Ивайло Дичев
Пространства на желанието, желания за пространство (19) (Етюди по градска антропология)

Градът се спуска отгоре, градът се случва отдолу

Отгоре работи валията на Русе Мидхад паша, който през 60-те години на XІX век въвежда тротоари, фенери и номера на къщите. Отгоре действа руския пратеник княз Дондуков-Корсаков, предопределил с настаняването си в София през 1978 избора за столица на Великото народно събрание през следващата година: под негово разпореждане разчистват боклуци, събарят джамиите, преместват традиционния градски център от старото ядро на града около банята към конака/дворец. Отгоре урбанизира Фердинанд, който създава пипиниерата в бъдещата Борисова градина, а през 1889 превръща колекцията си от пеперуди в естествено-исторически музей, недалеч от двореца. Освободеното княжество осейва страната с училища, пощи, кметства, казарми; комунистите добавят маркери на градскост като мраморен пешеходен площад с фонтани, монументален паметник на местния герой, типов хотел на „Балкантурист“, младежки дом, битов комбинат, художествена галерия и тъй нататък.

Успоредно или в противовес на това, градът се случва спонтанно отдолу. Георги Георгиев разказва за алтернативния урбанизъм, процъфтял в началото на XX век в София

Особен интерес в етнокултурен план представлява градоустройството на кварталите или градските части, които бяха създадени чрез заграбване от бездомници […] Така например през лятото на 1911, при възникването на Бездомническия квартал в Коньовица, около 800 мъже, жени и деца не допуснаха, след като бяха завардили реката и моста, никой, включително и органите на властта, да проникнат в заграбените места. А в същото време бъдещите „собственици“ сами регулираха терените, размерваха и очертаваха улици, определяха дворни места и площади. При други подобни случаи „регулирането“ и „парцелирането“ извършваха предварително на събрания в някоя кръчма или кафене, заключителния етап на които бе разпределянето на терените между участниците чрез теглене на жребие и уговаряне времето на акцията (Георгиев 1983: 32).

Присвояването на пространството отдолу днес отново е в апогей поради отмирането на държавата, предсказано — макар не точно по този начин — от Маркс. Преди остъкляваха балкона и превръщаха трафопоста в тераса. Днес архитектурния фолклор (както го наричаме с колеги) е навсякъде: основната цел е да се пригоди комунистическия град към потребностите на консумативното общество. Самосиндикална стълбичка, иззидана до апартамента на първия етаж, където са отворили зъболекарски кабинет. Фоайето преградено на две и превърнато в рибен магазин. Или два партерни апартамента, обединени в ресторант — лъскав и примамлив на фона на унилата, изронена фасада над него. Върхът беше един огромен параклис (ако не истинска църква) издигнат върху плоския покрив на един блок в Петрич.

Особено интересно е да се наблюдава възникването на места в освободения от бюрократична опека град. В София площад Славейков в началото на 90-те спонтанно се превърна в пазар на книги. Отначало там се продаваха четива бунтовни, антикомунистически и пазаруването изпълваше софиянци с особени граждански трепети. Постепенно мястото се комерсиализира, стана обикновен пазар на книги (защо ли на открито се продават книги? ще се запита наивно някой чужденец). Последният ход беше това, че общината урегулира пазара и дори му построи кичозно фонтанче. В същото това време пред стадион „Васил Левски“ върви все още спонтанен пазар на старо ски оборудване. Още по-стихиен вид има пазарът вътре в канала на Перловската река до Сточна гара, където са се сврели избутани от градското пространство дребни бит-продавачи. Но не беше ли Илиенци преди години същото а-законно (в смисъл без отношение към закона) пространство? Прочутият из цяла България като най-евтин пазар в Димитровград, създаден през 70-те години от виетнамски работници, препродаващи вносни вещи, беше интегриран още през времето на комунизма. Днес той храни половината граждани, които продават там през уикенда; общината пък си гарантира политическа преданост чрез по-добрите сергии, които запазва за местните.

Или с други думи някакви места се създават в процеса на живеенето — после властта ги присвоява, почва да ни ги продава.