Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (97)

97.

Четвъртък, 12 март

Джоди Кармайкъл мина през оживената зала на гара „Виктория“ до пероните на линия Брайтън. Беше в лошо настроение след определено незадоволителната среща с адвокатите си. Беше наела една от най-добрите кантори в Лондон, тъй като там се чувстваше по-анонимна, отколкото в някоя местна брайтънска фирма.

Вървеше и си мислеше за скъпия час и половина, през който бе слушала съветите на Дрендия Ан Едуардс, една от старшите партньори във фирмата, която бе специалист по въпросите на наследяването. Едуардс й каза, че е била права — капитанът на кораба имал правото да сключва бракове и нейният наистина бил законен и обвързващ. Но с почти светкавична скорост кантората, представляваща децата на Роули Кармайкъл, повдигнала възражение. Разтревожени от прибързания брак на покойния си баща и последвалата му смърт, те отказвали да приемат доклада на съдебния лекар от Гоа и въпреки факта, че тялото на баща им било балсамирано, настоявали за втора аутопсия. Били подготвени да се борят на всяко ниво и джобовете им били достатъчно дълбоки, за да го направят, предупреди я Едуардс.

А това означаваше, че почти със сигурност й предстоеше свирепа битка за имуществото на Роули. Битка, която лесно можеше да се проточи две или повече години и която като нищо щеше да струва десетки, ако не и стотици хиляди, които трябваше да намери. В крайна сметка със сигурност щеше да наследи част от богатството му, но това можеше да стане в неопределено бъдеще.

По-голямата част от наследеното от първия й съпруг Кристофър Бентли беше отишла за купуването на къщата в Родийн и за разходи за издръжка и пътуване. Разполагаше с онези дошли изневиделица двеста хиляди долара от румънеца в Ню Йорк, с които можеше да изкара известно време, имаше и заделени пари за черни дни, но проклетият Уолт Клайн я беше принудил да посегне на тях. Освен това й се беше наложило да плати за всичко в Куршевел със собствената си карта, защото картата на Уолт и онази, която й беше дал, бяха отхвърлени при напускането на хотела; на всичкото отгоре се беше бръкнала за онзи нелепо скъп ковчег.

Ако не намереше бързо нов източник на средства, можеше да й се наложи да продаде някой от имотите си. Цената на къщата в Родийн беше скочила до небето през годините, откакто я бе купила, но продажбата й и ограничаването бяха най-лошият възможен сценарий. Признание за провал, дори временен, на плана й и на целите, които си беше поставила.

Седнала на мястото си във втора класа — за първи път от години не пътуваше в първа — Джоди изпитваше лека паника, че ще й се наложи да започне да прави малки икономии. Реши, че първата й работа, когато се прибере у дома, ще бъде да пресее отговорите в сайтовете за запознанства и да се свърже с някого от най-обещаващите кандидати.

Облегна се и взе зарязан вестник от съседната седалка, който беше отворен по средата. Обичаше да е в течение на новините в Брайтън и Съсекс — и особено с всичко, което би могло да се свърже пряко или непряко с нея.

Заглавието на седма страница на „Аргъс“ гласеше:

ПОЛИЦИЯТА ОТ БРАЙТЪН ПРЕДУПРЕЖДАВА:

МАСОВИ КРАЖБИ НА АВТОМОБИЛИ

Прегледа набързо материала. В Брайтън и Хоув действала банда, която влизала с взлом в къщи, но не за да ги обира, а за да се добере до ключовете на скъпите коли, особено „Рейндж Роувър“ и най-добрите спортни модели.

Помисли си за проникването в собствения й дом. Това ли беше търсил крадецът? Нейния мерцедес?

Прелисти няколко страници и видя друго, по-малко заглавие.

ПОЛИЦИЯТА НА СЪСЕКС ЗАПОЧВА

СУТРЕШНА КАМПАНИЯ ЗА НАМАЛЯВАНЕ

НА БРОЯ НА ЖЕРТВИТЕ ПО ПЪТИЩАТА

Прочете набързо статията, която обясняваше, че полицията започва масови проверки в града за шофьори с махмурлук. Прелисти още няколко страници, затвори вестника и заглавието на първата страница моментално прикова вниманието й.

ЛЮБИМИЯТ СИН НА БРАЙТЪН КАЗВА:

ПРИБРАХ СЕ ДА УМРА У ДОМА!

Погледна снимката на мъжа, прочете статията, после отново погледна снимката — не че й пукаше как изглежда. Вече си мислеше: „Добре, мога да те изчукам за седемнайсет милиарда долара. Няма проблем. Определено мога да бъда любовта на живота ти. За малкото време, което ти е останало!“.

Всъщност мъжът й изглеждаше доста секси. И според „Аргъс“ щял да остане в Брайтън само за няколко дни, след което щял да се върне в Калифорния, за да уреди бизнес делата си. По дяволите, трябваше да действа бързо и да го хване, преди да е заминал. Продължи да чете жадно.

Още от завръщането си в нашия град по-рано през седмицата Корнел по разбираеми причини се укри в апартамент в доста разкошен хотел в Брайтън, чието име ме помоли да не разкривам.

„В кои хотели в града бих се укрила аз? — запита се тя. — В «Хотел дю Вин»? В «Хилтън Метропол»? В «Гранд»? В някой от по-малките бутикови хотели?“

Доста разкошен хотел.

Ох, репортерката определено беше хитра кучка!