Стивън Бруст
Йенди (1)

Встъпление

Като малък ме учеха, че всеки гражданин на империята Драгара е роден в един от седемнадесетте Велики дома, всеки от които е назован на името на животно. Учеха ме, че човешките същества или „източняците“ като самия мен, са жалък боклук. Учеха ме, че единственият избор, който имаме, ако искаме да постигнем нещо, е или да се присъединим към селската класа на дома Текла, или, както постъпи баща ми, да си купим благородническа титла в дома Джерег.

По-късно си намерих един див джерег, обучих го и поех по пътя си, за да оставя своя следа в обществото на Драгара.

Когато, пораснах, разбрах, че повечето от онова, на което ме бяха учили, е лъжа.

Цикълът

Феникс потъва в развала и чезне.

Дракон жадува за вис и за бездни.

Лиорнът рогат има по-страшна жажда.

Тиаса сънува — коварство се ражда.

Ястреб от полет надолу се взира.

Дзур се промъква и сенките сбира.

Исола кланя се, после напада.

Цалмот все крепи се на косъм от ада.

Валиста руши и после съгражда.

Джерег поредната жертва изяжда.

Криотата хитра мрежи заплита.

Орка владее в морята водите.

Текла страхлива в тревата се крие.

Джегала на пръста си времето вие.

Атирата властва в играта красива…

И Фениксът литва от пепелта сива.