Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (8)

8.

Вторник, 17 февруари

Малката маймунка саймири на тънката клонка се взираше през стъклото на клетката в зоопарка „Друзилас“ Козината й бе на сиви, рижави и бели петна, имаше тъжни питащи очи. Внезапно започна да гризе парчето морков, което държеше в предните си лапички.

Ноа, който се взираше в нея с разширени очи, сякаш не беше сигурен как да я възприеме, се засмя.

Денят беше чудесен, необичайно топъл за сезона.

— Харесва ли ти маймунката? — каза Рой Грейс на сина си, който седеше в бебешките ремъци на гърдите му. — Искаш ли маймунка на стената? Или маймунска количка?

Ноа грейна и се разлигави. Маймунката продължи да гризе, той се засмя отново и отново се разлигави.

Господи, няма по-прекрасно нещо от това да чуя смеха на сина си, помисли си Грейс, докато бършеше със салфетка брадичката му. После го погледна и направи маймунска физиономия.

Ноа отново се изкиска.

Рой Грейс се ухили и прегърна Клио, която се облегна на него. Беше си взел безценен почивен ден, за да бъде с любимите си същества, и му се искаше да го прави по-често. Знаеше, че може — имаше много натрупани дни отпуска. Но в същото време изпитваше неволна вина, че целия януари не е бил на работа. Спомни си цитат отнякъде — няма човек, който да каже на смъртното си легло: „Господи, иска ми се да бях прекарал повече време в офиса“.

Вярно беше, но в същото време, колкото и да обичаше да е с Клио и сина си, мислите му все се връщаха към работата. Знаеше, че е късметлия. Имаше най-чудесната жена на света и най-чудесния син, благодарение на които промени гледната си точка и приоритетите си. И най-чудесната работа на света — в добрите дни. След години на мрак в сянката на отдавна изчезналата му първа жена Санди животът наистина беше отново страхотен. Той беше щастлив. По-щастлив от всеки друг път.

И това го безпокоеше. Можеше ли човек да продължи да бъде толкова щастлив?

Имаше толкова много мрак по света. Вездесъщата заплаха от тероризъм. Мизерниците, решени да навредят на хората. Той просто искаше двамата, които обичаше толкова много, да бъдат завинаги в безопасност.

Телефонът му иззвъня.

Докато вдигаше, видя многозначителния, но разбиращ поглед на Клио.

— Рой Грейс.

Чу френския акцент на Бернар Виге от Интерпол.

Тялото на изчезналата преди няколко дни проститутка било открито в канавка в покрайнините на Лион. Колата на „Херц“, в която била видяна да влиза, била намерена и проучена от криминалистите. Открили ДНК на Крисп в нея.

По пуснатото от полицията на Съсекс описание бдителен митничар от летището на Лион задържал човек, опитващ се да се качи на международен полет. Лявата му ръка била гипсирана, уж от инцидент със ски. Взетата ДНК проба го идентифицирала като д-р Едуард Крисп.

Грейс каза на Клио да заведе Ноа при прилепите и се обади на детектив сержант Потинг.

— Норман, пращам те в Лион с Глен. Френската полиция ще иска оперативна информация за Крисп. Можеш ли да работиш с тях, за да им я пратя?

— Разбира се, шефе. Добра новина!

После звънна на Глен Брансън.

— Лион, столицата на изтънчената френска кухня — оживи се Брансън. — Нищо против да отида там и да работя с тяхната полиция.

— Ако искаш да ходиш в Лион, моля. Ходих веднъж със Санди и ядох най-отвратителното нещо, което съм слагал в устата си.

— Какво?

— Андуйет. Местната наденичка. В общи линии, свинско дебело черво, пълно с накълцани вътрешности. Мирише като лош дъх.

— Гадост!

— Много французи го обожават. Това е нещо, към което се придобива вкус. Настоявам да опиташ.

— Нали знаеш, че си клозетен садист?

— Не, просто вярвам в максимата „Гледам и виждам, слушам и чувам, правя и разбирам“.

— Какво има да се разбира в яденето на свинско черво?

— Част от образованието ти. И entente cordiale^[5]. Никога не гледай отвисоко на другите култури. Мисля, че едно отиване до Франция да поработиш с тамошната полиция и да се видиш с Крисп ще ти се отрази добре. Пък и разнообразяването може да ти се отрази добре. Не си обръщал внимание на себе си от смъртта на Ари.

Отчуждената съпруга на Глен Брансън Ари беше починала от алергична реакция към упойка по време на операция след инцидент с велосипед. След смъртта й детектив инспекторът започна да излиза с една слънчева млада репортерка от местния вестник „Аргъс“ и сега се канеше да се жени за нея. Беше му съобщил новината, докато Рой лежеше в болницата. Отначало той имаше резерви към това, че приятелят му ще се жени за репортерка, но я харесваше и след като видя каква химия има помежду им, реши, че двамата си пасват чудесно.

— Да, бе.

— Сериозно говоря.

— И да се прибера у дома при Шивон с такъв дъх?

— Значи се отказваш от Лион, така ли? — укорително попита Грейс.

— Не, ще ида.

— Ще искаме заповед за екстрадиране, но почти със сигурност ще пожелаят да го задържат във Франция поне докато делото за проститутката приключи. А и има куп бюрокрация покрай самото екстрадиране. Различни протоколи, свързани с европейската заповед за арест. Първо трябва да накараме държавното обвинение да се съгласи, че ще му бъдат повдигнати обвинения, преди да започнем целия процес. Той ще трябва да се яви пред френски съдия, преди да бъде предаден на британската полиция. Националният отряд за екстрадиране ще бъде отговорен за връщането му тук, но френската полиция иска да отидеш в Лион, за да споделиш информацията, която имаме за Крисп. Казаха ми, че около случая му има развитие. От Франция пристигна цяла планина документи на френски, които трябва да се преведат, така че трябва да изберем и преводаческа фирма.

— Това е добре — каза Глен Брансън.

— Защо пък?

— Ще имам време да си намеря някакъв освежител за дъха. Заради наденичката.

— Да, от личен опит с френската полицейска бюрокрация мога да ти гарантирам, че ще имаш предостатъчно време.