Ема Чейс
Заплетени (12)

Глава 12

В понеделник сутринта съм се заредил в залата за конференции и чакам да започне събранието, което провеждаме по правило в началото на всяка седмица. Всички са тук. Всички, с изключение на Кейт. Баща ми поглежда часовника си. Има среща (голф вероятно) веднага след това и няма търпение да се измъкне. Започвам да се чеша нервно зад ухото. Като куче.

Къде се е дянала за бога?

Най-сетне влиза забързано, все още с палтото, стиска няколко папки, които обаче падат от ръцете й. Изглежда… ужасно. Не, не казвам, че не е красива! Тя е винаги красива, но я познавам достатъчно добре, гледал съм я отблизо седмици наред, и усещам, че нещо не е наред. Виждаш ли колко е бледа? И от къде са се взели тези черни кръгове под очите й? Косата й е усукана набързо на кок, изпопадала е отвсякъде. Би изглеждала ужасно секси, ако не изглеждаше… болна.

Усмихва се притеснено на баща ми:

— Извинете ме, господин Еванс. Имах ужасно утро.

— Няма проблем, Кейт, не сме започнали.

Докато баща ми си говори нещо, аз не откъсвам очи от нея. Тя не ме поглежда. Нито веднъж.

— Кейт, в теб ли са графиките за „Фарматаб“?

Това е сделката й, за която баща ми разказваше на оня задник на партито.

Кейт я приключи преди седмица. Тя го поглежда. Кафявите й очи са като на изплашена кошута секунди преди да я прегази кола.

Не са в нея. Не ги е направила.

— Ами… те са…

— В мен са. Кейт ми ги даде да ги прегледам, но ги забравих на бюрото вкъщи. Ще ти ги дам при първа възможност, татко.

Баща ми кима одобрително с глава, а тя затваря очи с облекчение.

След края на събранието, всички бавно се източват по кабинетите си.

Отивам при нея.

— Здрасти.

Тя забива поглед в папките пред нея и премята палтото през ръката си.

— Благодаря ти за това, което направи, Дрю. Беше много мило от твоя страна.

Знам какво казах за нея преди два дни. Казах, че съм приключил с нея. Не е вярно. Изобщо не съм имал нищо подобно предвид. Говорех със задника си.

Може би съм избивал някаква сексуална неудовлетвореност. Ти знаеш де.

Мислиш ли, че Кейт знае? Мислиш ли, че ако знае й пука изобщо?

— От време на време трябва да правя по нещо мило. Само за да те държа изправена на нокти — усмихвам се, но тя остава сериозна.

И все още не ме е погледнала. Какво й става? Започвам да обмислям възможните варианти. Сърцето ми блъска в гърдите. Да не би да е болна? Да не се е случило нещо с майка й? Да не би някой да я е нападнал в метрото?

Исусе, какво става?

Кейт влиза в офиса си и затваря вратата. Оставам отпред като куче. Ето това е моментът, в който мъжете са принудени да се хванат за лайнения край на пръчката. Когато бог дал на Ева това ребро, е трябвало да компенсира мъжете с нещо. Примерно с телепатия.

Веднъж чух как майка ми казва на баща ми, че не е нужно дори да му казва защо му е ядосана. Ако не се сещал сам, значи не съжалявал за постъпката си. И какво, по дяволите, означава това? Ето една новина за всички дами: мъжете не могат да ви прочетат мислите. А аз дори не съм сигурен, че искам. Женският мозък е много страшно място, кой иска да се навира там?

Мъжете ли? Ние не оставяме много място за въпроси и съмнения: Ти си задник! Чукал си гаджето ми. Убил си кучето ми. Мразя те. Директно.

Ясно. Точно. Жените трябва да опитат някой път. Така всички ще направим една голяма крачка към световен мир и добруване.

Правя крачка назад от вратата й. Ясно е, че няма да мога да разбера нищо.

Не и в рамките на… една вечност?

 

 

По-късно същия ден съм седнал в един ресторант с Матю и гледам сандвича си, но не го ям.

— Александра успя ли да те хване за гушата?

Говори за Голямото Клане на Деня на благодарността, ако помниш. Кимам бавно с глава.

— Обади ми се вчера. Оказва се, че съм пръв доброволец в някакъв клуб по гериатрия^[1].

— Можеше и да е по-зле.

— Не, не можеше. Помниш ли лелята на Стивън, Бернадет? Старите жени ме харесват. Нямам предвид, че искат да ме щипят по бузките и да ме потупват по главата. Има предвид наистина ме харесват. В смисъл искат… да ми хванат задника, да ме щипят по него, да се опитват да ме хванат за оная работа, да закарам инвалидната им количка в килера на чистачката, за да правим наистина мръсни неща. За такова харесване става дума. Ужасно е притеснително.

Матю се смее с глас. Благодаря ти за съчувствените думи, копеле.

Чувам звънчето на кафенето и автоматично се обръщам. И що да видя?

Може би господ не ме мрази чак толкова много. Защото Били Тъпият Задник Уорън току-що е пристъпил прага. Тази мутра при други обстоятелства би забила клин в доброто ми настроение, но сега е точно магарешката пишка, която искам да видя. Ще бъда много мил с него.

— Здрасти — казвам.

— Какво? — върти ми очи.

— Били, да те питам… наред ли е всичко с Кейт?

— Кейт не ти влиза в работата — избучава той.

Е, видно е, че се опитвам да съм любезен, а той се държи като маймуна.

Защо ли не съм изненадан?

— Разбирам, но идеята ми е, че тази сутрин изглеждаше зле. Знаеш ли защо?

— Кейт е голямо момиче. Сама може да се погрижи за себе си. Винаги го е правила.

— За какво говориш?

И тогава ме поразява ужасна мисъл. Сякаш след футболен мач някой излива кофа ледена напитка „Гаторейд“ върху главата ми.

— Да не би да си й направил нещо?

Той не ми отговаря, гледа в пода. Това ми е достатъчно. Хващам го за ризата и го придърпвам към себе си. Секунда след това Матю е до мен и ми казва да се успокоя. Стискам го и го разтърсвам. Лекичко така.

— Зададох ти въпрос, копеле. Направил ли си й нещо?

Той ми казва да го пусна, но аз го разтърсвам още по-силно.

— Отговори ми!

— Скъсахме. Скъсахме, по дяволите!

Не, не са скъсали. Той е скъсал с нея.

Той бута ръцете ми и ме удря в гърдите. Позволявам му. Оправя си ризата, а аз стоя и гледам като препариран и не вярвам на ушите си. Тогава усещам пръста му. Как го забива ритмично в гърдите ми.

— Махам се от тук, но те предупреждавам, ако само още веднъж ме докоснеш, ще те размажа!

И с тези думи си тръгва. Матю гледа след него и внимателно ме пита:

— Дрю, какво за бога става?

Десет години. Почти единайсет. Обичала го е през цялото това време. Така ми каза тя самата. Десет шибани години. И я е зарязал.

Баси!

— Трябва да тръгвам.

— Не си изял сандвича! — Храната е нещо много важно за Матю.

— Ти го изяж. Трябва да се върна в офиса.

Хуквам към изхода.

Е, нали се сещаш къде отивам?

 

 

Вратата на офиса й е все още затворена, но изобщо не чукам. Влизам тихо.

Седи на бюрото си.

Плаче.

Случвало ли ти се е да те ритне кон в стомаха? И на мен не ми се е случвало, но сега вече знам как боли.

Изглежда толкова мъничка зад това бюро. Малка, беззащитна… изгубена.

Гласът ми е нежен, внимателен:

— Хей!

Кейт се стряска, явно не ме е чула като влизам. Бързо бърше сълзите си, опитва се да се съвземе.

— Какво има, Дрю?

Не искам да я карам да се чувства неудобно, така че се преструвам, че не виждам влагата по бузите й.

— Търсех онзи файл… — Приближавам се много бавно. — Знаеш ли… май имаш нещо в окото.

Тя решава да играе играта и започва да си търка окото.

— Да, май е мигла.

— Искаш ли да погледна? Тези мигли са опасни, ако не се извадят навреме.

За първи път днес очите й срещат моите. Те са като два черни кладенеца. Водата в тях е бистра, искряща.

— Добре — казва и става, а аз я повеждам към прозореца. Слагам ръце на лицето й. На красивото й изгорено от сълзи лице.

Не съм жесток човек, но в момента искам буквално да осакатя Били Уорън, да го разпоря. Убеден съм, че Матю ще ми помогне да закопаем в задния двор това, което остане от него.

Избърсвам сълзите й.

— Готово, махнах я.

Тя се усмихва, въпреки че очите й отново се напълват със сълзи.

— Благодаря.

Край на театралните представления. Притискам я към гърдите си. И тя ми позволява. Обгръщам я с ръце и приглаждам косата й.

— Искаш ли да говоря с него? Заради… мен ли стана това?

Трудно е да си представя, че е бил много щастлив да ни завари в офиса й… както ни завари миналата седмица. Лицето й грее, изглежда като прясно изчукана, макар че не е. Отговарям ти веднага, преди да зададеш въпроса — не, не съм откачил. Последното нещо, което искам, е да се върне при него. Но за бога, като я гледам такава… това направо ме убива.

Сълза след сълза, една по една. Капят.

Тя се усмихва и обляга глава на гърдите ми.

— Не съм момичето, в което се влюбил преди години.

Предполагам й е било трудно да преглътне тези думи. Най-старият трик в наръчника „Как да скъсаме с гаджето си“ е да се вмени вина. Това е игра, която се състои от няколко думи „Не съм виновен аз, ти си виновна“.

— Събра си целия багаж и се изнесе в събота. Каза, че ако скъсаме бързо и чисто, ще е най-добре. Ще живее при Ди Ди, докато си намери квартира.

После поглежда през прозореца.

— Не мога да кажа, че не съм го очаквала. Назрява от известно време. Не беше точно шок. Толкова дълго нямах време за него. Прекалено много учех, после работех прекалено много. Спрях да… не можех да му дам… това, от което се нуждаеше. Просто… Били… държа ръката ми, когато погребвахме татко, научи ме да карам кола със скорости, убеди ме, че умея да пея, че мога да застана и да пея пред хора, пред истинска публика. Били ми помогна да попълня формуляра си, когато кандидатствах в колежа. После отвори писмото с резултатите, защото бях прекалено нервна да погледна в листа.

После работеше на три места, за да не се налага аз да работя и да имам време да уча. Той бе там, когато завършвах. И дойде с мен, когато се преместих в Ню Йорк. Той винаги е бил огромна част от живота ми. Не знам какво съм без него.

Женска му работа. Без да се обиждат жените, ама така си е. Даже не се чува и не разбира какво казва. Това са нейните заслуги. Това са нейните предизвикателства, с които тя сама се е справила. Той е бил там само като качен на стоп, за разходката с влакче. Като фон, мебел по-точно, защото можеш да смениш тапетите колкото пъти искаш, но стаята ще си остане същата.

— Знам какво ще бъдеш без него. Ще бъдеш Кейт Брукс, един изключителен инвестиционен банкер. Ти си умна, забавна, упорита, инатлива, прелестна… перфектна. И ще бъдеш перфектна и без него.

Гледаме се в очите. После я прегръщам и я притискам до гърдите си, докато се успокои и сълзите пресъхнат.

— Благодаря ти, Дрю.

— Няма за какво.

 

 

Чак когато се мушнах между чаршафите късно вечерта, събитията от деня ме удариха с пълна сила.

Между другото, спя гол. Трябва да пробваш. Ако човек не е пробвал да спи гол, значи не е живял. Но да не се отклонявам от темата.

Това, което осъзнавам едва сега е, че Кейт вече не е сгодена. Тя е свободна.

На разположение. Единствената пречка между нея, мен и дивана в моя офис — може да се е опитал да се простреля в стъпалото. Майко мила! Предполагам Супермен се е чувствал точно като мен, когато успява да върне времето назад и измъква Луис от колата. Втори шанс. Преиграване на сцената.

Слагам ръце под главата си, настанявам се удобно върху възглавницата с най-голямата усмивка, която някой някога е виждал. Не мога да дочакам утрото.

 

 

Минаха четири дни откакто разбрах, че Дълбокото Лайно е скъсало с Кейт.

На другия ден тя дойде на работа, но вече изглеждаше съвсем добре. Това, което се виждаше отвън, ме наведе на мисълта, че го е преживяла. Но Маккензи се разболя, така че Александра отложи обяда ни с Кейт за другата седмица. И май така беше най-добре, заради кофтия уикенд на Кейт.

О, да! Една малка подробност. Не съм правил секс от дванайсет дни.

Дванайсет дни!

Двеста осемдесет и осем часа без секс! Не мога да сметна минутите.

Започвам да се депресирам. Нали помниш — много работа и никаква отплата не правят Дрю щастлив, напротив, тогава той започва да полудява. Е, на този етап, Дрю е психопат.

Дванайсет дни не са кой знае какво за някой аматьор, но за човек като мен? Това е някакъв ужасяващ рекорд. Не съм преживявал такава суша от зимата на деветдесет и девета. Тогава страхотна зимна буря блокира три щата. Снегът беше близо деветдесет сантиметра. Бяха забранили движението по улиците, само на камионите и снегорините бе разрешено да се движат. А аз за зла беда бях заприщен в апартамента с майка ми и баща ми.

Бях на седемнайсет. На тая възраст и най-лекият полъх на вятъра може да ти докара ерекция. Прекарах толкова много време в банята, че майка ми си помисли, че имам разстройство. След седмия ден не издържах. Не ми дремеше за никакви забрани. Тръгнах пеша към апартамента на Ребека Уайтхаус. Чукахме се като зайци в стаята на чистачката до апартамента на родителите й.

Добро момиче беше.

Както и да е. Стигнал съм до такова унизително положение — да мастурбирам под душа. Чувствам се опетнен, наранен, принизен. Не че има нещо лошо да го правиш сутрин преди работа за тонус и добро настроение, особено ако се е наложило да жертваш единствените си почивни дни за семейни задължения като празнични обеди. Няма лошо, но ако това е единственото удоволствие, което получаваш в живота… много тъжно наистина.

Причината за моята доста продължителна сексуална суша? С цяло сърце обвинявам Кейт. Тя е виновна. По всички личи, че ми е поникнал орган, който произвежда… съвест. Не знам кога се е случило, но никак не ми харесва.

Ако имах възможност, бих смазал този Джими Щурчето^[2], нищо че в нашия случай не е щурче, а хлебарка.

Нали знаеш как някои хора имат радари за локализиране на гейове? Е, аз имам радар за изоставени наскоро момичета. Мога да намеря някое наскоро зарязано от гаджето си девойче в секундата, в която я напуснат, а нюхът ми е обострен и усеща от километри. Такива жени са лесни за хващане. От теб се иска само да им кажеш, че бившият им е идиот, понеже е изтървал такова съкровище и след това ще те засипят с молби да ги чукаш.

Сега Кейт е във фазата, в която шокът преминава и приема фактите. По всяка мъжка логика (моята), трябва да е лесна плячка, нали?

Да, ама не. Точно тук Джими Щурчето надига главица и размърдва мустачки.

Не мога да събера сили да направя и крачка. Идеята да се приближа до нея сега ме кара да се чувствам като истински хищник. Лешояд. Не мога да преценя дали все още я боли. Дали страда? Е, няма вид на многострадална, но не се знае какво се крие под този спокоен външен вид. Ако само слага маска и се държи за пред хората, а отвътре е наранена и уязвима, точно такава я искам. Когато дойде нашият дълго чакан момент, искам да къса дрехите ми от желание… да къса и своите, защото не мога да чакам повече.

Нито секунда. Искам да стене в устните ми, да произнася името ми, искам да пищи от екстаз, да дращи по гърба ми като котка.

Мамка му, пак съм с ерекция!

Какъв абсурд! Не мога да чукам Кейт и не искам да чукам никоя друга.

Казах ли ти, че ще си получа заслуженото? Всички ли са доволни сега?

Изгасвам лампите в офиса си и тръгвам към нейния. Не ме вижда веднага.

Кръстосвам ръце и се облягам на рамката на вратата. Просто да я погледам.

Косата й е пусната, стои леко наведена над бюрото, гледа в монитора. И пее.

Край на вечерите със приятели.

Край на нощите пиянски, човече.

Край на свалки и закачки със момичетата в бара.

Край на всичко слагам вече.

Защото ще си струва.

Ако беше моето момиче,

щеше да разбереш защо.

Ако беше моето момиче, щеше да разбереш какво.

Е, да имаш нещо ценно, нещо истинско,

което да те кара да бъдеш по-добро същество.

Тя наистина има страхотен глас. И както се е навела над бюрото, ако мина отзад… Исусе! Както и да е. Само се измъчвам така.

— Риана трябва да си пази гърба с такава конкуренция. — Тя поглежда към мен и лицето й грейва усмихнато, дори леко се изчервява. — Не, не спирай да пееш заради мен. Страхотно шоу.

— Много смешно. Шоуто свърши.

— Хайде, дойдох да ти изритам задника от този офис. Петък е, минава единайсет и не си яла още. Знам точното място. Аз черпя. Правят страхотни сандвичи с пуешко.

Кейт изключва компютъра, грабва си чантата и казва:

— О, обичам сандвичи с пуешко.

— Да, знам.

 

 

Намерихме маса близо до бара и поръчахме. Сервитьорката носи питиетата. Бях поръчал коктейл „Маргарита“ за нея.

— Ммм, супер, точно от това имах нужда!

Нали помниш, когато ти казах, че винаги отгатвам от каква напитка има нужда човек. Говорим си спокойно няколко минути и после… само слушай какво става.

Изведнъж очите й се разширяват като отворени чадъри, скача и се скрива под масата. Оглеждам се. Какво за бога? Почти слизам при нея под масата.

— Какво правиш?

Изглежда изплашена, в паника.

— Били е тук, на масата над дансинга. Не е сам — казва, но когато се обръщам да го видя, тя изврещява: — Не, не гледай!

Господи! Това вече е смешно. Да, сега разбирам колко го е преживяла. Още мисли за хлебарката.

— Просто… не искам да ме вижда… така.

Сега вече не разбирам.

— За какво говориш? Изглеждаш страхотно! — Всъщност тя винаги изглежда страхотно.

— Не, не в тези дрехи. Той каза, че не изглеждам привлекателна в такива дрехи, че изглеждам прекалено делова. Това беше една от причините да си тръгне. Каза, че изглеждам като… мъжкарана.

Тя ебава ли се, или какво? Аз съм мъжкар. Хилъри Клинтън е мъжкар. Кейт Брукс няма нито една неженствена клетка в тялото си. Тя е стопроцентова жена. Повярвай ми.

Но аз знам за какво говори копелето. Тя е интелигентна, отворена, честна, пряма, амбициозна. Повечето мъже не знаят какво да правят с такава жена.

Затова изкривяват истината. Изкарват подобни качества неприятни, грозни.

Карат жената да се чувства виновна за това, че е такава.

Няма да стане тая. Хващам я за ръката и я измъквам изпод масата. Тя се оглежда притеснено, а аз я водя към дансинга.

— Какво правиш?

— Помагам ти да си върнеш достойнството.

Умишлено се удрям в няколко посетители, докато се промъкваме към дансинга, тълпата се раздвижва. Повече от сигурен съм, че Смрадливата Торба ни забелязва.

— До края на танца, Били Уорън ще целува краката, задника и други части от тялото ти, които е крайно време да започне да целува, и ще ти обяснява как иска да се съберете.

Тя се опитва да се изскубне от ръцете ми.

— Не, Дрю, това наистина не е ну…

Обръщам се с лице към нея и я прегръщам през кръста.

— Повярвай ми, Кейт. Много добре знам как мислят мъжете. — Тялото й е толкова близо до моето, лицето й на сантиметри, виждам дори зелените петънца в тъмните й очи. Защо, по дяволите, правя това? — Аз съм мъж. Знам, че никой не иска да види гаджето си, с което е бил десет години, в ръцете на друг. Просто ми се довери.

Тя не отговаря. Само вдига ръце и ги обвива около врата ми. Гърди до гърди, тяло до тяло, стомах до стомах, бедра до бедра и така нататък.

Агония. Тотална, непоносима агония. Сладка агония.

Както вече знаем, големият палец в панталоните ми си има собствено мнение и траектория. Сега направо рисува кръгчета по стомаха й. Музиката ни обгръща, чувствам се като пиян, но не от половин напитка, а от усещането да я държа в ръцете си. Искам да не мисля за това как перфектното й тяло пасва идеално към моето. Опитвам се да си спомня благородните си намерения. Трябва да погледна нагоре, за да видя дали оня ни гледа. Трябва, но не го правя. Зает съм. Наслаждавам се на начина, по който Кейт ме гледа.

Може и да се заблуждавам, но… кълна се, че това в тъмните й очи е желание. Голо, първично желание. Навеждам глава и отърквам нос в нейния.

Пробвам дали водата е много дълбока.

Не го правя за себе си, наистина. Не го правя и защото тази близост с нея е най-добрата гледка към рая, ако изобщо ми бъде предоставена някога възможност да направя сравнение. Това е за нея. Част от плана. Да й върнем оня боклук, който не я заслужава.

Притискам устни към нейните. В началото леко, нежно. Тя започва да се топи в мен. И тогава вече си изгубвам ума, губя листата със сценария за плана. Тя отваря уста и аз бавно плъзгам език, после, по-силно, по-бързо, по-настоятелно. Както се спуска лавина.

Забравил съм божествения й вкус. По-съблазнителен, по-греховен и от най-вкусния шоколад. Тази целувка е различна от предишните два пъти. Сега няма ярост, няма гняв и вина, никой не иска да доказва на другия, че е по-прав. Тя е бавна, като тежка течност, абсолютно несравнима с нищо на света.

Устните ни се отделят и аз с мъка откъсвам очи от нея, за да метна едно око на Уорън. Съсипан е. Улавям го точно когато обръща изкривеното си от бяс и ревност лице и изчезва в тълпата. Поглеждам към нея и опирам чело в нейното. Диханието й се слива с моето. Аз всъщност едва си поемам въздух, а нейният пулс е леко учестен.

— Получи се — казвам.

— Кое?

Усещам как пръстите й си играят с косата на врата ми, а когато проговаря, гласът й е запъхтян, изпълнен с потребност.

— Дрю… би ли… може ли… искаш ли…

— Да, каквото поискаш, само кажи и ще го направя.

Устните й се разтварят леко, гледа ме продължително и накрая казва:

— Би ли ме целунал още веднъж?

Благодаря ти, боже!

А Джими Щурчето? Да се разкара веднага.