Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (68)

68.

Понеделник, 9 март

Дъждовният уикенд само задълбочи мрачното настроение и объркването на Рой Грейс. В събота се бе опитал да загърби неспокойните си мисли и да се съсредоточи да прекара времето с Ноа, който беше на осем месеца и вече пълзеше доста бързо. Освен това се зае да махне тапетите от свободната стая в къщата, да изследва един нов район с Хъмфри и да се опита да го научи — засега неуспешно — да не обръща внимание на овцете в съседното поле. Имаха и среща с човек от „Съсекс Оук Фреймърс“ за разширението, което искаше да направи на кухнята — стига да получат разрешително за преустройство.

Разрешително за преустройство беше мръсен израз в селото заради предложението, което всички смятаха за абсурдно, наблизо да бъде построено цяло ново градче. Срещу проектите имаше активни протести от страна на една местна група, която го беше поканила да стане техен говорител. Наложи му се да откаже с неохота заради работата си в полицията, но като частно лице ги подкрепяше.

В събота вечерта оставиха Ноа на грижите на Кейтлин и двамата с Клио събраха малко багаж и отидоха да вечерят в „Кат Ин“ в Уест Хоутли. Накрая в опита си да се отпуснат и двамата прекалиха с пиенето и вчера сутринта се върнаха с махмурлук при пищящия Ноа. Грейс се чувстваше виновен, че Ноа бе прекарал по-голямата част от неделята пред телевизора, докато той се възстановяваше.

Можеше да мисли единствено за Санди. Която в момента лежеше в болницата в Мюнхен. И може би гаснеше?

Трябваше да я види още веднъж, преди да е отишла завинаги в гроба или в крематориума.

Трябваше да сложи край. Заради себе си и заради Клио.

През уикенда Клио неведнъж го беше питала какво не е наред и всеки път той се беше измъквал с обяснението, че се безпокои заради Крисп.

Но в действителност почти не помисляше за серийния убиец. И почти не мигна през уикенда.

Санди.

Просто не можеше да събере кураж да поговори с Клио и нереалистично се надяваше, че всичко ще отмине.

Но нямаше. Никога нямаше да отмине. Не и докато не сложи край. Това беше единственият начин.

Трябваше да отиде в Мюнхен и да я види отново.

Това го плашеше адски. Спомни си израза „И истината ще ви направи свободни“.

Но дали?

Ами ако стане обратното?

Имаше лошо, наистина лошо предчувствие.

Докато стоеше под душа след ранния сутрешен крос с чувството, че изобщо не е имал уикенд, той разбра какво трябва да направи.

Но не беше сигурен как да го направи.