Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (110)

110.

Петък, 13 март

Дж. Пол Корнел потисна прозявка, наслади се на аромата на големия арманяк, който му бе сипала Джоди, и допуши последните сантиметри от пурата си „Кохиба“. Потупа доволно шкембето си.

— Господи, много ме разглези тази вечер. Ама че вечеря. Божествени миди и най-добре приготвеният стек, който някога съм опитвал. Знаеш ли, наистина не помня да съм ял по-добър.

Всъщност можеше. Стекът беше пълен с жили и тя го беше препекла. Но нямаше намерение да й го казва. Плексигласовият стол с висока облегалка при стъклената трапезна маса беше осакатяващо неудобен, но нямаше намерение да й казва и това.

— Ти си истински гений в кухнята. Ябълков сладкиш с крем карамел — любимият ми десерт.

— Нищо не е твърде добро за теб. Обичам компанията ти.

— И аз твоята. — Той се прозя. — Виж кое време стана. Почти полунощ. Кога мина вечерта?

— Нямах представа, че е толкова късно — каза тя. — Беше толкова забавно.

— Така е. Май съм готов да се хоризонтирам. Боя се, че лекарството ми действа по този начин.

— Стаята ти е приготвена.

— Преди няколко години щях да те любя цяла нощ. — Той вдигна чашата си. — Моя чудесна Джоди, къде си била през целия ми живот?

Тя вдигна своето „Драмбуйе“.

— Господи, колко ми се иска да те бях срещнал по-рано. Колко ли по-различен щеше да е животът ми — каза той.

— Никога не е твърде късно, нали?

— Пия за това. — Той пресуши чашата си, смачка остатъка от пурата и се изправи несигурно на крака. — Нямам четка за зъби.

— Аз имам резервна.

— Ти си ангел.

— Така е — каза тя.

Двамата се усмихнаха.

— Иска ми се… нали разбираш… да можех да те любя — каза той.

Тя го целуна по бузата.

— Хайде да те слагаме да си лягаш.

— Добра идея.

— Какво искаш за закуска?

— Теб! — отвърна той.

— Мисля, че мога да го уредя!

Десет минути по-късно тя го поведе нагоре. Корнел забеляза, че котаракът й драска стената в края на коридора.

— Какво търси? — попита той.

— Мисля, че е надушил нещо. Непрекъснато го прави. Може да има мишка в някоя кухина. Тайсън! — извика тя.

Котаракът изхвърча от площадката и избяга долу.

В долната част на стената имаше много драскотини, както и няколко по-дълбоки бразди. Какво ли имаше от другата страна? Може би змиите й? Трябваше да се опита да провери тайно, когато му се удаде възможност.

Няколко минути по-късно, след като Дж. Пол Корнел бе настанен в стаята за гости с отделната баня, Джоди се върна долу да разчисти. Беше в доста добро настроение от добре изминалия ден, но знаеше, че трябва да задълбочи връзката помежду им. Той изглеждаше малко предпазлив и тя трябваше да разруши бариерите.

Как?

Беше признал, че е импотентен от операцията на простатата. Може би, ако успее да го възбуди въпреки думите му, това ще свърши работа? Не би било зле по-късно да се пъхне гола в леглото му и да опита.

Допълни си чашата, запали още една цигара и седна на масата в кухнята. Харесваше го. Което беше добре, щом възнамеряваше да се омъжи за него.

На масата имаше брой на „Аргъс“. Докато отпиваше от ликьора си и пушеше, започна да го прелиства разсеяно и вниманието й внезапно бе привлечено от един материал.

ПОЛИЦАЙ ОТ СЪСЕКС ПОЛУЧАВА

ПОСМЪРТНО КРАЛСКИЯ ОРДЕН ЗА ХРАБРОСТ

Привлече я не заглавието, а снимката под него.

Детектив сержант Бела Мой с годеника си от полицията на Съсекс детектив сержант Норман Потинг

Привлекателна брюнетка на около трийсет и пет, прегърнала закръглен и едър мъж на неопределена възраст, някъде между петдесет и пет и шейсет.

Прочете статията. Двамата детективи били сгодени и предстояло да се оженят. После се случила трагедията — в извънработно време, годеницата на Потинг храбро се втурнала в горяща къща да спаси дете и куче, останали вътре. Детето и кучето се измъкнали, но детектив сержант Бела Мой така и не излязла от къщата. Тялото й било открито няколко часа по-късно.

И сега Джоди си спомни нещо, което Пол й бе казал по време на вечерята им вчера.

Изгубих моята сродна душа в пожар.

Цялото му изражение се бе променило, след като изрече тези думи. Тогава тя ги беше приела като нещо много лично, твърде разкриващо за него.

Впери съсредоточен поглед във фотографията. Формата на лицето. Леко месестия нос. Оредяващата коса, сресана напречно. Късият дебел врат.

Обхваната от безпокойство, тя отвори лаптопа си и написа в търсачката „Полиция на Съсекс — Норман Потинг — Изображения“.

Появиха се куп фотографии. Някои бяха на абсолютно непознати. Други обаче забележително приличаха на по-опърпани версии на Дж. Пол Корнел.

Въобразяваше ли си? Може би двамата просто си приличаха? Не беше ли станала прекалено предпазлива след фиаското Уолт Клайн?

Имаше само един начин да разбере.

Потърси Дж. Пол Корнел в Гугъл и започна да преглежда снимките му, като копираше всяка една.