Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (109)

109.

Петък, 13 март

Зъба дъвчеше сандвич със свинско, отпиваше кока-кола на почти пустия паркинг при голф игрището на около километър от къщата и гледаше как късният следобед преминава във вечер. Лимоновият кейк и чаят отстъпиха на шампанско и малки сандвичи. „Ох, Джоди — помисли си той с неохотно възхищение. — Ти си истинска професионалистка.“

Дундестият американец се разтапяше от вниманието й. В момента се беше разположил на канапето, галеше котката и държеше поредната си пълна чаша шампанско.

Тя пък беше заета в кухнята и също отпиваше шампанско, докато готвеше.

Тази вечер определено нямаше да изкарва мерцедеса от гаража.

Все пак имаше добра новина — тя като че ли бе убедила дундьото да откаже лимузината за утре и да й позволи да го разведе из онзи Съсекс от младостта му с нейната кола.

Зъба реши, че може спокойно да изостави поста си за нощта и да си намери хотел наоколо — достатъчно близо, за да може да действа при нужда, но извън вероятния район на издирване на Грейс. Провери в Гугъл и откри няколко хотела край „Гатуик“, където беше отседнал при предишното си идване тук.

При летището имаше „Хилтън“. Хотелите „Хилтън“ бяха доста анонимни места. Провери онлайн и си резервира стая.

Еротичните образи на голата Джоди Кармайкъл пред огледалото изпълниха отново съзнанието му. Можеше да намери куп проститутки онлайн, които не биха имали нищо против да дойдат в хотел като „Хилтън“. Мисълта го ободри.

Но не толкова, колкото мисълта как Джоди Кармайкъл и тлъстият й приятел излизат с колата от гаража утре сутринта.