Ема Чейс
Заплетени (7)

Глава 7

Целувал съм стотици момичета. Не, поправям се, хиляди. Помня само неколцина. Но тази целувка? Няма да я забравя в обозримо бъдеще.

Има вкус на… Исусе… Никога не съм пробвал наркотици, но предполагам усещането при първото шмъркане на кокаин е нещо подобно. Или първия шот хероин. Зарибява те на секундата. Завинаги.

Устните ни буквално се удрят. Гневни, влажни.

Не мога да спра да я докосвам. Ръцете ми са навсякъде: по лицето й, в косата, по гърба й, забивам пръсти в бедрата й. Отчаяно. Искам да усетя повече от нея, всичко от нея. Придърпвам я към себе си. Искам да почувства какво ми причинява.

Отлепям устни от нейните, за да поема въздух и атакувам шията й. Като освирепял от глад хищник. Какво „като“? Направо съм си хищник, гладен съм за нея. Вдишвам аромата й, ближа, смуча, забивам зъби под ухото й.

Тя скимти нечленоразделно. Звуците й — диви и страстни изтръгват стон от гърдите ми. И ароматът й! Господи… мирише на… цветя и захар. Като една от онези рози от захар и крем, които правят за украса на сватбените торти.

Дяволски вкусна.

Тя не бездейства. Ръцете й се впиват в бицепсите ми. Дланите й са горещи.

Усещам ги през ризата си. Ноктите й дерат гърба ми, спускат се надолу, под кръста, леко минават по задника ми и после го стискат здраво.

Умирам. Горя. Кръвта ми е течащ огън. Мисля, че ще се превърнем в пепел или дим, преди да стигнем до дивана. Захапвам мекото на ухото й и започвам да танцувам с език по него. Тя стене.

— Дрю? Дрю, какво правим?

— Нямам представа. Просто не спирай да ме докосваш — казвам с дрезгав глас.

Тя не спира.

И аз се връщам на устните й. Плъзгам език в устата й по същия начин, по който бих плъзнал пениса си във влажното й очакващо тяло. Усещам как устните й се притискат в моите и цялата кръв в тялото ми се събира в слабините ми и най-вече в пениса. Не си спомням да съм имал такава ерекция в целия си шибан живот.

Седмици натрупвано желание, неудовлетвореност и гняв помпат клетките ми. Прекалено дълго си мих зъбите с „Колгейт“, а той вони на… кенеф.

— Знаеш ли колко силно желая това? Желая теб? За бога, Кейт… мечтал съм за това… молил съм се да се случи… Караш ме да… Не… Не мога да се наситя.

Ръцете й са на гърдите ми, драска с нокти, спускат се надолу, леко минават по колана на панталона ми. Нямам никаква представа какъв звук издавам, вероятно нещо като зловещо съскане, защото удоволствие и агония се сбират в едно. Преди да успея да поема въздух, ръката й гали пениса ми. Притискам го към нея. Няма и следа от прословутия ми контрол.

Ръцете ми се качват към гърдите й, а тя извива тяло назад, за да ги притисне към мен. Стискам леко. Тя стене. Прокарвам пръст по зърната й.

Искам да махна блузата и сутиена. Устните й са на шията ми, целува ме.

Никога не е било така. Никога не съм бил такъв. Никога не съм изпитвал толкова много емоции към никоя жена, независимо че в случая е смес от ярост и страст.

— Дрю, не мога да го направя… Обичам Били — казва задъхано.

Признанието й не ми действа по никакъв начин. Казвам само в случай че някой си е помислил, че това може да ме спре. Предимно защото докато го казва, ръката й е все още върху пениса ми. Може да си ги приказва каквито си иска. Тялото й говори точно обратното. Ръцете й, бедрата, тазът й ме придърпват по-близо, трият се в мен, молят ме за още.

— Добре, Кейт. Добре. Обичай го. Омъжи се за него. Само моля те… моля те, чукай ме.

Дори не знам какво казвам, не знам дали има някаква логика в думите ми.

Една-единствена мисъл барабани в съзнанието ми като примитивна мелодия.

Още.

Навеждам глава да усетя вкуса на устните й, но вместо тях докосвам дланта й. Отварям очи. Сложила е ръка пред устата ми, за да ме спре.

Гърдите й се повдигат с тежкото учестено дрезгаво дишане.

И тогава виждам очите й. И сякаш някой ме удря в гърдите с гюле.

Защото очите й са разширени от паника и объркване. Опитвам се да произнеса името й, но дланта й заглушава гласа ми.

Проплаква.

— Не мога да го направя, Дрю. Съжалявам… Били… тази работа… това е моят живот. Това е целият ми живот. Аз… аз не мога.

Трепери. И изведнъж цялата ми потребност, желание, страст, възбуда отстъпват на единственото ми желание да я успокоя. Да й кажа, че всичко е наред, че всичко ще е наред.

Всичко бих казал, всичко, само да не ме гледа така, да не виждам тази болка.

Но тя не ми дава никакъв шанс. В секундата, в която маха ръка от устата ми, хуква към вратата. И изчезва, преди да поема дъх. Трябва да тръгна след нея. Трябва да й кажа, че няма никакъв проблем, че всичко е ОК, че това не променя и няма да промени нищо.

Но това би било една тлъста лъжа. И двамата го знаем, нали?

Но не тръгвам след нея. Причината е много проста: опитвал ли се е някой да бяга с пенис на кокалче?

Никой ли не се е опитвал?

Е, тогава да ви кажа, че е невъзможно.

Строполявам се на дивана, облягам глава назад, гледам тавана, прокарвам пръст по носа си. Как е възможно най-елементарното нещо на света — сексът, да се превърне в нещо толкова сложно? Не знаеш ли? И аз не знам.

Боже, толкова съм надървен, че ми се плаче, честно, искам да рева с глас, да ридая. Признавам си. Иска ми се да вия от пулсиращата болка в слабините ми, която изобщо няма намерение да утихне. Изобщо не ми минава през ума да се обадя на някоя и да намеря заместител на Кейт, защото пенисът ми знае това, което съзнанието ми едва сега започва да си признава.

Няма заместител на Кейт Брукс. Не и за мен. Не сега.

Поглеждам към палатката в панталона си. Не показва признаци да спадне.

Очертава се дълга, дълга нощ.