Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (71)

71.

Вторник, 10 март

За втори път в рамките на един месец скърбяща жена съпровождаше тялото на любимия си у дома след внезапната му и трагична смърт в чужда страна.

И за втори път тя се утешаваше със сносното шампанско, предлагано в първа класа на „Бритиш Еъруейс“, докато съставяше и репетираше историята си.

Докато усмихнатият, съчувстващ стюард пълнеше чашата й, тя зарови пръсти в купата с топли печени ядки. Задъвка сладко кашу и пренасочи мислите си към книгата, която възнамеряваше да напише един ден във вилата си на брега на езерото Комо. Цените на вилите се бяха качили от онази ваканция преди години, когато бе ходила там със семейството си. Щяха да й трябват около петдесет милиона паунда за място, достатъчно внушително, за да бъде сочено от туристическо корабче. Достатъчно, за да впечатли баща си. И майка си.

Как да си осигуриш такава вила ли? Твоят начин, Джоди, е да се омъжиш за милионер.

Иначе казано — няма начин, грозно момиченце.

Щеше да им покаже. Копнееше за онзи ден, когато това ще стане и ще му припомни думите му.

Въведе паролата на айпада си, отвори дневника и започна да пише:

Добре, някой може ли да ми каже колко е почтеното време да прекараш с партньор? Съпруг? Каквото и да е?

Всеки знае малко изтърканото клише: „Живей всеки ден така, сякаш ти е последен, защото накрая ще се окажеш прав“.

Но все пак?

Хората говорят за очакванията си. Всеки има различни очаквания от живота.

Казват, че щастието не се купува с пари. Ще ви кажа аз какво научих за моите трийсет и шест години. Първо, ето списък на нещата, които мразя:

1. Мая;

2. Лигави мумии;

3. Самозвани светци;

4. Хора, които ти казват, че щастието не се купува с пари.

 

Ето нещата, които обичам:

1. Котарака си;

2. Да гледам банковата си сметка;

3. Качествено шабли;

4. Стриди „Рокфелер“;

5. Омари;

6. Обувки „Джими Чу“;

7. Спортни модели „Мерцедес-Бенц“.

 

И нещата, които искам:

1. Апартамент в Ню Йорк. Вила на езерото Комо;

2. Частни самолети, за да не ми се налага да си събувам шибаните обувки на летището;

3. Достатъчно пари, за да не ми се налага да работя;

4. Да се омъжа за човек, когото наистина обичам;

5. Да създам семейство.

 

Толкова ли е прекомерно? Обичам да мисля за себе си като за жена с прост вкус. Искам най-доброто от всичко. Искам го сега, докато съм жива. И напълно осъзнавам, че някой ден ще ми бъде последният.

Когато този ден настъпи, искам да умра с голяма усмивка на лице. А не като много други в някой болничен коридор, докато студент по медицина с махмурлук скача върху гърдите ми, или от старост или болест в някой старчески дом.

Наистина ли е толкова прекомерно?

Животът е игра.

Жалко, че повечето от нас така и не го осъзнават.

Чувствам се късметлийка, че го научих достатъчно млада, за да го превърна в реалност.

Можете ли да си представите какво е да лежиш на смъртното си легло и да мислиш за всички неща, които ти се е искало да направиш? Ние сме мъртви не просто задълго, а завинаги.

Не позволявайте на никого да ви казва друго.

Формалностите на „Хийтроу“ се оказаха не толкова мъчителни, колкото очакваше. Тя подписа, че предава тялото на покойния си съпруг на „Съдебна медицина“ в Брайтън и Хоув и само час и половина след кацането пътуваше към Съсекс в черна лимузина БМВ.

Знаеше, че е голяма късметлийка. Твърдението, че всички капитани на кораби могат да регистрират законни бракове, е по-скоро градски мит. За целта капитанът трябваше да е официално признато лице, имащо правото да сключва бракове, и някои бяха такива. Колко удобно, че Роули Кармайкъл беше избрал да плава с компания, която поради романтичните си дестинации разбираше, че може да има нужда от подобни носещи добри приходи услуги, и съответно се бе погрижила всичките й капитани да са упълномощени да сключват бракове.

И онова, което караше усмивката й да става все по-широка, бе фактът, че в момента, в който някой сключи брак, всяко съществуващо вече завещание става невалидно.

Тормозеше я само, че Роули имаше четири деца и вероятно ги е осигурил. Но тя не се съмняваше, че в крайна сметка ще получи прилична сума. Това се полагаше на всяка съпруга. И щеше да е значително попълнение на изчерпващите й се спестявания. Но може би не златното яйце, за което жадуваше.

Докато черното БМВ излизаше от М25 и продължаваше на юг по М23 към Брайтън, Джоди много добре си даваше сметка, че истинският джакпот все още й се изплъзва. И вече бе отворила лаптопа и търсеше усилено г-н Подходящия в уебсайтовете, в които имаше регистрация.

Той беше някъде там. И тя щеше да го открие.

Някой, който ще бъде благодарен, че я е срещнал. Някой достатъчно богат, за да сбъдне мечтите й.

Някой достатъчно богат, за да накара Каси да се върти в гроба си.