Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (120)

120.

Понеделник, 16 март

Всички погледи се насочиха към детектив сержанта.

— Докато действах като агент под прикритие в къщата на Джоди през уикенда, използвах възможността да огледам късно през нощта, докато тя спеше. Това беше част от инструктажа ми.

Грейс си помисли, че Потинг изглежда доста оживен, вместо да е потресен от разминаването си на косъм със смъртта.

— Освен това имах шанса да поогледам, докато тя приготвяше вечерята. Между другото, радвам се, че няма да ми се наложи да опитвам още нейни ястия. Хич я няма в кухнята.

Някои от екипа се разсмяха.

— Не открих нищо в къщата, освен че котката много настоятелно драскаше по стената, зад която вече знаем, че се намира стаята на влечугите. Забелязах обаче странна машинария в кухнята й. Тя ми каза, че това е домашен уред за замразяване с изсушаване и че си го купила, защото това бил най-здравословният начин за съхраняване на зеленчуци. По-късно през нощта, след като тя си легна, потърсих в Гугъл за тези уреди и открих, че нейният далеч не е домашен, а доста скъп модел, използван в индустрията.

— За какво го е ползвала? — попита Екстън.

— За бързо замразяване на всякакви храни и химикали. На практика почти на всичко. Уредът изтегля водата и така съхранява не само храната, но и силата на лекарства и съединения — отвърна Потинг. — Сутринта, когато я чух, че влиза под душа, слязох в кухнята и прерових чекмеджетата на фризерите й — има два много големи фризера, един в кухнята и друг в килера. Повечето отделения бяха пълни със замразени гризачи, мишки и плъхове.

— Подходяща диета за тази вещица — подхвърли Бачълър.

Потинг изсумтя в знак на съгласие.

— Някой от тях щеше да е много по-вкусен и не така жилав като стека, който ми сготви — или по-скоро ми кремира. Както и да е, прерових хубаво и под няколко гризача намерих скрити епруветки с гумени тапи, без надпис.

— И какво имаше в тях, Норман? — попита Грейс.

— Кристали. Като кехлибар. Нямах представа какво представляват и нямах намерение да ги опитвам на вкус — за мое щастие. Всички изглеждаха еднакви, така че взех една епруветка, сложих я в хладилна торбичка, която намерих във фризера, и я прибрах с намерението да я донеса за анализ. Но покрай събитията по-късно се обадих на шефката на криминалистите в Гилфорд, споделих подозренията си и попитах дали могат да проведат бърз анализ на съдържанието. За да избегна евентуално оспорване на доказателствата в съда, занесох епруветката лично в събота сутринта.

— Какви бяха подозренията ти, Норман? — попита Таня Кейл.

Той вдигна листа хартия, който беше донесъл, и се усмихна широко.

— Закъснях за брифинга, защото чаках да ми пратят резултатите по имейла. Тук имам пълните детайли от лабораторията, ако на някого му е интересно да ги прегледа. Но ако си спестим техническия жаргон, епруветката съдържа замразена отрова от пясъчна усойница.

Умът на Рой Грейс заработи трескаво. Около следата от ухапване по крака на Роули Кармайкъл нямаше екхимоза. Това беше убедително доказателство, че отровата се е озовала в организма му не от ухапване от змия. Д-р Уест беше убеден в това, както и че районът, където се твърдеше, че е бил ухапан Кармайкъл, не е място, на което може да се открие пясъчна усойница. Грейс стана и стисна юмруци. Беше толкова развълнуван, че му идеше да прегърне Потинг.

— Това беше наистина добро, Норман. Чудесна работа. Ще ни помогне неимоверно.