Джеймс Баркли
Мрак по пладне (38)

ГЛАВА 37

Хирад знаеше как жадува Ша-Каан да се впусне в битката, но не можеше. Нос и Хин вече летяха редом с него, за да навлязат заедно в пространството на най-разгорещените схватки, простиращо се на около хиляда крачки във всички посоки. Това беше най-страшното. Смъртта можеше да ги застигне откъде ли не.

Илкар бе казал, че ще се нуждаят от време колкото двеста удара на сърцето, за да подготвят заклинанието, а трябваше да го извършат пред самото разкъсване. След това щяха да изпратят заряд от мана в прохода, за да се свие и изчезне по цялото си протежение до Балея.

Отдолу и малко встрани два дракона бълваха огнени струи, всеки дебнеше сгоден случай да хапе и да раздира с нокти. Спускаха се, увлечени в схватката, накрая единият успя да стисне с челюсти шията на другия и отново полетя право нагоре. На земята се стовари дракон от Люпилото Каан.

— Хирад! — извика Илкар. — Започваме. Придържай ме да не увисна.

Хиард повтори мислено съобщението за Ша-Каан, който щеше да го предаде на другите в рояка. После отдели пръсти от въжето и хвана елфа през кръста, за да са свободни ръцете му за заклинанието. Стисна по-силно с крака шията на Ша-Каан и ръбовете на люспите се впиха в кожата му.

Внезапно тялото на Илкар се скова, после се отпусна, щом започна да оформя маната едновременно с Дензър и Ериан.

Яхнал най-огромното същество, което бе виждал, носен шеметно на стотици стъпки от земята, Хирад се чувстваше безкрайно уязвим. Безполезният меч бе вързан здраво на гърба му.

В претъпканото с дракони небе Ша, Нос и Хин се напрягаха докрай да достигнат разкъсването, а носените от тях магове се канеха да извършат заклинание, което щеше да спаси Каан. В огромното разкъсване, обрамчено от облаци, примигваха мълнии, краищата му се разширяваха стъписващо бързо.

Каан кръстосваха наоколо в безнадежден опит да задържат враговете. Без предупреждение Ша-Каан се отклони рязко нагоре, мярна се сянка и друг дракон Каан профуча пред очите на Хирад. От устата му се проточиха пламъци, миг по-късно един Наик полетя по спирала надолу, за да се спаси.

— Няма да е лесно! — изкрещя Илкар, загубил формата от мана.

— Пак ще опитаме — успокои го Хирад, притиснал чело в тила му, за да се чуват по-лесно.

Трите дракона пак се събраха, устремени към разкъсването. При доближаването трябваше да кръжат до повърхността му, докато заклинанието бъде извършено.

Ужасът на Хирад избледня, изместиха го втрещено любопитство и някак разсеяно смайване от ситуацията. Ша-Каан бе пресметнал, че около седемстотин дракона се сражават във висините. Срещу по-малобройните, но дисциплинирани Каан налитаха поотделно Люпилата Наик, Гост и Стара.

Ша-Каан се промуши през облак и отново видяха разкъсването. Илкар се скова за миг и мускулите му пак омекнаха. Хирад го придържаше и се молеше да успеят.

По-близо до разкъсването шумотевицата беше стъписваща. Въпреки свистенето на въздуха Хирад чуваше смразяващо ясно рев и ръмжене, плющене на криле, бучене на огнени струи, щракане на челюсти и разкъсване на плът.

Когато дракони се сблъскваха, тътенът се разнасяше надалеч. Въпреки немислимото ускорение повечето се разминаваха ловко и завиваха с невероятна пъргавина. Колкото и чудовищни да бяха размерите им, движеха се с изяществото на танцьори.

Изпревариха ги шест дракона Каан, събрани като юмрук. Погледът на Хирад се прикова в тях, докато връхлитаха отгоре четири дракона Гост, опитващи се да навлязат в разкъсването. От десет грамадански усти изригна огън, драконите се пръснаха, за да избягнат пламъците. Един-единствен Гост нямаше късмет, крилете му светнаха за миг, люспите по главата му почерняха и той се запремята надолу със скимтене.

Роякът на Каан подгони други двама Гост. Четвъртият враг обаче им се изплъзна и на Хирад му призля — полетя право към него.

Ша-Каан невъзмутимо го успокои, но едрият зелен дракон размахваше криле и разтваряше челюсти, вторачен в набелязаната жертва.

Миг по-късно изчезна, блъснат от два по-дребни дракона Каан, единият захапал шията му зад главата, другият раздрал хълбока му с нокти. Въздухът пак се разлюля от сблъсъка.

Ша-Каан летеше към разкъсването, Илкар не забелязваше нищо наоколо, Хирад трепереше.

Тесая хвана армията на Изтока в капан. Войниците на Дарик се бяха врязали в тила на зле организираните отряди на Сенедай и избиха мнозина. Но в яростния си стремеж да разкъсат редиците, нападащи къщата на Септерн, те също нехаеха какво има зад тях.

Владетелят на племената Палеон ги изчака да нападнат, за да е сигурен в позициите им. И тогава нанесе удара, като изпрати силни отряди да ги приклещят по фланговете, а той поведе пробива в средата.

Знаеше, че вляво от него генерал Дарик настъпва успешно. Тесая уважаваше храбрия враг — само той би могъл да измине такъв път през нощта начело на войниците си, но това нямаше да го спаси от гибел. Вождът бързаше да смаже другата част от армията на Дарик преди отрядите на Сенедай да бъдат разгромени.

Втурна се с първата редица бойци, помитаха в движение слабия ариергард на врага. С първия замах Тесая почти обезглави изпречилия му се войник, с втория натроши ребрата на следващия, с третия сцепи крак до костта.

Всички магове бяха далеч напред, не се боеше, че ще го посрещнат със заклинания. Не би позволил нищо да го възпре. Гмурна се под меча на мъжа срещу него и стовари отстрани брадвата по главата му. Изрева тържествуващо на бойците си да не отслабват натиска.

* * *

Ша-Каан пак свърна рязко, за да избегне голям рояк от Наик.

— Не можем да продължаваме така! — кресна Илкар. — Изчерпваме запасите си от мана. Ша-Каан трябва да лети към разкъсването, за да ни даде време.

— Прави каквото може — отвърна Хирад прегракнал. За трети път хвана елфа и не му остана друго, освен да се моли.

Ша-Каан фучеше през плътните облаци, но пред разкъсването цяла дузина Каан се откъснаха пред останалите с тревожни викове. Към тях се бяха устремили петнадесет ръждивокафяви дракона от Наик. Хирад предусети истинска опасност.

Нападателите хитро се разделиха на три рояка по пет — нагоре, надолу и направо. Каан не можеха да разкъсат групата си, за да пресрещнат всички. Избраха да спрат два рояка, третият продължи безпрепятствено. Рев разцепи въздуха, сгорещен от пламъците, размахваха се криле, блестяха нокти, блъскаха се тежки тела. Падна Наик с разкъсано крило, последва го Каан с огромна рана на корема.

А третият рояк на Наик се промъкна. Отначало Хирад се надяваше, че няма да нападнат Ша, Хин и Нос. Те обаче завиха встрани от разкъсването, за да се изпречат на трите дракона и безпомощните им ездачи.

Единствената реакция на Ша-Каан беше да напрегне мускулите на крилете си докрай.

— Сега или никога. Маговете няма да издържат. Достигнеха ли края на разкъсването, кръжащите там Каан щяха да възпрат враговете. Хирад обаче виждаше, че няма никаква надежда да изпреварят петте дракона Наик. Чуваше победното им джафкащо ръмжене, гледаше как се разделят в дъга, за да не оставят никакво място за маневриране на жертвите си. Знаеше, че след секунди ще блъвнат огън. Ша-Каан бе допуснал фатална грешка. Никой нямаше да им помогне.

Вляво от Хирад облаците се разкъсаха, от тях изскочиха три дузини дракони. Хирад посърна. Тези бяха от Люпилото Верет. Затвори очи в очакване на края. Нямаше да усети пламъците за повече от миг, но не искаше да гледа.

Всички Верет префучаха край трите дракона Каан право към слисаните Наик и ги обгърнаха в огън. Бързи и дребни, те се мятаха край враговете с недостъпна дори за въображението повратливост. Никой Наик нямаше да се спаси, отвсякъде го нападаха по неколцина Верет.

Ша-Каан ликуваше, размаха криле още по-напористо и заедно с Нос и Хин преодоля разстоянието до прохода. Защитниците се отстраниха, когато малкият рояк закръжи, а Илкар изрече слова, които Хирад не разбра, протегна ръце с дланите нагоре към разкъсването и с вопъл, разтърсил тялото му, насочи заклинанието. Три видими потока мана се вкопчиха в краищата на разкъсването и подобно на опънати въжета започнаха да ги събират, насочвани от тримата магове.

Ша-Каан ревеше, пригласяха му Нос и Хин. И драконите около тях тържествуваха.

— Е, Хирад, готов ли си? — изкрещя Илкар.

— За какво този път?

— За полет, който няма да се повтори!

Драконите и ездачите им се гмурнаха в разкъсването. Хирад изохка, когато бяха засмукани навътре. А зад тях безплътните въжета се мятаха из прохода, странен гръм набираше мощ и изведнъж Илкар освободи своя край на усуканата мана. Той се метна нагоре и се заби в прохода, пъстри светлинки запращяха по обсипаните със сиво кафяви стени и отваряха огромни процепи към черна пустота.

Навсякъде кафявият тунел се разпадаше, отзад краищата му се събираха и сливаха, тласъците запращаха драконите все по-нататък. Ша-Каан се клатушкаше като птица, подхваната от ураган.

Накрая се задържа устойчиво в потока и пак размаха криле. Хирад се озърна. Черната пустота ги застигаше.

— Ша-Каан, побързай!

Светлината гаснеше и след секунди щяха да изчезнат в нищото между измеренията.

Миг по-късно нахлуха в небето на Балея, Ша-Каан кривна встрани от разкъсването и се отдалечи устремно от огромното петно във въздуха. Хирад размаха юмрук и изкрещя.

Гарваните се завърнаха.

* * *

Хирад се взря в Парве. Центърът на свиващото се разкъсване се проточи мигновено надолу и удари по земята с необузданата стихия на пространството между измеренията. Непроницаемият мрак се развихри сред зданията и заля площадите, после изчезна пак недоловимо за окото с грохот, от който ушите им щяха да заглъхват дни наред.

Парве бе пометен. Нямаше камък върху камък да напомня, че е съществувал, остана огромно петно от нацепени скали, обсипани с прах.

— О, богове… — прошепна варваринът.

— Справедливо възмездие — обади се Илкар.

— Не и за наблюдателите на сянката — промърмори Хирад.

Елфът се смълча и впери поглед напред над шията на Ша-Каан, който полетя към хребета Чернотрън.

— Отиваме към къщата на Септерн — отговори драконът на безмълвния въпрос на Хирад. — Вашите хора се сражават там. Враговете ви не бива да опустошат мястото, то е скъпоценно за Каан.

* * *

Дарик съсече западняк през гърдите и продължи напред с авангарда от войници и магове. Заклинанията се разредиха, но още размятаха беззащитните пред магията врагове. Дарик вече виждаше защитниците на развалините.

Тежък трус го повали на колене, последва още един. Повечето войници наоколо се проснаха. Закрилниците се изправиха най-чевръсто, но западняците около тях започнаха да се отдръпват, щом станаха.

Останките от стените на голямата къща падаха.

Трети трус разлюля земята, зидовете се нагънаха и пропаднаха в зейнала цепнатина, където мрак се редуваше с кратки проблясъци. Към небето изхвърча стълб от прахоляк, след миг се стрелна колона от тъма, която го погълна и потъна обратно, а процепът се затвори с чегъртане.

Къщата я нямаше.

Западняците се развикаха радостно, подхвърляха брадвите си, прегръщаха се и подхващаха победни песни.

Дарик вдигна ръка и войниците му замряха по местата си. Той гледаше мълчаливо как Закрилниците прибраха оръжията си, взеха маските на убитите си събратя и тръгнаха между купчините трупове. Западняците им направиха път, сякаш усещаха, че става нещо, което не ги засяга. А може би не искаха повече да се сражават срещу маскираните страшилища.

Песните стихнаха, западняците се събираха от едната страна на бойното поле. Още не бяха победили. Дарик и армията му стояха срещу тях и нямаха намерение да отстъпват.

Враговете се гледаха свирепо, накрая между племенните бойци се провря един мъж, който застана отпред. Тесая.

— Генерал Дарик! — провикна се той.

— Вожде Тесая! — отвърна му пълководецът през стоте крачки, които деляха армиите.

Дарик си каза, че поне не е обкръжен, но не се заблуждаваше за численото превъзходство на западняците.

— Дали да не продължим преговорите, за да обсъдим как ще ми се предадеш?

— Не съм съгласен. — Войниците на Дарик нададоха войнствен рев, щом чуха думите му. — Пък и ти не ми повярва миналия път, Гарваните обаче се опитаха да спасят всички ни. Проклет да съм, ако допусна да се върнат в страна, където ти си господар.

— Твърде дръзки думи от устата на човек в твоето положение — укори го вождът. — Нямаш зад себе си силата, за да поставяш условия. Дори най-страшните ви бойци се отказаха.

Махна с ръка към Закрилниците, които бяха поели по пътя към Ксетеск, но точно в този миг спряха и се загледаха в небето. Владетелят на племената вдигна рамене.

— А и как, ще ми се да знам, биха се върнали Гарваните, щом проходът към земите на вашите съюзници се затвори сам?

Слухът на Дарик долови далечен звук, чужд за Балея. Той го бе чувал и преди в небето над Парве. Предпочете да се надява, че този път не е възвестил нашествие на нови врагове.

— Има си начини, владетелю Тесая.

Закрилниците не помръдваха, очите им зад маските още се взираха нагоре. На хоризонта се появиха три черни точици, които се уголемяваха неимоверно бързо.

— Струва ми се, че те идват — добави Дарик гръмогласно.

— Какво значение има? — подхвърли Тесая. — Ела по средата, за да поговорим за вашата капитулация. Откажеш ли, ще източа кръвта на всеки от войниците ти.

— О, Гарваните няма да наклонят везните, но техните приятели… — поклати глава Дарик, обърна се към стоящия наблизо капитан и промърмори: — Богове, дано съм познал! Насам летят дракони. Молете се да носят Гарваните, иначе всички тук ще измрем след малко.

Тръгна към чакащия го Тесая. Срещнаха се по средата между армиите с любезни поклони.

— Стана малко заплетено, нали? — самодоволно изрече Тесая.

— Не бих казал — възрази Дарик. — Вашите войски нахлуха в нашата страна, ние ви възпирахме и пречехме на всяка крачка. Сега ме убеждаваш да се предам, защото не си наясно какво ще се случи, ако откажа.

Тесая скръсти ръце на широките си гърди. По ръцете му засъхваше кръв.

— Интересно тълкуваш събитията, но аз вече разгромих жалката войска, която прати да се промъкне покрай мен вчера. И ти, и нейният предводител не можете да направите нищо повече. Животът на всички ви зависи от мен, а аз ще ви избия без колебание.

Дарик се озърна към все по-едрите силуети във въздуха. Не се налагаше да протака още дълго.

— Така да бъде — склони глава едва забележимо. — Кажи условията си, за да знам как според теб можем да се предадем с чест.

Тесая се засмя и разпери ръце.

— Виж, дори дъждът спря в очакване на думите ми. Не искам повече битки. Всички зад теб да сложат оръжие и да се подчиняват на предводителите на моите отряди. Ще ги държим тук, докато не им измислим подходяща работа. Ти ще тръгнеш с моята победоносна войска към Корина, където от мое име ще убедиш градските първенци да се предадат без бой…

И западняците, и войниците на Дарик се разшаваха уплашено. Тесая сви вежди. Сега беше ред на пълководеца да си придаде самодоволно изражение.

— Съжалявам, владетелю, но твоите условия са неприемливи.

Пулсът му се ускори, той пак се примоли наум драконите да са от Люпилото Каан.

— Не си позволявай да…

— Млъкни! — прогърмя гласът на Дарик и Тесая трепна видимо. — Ти се усъмни в казаното от мен, западняко, и сега ще съжаляваш. Попита как биха могли да се завърнат Гарваните. Погледни към небето, там ще откриеш отговора.

Главата на Тесая се отметна назад сякаш против волята му. Старшият вожд на племената пребледня, долната му челюст увисна. Сред двете армии се надигна тревожна врява. Всички понечиха да се разбягат, но командирите на полкове и стотниците наложиха ред. Предводителите на племенните отряди обаче тичаха редом с бойците си.

Тесая не се посрами. Само отстъпи заднешком там, където допреди малко стоеше войската му.

Най-после и Дарик можеше да се обърне. Драконите се снижаваха стремително и нямаше как да не види лъскавото злато на люспите им.

Дарик се разсмя от душа.

* * *

Западняците пускаха стрели, преструваха се, че нападат, и хулеха враговете си, че не знаят що е смелост. Сборната кавалерия на Школите начело с Блекторн и Гресе не им отвръщаше. Знаеха, че всеки миг могат да обърнат конете и да се отдалечат от противника.

Както Блекторн предвиди, предводителят на западняците не устоя на любопитството си и пристъпи напред под своя червено-бял флаг за примирие. Бароните смушиха конете и го доближиха.

— Аз съм Адеселере. Желая да науча вашите имена.

— Блекторн и Гресе, барони на Балея.

— Къде са другите ви бойци?

Чак сега Гресе проумя догадката на Блекторн защо западняците не се хвърлиха веднага в атака.

— Какво да кажа… — проточи Блекторн на почти безупречно западняшко наречие. — Може би се крият в бивака и чакат да ви нападнат във фланг, щом настъпите. А може и да са потеглили оттук посред нощ от другата страна на канарите, за да се сражават срещу вашата армия при къщата на Септерн. Ако искате, проверете, но ние сме на коне и няма да ни настигнете. Така може да си навлечете смърт. Или пък тръгнете и вие към къщата. Ще стигнете преди здрач. Знам какво бих решил на ваше място.

Адеселере се взираше в дългите редици палатки. В бивака всичко бе притихнало, но дали там не се криеше изненадваща гибел?

— Няма вечно да ни пречите — изръмжа той, обърна се и изведе отрядите си от бойното поле.

Половин час по-късно всички още бяха на седлата. Върнаха се съгледвачи и докладваха, че вражеската армия бърза на изток.

— Е, приятели — каза накрая Блекторн, — време е да приберем нашите ранени. Тук ще им бъде по-удобно.

Тъкмо щеше да дръпне юздите на коня си и чу първите крясъци. Три крилати силуета прелетяха шеметно над планината. Всички разбраха в миг какво може да ги сполети.

— Скачайте на земята! — извика капитанът, щом конете заподскачаха буйно.

Кавалеристите изпълниха заповедта припряно и конете се разбягаха, усетили опасността по инстинкт.

— Богове… — изгъгна Гресе през заседналата в гърлото му буца.

Препотяваше се, въздухът засядаше в дробовете му. Не можеше да помръдне, до него Блекторн също остана неподвижен.

Драконите искряха в златно под сивкавото небе. Спуснаха се към хората и един от тях изръмжа оглушително, когато прелетя над главите им. Гресе се завъртя на пети и за малко не се тръшна на земята. Готов беше да се закълне, че чу смях, докато чудовищата се отдалечаваха.

Озърна се към Блекторн, който се смееше весело и го потупа по рамото с трепереща ръка.

— Какво те прихваща? — слиса се Гресе.

— Не ги ли видя?

— Дали съм видял проклетите твари?! Чудя се как не напълних гащите.

— Не, за ездачите ти говоря — поясни Блекторн. — Драги ми Гресе, ние победихме! Гарваните яздеха драконите.

— Ама ти съвсем си се…

Гресе се огледа. Драконите не се виждаха и той си отдъхна.

— Ваши превъзходителства…

Бледият капитан бе свалил шлема си, държеше малка украсена кутия за подаръци.

— Слушам те — кимна Блекторн.

— Мисля, че всички имаме нужда от това. — Кавалеристът отвори кутията. Вътре имаше малка бутилка с рядък отлежал коняк, какъвто правеха винарите на Блекторн, и четири чашки. — Пазех го за особен случай.

— Скъпо момче — промълви Гресе, който се замая, сякаш вече бе посръбнал, — ти току-що дари голяма радост на един застаряващ човек.

* * *

Хирад виждаше армиите, но не и развалините на къщата. Ша-Каан пикира към земята и варваринът пак изтръпна, когато се хлъзна малко по шията му. Знаеше къде ще кацне Великият Каан, това беше ясно и за хората долу. Разкикоти се, като видя как се пръснаха на всички страни, вятърът носеше към ушите му вопли на ужас и безпомощни заповеди да запазят спокойствие.

Ша-Каан изви шия назад, промени положението на тялото си и стъпи на четирите си лапи. Хирад тутакси измъкна кинжал и сряза въжетата. Нямаше търпение да усети земя под краката си, ако ще и да е хлъзгава от пролятата кръв. Ша-Каан наведе глава и Хирад се изсули на земята, но краката не го задържаха прав. Нечии ръце веднага го хванаха за раменете и го подкрепиха. Мускулите на прасците и бедрата му се сковаха от преумората.

Дарик стоеше до него засмян. Прегърнаха се.

— Още си жив, а? — подхвърли варваринът.

— Още съм жив — кимна пълководецът. — Да отложим малко веселбата, защото от другата страна на този дракон има цяла армия западняци.

Хирад прихна така, че в очите му избиха сълзи.

— Извинявай… Как го каза само! — Овладя се и добави: — Слушай, войната свърши. Ти ще убедиш западняците да се махнат отвъд Чернотрън. Ако не те послушат, мога да им уредя малко представление, нали разбираш.

Дарик се усмихна и стисна раменете му.

— Ще видя какво мога да направя.

Хирад пристъпи към главата на Ша-Каан, събраха се и другите Гарвани. Гледаха Дарик, който отиде при Тесая. Варваринът плъзна длан по огромната глава.

— Благодаря ти, Велики Каан. Старият дракон отвори едното си око.

— Ти и твоите Гарвани спасихте Каан. Редно е аз да ти благодаря.

— Но защо си толкова натъжен?

— Загубихме къщата и това е лошо за нас. Прохода го няма. Не знам къде да търся други.

— Май не те разбирам… — смръщи се Хирад.

— Казва ти, че няма как да се върнат — обади се Ериан. — Поне засега.

— Но ние ще им помогнем да се приберат в своя свят. И то скоро, нали?

Хирад гледаше изпитателно тримата магове, а те въртяха глави.

— Не знам — промърмори Илкар. Хирад пак се взря в Ша-Каан.

— Знаел си, че може да се случи, нали? Затова дойде да провериш има ли го още прохода на Септерн.

— Разбира се. Но участта на три дракона е нищо пред спасението на цялото Люпило. Не е чак такава саможертва.

Хирад не знаеше какво да каже.

— Ще ви върнем все някак — заяви накрая. — Нали сме Гарваните?

— Няма ли граници твоята самонадеяност? — рече Дензър, но очите му блеснаха.

— Няма — потвърди Хирад.

Огледа полето. Дарик още говореше на Тесая, който кимаше и зяпаше трите дракона, легнали на земята да отдъхнат. Незнайния обикаляше оцелелите Закрилници и стискаше ръцете на всеки. Дензър и Ериан се прегръщаха. Ша-Каан надигна глава и започна да се взира в новия си дом, сините му очи не пропускаха нито една подробност. В мислите му се смесваха възторг, печал и надежда. Илкар се подсмихваше, скръстил ръце.

Пак успяха. Хирад охотно признаваше, че не е за вярване.

Само Троун го нямаше. Русият великан се бе отдалечил безшумно, щом скочи от своя дракон. Хирад си бе помислил, че ще е добре да остане сам за малко.

Войниците от Балея се развикаха стъписани, сочеха към съсипания бивак на западняците. Хирад се вторачи натам.

— Оставете го на мира! — извика властно. — Няма да ви стори зло.

Троун дотича при него, Хирад приклекна и го погали по главата.

— Какво си направил, по дяволите?!

Вълкът го гледаше сериозно, очите с жълти точици бяха влажни. Подуши въздуха и изръмжа дружелюбно. Сърцето на Хирад се сви от този звук.

— Троун, не знам дали ще ме разбереш… — започна дрезгаво, забравил всичко друго наоколо. — Ти винаги ще принадлежиш към Гарваните. И ние винаги ще те помним. Желая ти сполука, каквото и да срещнеш по пътя си. И дано душата ти намери покой.

Ръката на Илкар се опря в рамото му, но елфът остана безмълвен.

Троун пристъпи напред, близна лицето на Хирад и бавно се отдалечи.