Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (66)

66.

Петък, 6 март

— Как се чувствате, господин Кармайкъл? — попита д-р Райерсън, докато влизаше в каютата. Беше малко след шест вечерта и съпругът на Джоди беше останал на леглото през последните два дни, като повръщаше непрекъснато и караше единствено на подсладени напитки. Беше отказал да се обърне към лекаря — каза на Джоди, че от опит в плаванията знае, че ако докторът сметне, че е пипнал нещо заразно, може да сложи и двамата под карантина в каютата за цели дни. Накрая обаче се предаде и я помоли да го извика.

— Ужасно — отвърна той, като притискаше носна кърпа към носа си, за да спре кървенето.

— Съпругата ви ми каза, че завчера сте вечеряли стриди. След това сте пили мартини, шампанско и бяло вино?

Джоди хвана съпруга си за ръката.

— Малко прекали, нали, скъпи?

Той кимна.

— Възможно е да не са ви понесли. Стридите и алкохолът са опасна комбинация. Но има ли нещо друго, за което се сещате?

— Вчера — апатично рече Роули. — Не, извинете. Завчера, в крокодилската ферма. В Мумбай. Бях ухапан.

— Ухапан?

— Нещо ме ухапа.

— Къде?

— По крака… глезена. По десния глезен.

— Спъна се и падна. Каза, че му се е сторило, че нещо го е ухапало — потвърди Джоди. — Погледнах крака му, но не видях нищо.

Докторът повдигна чаршафа и внимателно огледа глезена, като се мръщеше.

— Има едва различим белег, но не виждам никакво подуване — каза той. — Може да е било някакво насекомо. Ако ви е ухапало нещо отровно като змия или паяк, глезенът ви със сигурност щеше да се подуе.

Той премери температурата на Роули и погледна термометъра.

— Хммм. Температурата ви е доста висока. Може да е от храна, бацил или реакция от ухапване от насекомо. — Той погледна Джоди. — Вие добре ли се чувствате?

— Напълно. — Тя му се усмихна.

Докторът разпита Роули за медицинската му история, после порови в чантата си, която беше оставил на пода, и извади спринцовка и стъкленица.

— Ще ви бия антибиотик и след няколко часа отново ще мина да ви видя. — Той се обърна към Джоди.

— Мисля, че е по-добре да останете при съпруга си и да го наглеждате. Съветвам ви довечера да използвате румсървиса.

— Да — каза тя. — Да, разбира се. Изобщо не бих го оставила сам. Можете ли да обясните кървенето от носа?

— Кръвното му налягане е малко високо, което може да се очаква предвид състоянието му. Вероятно е от него.

— Благодаря.

— Добре — каза докторът, докато приготвяше инжекцията. После се усмихна. — Сигурен съм, че скоро ще бъдете като нов, господин Кармайкъл — каза той. — Най-добре да не ядете нищо, но ви съветвам да пиете вода, колкото поберете.

— Не си падам по водата — каза Роули Кармайкъл и го погледна мрачно. — Знаете ли какво е казал У. К. Фийлдс за водата?

— Актьорът ли?

Роули кимна.

— Никога не пийте вода. Защото рибата мърсува в нея.

Докторът се разсмя.

— Е, има логика, предполагам!

В същия момент най-ненадейно Кармайкъл повърна струя кръв и стомашен сок.