Ема Чейс
Заплетени (9)

Глава 9

— Кога се напи за първи път?

— На тринайсет. Точно преди уроците по танци. Родителите ми бяха извън града и гаджето ми, Дженифър Брустър, реши, че ще е много зряло, ако пийнем преди това по една водка с портокалов сок. Не намерих водка, но намерих ром. Пихме ром с портокалов сок. Историята приключи зад спортния салон, където повръщахме рамо до рамо. До ден-днешен не мога да помириша ром. Стига ми да го помириша, за да започна да драйфам. Кога се целуна с момче за първи път?

— В шести клас, на кино, с Томи Уилкинс. Сложи ръка около раменете ми и си навря езика в гърлото ми. Нямах представа какво се опитва да направи.

Играем на Първи или десет. Ако не знаеш правилата на играта, сега ще обясня. Значи, единият пита другия кога е правил нещо за първи път — кога за първи път е ходил в „Дисни“, кога е правил секс за първи път и така нататък.

Ако не го е правил нито веднъж, трябва да каже нещо, което е правил повече от десет пъти и да изпие един шот. Кой предложи да играем тая шибана игра?

Вече губя с пет точки.

— Кога се влюби за първи път?

Стават шест. Вдигам водката и я обръщам.

Намираме се в малък локал, Хауис. Тихо местенце, напомня на Бар „Наздраве“. Хората са отпуснати, приказват си, атмосферата е дружелюбна.

Не е точно типът заведения, които посещавам в събота. Тук ми харесва. Само караокето ме дразни. Този, който е измислил караокето, е бил зъл, отмъстителен човек. Такива хора трябва да бъдат застрелвани с един куршум между очите.

Кейт килва глава настрани и ме гледа преценяващо.

— Никога не си се влюбвал?

— Любовта е за загубеняците — казвам и клатя глава.

— Не си ли малко циничен? Значи не вярваш, че любовта съществува? — пита с усмивка.

— Не съм казал такова нещо. Родителите ми са щастливо женени от трийсет и шест години. Сестра ми обича мъжа си, той я обожава.

— Но не и ти? Никога?

— Просто не виждам смисъл — свивам рамене. — Прекалено много работа за много ниско заплащане. Шансовете една такава връзка да издържи дори няколко години са петдесет на петдесет. Прекалено е сложно за вкуса ми. Предпочитам всичко да е простичко и ясно. Работя, чукам, ям, спя до късно в неделя, обядвам с родителите си или играя баскетбол с момчетата. Без напрежение, лесно, гладко.

Кейт се обляга в стола си и казва:

— Дядо ми обичаше да казва: „Ако не е трудно, не си струва“. А ти… не си ли самотен понякога?

Като по поръчка, едно нисичко момиче идва към масата ни, обляга се на рамото ми, циците й са на показ почти в лицето ми, и пита:

— Искаш ли нещо по-специално, сладурче?

Това отговаря на въпроса на Кейт, нали?

— Да, захарче. Донеси по още едно.

Когато сервитьорката се отдалечава, очите на Кейт се забиват в моите, но веднага ги отмества и поглежда към тавана.

— Както и да е. Кажи какво си правил повече от десет пъти.

— Секс с повече от десет жени в рамките на една седмица. Конкун, пролетта на 2004. Мексико е красиво място.

— И това трябва да ме впечатли?

Усмихвам се гордо.

— Повечето жени се впечатляват — казвам, навеждам се към нея, потърквам палеца си в нейния и добавям много тихо: — Но ти не си като повечето жени, нали?

Тя навлажнява устни, без да откъсва очи от мен.

— Флиртуваш ли с мен?

— Определено.

Ниската носи питиетата. Бавно пукам кокалчетата на ръката си. Време е да преминем към… интимната фаза.

— Първа свирка?

Трябва да признаеш, че поне опитах да се въздържам от подобни въпроси, колкото е възможно по-дълго. Но вече не мога да се спра.

Усмивката изчезва от лицето й.

— Имаш доста сериозни психически проблеми, знаеш, нали?

Вземам назаем едно изречение от филма Клуб „Закуска“:

— Хайде, Клеър, просто отговори, не е труден въпрос.

Кейт вдига напитката си и я мята в гърлото.

Шокиран съм. Нямам думи.

— Никога не си правила свирка?

Моля те, боже, нека Кейт не е от онези жени… студени, без грам спонтанност и желание за авантюра, от онези, които не правят „такива неща“, от онези жени, които държат да правят любов, което в общи линии означава чукане в мисионерска поза. Заради такива жени, мъже като Бил Клинтън и Елиът Спицър^[1] рискуваха политическите си кариери, защото прекалено отчаяно са копнели за „щастливия край“.

Водката изгаря гърлото й и тя мръщи лице.

— Били не обича орален секс. Не обича да го прави… той да го прави на мен.

Това момиче май се напи. Мисля, че би ми казала подобно нещо само ако е пияна като мотика. Добре го прикрива, как мислиш? И все още не е отговорила на въпроса ми.

А що се касае до годеника й, той си е жива мижитурка и страхливец. Майка ми винаги казва: Ако някой си заслужава да го изчукаш, изчукай го като хората, направи го добре. Е, не казва точно това, но в общи линии е нещо в този дух. Разбираш какво се опитвам да кажа, нали? Ако нямам желание да си сложа езика между краката на една жена, никога няма и да я чукам.

Може да е жестоко, но това е положението.

А в случая говорим за Кейт. Бих я ял за закуска всеки ден в седмицата и два пъти в неделя. И не мога да се сетя за нито един мъж, който да не ме подкрепи.

Тоя Били е кръгъл идиот.

— И понеже той никога не… знаеш де, той казва, че не е справедливо аз да го правя на него. Така че… не, никога не съм…

Не може дори да го каже. Налага се да й помогна?

— Не е справедливо да му правиш свирка? Да му източиш топките? Да му изсмучеш ушите през ташаците?

Тя покрива лице с длани и започва да се смее тихичко и срамежливо. Това е едно от най-красивите неща, които съм виждал в живота си. После открива лице, поема въздух и казва:

— Давай да играем. Моето десет: с Били съм от десет години.

Започвам да се давя с бирата.

— Десет години? — питам, след като очевидно прескачам трапа.

— Почти единайсет — кима тя.

— И сте гаджета от…

— Бях на петнайсет. Да.

Значи, ако добре чувам какво казва, никога не е правила свирка? Така ли е, или просто се опитвам да съживя умрял кон и да повтарям едно и също, докато повярвам? Никой не е слагал език между тези крака? Не, не е истина.

Но изглежда това казва. Нали?

Сълзи напират в очите ми. Господи, какъв грях! Моля, не застрелвайте готиния пич, който е измисли караокето. Спестете куршума за гаджето на Кейт.

— От колко време сте сгодени?

— Близо седем години. Предложи ми, преди да замина за колежа.

Тези две изречения са достатъчни за всеки сляп и дори глух да разбере що за човек е Били. Несигурен, ревнив, залепил се е за нея като пиявица.

Копелето мръсно е знаело, че е тя е далеч извън орбитата на мижавата му планетка, че ще успее в живота, и че един ден ще му бие шута. И какво прави хитрецът? Предлага й и я хваща в капана, преди момичето да се е осъзнало.

— Затова този пръстен е толкова… малък. Били работи цели шест месеца, за да ми го купи, ето защо няма значение колко е голям. Коси поляни, кара камиони, преби се от бачкане, за да ми го купи. За мен този пръстен струва много повече от най-големия скъпоценен камък в „Тифани“.

А тези няколко изречения ми казват каква жена е Кейт Брукс. Много жени живеят заради марката на колите, на дрехите, заради големината на пръстените, на къщите. Изкуствени. Празни. Аз знам най-добре, защото съм обърнал повечето от тях. Тя обаче е истинска. За нея е важно качеството, а не количеството.

Всъщност ми напомня на сестра ми. При всичките пари на родителите ми и при безкрайните си финансови възможности, изобщо не й пука кое каква марка е, не дава пет пари за мнението на хората. Точно така се омъжи за Стивън. Станаха гаджета в гимназията. Това го превърна в легенда в училището. Тя беше последна, а той втора година. До ден-днешен името му се нашепва с възхищение из коридорите на католическото училище Света Мария. Дори стените му се кланят.

Какво? Да, ходил съм в католическо училище. Изненада ли долавям? Това не бива да те учудва. Профанизираният ми език и стил на живот имат известен религиозен нюанс, какъвто може да се придобие само чрез дългогодишно обучение в католически институции. Повечето от ругатните и богохулствата са заучени от проповедниците. Само не питай за монахините, че там няма да мога да спра да разказвам няколко дни.

Както и да е. Докъде бях стигнал? А, да, Александра и Стивън.

Стивън не е красавец, не излъчва грам еротика, не е съблазнителен, не е… нищо не е. Никога не е бил играч, в смисъл не е хойкал по жени. Значи идва големият въпрос — как успя да грабне такава голяма награда като сестра ми.

Ще ти кажа как.

С увереност.

Стивън никога не е изпитвал грам съмнение в качествата си. Никога не му е минавало през ума, че не е достатъчно добър за Кучката. Той просто отказа да се поддаде на провокации от сорта, че не е достатъчно добър за нея. Не й позволи да го накара да се чувства по-ниско от нея. Той винаги е имал онова тихо самочувствие, което привлича жените като мухи на мед. Защото знаеше, че никой на този свят не би могъл да обича сестра ми повече отколкото я обича той. И когато тя напусна училище и замина в колежа години преди него, мислиш ли, че Стивън беше притеснен? Не, по дяволите, разбира се, не.

Не се страхуваше да я пусне. Защото знаеше със сто процентова сигурност, че един ден тя ще се върне. При него.

Били Лайняната Пишка Уорън не е бил сигурен.

 

 

Два часа по-късно с Кейт сме пияни като кирки. Виждаш ли ни? Гледаме към сцената, пием бира, очите ни са леко оцъклени. Можеш да научиш толкова много неща за един човек, когато се напие. Така се случи и с Кейт.

Когато пие, тя говори. Много.

Дали говори високо? Дали вика? Няма значение, тази част идва по-късно.

Кейт е от Грийнвил, Охайо. Майка й все още живее там. Има нещо като закусвалня. Предполагам такива места са доста популярни в тоя край.

Сутрин работниците минават да ядат и да пия кафе, а после идват учениците.

Закусвалнята е семеен бизнес. Пълни се след футболен мач. Не спомена за баща и аз не попитах. Кейт работила там като сервитьорка през ваканциите.

И макар че е завършила колеж с отличие, Кейт е била много диво дете. Това обяснява защо порка наравно с мен. Очевидно с Лайняната Глава са прекарали по-голямата част от невинните тийн години в правене на глупости: незаконно влизали в площадки да карат кънки без билети, задигали разни неща от супермаркетите, и пеели. В рок група.

О, да не забравя да спомена. Магарешката Глава си изкарва прехраната с това и до ден-днешен. Той е музикант. Усещаш накъде бият нещата, нали?

Да, точно така, не работи.

Защо Кейт е с този неудачник? Това е въпрос за един милион долар, деца мои. Не съм сноб. Не ми пука дали бачкаш на бензиностанция, или си главен счетоводител на шибания „Макдоналдс“. Ако си истински мъж, работиш, не смучеш като паразит от това, което изкарва приятелката ти.

— Баси гадостта е т’ва караоке — казвам с облекчение, когато русият травестит, който до сега стискаше микрофона, довършва I Will Survive^[2].

Кейт накланя глава настрани и казва:

— Не е… чак толкова зле.

— Мисля, че ушите ми кървят, а онези край бара умират от бавна и мъчителна смърт — казвам и посочвам към замрялата публика на бара.

Кейт отпива от бирата.

— Просто грешната песен на неуместното място. Една подходяща песен ще ги разбуди.

— Ти си луда.

— На бас, че мога да го направя? — заваля леко.

— Няма начин. Освен ако не планираш стриптийз като бонус към песента.

А това, момчета и момичета, е шоу, за което бих дал много добри пари. Бих си дал левия ташак дори.

Тя взема телефона ми в ръка и го размахва пред носа ми.

— Никакви снимки. Не искам никакви доказателства.

После става и тръгва към сцената. От гърдите на насядалите на бара мъже се изтръгва болезнен стон… поредното мъчително изживяване с първите тактове на песента.

Но тогава тя започва да пее.

Нямам шанс, когато ме погледнеш така.

И бих направила всичко,

ако ме помолиш, ако само кимнеш с глава.

Всичко.

За теб.

И бих извикала със пълно гърло пред света.

И искам всички тук да разберат,

че точно ти направи с мен това.

И искам пак да изгоря.

Мили боже, Пресвета Дево и всички светии!

Гласът й е дълбок, разкошен, възбуждащ. Като на някоя от онези жени на секс линиите. Надига се като свежа струя въздух, понася се, достига до мен и ме залива… като любовна игра. Тялото ми реагира на мига. Здрав, прав и корав съм като скала.

Не ме интересуват хората.

Не искам и да чувам какво за мен говорят.

Аз гледам право във очите и никога не се предавам.

Но когато си около мен, забравям

коя съм и каква съм.

Безпомощна и слаба, отнесена като във сън.

И нямам шанс, когато ме погледнеш така.

И бих направила всичко,

ако ме помолиш, ако само кимнеш с глава.

Пред теб на колене аз падам.

Тя започва да движи бедрата и таза си в такт с музиката, а аз си представям как би изглеждала на колене. Не мога да откъсна очи. Тя… хипнотизира.

И колко бързо се променям.

Лицето, облика си сменям.

А никога не предполагах, че мога да съм друга.

Но нов път ми показа ти, живота без заблуда.

По-сладък, по-добър, живот с мечти.

За една целувка бих продала себе си.

За първи път в живота си аз срещам

мъж, който означава всичко на света за мен.

Да зарежа, да напусна, да загърбя всеки, всичко мога.

Но теб не мога.

Всички мъже в заведението седят като заковани. Но очите й с цвят на тъмен оникс… гледат към мен.

И се чувствам като бог.

Не съм допускала до себе си човек, тъй близо до сърцето си.

Градя стени, затварям себе си.

Да се оградя, да се предпазя от болката

от жестокостта на хората.

Но ти изви сърцето ми и го оплете в своето.

Сега е хубаво, по-хубаво от всякога.

Макар че мога много да загубя.

Но мога много да спечеля, все някога.

Тя отмята косата се назад и си представям как прави същото, докато ме язди бавно. Исусе! Най-добрите стриптийзьорки в града са ми танцували в скута и никога не съм свършвал в панталоните, но мисля, че точно това ще се случи, ако песента не свърши скоро, много скоро, веднага!

Но когато си около мен, забравям

коя съм и каква съм.

Безпомощна и слаба, отнесена като във сън.

И нямам шанс, когато ме погледнеш така.

И бих направила всичко

ако ме помолиш, ако само кимнеш с глава.

Само за теб. За никой друг на света.

Барът буквално гръмва от аплодисменти, викове, дюдюкания, подсвирквания. Кейт слиза от сцената и бавно тръгва през ужасяващия шум.

Клубът напомня на родео. Върви към мен и се усмихва закачливо. Ставам. Тя спира само на няколко сантиметра от мен.

— Казах ти, че мога да ги разбудя. — Гледа ме в очите.

— Това беше… ти… ти си… удивителна — казвам нежно.

Искам да я целуна. Но като че в момента повече ми се иска да мога да си поема дъх, защото скоро ще колабирам от липса на кислород и вероятно ще умра. В съзнанието ми пак нахлуват кадри от снощи. Господи, колко беше хубаво да я усещам в ръцете си. Трябва да я целуна. Усмивката леко помръква от лицето й. Знам, че тя иска същото. Отмятам кичурче коса зад рамото й, навеждам се…

И телефонът и започва да пищи.

Тя мига няколко пъти, сякаш се разбужда след хипноза, и взема телефона си:

— З-здрасти. — Обръща се и се отдалечава бързо от мен, с пръст в другото ухо, за да чува по-добре. — Не, Били, не съм забравила. Просто имах тежка вечер. Не… да… В един бар съм… „Хауис“. Намира се… — Тя поглежда телефона изненадано и разбирам, че Лайното й е затворило. Очите й са трезви.

— Трябва да изляза. Били идва да ме прибере.

Каква награда, какво пиршество! Най-накрая ще имам възможността да се запозная с истинско ходещо лайно, увиснало от анус. Намирисва ми, че ще е нещо като карнавална вечер, от онези, когато излизат жени с бради, хора с по двайсет и три пръста, Човекът Слон и всякакви такива чудеса на природата.

 

 

Докато чакаме на тротоара, Кейт се обръща към мен и пита:

— Какво ще кажем на баща ти?

Ето, точно това е въпросът, който умишлено избягвам цяла вечер.

Старецът е човек на честта. Традиционалист. Иска ми се да вярвам, че ще е горд с мен, все пак защитих честта на Кейт. Но е и бизнесмен. А истината е, че можех да я защитя и пак да подпиша. Това трябваше да направя. И това и щях да направя, ако жената с мен на масата на преговорите беше всяка друга, но не и Кейт.

— Аз ще се оправям с баща ми.

— Какво? Не. Не, ние сме екип, забрави ли? И двамата имаме вина, че загубихме клиента.

— Аз съм този, който си тръгна, след като му плю в лицето.

— А аз съм тази, която не те спря. Дрю, наистина оценявам какво направи за мен, всъщност… ти беше… невероятен, наистина.

Може би водката говори вместо нея, но думите й ме стоплят. Може и да е от водката, която аз изпих.

— Но нямам нужда от принц на бял кон да ме защитава. Аз съм голямо момиче и със сигурност мога да поема удар от баща ти. Понеделник сутринта ще говорим с него. ЗАЕДНО. Съгласен?

А ето и моето заключение: Кейт Брукс е изключителна жена.

— Съгласен.

Точно в този момент един черен „Тъндърбърд“ се задава с ръмжене и бумтеж и спира пред нас. Ако досега не си гледал Уикенд, посветен на осемдесетте по MTV, е сега го гледаш на живо. Среден на ръст, светлокестенява коса. Излиза от колата.

Само на мен ли ми прилича на торба с боклук. На теб как ти се струва?

Старомоден тип. Напомня ли ти на компрес с оцет и студена вода, който баба ти е слагала на челото, когато си имал температура?

Лицето му е смръщено. Поглежда я, оглежда ме и пак се обръща към нея.

Изглежда още по-ядосан. Май не е много тъп. Разбира много добре кога има опасност от конкуренция. Надушва я на мига.

Минава от страната на Кейт и й отваря вратата. Тя въздъхва и ми се усмихва напрегнато. После прави крача към колата и се препъва в плочка на паважа. Спускам се да я хвана, но господин Пенисът Ми Е С Размер на Игла ме изпреварва. Поглежда я от една ръка разстояние и гневът му се трансформира в отвращение.

— Поркана ли си?

Никак не ми харесва този тон. Някой трябва да научи това момче на елементарни маниери.

— Не започвай, Били. Имах трудна вечер — казва му Кейт.

— Трудна вечер? Ай стига бе! Нещо като да изнасяш най-добрия концерт в живота си и приятелката ти да не се появи? Толкова зле ли беше твоята?

Концерт? Сериозно ли каза концерт? И тя наистина ли спи с тоя малоумник? Това е една голяма тлъста ебавка.

Тя се дърпа назад.

— Знаеш ли какво? — Започва силно и настървено. И после спада като пукнат балон. — Хайде да се прибираме.

Тя се качва в колата, а Бездомното Псе затръшва вратата й. Тя ме гледа зад стъклото, докато той минава отзад да си седне на шофьорското място.

Кейт сваля прозореца.

— Лека нощ, Дрю. И благодаря за… всичко.

Усмихвам й се въпреки желанието ми да размажа лицето на годеника.

— Няма проблем.

И колата с пукот и трясък се отдалечава. Остави ме. Втора поредна вечер Кейт Брукс ме оставя. И втора поредна вечер ме боли за нея. Търкам лице да се осъзная, когато чувам глас зад мен:

— Ей, захарче, свърших работа. Искаш ли да дойдеш с мен?

Ниската. Изглежда прилично. Нищо специално, не си заслужава да я описвам дори, но е тук, на разположение. И след като видях Кейт с онази безгръбначна невестулка, която взема за мъж, отказвам да прекарам остатъка от нощта сам.

— Разбира се, бейби. Ще викна такси.

 

 

Ужасна нощ. Нека дам един съвет на всички дами, които четат: ако лежиш като пън… като ням пън, като труп, докато те чукат, никога няма да те запомнят като най-великото сексуално чудо на света. Но едно е сигурно — ще те запомнят.

Другата причина е, че не мога да си избия Кейт от акъла. През цялото време сравнявам Ниската с нея, която сега ми изглежда още по-ниска.

Разочароващо дребно дърво. Храст.

Не ми се вдигат активите за последното казано, нали? Хайде моля ти се, не ми обяснявай как жените не си представят как ги чука Брад Пит, докато мъжът им блъска като хамалин отзад и ги подпира с биреното коремче.

Ако все още ме мислиш за негодник, само ще кажа, че имаш късмет, защото съвсем скоро ще си получа заслуженото.