Джеймс Баркли
Мрак по пладне (35)

ГЛАВА 34

Сенедай изслушваше мрачно съобщенията от предводителите на отряди, притискащи навсякъде уж безнадеждно малобройния отряд около къщата на Септерн и прохода към земите на драконите. Неговите бойци се изтощаваха, а врагът сякаш тепърва се развихряше. Движенията на маскираните воини оставаха пестеливи и точни, биеха се задружно като никоя друга армия. Не се съмняваше, че ги подкрепя някаква магия, и не можеше да проумее това. Знаеше, че сред тях няма нито един маг.

Но какво ли значение имаше, важно беше ставащото пред очите му. Земята беше осеяна с тела на негови бойци, тук-там мъртъвците се натрупваха толкова нависоко, че трябваше да ги издърпват назад, за да имат нападащите твърда опора под краката си. А дъждът в този навъсен следобед не спираше да се лее и чувство за безсилие обземаше Сенедай. Нямаше уязвими места в стегнатите редици на враговете, дадените от тях жертви се брояха на пръстите на ръцете му. И макар че мнозина бяха ранени, те просто се отдръпваха навътре към развалините, за да се превържат, а други заставаха вместо тях.

Силата и издръжливостта им изумяваха, а на тяхната доблест Сенедай можеше само да се възхищава, докато губеше увереност, че ще ги смаже, и бойците му се обезсърчаваха. Очакваха лесна победа, но следобедът клонеше към здрач и вече виждаше, че ще бъде принуден да заповяда прекратяване на битката през нощта. Предстоеше му унижението да се бори с тези странни мъже още един ден.

Западняците не обичаха нощни сражения, въпреки че в Джулаца се стигна и до това. Не искаше отново да гневи духовете, като наруши обичаите. Изръмжа тихо, прокле нежеланието на Тесая да се притече на помощ и заповяда още бойци от резервите да влязат в битката.

* * *

Пламъци избуяха за миг вдясно от Дарик, разпищяха се ранени западняци, а горящите дървета зловещо осветяваха бъркотията. Надеждите на пълководеца се сбъднаха — враговете забавиха напора си и разпокъсаха атаката в гъсталака. Отначало това изравняваше силите, маговете извличаха мана за Огнени кълба, Адски огън и Леден вятър и възпираха натиска на племенните бойци.

Тесая обаче избра друга тактика — прати голям отряд да застраши бивака на враговете и събра авангарда си в плътен клин, широк не повече от седемдесет крачки. Принуждаваше Дарик също да сгъсти отбраната, но пълководецът засега успяваше да провали замисъла му. Разпрати веднага групи от магове да пазят фланговете, остави четири стотни в резерв и заповяда на всички магове съгледвачи да тормозят невидими западняците от двете страни на клина.

Трясъкът на метал в метал пред него се засили и той тутакси поведе двете си стотни натам. Западняците изтласкваха други три стотни и Дарик побърза да им се притече на помощ. Закъсня да спаси неколцина войници и магове, притиснати към твърде нагъсто израснали дървета и накълцани от тържествуващи племенни бойци.

— Искам огън зад първите им редици! — изрева Дарик. — Първа стотна, ударете отдясно!

И той се втурна в мелето. От двете му страни го пазеха мечоносци ветерани, зад него тичаха трима магове. Вряза се в гъмжилото от стотици западняци и стовари острието си, но противникът го отби с бравата.

— Втора стотна, защитете маговете!

Със следващия удар изблъска брадвата встрани, ритна яростно западняка в корема и сцепи наведената му глава с меча.

И вляво, и вдясно от него паднаха много посечени западняци преди основните сили на Тесая да реагират. Дарик отклони копие, насочено в гърдите му, заби левия си лакът в лицето на мъжа отсреща и смаза носа му. Успя да настъпи върха на копието и намушка западняка в корема. Зад вкопчените един в друг мъже се надигна вой и секна внезапно. Дарик разпозна шума от лед, разкъсващ и трошащ плът и кости. Поредният Леден вятър си проправяше път в навалицата от западняци. Малко по-нататък отгоре се стовари Адски огън, разхвърчаха се тела, от грохота ушите му звъннаха и откъсната горяща ръка тупна на земята до него.

Следващият му противник трепна и това го погуби. Дарик разсече хълбока му и острието изстърга в гръбнака.

Западняците Отстъпваха крачка по крачка, но пълководецът не позволи на войниците си да разкъсат строя. Нямаше нужда да си пресилват късмета, а под плътния горски покров светлината гаснеше. Трябваше да издържат още малко.

* * *

„Уморяваме се, то се знае. Наближава здрач. Отбий брадва отляво и отдолу. Те няма да продължат атаката, когато притъмнее. Удар наляво, крачка назад. Пазете силите си, не разкъсвайте редиците. Нашият Повереник иска да издържим. Няма да го подведем.“ Ръцете и краката на Аеб натежаваха, но той не позволяваше умората му да проличи. И западняците бяха с изцедени сили след проточилата се тежка битка. Нападаха безредно, резервите не влизаха в бой навреме, за да отдъхнат другите. Но армията наброяваше много хиляди и въпреки че победата им се изплъзваше, западняците не се отказваха. До падането на нощта оставаха по-малко от два часа.

За Аеб и събратята му мракът не беше пречка. Той замахна с брадвата над главата си и острието разсече рамото на изтощен западняк. В същия миг вдигна меча — знаеше, че ще последва удар отгоре и отляво.

До него племенен боец преодоля със свиреп удар защитното движение на Олн, брадвата сряза дълбоко крака на Закрилника. Олн залитна, не можеше да пази равновесие.

„Приклекни.“ Брадвата на Аеб профуча в обратен замах в отворената пролука и западнякът не можа да се наслади на победата преди да умре.

„Отдръпни се. Прикривам те.“ Олн се олюля назад. Никога нямаше да се сражава отново, ако не оцелееха достатъчно събратя, за да му дадат сила да оздравее. Аеб строши черепа на западняк с дръжката на меча си и се завъртя към друг противник. В ума му се редуваха безмълвни слова на другите Закрилници. Загубиха тридесет от своите в този ден, други петдесет вече не можеха да се бият. Щяха да издържат до края на деня, но не и до следващата вечер. Аеб се надяваше това да е достатъчно.

* * *

Тесая излезе тичешком от гората, кръв капеше по земята от острието на брадвата му. Изслуша набързо вестите от предводителите на отряди. Не проумяваше защо войниците на Изтока се прегрупират в гората и нападат разпокъсано — от съгледвачите си знаеше, че могат да ударят с цялата си мощ по армията му. Те сякаш чакаха нещо, но Тесая беше убеден, че няма откъде при тях да дойдат подкрепления.

Поклати глава и се загледа в притъмняващото небе. По лицето му се стичаха струйки, както почти през целия ден. В гората догаряха пожари на пет-шест места, но пламъците нямаше да издържат дълго под неспирния дъжд.

Неговите храбреци ръфаха защитата на враговете през следобеда, но не успяваха да пробият, нито да ги подмамят на открито. Дарик командваше умело войниците си и съпротивата беше яростна, а проклетата магия не допускаше племенните бойци да спечелят надмощие.

— Но какво бранят? — зачуди се на глас Арноан. Въпросът, който Тесая тъй и не си зададе досега.

— Бранят ли?… — Целият му гръб се смръзна от прозрението. — Откога се сражаваме?

— Може би от три часа, господарю.

— Ама че съм глупак! — промърмори вождът и изведнъж гласът му заехтя. — Палеон! Изтеглете се от битката! Ревион! Задръжте позициите! Таранон! Притиснете ги по десния фланг! — Обърна се рязко към шамана, сграбчи яката му и го придърпа към себе си. — Намери Адеселере, той ще предвожда бойците тук и няма да позволи на враговете да ни подгонят.

— Какво ти хрумна, господарю?

— Сляп ли си?! Дарик е изпратил хиляди войници да заобиколят от юг, докато ни бави пред гората. Брани армията, която е изпратил да се сражава срещу Сенедай. Върви да намериш Адеселере!

Владетелят Тесая тичаше презглава обратно към бивака си и виковете му накараха бойците от неговото племе да го последват стремглаво. Само на тях можеше да разчита сега. Таоми се бе провалил, Блекторн разби неговите отряди от племената Лиандон. Не заслужаваше да му се възлага нищо. Съдбата на западняшките племена отново беше в ръцете на Палеон. Ако трябваше, Тесая щеше да тича цяла нощ, за да догони изплъзналите се врагове.

Дарик ритна коляното на мъжа срещу него, чу пукането на счупената става и прескочи падналия, устремен към бягащите врагове. По бойното поле се разнасяха крясъци и западняците се оттеглиха от този участък на гората. Мнозина бягаха към бивака си и в първите мигове му се стори, че отстъпват отряд по отряд. Той нямаше нищо против.

Видя обаче, че по-голямата част от армията им задържа позициите си в центъра и се разпростира по фланговете, за да не допусне другите да бъдат преследвани. Дарик се досети какво става.

Спря остатъците от двете си стотни.

— Разгадал е хитрината — обърна се към помощника си. — Започваме тактическо отстъпление към нашия бивак. Според мен ще ни оставят на мира. Намери ми мага, който е най-изкусен в мисловната връзка. Трябва да се свържа с Айзак.

Помощникът му се шмугна между дърветата.

Хирад спеше на пресекулки и се будеше от усещането, че пропада, сърцето му биеше ускорено.

* * *

Носеше се в безмерна пустота, под него по земята се виеха огньове. Вопли на болка и мъка нахлуваха в съзнанието му, изтормозеното му тяло отмаляваше от чувството за безнадеждност.

Беше сам. Последен и изгубен.

Около него нямаше нищо. В мрака не светеха звезди, в небето не се събираха облаци. Виждаше само трепкащи светлинки далеч долу. Там беше мъртвило. Нямаше къде да отиде.

Останеше ли сам, щеше да умре. Спуснеше ли се, пак щеше да умре. Той падна.

* * *

— Хирад, пак ли сънуваше? — попита Илкар до него.

В топлата нощ цареше тишина. Варваринът кимна и се подпря да седне.

— Сънувах пустота. Летях над свят, където нямаше живот.

— Да се надяваме, че не си ясновидец — отвърна елфът. — Всички сме неспокойни. Не само ти не можеш да спиш. Най-добре е да не сънуваш.

— Лесно е да се каже. Пък и май не аз сънувам. Това са сънищата на Ша-Каан.

Полегна отново и се подсмихна на учуденото изражение на Илкар. Този път Великият Каан го потопи в дълбок унес без видения.

* * *

— Да му се не види, не вярвах, че ще се усети. Поне не толкова скоро — промърмори Дарик.

Блекторн се облегна усмихнат.

— Казах ти, че не е глупак.

Палатката на командния пункт беше като фар в бивака под тъмното небе. Дарик забрани да има излишни светлини, за да виждат западняците колкото се може по-малко. Те бяха позволили на армията му да се оттегли в бивака, но заеха позиции на известно разстояние. Имаха съгледвачи и отряди, преграждащи главния път, гората и подножията на канарите. Очевидно не искаха да се бият нощем, а и Тесая не беше с тях да ги насъсква.

Дарик научи само една добра вест — Айзак бездруго нямал намерение да спира, докато не доближи армията на Сенедай. Трябва само да избере място, откъдето да удари по западняците, за да не го издебне Тесая в гръб.

— Колко ли бойци води? — изсумтя Дарик.

— Съгледвачите ти са видели — започна Блекторн, — че е разделил отрядите си по племена. Бойците на Палеон са многобройни, макар че трябва да са дали жертви и в битката за Подкаменния проход, и днес. Въпреки това може да е повел четири хиляди.

Дарик се вторачи в него, цялото му тяло се сгорещи.

— Заедно с хората на Сенедай просто ще изколят Айзак и войниците му. — Плъзна ръка по лицето си, докато осмисляше провала на своя план. — Ама че каша забърках! Не бива да губим време и войници, като се дърляме с тях тук… Колко гъста е гората от другата страна на канарите? — обърна се към двама магове съгледвачи, които чакаха заповеди пред палатката.

— Не колкото тук — увери го единият и се почеса по наболата си брада. — Можем и да поразчистим — ухили се след миг.

— И то не само от дървета, за да има смисъл — допълни Дарик.

— Тук сме осмина, свикнали да издебваме врага безшумно — напомни магът. — Всичко е възможно. Стига да вдигнат врява, ако видят нещо.

— Тогава накарайте ги да млъкнат — натърти Дарик. Майсторът на тихите убийства кимна.

— Ще се подготвим веднага.

Дарик срещна ококорените погледи на бароните и оцелелите стотници. Вдигна рамене.

— Имаме ли избор?

— Ще ни видят и ще тръгнат след нас — възрази Гресе. — Нищо няма да постигнем.

— Да, ако потеглим всички заедно. Но няма да постъпим така. Искам всеки годен за сражение войник и маг да отиде зад бивака. Никакви ранени. Тук ще останат малцина, но ще шетат усърдно, за да изглеждат повече. Предлагам това да е кавалерията. Останалите се връщаме една миля по главния път, тръгваме между канарите, а маговете съгледвачи ще ни разчистват пътя. Ще тичаме цяла нощ. Няма да допусна Айзак и хората му да загинат напразно.

— Ами ранените и конницата? — сопна се Блекторн. — Дори да извъртиш някак тази щуротия, зазори ли се, западняците ще нахълтат тук да ги изтребят. Ще ги сполети същото, от което искаш да опазиш Айзак.

Колкото и сдържано да говореше, гласът му натежа от гняв. Дарик му се усмихна ведро.

— Не съм свършил. Щом хукнем към къщата на Септерн, доброволци ще помогнат на ранените да се скрият другаде.

Той се взря многозначително в двамата барони.

— А онези, които ще вдигат шум в бивака? — подсказа Гресе.

— Щом западняците усетят, че са изиграни, всички в бивака се мятат на конете и препускат като вятъра. — Дарик се усмихна по-широко, щом видя оживлението в очите на Гресе. — Е, какво ще кажете? Така можем да наклоним везните и да дадем време на Гарваните.

Капитаните на стотни кимаха.

— Барон Блекторн?

— Значи ще ме направиш милосърдна сестра, а?

— Закрилник на беззащитните, така ми харесва повече — поправи го Дарик. — Задача, която ще те покрие със слава. Барон Гресе?

— Млади човече, ти си любител на безумните рискове. Толкова безумни, че може и да ти донесат победата. Ще бъда на седлото с другите конници, когато тук се зазори.

Дарик потри ръце и усети как вълнението прогони болежките и умората от тялото му.

— Да се размърдаме, нямаме време за губене.