Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (39)

39.

Неделя, 1 март

Докато Роули хъркаше до нея, Джоди седеше напълно будна в леглото в луксозната им каюта, подпряла лаптопа на една възглавница. Корабът плавно се поклащаше на лекото вълнение.

Пред нея беше програмата на кораба за утре. Лекция за посещение на сушата; курс по групови танци; игра на кегли; курсове по занаяти с Джил и Майк; уроци по бридж; курсове за поддържане на форма — един, озаглавен „Седни и влез във форма!“, я накара да се ухили. Гвоздеят на вечерта беше комикът Алън Стюарт.

Но тя не се интересуваше от тези занимания. Беше напълно съсредоточена върху плановете си за бъдещето, които бе съставила преди толкова много години. За богатия мъж, за когото Каси й бе казала, че ще омъжи само в сънищата си. Е, в момента имаше един богат мъж, който май сънуваше, ако се съдеше по бързото движение на очите му под затворените клепачи. И утре по това време тя щеше да е омъжена за него. Разбира се, правото й да го наследи ще бъде оспорено от семейството му, но какъвто и да е резултатът, тя щеше да остане със значителен дял от имуществото му след смъртта му. Трябваше единствено да изкара тази нощ.

И от утре, с пръстен на пръста и подписано удостоверение за брак, можеше да направи хода си. Погледна го. Отворена уста, хъркане, проточила се от ъгълчето на устата му лига, същото самодоволно изражение, което така й напомняше за баща й.

„Господи, колко много ще те обичам мъртъв!“ Намери запис от дневника си, който бе водила като тийнейджърка; беше сканирала всичките си дневници и ги държеше в защитен с парола електронен формат.

Спомни си, че трябва да е направила записа малко преди да сложи двайсетсантиметровия колумбийски паяк ловец в леглото на Каси. Паякът беше напълно безвреден за хората, но Каси и родителите й бяха оперирани от чувство за хумор, когато ставаше дума за него. Същото се отнасяше и за безвредните змии и жаби, които тя обичаше да оставя да бродят свободно из стаята й.

Всичките й паякообразни и влечуги, дори онези, които родителите й бяха купили (по нейна молба) като подаръци за Коледа и рождените дни, бяха конфискувани, този път завинаги. След това тя написа в дневника си:

Има много митове за змиите, особено за отровните. Например пясъчната усойница е сочена като най-смъртоносната змия на света, защото е убила повече хора от всяка друга. Само в Индия жертвите й са 58 000 души годишно — с 13 000 повече от онези, които загиват в автомобилни катастрофи в Съединените щати!

Но пясъчната усойница далеч не е най-отровната змия на света. Тази титла принадлежи на морската змия на Белхер — отровата от едно нейно ухапване е достатъчна да убие хиляда души! Но тъй като живее във водите на Югоизточна Азия и Южна Австралия, тя рядко хапе хора.

Черната мамба е страхотна. Тя е най-бързата змия на света — движи се със скорост деветнайсет километра в час и отровата й може да убие за трийсет минути. Кралската кобра може да убие слон за един час. Континенталният тайпан може да убие човек за петдесет минути.

Това ми харесва!

Толкова много хора се страхуват от тях. Но не и аз. Никоя змия не ми е казвала, че имам гърбав нос, никоя змия не ми е казвала, че нямам цици. Аз не съдя тях и те не съдят мен. Те се нуждаят от мен да им давам храна и вода. В замяна ми правят услуги.

Смятам, че трябва да бъдат възнаградени за услугите си. Но как да възнаградиш змия? Какво би оценила тя? Храна, подслон, вода? Понякога си мисля, че бих искала в следващия си живот да бъда змия. Би било много по-просто. Случайно да сте виждали змия да се гледа в огледалото и да прави физиономии? Да има комплекси заради външния си вид?

И аз не съм.