Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (119)

119.

Понеделник, 16 март

Грейс беше умислен.

— Часът е осем и половина, понеделник, шестнайсети март. Единайсети брифинг на операция „Паяк“.

Огледа екипа. Присъстваха всички с изключение на Норман Потинг, който му беше пуснал есемес, че идва.

— Ще започна с добрите новини — продължи Грейс. — Повечето от вас участваха в операция „Цигулка“ от миналата година, разследването на две убийства с цел отмъщение и отвличането на малко момче. Основният ни заподозрян, американски професионален убиец, известен ни единствено като Зъба, изчезна след битка с Глен на един кей в Шоръм Порт. Смяташе се, че се е удавил след скачането във водата, макар че при последвалото мащабно издирване тялото му така и не беше намерено. Неотдавна получих сигнал от Пат Ланиган от Нюйоркската полиция, че Зъба е жив, отново действа и се е върнал в Брайтън за флашка и сума, откраднати от хотелска стая в Ню Йорк, при това вероятно не от друг, а от нашата Джоди.

Той отпи глътка вода, после опита кафето си.

— Според получената от Ланиган информация Джоди имала връзка с румънски куриер, работещ за руска престъпна група, който бил намерен убит в същия хотел в Ню Йорк, в който отседнала тя. Служители на хотела я видели в бара с него два дни преди да го открият мъртъв в стаята му. Подозирам, че е пълно съвпадение, че вчера при претърсването на къщата на Джоди на Родийн Кресънт 191 в един дюшек беше открита сумата от сто деветдесет и девет хиляди и деветстотин долара. Интересно е също, че в събота в колата на Зъба беше открита една стодоларова банкнота от същата серия като парите в дюшека, наред с флашка. Установихме, че парите всъщност са фалшиви. — Той отпи още една глътка кафе. — Техническият отдел в момента проучва съдържанието на флашката. Изглежда става дума за нещо като счетоводна книга, съдържаща имена, адреси и кодирани трансакции в Съединените щати и някои средноевропейски страни. Изпращаме копие на нюйоркската полиция, тъй като доста от имената са на хора, които представляват оперативен интерес за тях.

— Знаем ли как се е измъкнал Зъба след скачането във водата? — попита Брансън.

— Още не. И не съм сигурен, че ще научим.

— Защо?

— На видеозаписа от дома на Джоди се вижда как злощастният Зъб се опитва да я нападне със стилет. Тя хвърля към него огромна боа удушвач, която се увива около тялото и врага му като начин да се защити и прекъснала дихателните му пътища. Нашият хубавец е пострадал от тежък недостиг на кислород, както и от няколко ухапвания и ужилвания от различни други твари, преди змията да бъде махната. В момента е на животоподдържащи системи в интензивното отделение на Кралската болница на Съсекс. Показанията му по скалата на Глазгоу, която измерва реакцията на изпаднали в кома, не са добри. От постъпването си в събота сутринта е произнесъл една-единствена дума — „Йосарян“.

— Йосарян ли? — изненада се Гай Бачълър. — Това е герой от онзи страхотен роман „Параграф 22“. Една от любимите ми книги.

— Би ли разказал по-подробно? — попита Грейс. — Повторил е името няколко пъти.

— Йосарян е главният герой — каза Бачълър. — По дяволите, чел съм я отдавна. Доколкото помня, беше параноик и смяташе, че другите се опитват да го убият.

Грейс си записа името в бележника.

— Гай, може да се окаже от полза, ако поразровиш повече.

— Да, шефе.

— В момента правят изследвания на Зъба и се надявам, че по-късно през деня ще имаме новини. Засега е под полицейска охрана в болницата.

Той погледна отново бележките си.

— Добре, да се върнем на операция „Паяк“. По нея новините не са толкова добри, колкото се надявах. Първо, искам да похваля детектив сержант Потинг, който ще дойде всеки момент, за проявената храброст. Никой от вас не знае, но той беше нашият агент под прикритие. Изложи се на огромна опасност и сме щастливци, че можем да благодарим, че той е все още с нас. Неволната жертва на бомбата беше заподозрян член на банда, занимаваща се с кражби на коли и познайник на полицията, Дийн Уорън. Той беше идентифициран по пръстови отпечатъци от запазената му ръка, открита на местопроизшествието. Според това, което успяхме да установим дотук, Уорън явно е решил, че събота сутрин е подходящо време да открадне колата.

— Шефе, на предишен брифинг не каза ли, че Стонър и Уорън може да са свързани? — Намръщен, Гай Бачълър стана, отиде до графиката на една от белите дъски и показа връзката.

— Двамата са били приятели на чашка от години — каза Дейв Грийн.

— Точно така, Гай — отвърна Грейс. — Хипотезата ми е, че Шелби Стонър се е опитал да обере дома на Джоди във вторник, двайсет и четвърти февруари. Това съответства на казаното от Джоди по време на разпита вчера. Преди или по време на неуспешния опит за взлом, при който Стонър може да е бил смъртоносно ухапан от някоя от пясъчните усойници на Джоди, той е видял последния модел мерцедес и е предал информацията на другарчето си Уорън.

— Нали затова са приятелите — коментира Гай Бачълър.

— Не искам да подценявате колко близо е бил Норман до това той да седне зад волана на колата. Чист късмет е, че още е с нас. Макар че сме се събрали да отпразнуваме добрите новини, искам всички да си помислите за момент за опасностите, с които се сблъскваме всеки ден в работата си. Това е нещо, за което обществото рядко си дава сметка. Мога да говоря открито, че Норман е бил агент под прикритие, тъй като той реши, че това е първата и последната му роля като такъв — и не мисля, че някой може да го вини за решението му.

Вниманието му за момент беше отклонено от Потинг, който влезе с някакъв лист в ръка, след което продължи:

— Джоди е все още в ареста — успяхме да удължим задържането й с четиридесет и осем часа, но ако трябва да сме честни, имаме нужда от повече доказателства. Много е хитра. В момента разполагаме единствено с косвени доказателства срещу нея и може да се окаже трудно да убедим прокуратурата да повдигне обвинение.

— Ами кражбата на двестата хиляди долара и флашката, Рой? — попита Таня Кейл.

Той поклати глава.

— Никой не е подал сигнал за кражба. Информацията, дадена ни от Нюйоркската полиция, е от неин информатор. Вероятно става дума за наркопари, при това фалшиви. Не ми се вярва някой да съобщи за тях — каза той и се усмихна многозначително.

— Колко силни са косвените доказателства срещу нея, шефе? — попита Бачълър.

— Вероятно недостатъчно силни. Сестра й загинала, когато били двете с нея, още като тийнейджърки. Първият й съпруг умрял от ухапване от змия. Годеникът й загинал, докато била с него във френски курорт. Вторият й съпруг умрял от ухапване от змия в Индия. От отдел „Финансови престъпления“ следват парите, както се изразяват. При претърсванията на трите имота, свързани с Джоди, бяха открити паспорти, свидетелства за раждане и кредитни карти на различни имена. Може обаче да минат месеци, преди да съберат достатъчно доказателства — а и дори да го направят, ще става въпрос за дребна измама. Трябва да намерим нещо. Не знам какво, но някакво твърдо доказателство. — Той погледна бележника си. — И тъй, знаем, че Джоди е била със сестра си, с първия си съпруг и с годеника си, когато са изгубили живота си. Била е на меден месец с втория си съпруг, когато умрял и той, също от ухапване от пясъчна усойница. Имам сериозни подозрения около смъртта му, но на този етап нямам достатъчно доказателства, за да ги подкрепя.

— Какви са подозренията ви, сър? — попита детектив сержант Кейл.

— По случая привлякохме доста експерти. Доктор Уест от Училището за тропическа медицина в Ливърпул огледа тялото на Кармайкъл и откри два основни проблема. За съжаление, поради балсамирането му сме лишени от възможността да направим ефективна втора аутопсия. Той обаче каза, че е притеснен от липсата на екхимоза, или обезцветяване, по крака на Кармайкъл, както би трябвало да се очаква при ухапване от пясъчна усойница. Освен това беше категоричен, че мястото, където е станало ухапването, не е естествен хабитат на създанието. Било е в Крокодилския парк в Боривали Ийст, недалеч от Мумбай, където е станал инцидентът, както е казала Джоди на корабния лекар. Но Джеймс Уест твърди, че тези змии живеят на открити песъчливи терени — под камъни и трънливи растения. — Той замълча за момент. — Уест познава добре парка в Боривали, прекарал е доста време там. Казва, че мястото, където е бил ухапан Кармайкъл, е блатисто и че пясъчната усойница не би отишла там.

— Възможно ли е тя да е взела змията със себе си и да я е подхвърлила? — попита детектив сержант Екстън.

— Мисля, че това изглежда невероятно, дори по нейните стандарти — отвърна Грейс. — Стигнали са с микробус от кораба до парка, така че не е имала възможност да купи змия някъде по пътя. Преди това са плавали няколко дни в открито море. Възможно е да е взела змия тайно от Англия и да я е държала в каютата, скрита в някой куфар, но не мисля, че е вероятно. А и нямаме реални доказателства за подобно нещо. На практика единственото обвинение, което може да й се повдигне засега, е за убийството на Роули Кармайкъл, а както чухме, още не сме стигнали дотам.

Норман Потинг вдигна ръка.

— Мисля, че мога да помогна с това.