена, от едната страна на която е началникът, а от другата — подчинените.

— Досетихте ли се, момичета, за какво ви подготвят?

— Досетихме се, Саша, но по-добре е ти да ни кажеш.

Не е редно такъв отговорен другар да бъде наричан Саша. Или „другарю Холованов“, или с агентурния му псевдоним — „Драконе“… Но сега на всички им стана драго от това, че Кобрата, каквато си е отворена, нарече Дракона някак по домашному. Лукавите й очи чак потъмняха и в ъгълчетата на устните й се стаи многозначна усмивка.

И изведнъж всички се отпуснаха, развеселиха се. Това се хареса и на Дракона. Личеше му.

— Работата ви, момичета, ще бъде почетна. През войната всяка от вас ще възглави агентурно-терористична група. Задачата е: да се изтребват хора с много високо положение.

— Точно така го разбрахме и ние.

— Това не е всичко. Ще заемете местата на изтребените от вас и ще хванете юздите на управлението. Всяка от вас ще управлява огромна провинция в Испания: Андалусия, Каталония, Валенсия, Кастилия, Гранада, Навара…

Момичетата не бяха очаквали такъв възход. Бяха си мислили: предстои ни да изтребваме кметове на градове и капиталисти. А другарят Сталин какво доверие им е гласувал. Затова на всяка й се иска да изрази любовта си към другаря Сталин. Само че тук, в дивата тайга, го няма другаря Сталин. Затова цялата любов, предназначена за другаря Сталин, се излива върху Дракона. Той е край огъня, до печката, приказва им. А всяка гледа да се намести по-близо до него, всяка иска да се притисне до него. Затова кръгът на слушателките съвсем се стеснява.

— Има и още нещо. На първо време ще бъдете, така да се каже, в сянка, ще управлявате, но ще бъдете невидими. Но след време ще ви бъдат дадени титли. Ще станете баронеси, принцеси, херцогини… Кой знае, на някоя от вас може би й предстои да се издигне още по-високо. Първият етап от вашата подготовка вече приключи и затова ви давам три денонощия ваканция.

14

Грамофонът пее песни на разлагащата се испанска буржоазия. Масата е отместена. Танци. Решиха, че за да няма обидени, на Дракона му се отнема правото да кани за танц. Момичетата сами си определиха реда. По жребий. Начупиха от метлата клечки с различна дължина, Дракона стисна клечките в юмрука си с еднакви крайчета навън. И всяка да си изтегли късмета. На която се падне най-дългата клечка, първа ще танцува с Дракона. Най-късата клечка — ще е последна. И Саша Дракона започна да ги върти една по една. Излезе, че бил добър танцьор. И неуморен. Неслучайно беше личен пилот на другаря Сталин. Неслучайно на въздушните паради с часове прави лупинги. Върти се, докато не му се свърши бензинът. Кацне, напълни резервоара — и пак. На него никога не му се завива свят. Има сила и издръжливост за три бика. И душевната му топлина за всички ще стигне. И ще артиса. Да танцуваш с него е удоволствие.

Момичетата се скупчиха, взеха да си шепнат, да се смеят, да поглеждат към Дракона. Излъчват помежду си делегатка. И Дракона се смее, тръшнал се е на креслото и престорено си вее с вестник „Правда“. Като с японско ветрило.

Отива тогава при него. Проклетията като делегатка на обществеността; от зелените й очи грее изумрудена светлина. Гледа нахално, прямо и смело:

— Саша, може ли да се обърна към теб по личен въпрос?

— Може.

— Всички имаме една молба към тебе.

— Казвай.

— Къде ще летиш в това лошо време? Остани с нас до сутринта. А?

15

Старият Андерсен написал приказка за принцесата върху грахово зърно. Оттогава насам всеки знае: щом е принцеса, трябва да е изнежена. И така си било. Право го е казал Андерсен. Затуй кралете и царете си загубиха властта. Прекалено изнежени бяха. Къде ги сега тия монарси?

Затова в ръководения от другаря Сталин Институт за световна революция подготовката на ръководните кадри от монархическия състав е поставена на друга основа:

— Я, Анастасюшка, се стегни по работническо-селски.