Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (101)

101.

Четвъртък, 12 март

Въздействието на джина беше отминало и Норман Потинг — или Дж. Пол Корнел, както все си напомняше — обмисляше дали да не си поръча още един. Освен това се чудеше колко още ще му се наложи да седи тук, докато не реши, че Джоди Кармайкъл няма да се появи.

Барът се беше напълнил и макар че беше направил всичко по силите си да опази мястото до себе си, най-сетне му се наложи да го отстъпи и сега беше притиснат между един едър тип, вероятно скандинавец, който говореше на висок глас с британеца до себе си за ядрената енергетика, и от двама гейове, които си гугукаха влюбено. Рой Грейс му беше набил в главата либералната политика на полицията на Съсекс под заплаха да бъде изритан от „Тежки престъпления“, така че полагаше всички усилия да бъде широко скроен. Но светът се беше променил толкова много от времето, когато постъпи в полицията, че му ставаше все по-трудно да го разбере.

В бара влезе зашеметяваща жена. Потинг беше ченге от достатъчно време, за да може да различи някой, който просто хвърля небрежен поглед, от друг, който оглежда преценяващо.

Тя оглеждаше преценяващо.

И очите й се стрелнаха за миг към него.

Беше на около трийсет и пет, със сива копринена рокля, която прилепваше по всяка извивка на слабото й тяло и свършваше малко над коленете й. Краката й бяха дълги и стройни, обути в проблясващи обувки с висок ток. Косата й беше дълга и тъмна, с елегантна прическа, а шията и китките й бяха украсени с изискани бижута и скъп часовник.

Жената му хвърли втори поглед и може би усмивка, след което се настани през няколко места от него в края на бара.

Тя ли беше?

И ако беше наистина тя, как трябваше да постъпи? Имаше резервация за вечеря в осем, а дотогава имаше цял час. Беше прегладнял и очакваше с нетърпение да се нахрани добре за сметка на полицията на Съсекс.

Може би ако изиграеше ролята си добре, тя щеше да му направи компания. Ако беше Джоди Кармайкъл.

Докато се преструваше, че пише есемес, той се наведе да подслуша поръчката й на бармана. Чаша шардоне. После, докато продължаваше да се преструва, че пише, погледна снимките, които му бяха дали.

Тя беше!

Изпи още едно „Перие“. Досадният скандинавец и приятелчето му отляво слязоха от високите столове и си тръгнаха. Десет минути по-късно другите две двойки между него и нея също се махнаха.

Потинг погледна към нея и срещна погледа й. Усмихна й се дружелюбно и тя му се усмихна в отговор. Той се обърна към бармана и с най-добрия акцент на Дж. Пол Корнел го помоли да предложи на младата дама в края на бара чаша шампанско за негова сметка.

Това имаше желания ефект. Минути по-късно с чаша в ръка младата жена слезе от стола си и се настани до него.

— Благодаря! Сам ли пиете? — попита тя.

— Давя мъката си. — Той се усмихна.

— Знаете ли — рече тя, — хората, които пият, за да удавят мъката, трябва да разберат, че мъката се научава да плува.

— Така ли? — изненада се Корнел.

— Да, според личния ми опит. — Тя се ухили.

— Погребах две деца и съпруга — рече той. — И така и не се научих да плувам.

— Никога не е късно да се научи каквото и да било.

Чукнаха се.

— Да се надяваме, че не е. Е, ако мога да перифразирам един от любимите си филми, какво води една прекрасна дама тъкмо в моята кръчма?

Тя се усмихна.

— Бих могла да ви попитам същото!

— Заповядайте?

— И какво?

Той поклати глава.

— Бих искал да ви дам остроумен отговор, но нямам такъв. Израснах в този град — е, по онова време беше градче — и дълги години живях далеч оттук. Сега животът ми наближава края си и реших да се върна при корените си. А вие?

Тя си взе маслина от купата пред него. Отпи от шампанското си и изяде още една маслина, като го погледна прелъстително.

— Опитвам се да се справя с влаковата катастрофа, която наричам живот. Това е първата вечер от много време, в която излизам. Трябваше да се срещна с един стар приятел тук, но той ми върза тенекия — оправда се с някаква плитка лъжа за спукана гума. Сигурно е получил по-добра оферта — сви рамене тя и се заигра с верижката на часовника си, като си придаде убедителен уязвим вид.

— По-добра оферта от вас?

— Той е стара любов. Сега сме просто добри дружки. Но нали знаете, мъже…

Той се усмихна.

— Разкажете ми за влаковата катастрофа.

Тя отново сви рамене.

— Знаете ли, много ми е шантаво да съм в този хотел.

— Това пък защо?

— Ами тук се запознах със съпруга си. Той почина малко след като се оженихме. Ухапа го змия в Индия.

— Това е ужасно — каза Потинг.

— Бяхме толкова влюбени.

— Моите съболезнования.

— Много мило от ваша страна. — Тя срещна погледа му. Очите й бяха хипнотизиращи. Потинг се възбуди от погледа й и трябваше да положи усилия, за да се съсредоточи заради погълнатия алкохол.

Той протегна ръка.

— Пол Корнел.

— Джоди Кармайкъл — отвърна тя, докато се ръкуваха.

— Приятно ми е да се запознаем — каза той.

Тя отново го погледна в очите.

— И на мен. Е, каква е истинската причина да се върнете тук?

— Дойдох у дома да умра.

— Бих предпочела да не го правите твърде бързо. Току-що се запознахме. Мисля, че би било доста нелюбезно от ваша страна.

Той се разсмя.

— Добре, ще се опитам да изкарам вечерта. Но при едно условие.

Тя вдигна чашата си.

— И то е?

Той чукна чашата й със своята.

— Да вечеряте с мен — разбира се, стига да сте свободна.

Тя го изгледа замислено.

— Ами това ме поставя в трудно положение. В хладилника ми се размразява лазаня за един. Така че трябва да избирам или нея, или вечеря с вас. Хммм. Имате ли някакви други стимули?

— Цялото шампанско, което можете да изпиете.

Тя завъртя кокетно показалец, сякаш казваше: „Друго?“.

— Тукашният ресторант се смята за един от най-добрите в града. Стриди, омари, морски език по дувърски.

Тя отново завъртя пръст.

— И чудесен избор на вина, доколкото разбрах.

Пръстът отново се завъртя.

— Няколко часа в моята бляскава компания?

Тя се ухили и кимна.

— Добре, вече започвате да ме навивате. — И го погледна палаво в очите.

— Не обичам да вечерям сам. Ще окажете огромна услуга на един старец, ако ми направите компания.

Отново завъртане на пръста.

— Мисля, че сте невероятно красива.

— Много сте мил.

— Не, наистина! — каза той. — И мисля, че и вашата вечер ще бъде значително по-добра, ако я прекарате с мен.

— О, нима? Е, ще излъжа, ако кажа, че не бях привлечена от чара ви.

— Сега пък говорите глупости!

— Не, винаги казвам истината. И имам сериозна нужда от весела компания. За мен ще бъде удоволствие да вечерям с вас. Но трябва да ви предупредя, че вкусовете ми са скъпи.

„Какъв късмет, че полицията на Съсекс ми отпусна почти неограничен бюджет“ — помисли си Потинг.

— Е, значи сме двама — отвърна той.

Тя топна пръст в чашата си и го поднесе към устните на Корнел. Той облиза шампанското от върха му.

„Господи — помисли си. — Разбирам защо мъжете си падат по нея.“

И с неудобство си даде сметка, че двамата полицаи в колата отвън чуват всяка негова дума.