Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (118)

118.

Неделя, 15 март

— Часът е единайсет и трийсет и пет, неделя, петнайсети март. Продължение на разпита на Джоди Кармайкъл в присъствието на адвоката й Клифърд Орсън — каза детектив сержант Гай Бачълър.

След това повтори въпроса, който беше задал преди, и й напомни, че все още е заподозряна.

— Чувствах се много зле — отвърна Джоди. — Току-що бях изгубила годеника си и семейството му ясно ми даде да разбера, че не съм добре дошла на погребението му. Излязох да пийна в любимия си бар в Брайтън, за да се ободря, и се разбрахме с Роули да се срещнем там. Жена му беше починала преди доста време и той ми приличаше на изгубена душа. Просто помежду ни се установи връзка, както бе станало и в интернет. Сякаш се познавахме много отдавна след онлайн чатовете ни.

— Така ли?

— Вечеряхме и по-късно той ми каза, че ще заминава на круиз, и ме покани да отида с него. Помислих си — защо не, какво пък. Нямах какво да правя и бях много разстроена покрай Уолт. Реших, че би било добре да си дам пълна почивка.

— Значи не сте познавали добре Роули Кармайкъл по времето, когато сте излизали и сте била сгодена за Уолт Клайн?

Тя се поколеба.

— Не, не бих казала. Никога не се бяхме срещали.

— Значи двамата сте водили редовна кореспонденция в продължение на няколко месеца, преди да заминете на плаването с него? По времето, когато сте се виждали и по-късно сгодили с Уолт Клайн?

Тя се обърна към адвоката си.

— Клиентката ми няма коментар — каза Клифърд Орсън.

— Имаме още няколко въпроса — отвърна Бачълър. — Джоди, можете ли да потвърдите, че имате регистрации най-малко в три различни сайта за самотни дами, желаещи да се запознаят с богати мъже?

— Женен ли сте, детектив? — попита Джоди въпреки предупредителния поглед на адвоката си.

— Аз задавам въпросите.

— На трийсет и шест съм. Не зная дали си давате сметка колко е трудно за една жена на моята възраст да срещне свестен човек без багаж. Биологичният ми часовник тиктака. Единственото ми желание в живота е да се омъжа за човек, когото обичам, и да създам семейство. Все повече се отчайвам и затова имам регистрации в много сайтове за запознанства. Това нередно ли е?

„Доста необичайно е да избираш за потенциални партньори и бащи на децата ти мъже, наближаващи осемдесетте“ — едва не каза Бачълър, но вместо това само поклати глава.

— Разбира се, че не. Но определено може да се каже, че е меко казано, лош късмет, че покойният ви съпруг Роули Кармайкъл, много богат човек, е починал само дни след сватбата ви. И голям късмет за вас, че капитанът на кораба е бил упълномощен да сключва бракове. Много капитани не са и въпреки че изпълняват церемонията в морето, браковете не се признават от закона. Но във вашия случай бракът ви е напълно законен.

— Какво намеквате за клиентката ми, детектив сержант? — остро попита Орсън. — Не тя е резервирала места за плаването.

— Просто отбелязвам. И разбира се, бих искал да посоча съвпадението между ужасните трагедии, че и първият, и вторият съпруг на клиентката ви си е отишъл от отровата на пясъчна усойница.

— Именно — каза Орсън. — Вие го казвате. Тя е напълно невинна. Нямате никакви доказателства. Всичко, което вие и колегата ви казахте, са чисти догадки. Освен ако нямате реални доказателства, искам клиентката ми да бъде освободена незабавно.

— Засега това няма да стане — отвърна Бачълър. — Разследването е в ход и смятаме, че тя е отговорна за смъртта най-малко на трима души и че вероятно е планирала да убие последната си жертва, която едва не бе взривена от кола бомба вчера сутринта. Домът й още се претърсва и разследваме подробно точните обстоятелства около смъртта на Кристофър Бентли, Уолт Клайн и Роули Кармайкъл. Уликите засега може да са косвени, но ние имаме още много въпроси към нея.

— Уликите ви са само косвени и тя следва да бъде освободена — отвърна Орсън.

Вратата се отвори и в стаята влезе Рой Грейс с лаптоп в ръка. Той се представи на адвоката и на Джоди Кармайкъл, както и официално за протокола, след което остави компютъра на масата.

— Ще покажа на клиентката ви материали от един лаптоп, конфискуван от друг заподозрян. — Той вдигна капака на лаптопа. — Господин Орсън, клиентката ви вероятно не знае, че във всяка стая на къщата й има скрити камери. Смятаме, че онзи, който ги е монтирал, е бил пратен да прибере някои неща, които според него клиентката ви е откраднала от човек в Ню Йорк.

— Имате ли доказателства в подкрепа на подобно обвинение, старши детектив Грейс?

— Всъщност имам. Това, което ще ви покажа, е от копие на твърд диск, взет от компютър, който намерихме вчера сутринта в една кола недалеч от дома на клиентката ви на Родийн Кресънт.

Той чукна няколко клавиша и завъртя лаптопа, за да могат всички да виждат ясно екрана.

Картината беше от камера, разположена високо на стената на стая със стъклени контейнери, пълни със змии, скорпиони, жаби и паяци.

Джоди Кармайкъл стоеше в единия край на помещението и повдигаше капака на контейнер, в който имаше голяма змия. Чу се силен гръм, от който камерата се разтресе. После в стаята влетя някакъв дребен мъж. В същия миг Джоди грабна змията от контейнера и я хвърли по него. Създанието го улучи право в гърдите и го събори на пода.

Всички гледаха мълчаливо.

Мъжът изкрещя нечленоразделно и се опита да се изправи, а змията започна да се увива около него и го ухапа свирепо по ръката. Мъжът отново изкрещя и започна да се търкаля по пода, а тежката змия продължи да се увива, като прикова ръцете към тялото му, след което продължи нагоре по раменете.

— Махни я от мен, кучко!

Джоди грабна един вивариум с четири тарантули, вдигна го във въздуха и го задържа над главата си.

— Кой си ти, по дяволите? — извика тя. — Полицай ли си?

Мъжът погледна с ужас към паяците.

— А ти коя си, мамка ти? — извика й той. — Джоди? Джудит?

— И двете — ясно отвърна тя. — И още.

— Махни това нещо от мен!

— Така ли? И после какво? — Тя вдигна вивариума още по-високо, сякаш се готвеше да го запрати по него.

— Не. Неее! Моля те, мразя проклетите твари, моля те. Виж, ще се махна, обешшш… — Змията се стягаше още по-силно около гърлото му и му беше трудно да говори.

— Сякаш ще ти повярвам. Знаеш ли какво? Убила съм трима души, двама съпрузи и един годеник. Всъщност четири, ако броим тъпата ми сестра. Да не мислиш, че ще се поколебая с някакъв шибан обирджия?

Грейс спря записа и погледна Джоди, която отново си играеше с верижката. После погледна адвоката й.

— Това достатъчно доказателство ли е според вас?

— Моите уважения, старши детектив, но клиентката ми очевидно се е страхувала за живота си и е изкрещяла заплахата като самозащита.

— Самозащита? Като удушава нападателя си с огромна змия? Не мисля. И за ваша информация, експлозията, която чухте, беше на бомбата, поставена в мерцедеса й, вероятно с намерението да бъде убит полицай. И се опитваме да установим дали клиентката ви не е замесена в това.

— Можете ли да ми дадете и най-малкото доказателство, че клиентката ми е поставила бомбата? — попита адвокатът. — Това е абсурдно.

Грейс затвори лаптопа и го взе.

— Ще ви дадем копие на записите, господин Орсън. — Усмихна се. — О, между другото, полицаите, претърсващи къщата на клиентката ви, откриха сумата сто деветдесет и девет хиляди и деветстотин долара в нови банкноти, скрити в дюшек в една от стаите. Може да е просто съвпадение, но от Нюйоркската полиция ме информираха, че клиентката ви е заподозряна в кражбата на двеста хиляди долара от хотелска стая в Манхатън в нощта на осемнайсети февруари тази година, сряда. Тя обаче не знае, че парите са фалшиви. Както казах, това може да е просто съвпадение или може би косвено доказателство. Извинявам се, че ви прекъснах. Моля, продължете.

Джоди го изгледа кръвнишки, като продължаваше да си играе с верижката.

На прага Грейс внезапно се поколеба, изгледа я продължително и направи крачка към нея, като се мръщеше.

— Мога ли да погледна медальона ви, моля?

— Защо?

— Искам да го видя.

Тя го свали и му го подаде. Грейс разгледа медальона и го разтърси. Нещо вътре изтрака. Той погледна отново към Джоди и видя, че лицето й е леко пребледняло. Отвори внимателно медальона и надникна вътре.

Видя нещо, което приличаше на змийски зъб.

Помълча за момент, като мислеше усилено.

— Вземам го като потенциално веществено доказателство по следствието.

— Бихте ли внимавали с него, моля? — каза тя. — Това е спомен. Първият ми съпруг ми го подари. Зъбът е от габонска усойница, ухапала най-добрия му приятел. Кристофър убил змията и успял да спаси живота на приятеля си. Подари ми зъба като амулет за късмет малко след като се запознахме.

— Още веднъж се извинявам, че ви прекъснах. Моля, продължете. — Грейс излезе, като затвори вратата след себе си.